Реферат по "етнология" на тема българската ръкописна книга и нейната украса изготвил: Проверил: Ваня Риза д-р Христина Цонева
Изтегляне 99.45 Kb.
|
| 5. Приписки
Приписките са безценен извор за историята на книгата. Те са живата й връзка с онази действителност, в която тя е възникнала и на която е служила. Приписките са записи и бележки, които не принадлежат към текста на паметника, но са оставени по полетата или върху празните листове в процеса на писане или по-късно. Автори на приписките са създателите на ръкописа, неговите читатели, притежатели и други лица, които са били в допир с книгата. Бележките от ръката на самия преписвач (авторските приписки) са особено ценни, тъй като те са обикновено най-сигурният и всъщност единствен извор за времето и мястото, където е писана книгата, както и за името на нейния създател. Най-често срещаните авторски приписки служат за представяне на ръкописа. Те съобщават за факта, че е написана една книга, за времето, когато е завършен трудът, за името на преписвача и понякога и за някои обстоятелства, свързани с написването (от кого е поръчан, кой е платил за написването, в кой манастир е работил книжовникът и т.н.). Ето за пример една от най-ранните приписки в евангелие от края на XVIII век: "И пихме кръчма у Синадина” – "писачът приключил с работата си, платили му 3700 аспри – много пари за онова време, което свидетелства, че той бил не само добре платен, но освен това е вършел и калиграфска, и декораторска работа по ръкописа – и за почивка отишъл да се попочерпи”.8 Особено ценни са онези думи на благодарност, които преписвачът отправя към хората около себе си, към ктиторите, които са му възлагали поръчката и са му плащали; към онези, които подпомагат труда му: "Бог да прости калугерицата от грях, защото ми донасяше мек хляб и яйца да се наситя" (Врачанско евангелие от XIII век)9. Наред с авторските приписки обикновено след тях в края на ръкописа се четат по-късни бележки за притежание. Собствениците на книгата много по-настойчиво от нейния създател държали да се знае името им. Често за написването се е давало "мило и драго", стойността й се плаща в натура или в пари. Това се отнася и до книгите, принадлежали на църкви и манастири. Затова често на първия лист, на форзаца или направо върху дървото на подвързията може да се прочете: "Сия книга манастирска", "Сия книга попова", "Сия книга светаго Николи". Не по-малко интересни са онези бележки, които оставят читателите на книгите по различни поводи. Тези приписки придобиват особено значение след края на XIV век, когато чуждото владичество лишава българите от много форми на държавни и обществени изяви. Няма официални летописи за събитията в страната, няма регистри, не съществува царска канцелария. Книгите, които пазят българската писменост, съхраняват едновременно родовата и историческата памет. Какво по-достойно място, за да се отбележат най-важните събития в семейството, в манастира, в селището? Пишат за тежки зими и сушаво лято, за данъци и тегоби, за епидемии, природни бедствия; за войни и грабежи. Пишат за раждания и смърт, за женитби, за дарения и завещания. Всяка от тези приписки е скъпоценен отломък от миналото. В някои случаи приписките заместват удостоверения за пътувания за поклонници. Мнозина, водени от нужда и надежда, дали обет, или пък просто от жажда да пътуват, оставят дом и челяд, удобствата на своя манастир и тръгват - към Рилския манастир, тази общобългарска светиня, към атонските обители (само мъжете), към Цариград... Българите са обичали да оставят веществени доказателства за своето паломничество. В ръкописите на Рилския манастир и на Атон има много подписи на хора, които са минали през тях. Има ги дори и в библиотеките на Йерусалим. Едни хаджии са носили книги и са ги оставяли в храмовете на Йерусалим и Синай. Оставяли са ги с дарствени надписи, та да се помнят имената им. Други просто се подписват в славянските ръкописи под имената на предшествениците си. И се редят, та да се знае, че: Ласко и Висарион са станали хаджии в 1674 година; че в Йерусалим са дошли Йован от Разлог в подножието на Рила планина; Въчу и Стоян от село Горна Драглица (в 1731 година). А славянските ръкописи, в които се четат тези и още други имена, днес се пазят в библиотеките на град Йерусалим. Изтегляне 99.45 Kb. Сподели с приятели:
|