Решение №289/26. 03. 2009 г на Общински съвет Мадан съдържание: въведение I. Раздел първи

Въздух:

Като влияещи върху качеството на атмосферния въздух, се явяват вредните емисии от пароцентралите и котелните на предприятията, газовете изпускани от автомобилния транспорт и запрашеността вследствие на разлив на руднична маса превозвана през територията на града и кварталите.

В община Мадан системата на мониторинга включва наблюдение на емисиите от парокотелните инсталации без пречиствателни съоръжения на 2 обекта - “Родопи М 91” и Хлебозавод, и един обект с пречиствателно съоръжение – “Хевеа – Ким “ – котелно. Този мониторинг се извършва от РИОСВ гр. Смолян.

Показателите за качеството на въздуха са:

• 
  Обща прах
  
• 
  Серен диоксид
  
• 
  Азотен диоксид
  
• 
  Оловни аерозоли
  
• 
  Сероводород
  
• 
  Амоняк
  
• 
  Кадмий
  
• 
  Фенол
  
• 
  Аерозоли на сярната киселина
  
• 
  Хлор и хлороводород
  
• 
  Въглероден оксид
  

Така наречените “Горещи точки” в общината са централната част на гр. Мадан и трасето от пътищата, по което се извозва рудничната маса от “Горубсо” – особено кв. Шаренка, кръстовището до училището и централната част на града.

По оценка на отделните показатели на атмосферния въздух съгласно информацията в националната стратегия по околна среда, община Мадан не е определена като проблемна, и поради това не сме включени в националния списък на общините, които е задължително да изготвят програма за повишаване качеството на атмосферния въздух.

През последните години се наблюдава осезаемо намаление на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, особено от автомобилния транспорт, тъй като се монтират газови уредби и се увеличава извършвания основен ремонт на автомобилите.

В “горещите точки” – кварталите на гр. Мадан се наблюдава запазване нивото на концентрации на прах.

За снижаване на праховите замърсаявания и емисиите от автомобилния транспорт обшината залага подобраване пропускателната способност на съществуващата пътна мрежа в т.ч. ремонт и рехабилитация на част от пътните платна с най- голяма амортизация

През територията на общината протичат реките:

Арда, Черна, Маданска, Бориевска и Малка река, както и техни притоци. Водоприемник е р. Арда.

Категоризация на водите и водните басейни:

Водните течения, басейните и подпочвените води в зависимост от използването им се разделят на три категории:

Първа категория – води, които се използват за питейни нужди, в хранителната и

други промишлености, изискващи качества на питейна вода, в плувни басейни и други.

Втора категория – води, които се използват за водопой на добитък, воден спорт, културни нужди, рибовъдство и други.

Трета категория – води, които се използват за напояване, за промишлеността и други.

Категоризирането се извършва по показатели и норми, които определят степента на замърсеност на водите за всяка категория. Те са определени с Наредба № 7 от 08.08.1986 година.

Със Заповед № РД 272 от 03.05.2001 г. на министъра на МОСВ са утвърдени проектните категории на повърхностните води във водните обекти или части от тях по поречия- в т. ч. за нас:

• 
  поречието на р. Арда – ІІ категория.
  
• 
  р. Черна – след І населено място до вливане в р. Арда - ІІ категория.
  
• 
  р. Маданска – от извора до І населено място – І категория, след І населено място
  

Река Арда събира отпадните води от населените места Смолян, Мадан, Рудозем и др.

Като големи замърсители на реката се явяват, както промишлените води от рудниците на територията на гр. Мадан и гр. Рудозем, флотационната фабрика на гр. Рудозем, Рубелла Бютти АД гр. Рудозем, така и фекално-битовите води от населените места.

Качеството на водите на реката при с. Вехтино, изследвани с биологични методи показва, че реката след вливане на р. Черна е средно замърсена от отпадните води на населените места и предприятията, изпускащи промишлени води.

Основните замърсители на р. Маданска са рудничните води на предприятието “Горубсо Мадан” ЕАД, отпадните води на предприятията на територията и фекално – битовите води на населението.

Формираните битови отпадъчни води се заустват в градския колектор.

Приемник на отпадните води от ХЕВЕА КИМ АД е р. Маданска. За пречистването на отпадните води е изградено пречиствателно съоръжение, включващо: входна решетка, двуетажен утаител, смесител, контактен резервоар и съоръжение за заустване.
Канализационни мрежи и пречистване на отпадъчни води
Първата канализация изградена в гр. Мадан, е през 1942 г. с дължина 1206 м. и диаметър Ф 150 – Ф 300. Към настоящия момент, тази канализационна мрежа няма функциониращи клонове.

Строителството на сега съществуващата започва в периода 1973 -1974 г., като доизграждането и продължава и до днес.Системата на канализацията е смесена , с дъждопреливници.Почти изцяло тя е изградена от бетонови тръби.Изградените през 2005 г. участъци на колекторната мрежа са изпълнени от вълнообразни полиетиленови тръби.

Изграден е главния събирателен канал на гр.Мадан , без кварталите Батанци и Бориева и Конски дол. Възложено е проектиране на канализационата мрежа в централната градска част (неблагоустроени улици ) с дължина около 2 км. и в кварталите Батанци, Конски дол и Бориева.

Изградена е канализацията в селата Върбина и Букова поляна ,но без пречиствателно съоръжение.

Стартира строителството на ПСОВ – Върбина с осигурено финансиране от МРРБ.

Възложено е проектирането и изграждането на канализационната мрежа в с.Средногорци .

С разрешение за ползване №СТ-12-205 /17.03.2008 г.е въведена в ескплоатация ГПСОВ.Тя преработва отпадни води с капацитет 50-60 л/s.

Отпадъците , които се формират от нея са:

• 
  от решетки и сита- по протоколи са в нормални ст-сти.
  
• 
  от пясъкоуловители- по протоколи е в нормални ст-сти.
  
• 
  утайки от пречистване на отпадни води- в норма.
  

Балансът на отпадните води в гр. Мадан, съгласно доклад за физико-химичния състав и количеството на отпадните води е: Q ср., d = 2670 куб. м. на денонощие.

Q ср. d = 31 л. сек.

Q maks = 52 л. сек.

НВ = 260 мг/л.

Общ азот = 41 мг/л, в т. ч. азот амониев = 30 мг/л.

Общ фосфор = 5.4 мг/л.

Дължината на уличната мрежа в града е към 25 хиляди метра.След изграждане на двата клона на градския колектор, промишлените предприятия заустват отпадните води в тях, като в рамките на града няма нерегламентирани зауствания в реката.

Микроязовир – с. Букова Поляна – намира се под с. Букова Поляна на около 600 м. в североизточна посока. Предназначение: - построен през 1970-72 г. с цел напояване. Собственик е община Мадан, стопанисван от к-во с. Б. Поляна. Язовирна стена – тип, земно-насипна, височина – 7 метра. Дължина по короната – 50 м., ширина по короната около 4 метра. Основен изпускател, тип тръбен, диаметър 300 мм, стоманена тръба, спирателен кран Ф 300 . Преливник, тип тръбен-Ф 600, бетонови тръби през тялото на стената, след което преминава през открит канал. Пълен обем на язовирното езеро – 9 Х 103 м. куб. Водовземането се осъществява от основния изпускател. Микроязовира е в добро техническо състояние. Същия е обезопасен.

На територията на община Мадан има изградени 2 Микро ВЕЦ Единият е собственост на “Енерджи инвестмънтс” АД – Димитър Станчев. Намира се на р. Арда в района на с. Средногорци. Другият е „вец-мадан 2000”-собственост на Росица Генчева с.Средногорци –за спорт и отдих. Инспекцията по околната среда и водите гр.Смолян контролира спазването на условията по издадените разрешителни за водоползване – изграждане на съораженията, изпускане през рибния проход на екологичното водно количество /водно количество необходимо за оводняване на речното корито за поддържане на екосистемите в реката/.

Според нормативната база кметът на общината отговаря за осигуряването на съдове за съхраняване на контейнери, кофи и други - Ръководство за определяне броя и вида на необходимите съдове и техника за събиране и транспортиране на отпадъци на МОСВ

От 1 юли 2006 г. е в сила „НАРЕДБАТА за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване” (Приета с ПМС № 82 от 10 април 2006 г.) (Обн., ДВ, бр. 36 от 02.05.2006 г.). Задълженията на КМЕТА на общината са представени в глава четвърта на Наредбата. Те се изпълняват в срок от три месеца след влизането й в сила, съгл.§9 от Допълнителните разпоредби(01.10.2006 г.) и включват:

1. 
   определяне на места за разполагане на съдове, места за разделно събиране и площадки за временно съхраняване на ИУЕЕО върху общински имоти на територията на общината в съответствие с програмата по чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците(ЗУО), без да се възпрепятства дейността на лицата по чл. 25, сключили договор с организация по оползотворяване, с предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) и/или с производителите и вносителите на ЕЕО, изпълняващи задълженията си индивидуално;
   
2. 
   организиране на дейностите по събиране и временно съхраняване на ИУЕЕО и предаването им за предварително третиране, повторно използване, рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане при наличие на сключен договор, финансиран от:
   
   • 
     организация по оползотворяване на ИУЕЕО, или
     
   • 
     производители и вносители на ЕЕО, които изпълняват задълженията си индивидуално, или
     
   • 
     предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
     

• 
  разрешение или регистрационен документ, издадени по реда на глава пета, раздели I или II от ЗУО, или
  
• 
  комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от
  

Кметът на общината изготвя и утвърждава график за събиране на ИУЕЕО, образувано в бита, включващ не по-малко от две дати годишно. Графикът се изготвя съвместно с лицата, извършващи дейностите по събиране, транспортиране, временно съхраняване, предварително третиране, оползотворяване и обезвреждане на ИУЕЕО и се обявява чрез местните средства за масово осведомяване и по друг подходящ начин

Управлението на отпадъците на територията на общината е регламентирано с общинска програма със срок на действие 2006 – 2008 г. Необходимо е същата да бъде актуализирана.
Битови отпадъци

Основни източници на образуване на ТБО са домакинствата, учрежденията, търговията, производствената дейност, общите градски източници и др.

Регионално депо за твърди битови отпадъци (ТБО) - гр. Мадан, съгласно „Националната програма за управление на дейностите по отпадъците 2003 – 2008 г.” и

Програмата за прилагане на Директива 1999/31/ЕС обслужва общините Мадан, Неделино и Златоград с общо население от 39 450 жители. От месец август 2006 г. е прекратена експлоатацията на общинските депа на общините Златоград и Неделино и отпадъците се извозват на Регионално депо за ТБО - гр. Мадан с оглед тяхното депониране. В резултат на горепосоченото трите етапа на депото, въведени в експлоатация, с общ обем 23 170 м3 са запълнени и в момента обстановката на депото е много усложнена.

Съгласно действащия проект на депото, то е предвидено като общинско депо само за община Мадан за експлоатационен период 25 години. Депото е въведено в експлоатация през 2003 г., след изграждане на първи етап. При условие, че се продължи изграждането съгласно съществуващия проект, а именно изграждане на IV и V етап (с общ обем 37 030 м3) при годишно депонирани отпадъци от трите общини от порядъка на 28 232.00 м3 (по годишен отчет за 2007г.) депото ще функционира максимум 4-5 години. Това наложи да се предприемат спешни мерки от страна на трите общини за разширяване на капацитета на депото.

Тъй като площадката позволява да се направи разширение на депото, през 2007 г. трите общини подписаха меморандум за проектиране на разширение на депото, което по предварителни данни осигурява поне минимум 25 години експлоатационен период. Проведена е процедура за възлагане на проектиране за инвестиционния обект. Налице е подписан договор с проектантска фирма за изготвяне на проекта, но няма подсигурено финансиране.

Регионалното депо за ТБО – гр. Мадан е разположено в землището на с. Шаренка на 3 км югозападно от гр. Мадан по пътя Мадан - с.Шаренка в негативна форма на дере. В основата си площадката, върху която е построено депото представлява стар отвал за руднична баластра, чиято експлоатацията е приключила преди 30 години.


Организирано сметосъбиране и сметоизвозване

Сметосъбирането и сметоизвозването на ТБО на територията на община Мадан досега се извършваше от мероприятие „БТ” към Общинска администрация Мадан. В момента тече процедура по обществена поръчка”Сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване,поддържане на зелени площи , озеленяване на територията ,зимно подържане,снегопочистване на общинска пътна мрежа и улична мрежа”. Предстои сключване на договор с фирмата ,определена за изпълнител.

Твърдите битови отпадъци на населените места обхванати в организирано сметосъбиране и сметоизвозване от общините се депонират на Регионално депо за ТБО - гр. Мадан, местност Шаренка. Депото е разположено върху 15 дка общинска земя, използва се от 2003 г. и отговоря на нормативните изисквания. В изпълнение на „Националната програма за управление на дейностите по отпадъците 2003-2007 г.”, от месец юли 2006 г. на регионалното депо се извозват и отпадъците от общините Златоград и Неделино.

През 2008 г. на регионалното депо са депонирани твърди битови отпадъци от общините, както следва:

• 
  Община Мадан – 3649 т;
  
• 
  Община Златоград – 2856 т;
  
• 
  Община Неделино - 1405 т;
  

Състоянието във връзка с разделното събиране на отпадъци от опаковки на територията на трите общини е, както следва:

Община Златоград е сключила договор за въвеждане на разделно събиране на отпадъците от опаковки с „ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ” АД през месец септември 2006 г., а общините Мадан и Неделино от 01.05.2007 г.

Към момента в системата за разделно събиране на отпадъците в община Мадан, респективно гр. Мадан, с. Средногорци, с. Върбина и с. Ляска е обхванато 62.2 % от населението, в община Златоград - 62.8%, респ. гр. Златоград и с. Старцево, както и всички населени места от община Неделино с приблизително обхванато население - 92 %.

На територията на трите общини липсват системи за компостиране на биоразградими отпадъци.

Претоварни станции и /или площадки за сепариране на територията на трите общини не съществуват.

Досега на територията на трите общини бяха реализирани поредица от дейности свързани с ликвидиране на нерегламентирани сметища. В резултат на това бяха почистени речните корита и следните нерегламентирани сметища – в община Мадан - 71 броя, в община Златоград - 10 броя и в община Неделино - 13 броя. Подобряването на екологичната обстановка и трайното решаване на проблема с възникването на нерегламентирани сметища по общини се реши благодарение и на отпуснатите безвъзмездно средства от ПУДООС за усъвършенстване управлението на отпадъците, с което се обхвана почти населението и от трите общини в системите за обслужване, чрез доставка на съдове за ТБО и сметосъбираща техника.

Община Мадан включва 44 населени места в т. ч. и общинския център. Същите са разпределени в 22 кметства..

Дейността по събирането, товаренето и транспортирането на ТБО включва две самостоятелни по своята специфика мероприятия:

• 
  събиране, товарене и транспортиране на ТБО от домакинствата, държавните и частни фирми.
  
• 
  улично почистване.
  

• 
  със заменяеми съдове – контейнери.
  
• 
  с незаменяеми съдове – кошове / кофи /
  

• 
  от централната градска част – ежедневно.
  
• 
  от кварталите на града – два пъти седмично.
  
• 
  от населените места снабдени с контейнери – два пъти месечно.
  
• 
  от населените места снабдени с кошове за смет – един път седмично.
  

• 
  контейнери 4 куб.м - 130 бр.
  
• 
  контейнери 2 куб.м – 8 бр.
  
• 
  контейнери тип „Бобър” – 350 бр.
  
• 
  карнобатски казан – 300 бр.
  
• 
  от „ЕКОПАК” 108 броя контейнери
  

ГАЗ 53 – контейнеровоз

Шкода Европа – 14м3

ISUZU – 8м3

Строителни отпадъци

Този отпадък се генерира при реконструкции и строителство на сгради, улици и благоустрояване на райони, канализации и кабелизации, други ремонти и поддръжка на инсталации. Състои се главно от бетон, тухли, камъни, земни маси и керамика, изолации, дървени материали и пластмаси, хидроизолации, керемиди и др.

Със Заповед № 381 / 28.09. 2004г. е определена площадка, находяща се над депото за ТБО гр. Мадан / по пътя за махала Кърмаджийска / за площадка където да се депонират строителните отпадъци. Капацитета на площадката е около 70 000 м^з. Следва да се определи нова площадка отговаряща на нормативните изисквания


Производствени неопасни и опасни отпадъци.
Основните източници на производствени отпадъци са производствените единици, съсредоточени основно в общинския център.

Съгласно Закона за управление на отпадъците, причинителите на отпадъци са задължени да водят отчетност.

Шум

Националната стратегия относно ограничаване или ликвидиране на шума в жизнената и работна среда с цел подобряване качеството на живот на населението трябва да бъде обединена около изграждане на действаща национална система за управление на акустичното състояние на околната среда и създаване на механизми за координиране на дейностите на всички институции имащи отношение към проблемите с шумовото замърсяване в околната среда.

Данните, отнасящи се до шумовата експозиция в околната среда са бедни в сравнение с тези, свързани с другите екологични проблеми.

На общинско ниво се определят критичните в акустично отношение райони. Идентифицирането на такива райони позволява воденето на борба със шумовото замърсяване.

Шумът в околната среда, причинен от транспортните, индустриалните и ремонтните дейности, е един от екологичните проблеми. Мониторинговата дейност извършвана от РИОСВ обхваща контрола на транспортния шум – при нас от наземния, промишления и шум от търговски и др. дейности.


Транспортен шум

Критични райони по отношение на автотранспорта са:

• 
  с. Върбина – пътна артерия преминаваща през централната част на селището за с. Баните.
  
• 
  с. Вехтино – преминаваща в долната част ІІІ клас пътна мрежа за гр. Кърджали.
  
• 
  с. Букова Поляна – пътя минаващ през централната част на селището за с. Буково и с. Галище.
  
• 
  с. Ляска – преминаваща в долната част ІІІ клас пътна мрежа.
  
• 
  с. Средногорци – кръстовището до моста над р. “Арда” и пътя за гр. Рудозем.
  
• 
  гр. Мадан – от началото на града, преминаваща през него пътна артерия за гр. Златоград, кварталите на града – транспорта на “Горубсо Мадан” АД по извозване на рудата.
  

Население живеещо в критичните райони:

Данните от замерване извършено от РИОСВ гр. Смолян в централната градска част показват, че има надвишаване допустимите норми за децибели. При нормативно изискване до 60 дБА надвишаването е 3 дБА. Това основно се дължи на по-високата концентрация на автомобилен транспорт. Имайки в предвид това централната част на гр. Мадан можем да я определим като “критична точка” по отношение на шумово замърсяване.

Промишлен шум - най-честата причина за този шум са грешки в градоустройственото планиране. Не са малко случаите, когато в границите на хигиенно-защитната зона попадат обекти с повишени изисквания за шумозащита.

Сериозен проблем е и шума от малки търговски обекти намиращи се в жилищните сгради или в непосредствена близост до тях.

Друго явление е не спазване на определеното работното време в тези обекти от страна на търговците..

Тези пропуски биха могли да бъдат отстранявани от специализиланите служби на Общинска администрация след като пълноценно се ползва правото за преценка на влиянието върху околната среда на тези обекти, както и упражняването на стриктен контрол за спазването на действащите общински наредби.

Радиация

Съгласно националното законодателство контрол на радиационното състояние на околната среда се извършва от оторизирани лаборатории . Радиологичният контрол в системата на МОСВ се извършва по програма, утвърдена от министъра на околната среда и водите. Тя включва мрежа от пунктове за наблюдение, съответна периодичност и комплекс от наблюдавани показатели на компонентите на околната среда: почви, атмосферен въздух и води.

Радиометричните измервания в реални условия, пробонабиране и анализ се извършват в лабораториите за радиологичен контрол в регионалните инспекции по околната среда.

Във взетите почвени проби сащо не са установени завишени стойности на естествени радионуклеиди.

Провежда се системен контрол върху радиационното състояние на по-големите реки в страната, в т. ч. и р. “Арда” и р. “Черна”. Измерените радиологични показатели в пробите от всички пунктове е под ПДК за питейни води и това налага извода, че водите на реките “Арда” и “Черна” са в добро радиационно състояние.

Радиационно измерване на въздуха - 09.09.2008г- 0,03мR, което е в рамките на нормите.

ОВОС И РАЗРЕШИТЕЛНИ

Извършва се на инвестиционни проекти, на новостроящи се обекти и такива в експлоатация.

Участието на обществеността е задължителна и съществена част от процедурата по ОВОС. Нормативните изисквания позволяват обществеността да изразява своето мнение към резултатите от извършената ОВОС /и косвено към самия план, проект или обект в експлоатация/. Това дава възможност действително да бъде оказвано въздействие при вземане на едно или друго решение – по отношение на съществуващи алтернативи, предлагане на нови алтернативи, в някои случаи и дори не разрешаване на реализация на проект, както и частично спиране на обекти в експлоатация.


ПРЕЗ АВГУСТ 2008г. Е ИЗВЪРШЕН ОВОС НА ИНВЕСТИЦИОНЕН . ПРОЕКТ” РАЗШИРЕНИЕ НА РД НА ТБО И ИЗГРАЖДАНЕ НА ПЛОЩАДКА ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНО ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С.ШАРЕНКА


Б/ ОВОС НА ДЕЙСТВАЩИ ПРЕДРИЯТИЯ / ЕКОЛОГИЧНИ ОДИТИ /

Тази дейност се засили след откриване на процедури по приватизация. В изготвения доклад за състоянието и перспективите на даден приватизиращ се обект задължително присъствува и раздел по екологични проблеми и предложения за отстраняването им.

На действащи обекти ОВОС се извършва по искане на заинтересовани страни или при доказани системни нарушения.

Проблеми:

- Все още слабо, не на необходимото ниво участие на обществеността в обсъждането на ОВОС.

- Качество и ефективен контрол от страна на РИОСВ върху издадените разрешения.

В/ РАЗРЕШИТЕЛНИ

Преди всичко те се издават от РИОСВ – за третиране на опасни и индустриални отпадъци. За дейности по строителни и битови отпадъци компетентния орган е общината.

За водоползване и за заустване на отпадъчни води разрешителните са от РИОСВ.


Г / ДРУГИ АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ С ПРЕВАНТИВЕН ХАРАКТЕР ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Друга форма на превенция са екологичните анализи.

Преди всичко те се отнасят за обекти отдавани на концесии, които са изключителна общинска собственост.

Стандартът ISO 14001 е национален стандарт. Той се изразява в задължителност по емисии в дадени производства. Общината по същия е сертифицирана през 2008г..

През 2004г. е въведена продуктова такса, която се плаща от производителите и вносителите на опаковки. Събраните средства се предоставят на ПУДООС, който финансира дейностите по събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки.

SWOT АНАЛИЗ

0.1.Силни страни	I.2.Слаби страни
висок относителен дял на горски ресурси; наличие естествени гори– основа за развитие на познавателен и екотуризъм; изграденост на по-голямата част от пътната мрежа; физико-географските и климатични особености дават възможност за развитие на селски туризъм и екоземеделие; всички населени места са включени в система на сметосъбиране; общинския център привлича млади образовани и икономически активни хора; наличие на потенциал за икономическо развитие. Наличие на нормативна база на местно ниво в областта на околната среда;	Липса на мониторингови станции и система за контрол на замърсяванията; няма план за управление на горските ресурси; лошо е състоянието на пътната настилка; лошо състояние на канализационната система и нисък процент на пречистване на отпадъчните води; липса на депа строителни и селскостопански отпадъци отговарящи на съвременните изисквания; миграция на населението ; нисък финансов ресурс; слаба активност у населението за участие в проблемите по опазване на околната среда;
0.2.Възможности	0.3.Заплахи
привлекателна за инвестиции община в областта на: - селски и екотуризъм; културен и познавателен туризъм; преработвателна и лека промишленост; отглеждане на екологично чисти плодове и зеленчуци. Разработване на проекти в областта на опазване на околната среда за финансиране по оперативни програми;	задълбочаване на проблемите с канализацията на населените места и пречистването на отпадъчните води; влошаване на общото състояние на техническата инфраструктура; Замърсяване на водите от промишлени предприятия; Незаконен добив на инертни материали;

Каталог: docs
docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето

Изтегляне 494.04 Kb.

Сподели с приятели: