Република България министерски съвет втори национален план за действие
Уязвимост към изменението на климата
Изтегляне 2.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Земеделие
- Горско стопанство
- В низините
- В низините и планините
Уязвимост към изменението на климатаЦентърът за разпространение на информация8 на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК)9 предостави 30-годишна осреднена месечна метеорологична информация от Глобални циркулационни модели за периодите: 1961–1990 г., 2010–2039 г., 2040–2069 г., и 2070–2099 г. (Последните три периода се наричат по-долу за краткост 2020-те, 2050-те и 2080-те). За проучванията в България са използвани данни от ГЦМ10 за най-близките точки от мрежата, за да се нанесат върху тях регистрираните данни, симулираните климатични данни или краткосрочните данни за 2020-те, 2050-те и 2080-те към специфична точка, напр. метеорологична станция. Различните модели прогнозират по-големи или по-малки изменения на локалния климат. Като цяло, спрямо периода 1961-1990 г., се очаква температурите да се повишат с 0.7 до 1.8 ºC през 2020-те. По-топъл климат се прогнозира също и за 2050-те и 2080-те с увеличение на средногодишните температури между 1.6 и 3.1 ºC през 2050-те, и 2.9 до 4.1 ºC през 2080-те спрямо същият период. Очакваните промени във валежните суми са противоречиви, но все пак повечето модели предвиждат намаление на месечните, сезонните и годишните валежи през 2080-те. Очаква се през следващото столетие измененията в месечната слънчева радиация да варират между –10 и 10 %.
Общото заключение е, че в земеделието ще има изместване на датите на достигане на зрялост за различните култури, съкращаване на вегетационния период, промени в добивите (нарастване при едни култури, намаляване при други), и т.н. Нарастването на добивите от пшеница варира от 14 до 37 % според сценария GFDL-R15, в зависимост от местоположението. Намалението (за повечето сценарии на ГЦМ) в симулираните добиви от царевица през следващия век ще се дължи основно на по-късия вегетационен период и спада на валежите. Въпреки очакваните високи температури на въздуха и намаление на валежите през пролетта на 2080-те, предсказваното увеличение на добивите от пшеница варира между 12 и 49 % поради наторяващия ефект на повишеното ниво на CO2.
Анализът на състоянието на горската растителност в България през последното десетилетие показва, че иглолистната горска растителност, която е широко представена във височинния пояс до 800 м н.в., тоест извън естествения ú ареал, формира твърде нестабилни горски екосистеми. Основната причина е несъответствието между условията на средата (предимно количеството на валежите) и изискванията на иглолистните горски видове. Поради това тези гори се намират физиологически в хроничен недостиг на вода и през периодите на засушаване като този между 1983 и 1994 г. те започнаха да се дезинтегрират. Тъй като 60.6 % от горите са в зоната под 800 m, ясно е, че повечето български гори ще бъдат уязвими към драстичните изменения на климата при евентуално удвояване на съдържанието на въглероден диоксид в близкото бъдеще. При евентуално затопляне на климата може да се очаква изместване на видовия състав от юг на север, което означава изтегляне на дървесната и храстовата растителност съответно от Южнобългарската към Севернобългарската горско-растителна зона и от Южната гранична зона към Южнобългарската горско-растителна зона. Това от своя страна означава, че може би Южната погранична зона ще бъде заселена от типична средиземноморска растителност, част от която вече може да бъде забелязана там. Уязвимостта на горите е оценена чрез моделите GAP (ГЕП). Резултатите показват, че в случай на затопляне на климата през следващите 90 години, могат да се очакват следните последици: В низините – Намаление на видовото разнообразие на горската растителност. В планините – Увеличено видово разнообразие на дървесната растителност. То може да бъде реализирано чрез естествено изтегляне на дървесната растителност от по-ниските към по-високите зони в планините. Този процес ще бъде съчетан с увеличение на биопродуктивността. В низините и планините – Увеличена биопродуктивност, съчетана с увеличено поглъщане на CO2. Почвеното разнообразие в България е огромно. Почвите имат различни механични характеристики, плодородие и уязвимост към изменението на климата. Повишението на температурите ще увеличи водния дефицит в почвите с ниска водопропускливост, които са податливи на засушаване. Затоплянето ще има най-сериозно влияние върху почвите с лек механичен състав и слаби водопропускливи характеристики и донякъде върху тежките глинести почви. Около 30 % от почвите в България са подложени на ветрова ерозия, която ще се засилва. Изменчивостта на българския климат изисква провеждането на напоителни мероприятия през вегетационния период (юни - септември), за да се компенсира недостига на влага. Прогнозираното покачване на температурите ще повлияе на водните запаси. Очаква се валежите да се увеличат с 5 % през следващите 30 години; зимните валежи да се увеличат, особено в южните части на страната; летните валежи да намалеят в южните части и да се увеличат в северните части; загубите от изпарение да нараснат; речният отток да нарасне през есента и зимата и да намалее през летните месеци. Подземните води също може да намалеят. Изводи Тъй като тази оценка на уязвимостта беше извършена на един по-ранен етап, с наличните тогава многобройни модели, резултатите от нея до известна степен са противоречиви. В последно време изследванията на международно ниво отбелязаха значителен напредък. Ето защо трябва да бъдат предприети действия за финансиране на нови изследвания в България. Министерство на образованието и науката и Българска академия на науките са институциите, отговорни за изследователската дейност в България и трябва да обърнат по-специално внимание и да предвидят средства за по-нататъшни изследвания в тази важна област.
|