Ректор: Доц д-р Димитър Греков

Допуска се провеждането на извънредни одити по преценка на ръководството, като причините се отбелязват в програмата.

Основания за провеждане на извънредни вътрешни одити могат да бъдат:

• 
  констатирани значими несъответствия от предишен одит;
  
• 
  съществени недоволства и оплаквания от клиенти;
  
• 
  промени в организацията на работа;
  
• 
  констатирани несъответствия при прегледа на ръководството.
  

При определяне на одиторския екип трябва да бъде спазено изискването за обективност и независимост на одитирането. Одиторите не могат да одитират собствената си дейност.

Доказателства се събират чрез:

• 
  проверка на документи;
  
• 
  наблюдение на дейности;
  
• 
  наблюдение на условия и изисквания.
  

За всяко констатирано несъответствие одиторите съставят “Протокол за несъответствие при вътрешен одит”, в който впоследствие ръководителят на одитирания обект предлага корекция или коригиращи действия.

Резултатите от вътрешните одити служат като входни данни за прегледа, провеждан от ръководството за оценяване на ефективността на системата.

Моделът определя пет основни елемента за оценяване:

• 
  очаквания и цели;
  
• 
  организационна система;
  
• 
  ресурси;
  
• 
  процес на преподаване;
  
• 
  резултати, анализ и предложения за подобряване.
  

очаквания и цели:

• 
  очакванията на различните заинтересовани страни
  
• 
  общи цели и политика
  
• 
  цели на обучението
  

организационна система:

• 
  отговорност
  
• 
  система на управление
  
• 
  мониторинг
  

ресурсите:

• 
  човешки ресурси
  
• 
  инфраструктура
  

процес на преподаване:

• 
  планиране
  
• 
  начин на поднасяне на материала
  
• 
  помощ и предлагани услуги
  

резултати и анализ:

• 
  резултати
  
• 
  анализ и препоръки за подобряване.
  

Аграрният университет има изисквани към кандидат-студентите за определен минимум от знания и умения и ниво на образование, позволяващи провеждането на нормален учебен процес и позволяващи на студентите да участвуват активно в учебните занятия.

Изискванията към кандидат-студентите са представени в “Правилник за приемане на студенти в АУ”, който се публикува в кандидатстудентски справочник.
Всяка година Ръководството на Аграрен университет назначава комисия за кандидат-студентски прием и провежда процедура за прием на студенти, през период юли-август. Кандидат-студентите изпълнили основните критерии подлежат на класация въз основа на техните желания.
Приемът на кандидат-студенти и разпределението им по специалности става въз основа на бала формиран след участие в изпитите с помощта на компютърна обработка на данните. Записването на студентите се извършва от назначена от Ректора комисия.

НАРЪЧНИК ПО КАЧЕСТВОТО
Раздел 8 ИЗМЕРВАНЕ, АНАЛИЗ И ПОДОБРЯВАНЕ	Версия	02
	Стр.	65/69

8.2.3.2. Контрол и изпитване в процеса на обучение

Дейностите се базират на държавните нормативни изисквания и правилниците на АУ.

Подробно регламентиране е направено в PK 07.05.01-2 „Оценяване на студентите”
8.2.3.3. Контрол при провеждане на учебните занятия

Периодичността на провеждането на учебните занятия подлежи на периодичен отчет от преподавателите и контрол от страна на:

• 
  Ръководител катедра;
  
• 
  Заместник декан учебна работа;
  
• 
  Учебен отдел;
  
• 
  Заместник ректор учебна работа;
  

Периодичен контрол на правилата за провеждане на учебните занятия се провеждат чрез системата за вътрешни одити.

За всяка специалност от нивата на образователно-квалификационните степени “бакалавър” и “магистър” в учебния план е дадена формата на завършване – държавен изпит или защита на дипломна работа.

При провеждане на учебните занятия и цялостния учебен процес се създават записи, позволяващи провеждането на анализи по учебни дисциплини, по курсове и специалности.

• 
  Номер на студента;
  
• 
  Номер на група;
  
• 
  Курс;
  
• 
  Учебна дисциплина;
  
• 
  Катедра.
  

Държавните изпити подлежат на протоколиране от Държавната изпитна комисия и записите се съхраняват в канцелариите на Факултетите.

• 
  породени от допуснати грешки при подбора на студенти и преподаватели;
  
• 
  породени от допуснати грешки при процеса на обучение;
  
• 
  при крайния контрол.
  

Документирането на несъответствията и разпорежданията с тях трябва да осигурява информация за процеса на анализ на причините и да посочва възможности за подобряване.

В зависимост от мястото на установяване на несъответствието отговорност за оценяването и прегледа му носят съответните ръководители, които:

• 
  изясняват същността на проблема;
  
• 
  изясняват на причините за появата на проблема;
  
• 
  оценяват на тежестта на проблема;
  
• 
  предлагат решение за разпореждане.
  

Дейностите свързани с несъответствия са подробно регламентирани в PK 08.03.00 „Управление на несъответствия”.

Информацията за установени несъответствия се ползва като вход за преглед от ръководството – възможности за подобряване и/или необходимост от допълнителни ресурси.
Информацията, свързана с проявили се несъответствия, трябва да се използва при:

• 
  анализ на причини за поява на несъответствия;
  
• 
  предприемане на превантивни действия;
  
• 
  предприемане на коригиращи действия;
  
• 
  възможности за подобряване.
  

Всички случаи на студенти, които не са положили всички изпити или не са получили заверка на текущия семестър се разглеждат като несъответствия на процеса за нормално обучение.

Те подлежат на разделно проследяване от инспекторите на Факултетните канцеларии и в определен срок е необходимо да положат успешно пропуснатите изпити или да получат съответната заверка за посещение на занятия по съответните дисциплини.
8.4. АНАЛИЗ НА ДАННИТЕ
Анализът на информация, получена в резултат на наблюдения, се прилага при оценяване постигането на целите и задачите, за да се изберат приоритетни области за подобрения.
На анализ подлежи информация относно:

• 
  удовлетвореността на клиентите;
  
• 
  съответствието на продуктите/ образователните услуги;
  
• 
  протичане на процесите ;
  
• 
  функционирането на СУК;
  

Анализът на данните включва:

• 
  определяне на данните;
  
• 
  регистриране на данните;
  
• 
  оценка на данните.
  

Определянето и регистрирането на данните става посредством методите, посочени в съответните процедурни документи.

В зависимост от характера на анализираните област/обект и от целите на анализа се използват опростени помощни и/или статистически методи.
Осъществявайки дейността си АУ винаги се стреми да я подчинява в максимална степен на принципа за възможно най-пълно удовлетворяване на изискванията на клиентите. За целта всички сътрудници, имащи пряк контакт с клиента, извършват периодично набиране на информация от клиентите за изясняване на удовлетвореността им.
За целеви проучвания се изготвят и попълват анкетни карти, или други форми за набиране на информация, като данните се анализират от ръководството за да се търсят възможности за по-пълно удовлетворяване на евентуални нови изисквания или препоръки на клиентите.
Всички отклонения от регламентирания в процедурните документи ход на процесите се отразяват в съответните документи, отговорните длъжностни лица ги анализират и предприемат действия за отстраняването им. Резултатите от анализа се използват като входни данни при определяне на области за подобряване, както и за преглед от ръководството.
8.5. ПОДОБРЯВАНЕ
Един от водещите принципи в дейността на АУ непрекъснатото подобряване. Чрез прилагането му ръководството се стреми да предприема действия за непрестанни подобрения, както и своевременно да отстранява причините за допуснати и потенциални несъответствия чрез коригиращи и превантивни действия.
8.5.1. Непрекъснато подобряване

Моделът на непрекъснатото подобряване се основава на цикъла PDCA:

• 
  P – Plan - Планирай;
  
• 
  D – Do - Прави;
  
• 
  C – Check - Провери;
  
• 
  A – Action - Действай,
  

• 
  Идентифициране на възможността за подобряване. Целта е да се избере подходящ процес за подобряване на базата на плановете и приоритетите на организацията. Като приложен инструментариум се използват процесограми, контролни карти, органиграми, които да показват защо е избран даден процес и как точно подобрението му ще способства за постигането на целите на АУ.
  
• 
  Описване на процеса с конкретни данни. Целта е да се избере проблем и да се постави задача, като се определи точният обхват от дейности, необходими за реализиране на процеса на подобряване. Според необходимостта се използват чек-листи, диаграми на Парето, хистограми, процесограми и контролни карти.
  

• 
  Анализ на данните. Целта е да се идентифицират причините и вниманието да се съсредоточи върху тях, а не върху симптомите.
  
• 
  Предприемане на действие. Целта е да се планират и извършат действия за коригиране на причините за несъответствията.
  
• 
  Проверка на резултатите. С тази стъпка се проверява дали предприетите действия са били ефективни за постигане на желаната цел. Отново се извършват действията, чрез които е идентифицирана възможността за подобряване. Използват се, в зависимост от необходимостта, диаграми, процесограми, контролни карти и др., които демонстрират състоянието на данните преди и след подобряването.
  
• 
  Задържане на постигнатото равнище. Постигнатото подобрение се документира в съответните документи и става част от ежедневните оперативни дейности;
  
• 
  Планиране на бъдещи подобрения. Тази стъпка позволява да се направи преглед на постигнатото, да се планират действия относно останали нерешени проблеми, с което се осъществява процесът на непрекъснато подобряване.
  

Внедряването на подобрения става процес по процес, стъпка по стъпка, но се следи цялостния ефект върху АУ.

• 
  принцип на разбиване на части;
  
• 
  принцип на последователното решаване;
  
• 
  принцип на преките служебни задачи;
  
• 
  принцип на цялостното решаване.
  

При анализиране на основните причини за несъответствия и проблеми се взема предвид наличната информация, получена чрез документи от одити, технологичната документация, провеждания контрол и отзиви от клиенти, ползвали продуктите при реални условия

Редът и отговорностите за предприемане на коригиращи действия са регламентирани в PK 08.05.00 "Коригиращи и превантивни действия".

• 
  да се дефинира проблема;
  
• 
  да се събере допълнителна информация за проблема;
  
• 
  да се анализират възможните причини;
  
• 
  да се отстранят.
  

Коригиращи действия се предприемат когато:

• 
  е постъпило предложение за коригиращо действие за подобрение
  или обоснована промяна в организацията на работа;
  
• 
  има основателни недоволства от клиент;
  
• 
  има повтарящи се несъответствия;
  
• 
  има констатирани значителни несъответствия по време на одити;
  
• 
  коригиращи действия са препоръчани след преглед от ръководството.
  

Ефективността на коригиращите действия зависи от ефективността на всички етапи на извършването им – от ясното дефиниране на проблема, събирането на необходимите данни, изясняване на причините, извършване на корекциите и оценяване на ефективността.

Всички документи, свързани с планиране, осъществяване и контрол на проведеното коригиращо действие се съхраняват при МК.

• 
  създаване на нови планове и програми;
  
• 
  вътрешни одити;
  

• 
  управление на персонала;
  
• 
  преглед на ръководството.
  

Всеки компетентен сътрудник е длъжен да преценява рисковете от потенциални несъответствия и да предлага превантивни действия за отстраняването им.