Република българия министерство на отбраната

ОПИС НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

В състава на ВВС влизат 19 броя самолети МиГ-29, от които на 15 броя (3 учебно-бойни МиГ-29УБ и 12 бойни МиГ-29А) са изпълнени мероприятия по удължаване на назначения ресурс (до 40 години или 4000 часа). Удължаването на ресурса е изпълнено през периода 2006-2008г. от компанията-производител АО „РСК „МиГ”. Останалите 4 броя МиГ-29А, на които не е удължен ресурсът, се намират на съхранение и не са в летателна годност. Назначеният срок на служба на самолетите изтича поетапно през периода 2028-2030 година.

Въпреки, че самолетите се експлоатират по техническо състояние, конструкторът е предвидил изпълнението на контролно-възстановителни работи на всеки 1000⁺¹⁰⁰ часа нальот на самолета. Освен това са налице и много ресурсно ограничени агрегати с различен ( по-малък) ресурс от този на самолета. Основни ограничаващи фактори са ресурса на двигатели РД-33, кутия на самолетните агрегати КСА-2, стойки и цилиндри подкоси на колесника, катапултни кресла К-36ДМ, пиросредства от системата за аварийно напускане на самолета, резервни части, блокове и агрегати за осигуряване летателната дейност със самолети МиГ-29 (джанти, спирачни пакети, хидроусилватели, преобразуватели, блокове от радиолокационната станция и от системата за близка навигация, блок на пределните команди БПК-88, блокове за регистрация на полетните данни ЗБН-Т, парашути, лента за фотоконтролния прибор, лента за системата „ЕКРАН“, основни гуми, носовигуми, спирачни парашути, метализирана лента ЛМ-35, лента за ФКП-10 и т.н.).

Видно е, че за осигуряването на летателната годност на самолети МиГ-29 е необходим комплексен подход, който осигурява капитално-възстановителни ремонти (КВР), доставки и услуги в кратък период и гарантира своевременно справяне с непредвидени обстоятелства.

Разчетите показват, че разходите за осигуряване на жизнения цикъл на самолетите МиГ-29 (15 броя) до 2028/2030г., прогнозно са съизмерими с тези за придобиването на нов тип боен самолет, но без да допринасят за придобиване на съвременни способности за пълно интегриране в НАТО и ЕС и запазване на технологическата изостаналост.

За постигане на обективност на анализа и сравнението между МиГ-29 и нов тип боен самолет, същото е извършено посредством математически модел за анализ и оценка, рег. № 3-2996/25.10.2012г., разработен за оценка на вариантите за реализация на проекта за придобиване на нов тип боен самолет.

За целите на сравнението са използвани усреднени параметри (там, където такъв подход е приложим), изчислени на базата на отговорите на RFI/RFP за трите типа самолети – F-16 Block 15 A/B MLU M5.2/M6 Configuration, Gripen C/D и Eurofighter 2000 Tranche 1.

Сравнението е извършено при условието, че замяната на МиГ-29 ще бъде извършена на един етап (със сключване на договор/споразумение за придобиване на 16 броя самолети). Реализацията на проекта на два етапа, съдържа много променливи и неизвестни (свързани най-вече със стойността и сроковете за доставка на самолетите след 6 – 7 години, както и поддръжката на ограничен брой МиГ-29), които не позволяват постигане на достоверни резултати за целите на сравнението. Всички разходи за гориво и поддръжка са изчислени при общ нальот на самолетите 1500 часа годишно (с изключение на годините на придобиване/снемане от въоръжение).

Резултатите от сравнението на Бойната ефективност (БЕ) на отделните самолети са представени на Фиг. 1.

Въпреки значителните подобрения по МиГ-29 при дълбока модернизация, той остава със съществени технологични ограничения в сравнение със съвременните многоцелеви изтребители (МЦИ). На фиг. 1 е представено сравнение на резултатите за бойната ефективност на МиГ-29 в сегашния му вид, след модернизация на авиониката (само за освобождаване на честотния спектър) и след дълбока модернизация с БЕ на МЦИ (данните са получени в резултат на използване на математически модел за анализ и оценка, рег. № 3-2996/25.10.2012г.).



Времеви параметри.

Време за реализация.

Анализите показват, че процесът на модернизация на МиГ-29 ще е по-продължителен от доставката на цяла ескадрила от 16 броя МЦИ, без да се отчитат правните, процедурните и техническите проблеми, които неминуемо съпътстват модернизационните проекти. В редица страни, модернизацията значително изостава от първоначалните графици.

Следва да се отчита, че продължителният процес на модернизация намалява съществено броя изправни самолети, което влияе негативно на бойната подготовка и изпълнението на поставените задачи.

Време за ползване на инвестициите.

Графиката на Фиг. 2 показва недвусмислено предимството на МЦИ (новопроизведен) над МиГ-29 по отношение на периода на използване на извършените вложения. Макар в анализирания период (2018 – 2030 година) да се влагат съизмерими средства, МЦИ ще може да се ползва поне още две десетилетия, докато МиГ-29 ще се ползва не повече от 7 - 8 години след модернизацията.

Изготвените детайлни разчети за разходите за осигуряване на жизнения цикъл до 2028/2030г., включват:

• 
  разходите за придобиване (за МиГ-29 – възстановяване на летателната годност и модернизация);
  
• 
  разходите за техническа поддръжка;
  
• 
  разходите за придобиване на въоръжение;
  
• 
  разходите за закупуване на гориво.
  

От Фиг. 3 се вижда значителното предимство на МЦИ (с изключение на един от вариантите за реализация на проекта) пред МиГ-29 по отношение на разходите за техническа поддръжка за периода до 2030 г.

Високата стойност на поддръжката на МиГ-29, въпреки наличието на наземно техническо оборудване, инфраструктура и усвоена експлоатация, се дължи на изключително ниския общ технически и междуремонтен ресурс на двигателите, КСА и други важни агрегати, поради стари технологии за производство.

Следва да се отбележи, че за периода 2016 – 2017 г. Министерството на отбраната е вложило в поддръжката на МиГ-29 над 99 млн. лв. в съответствие с приетия с решение на Министерски съвет № 232/01.04.2016г. проект за инвестиционен разход „Осигуряване на летателната годност на самолети МиГ-29“, без това да доведе до увеличаване на процента изправна техника, който продължава да е под 40%. За отбелязване е факта, че част от изправните самолети разполагат с минимален остатъчен ресурс на основни агрегати и не могат да се използват за подготовка на летателния състав. В хода на 2017 година поетапно започна изтичането на ресурса на ремонтираните в периода 2006 – 2008 основни и носови стойки, катапултни седалки и др., което ще продължи и през 2018 г.
Разходи за гориво.

Разходите за гориво са основен компонент в структурата на разходите за бойна подготовка на летателните екипажи и поради тази причина икономичността на самолета е от съществено значение. От графиката, представена на Фиг. 4 се вижда, че за период от 10 години (периода от началото на експлоатацията на МЦИ през 2020г. до отхода на МиГ-29 през 2030г.), разликата е около 60 млн. лева в полза на МЦИ. Тази разлика се дължи основно на по-ниския разход на гориво на новите поколения двигатели.

Разглежданото съотношение (фиг. 5) предлага възможно най-обективни резултати за дългосрочния ефект от извършените разходи по отношение възможността за решаване на поставените пред изтребителната авиация задачи.

От представената информация ясно се вижда превъзходството на МЦИ. Въпреки сходната цена с МиГ-29, МЦИ го превъзхожда почти двойно поради безспорно по-високите бойни възможности, широкия спектър на решавани задачи и пълна оперативна съвместимост.

„Придобиване на нов тип боен самолет”

(в случай, че бъде избран подхода чрез сключване на Договор „Правителство-Правителство” по реда на Закона за международните договори на Република България)