Решение за приемане на Обобщен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г

Следващата точка от седмичната програма е:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.

Моля да заповяда председателят на водещата комисия.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, моля в залата да бъдат допуснати господин Атанас Костадинов – заместник-министър в Министерството на околната среда и водите, госпожа Райна Хардалова – експерт, господин Радославов – заместник-председател на Държавната агенция по горите, както и госпожа Трифонова – юрист в агенцията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А председателят на агенцията къде е?

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Председателят е в командировка, не е на лов, не е ловец. (Оживление.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против това процедурно предложение? Няма.

Моля да поканите представителите на изпълнителната власт в залата.

Този законопроект ние започнахме да го разглеждаме в залата преди ваканцията.

На второ четене са гласувани и приети заглавието и § 1 в последния ден от нашата работа преди ваканцията.

На второ четене са докладвани § 2 и предложенията по него.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Аз искам да уточним процедурата – дали всеки текст ще се гласува сега или ще го докладвам сега, а ще се гласува друг път?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега няма да се гласува. Сега докладваме и ще се проведе дискусия по текста. Ако можем да приключим, което ме съмнява, защото законопроектът е доста обемист, евентуално утре ще се гласуват текстовете, които са докладвани.

Господин Калинов иска да направи процедурно предложение да прочете целия закон на един път. Започвайте!

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 3 има предложение на народния представител Стоян Проданов, което е прието.

Има предложение на народния представител Венцислав Върбанов:

„Параграф 3, т. 2 относно чл. 7, ал. 6, т. 1.

В ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „по предложения на Ловните сдружения”.

Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Иван Костов:

„В § 3 да отпаднат точки 1 и 3”.

Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов.

Комисията не подкрепя предложението, но колегите ме информираха, че си оттеглят предложенията, които не са подкрепени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре че са Ви информирали, но не само Вас трябва да информират.

Лъчезар Иванов и Светослав Спасов тук ли са?

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Понеже не ги виждам, ще прочета предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако ме чуват, поне да дойдат да заявят това в протокола. Да не си губим времето да четем нещо, което е излишно.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: „В § 3 относно чл. 7, в т. 2 относно ал. 6, т. 1 придобива следното съдържание:

„Ловните сдружения – за ловностопанските райони на ловните сдружения”.

Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение на народния представител Васил Паница.

Комисията подкрепя предложението.

Има предложение на народния представител Христо Бисеров.

Комисията подкрепя предложението по принцип.

Той участва в заседанието и неговото предложение е включено в текста на § 3.

Комисията предлага следната редакция на § 3:

„§ 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 5:

а) точка 1 се изменя така:

„1. ловностопански райони на ловните сдружения по чл. 30;”

б) точка 3 се изменя така:

„3. ловностопански райони на оградени площи”.

2. В ал. 6 се създава изречение второ: „За ловностопанските райони на ловните сдружения заповедта се издава по предложение на Управителния съвет на Националното ловно сдружение.”

3. Създава се ал. 7:

„(7) Предложенията за промяна на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения се правят съвместно от Държавната агенция по горите и Управителния съвет на Националното ловно сдружение.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 4 има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Иван Костов, което е оттеглено.

Комисията предлага следната редакция на § 4:

„§ 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 думите „на бази за интензивно стопанисване на дивеча” се заменят с „в ловностопанските райони на оградени площи”, а числото „5” се заменя със „100”.

2. Създават се ал. 4-6:

„(4) Председателят на Държавната агенция по горите дава писмено разрешение за изграждане на оградени площи в границите на ловностопанските райони след екологична оценка за зоните от мрежата „Натура 2000”.

(5) За изграждане на оградените площи по ал. 4, лицата, стопанисващи дивеча, подават заявление до председателя на Държавната агенция по горите.

(6) Заявлението по ал. 5 включва мотиви за изграждане на базата, капацитет, тип на оградата и координатен регистър на границата на оградата.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Искам да обърна внимание на всички колеги, че има Допълнителен доклад под № 853 07-28, тоест комисията е дала новото си становище. Започвам с него.

По § 5 има направено предложение на народния представител Васил Калинов, което се подкрепя.

Има предложение на Георги Юруков и група народни представители:

„В § 5 относно чл. 9, в ал. 12, изречение второ, числото „15” да се замени с „20”.”

Комисията не подкрепя предложението.

Има направено предложение на народните представители Евдокия Манева и Иван Костов, което се подкрепя по принцип.

Има предложение на народния представител Васил Паница, което се подкрепя по принцип.

Има предложение на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов:

„По § 5 да не се приема чл. 9, ал. 12 (държавните ловни стопанства могат да сключват и...).

Да не се отменя ал. 8 от чл. 9.

Да не се приемат ал. 14 и ал. 16 от чл. 9.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага следната редакция на § 5:

„§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 8 се отменя.

2. Създават се ал. 11-24:

„(11) Дейността на държавните ловни стопанства по ал. 2, както и тяхното имущество, не може да бъде обект на концесия по смисъла на Закона за концесиите.

(12) Държавните ловни стопанства по ал. 1, с изключение на тези по Приложение № 3, могат да сключват с трети лица договори за съвместно извършване на посочените в ал. 2 дейности, а държавните ловни стопанства, определени с Приложение № 3, могат да сключват договори с трети лица за съвместно извършване на посочените в ал. 2 дейности за не повече от 33 на сто от териториалния си обхват и/или обема на дейност. Договорите се сключват за срок до 15 години.

(13) Договор за съвместно извършване на дейностите по ал. 2 може да сключи лице, което:

1. не е обявено в несъстоятелност, не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

2. няма просрочени задължения към държавата или общините, установени с влязъл в сила акт;

3. не е лишено от право да упражнява търговска дейност;

4. да не е осъдено за банкрут;

5. не е осъждано с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или престъпление против стопанството, освен ако е реабилитиран;

6. има сключен трудов договор със специалист по ловно стопанство с висше образование с не по-малко от три години стаж в областта на ловното стопанство, назначен за стопанисване на дивеча.

(14) Изискванията по ал. 13, т. 3, 4 и 5 се отнасят и за управителите и изпълнителните членове на управителните органи на лицето по ал. 13.

(15) Обстоятелствата по ал. 13, т. 1, 2, 4 и 5 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по ал. 13, т. 3 – с декларация.

(16) Най-малко веднъж годишно в срок до 30 ноември на текущата година, комисия, назначена със заповед на председателя на Държавната агенция по горите, извършва проверка по изпълнение на договорите от юридическите лица. За резултатите от проверката се изготвя доклад, който се изпраща до председателя на Държавната агенция по горите.

(17) Въз основа на резултатите от проверката по ал. 16 се подписват допълнителни споразумения, с които се определят конкретните дейности и мероприятия за изпълнението на договора през следващата календарна година.

(18) Договорите по ал. 12, както и допълнителните споразумения към тях, влизат в сила след утвърждаването им от председателя на Държавната агенция по горите. Договорите са публични.

(19) Държавните ловни стопанства публикуват на страницата на Държавната агенция по горите в интернет покана за сключване на договор по ал. 12 със зададени предварителни параметри по видове дейности или обекти.

(20) В срок не по-рано от един месец от публикуване на поканата по ал. 19, заинтересованите лица подават до Държавната агенция по горите своите оферти, към които прилагат документите по ал. 15 и инвестиционна програма.

(21) В едноседмичен срок от подаване на офертите, комисия, назначена със заповед на председателя на Държавната агенция по горите, ги разглежда като оценява стойността на предлаганата инвестиция и срока за изпълнение, съобразно финансовия потенциал и финансовите резултати през последните три години на съответното предприятие. Условията и редът за разглеждане и оценяване на офертите се определят в правилника за прилагане на закона.

(22) След разглеждане на офертите по ал. 21 комисията предлага на председателя на Държавната агенция по горите да сключи договор със съответния кандидат или да направи мотивиран отказ.

(23) При сключване на договора, кандидатът представя банкова гаранция за изпълнението му.

(24) Председателят на Държавната агенция по горите може да назначава проверки по изпълнението на договорите по всяко време.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Господин Паница, заповядайте.

ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Аз имам едно процедурно предложение – към § 5, който касае чл. 9 и който разглеждаме в момента, да включим и § 58, който касае също чл. 9, тъй като материята е една и съща, става дума за ловните стопанства. Това са две предложения – на господин Калинов и моето, които са противоположни едно на друго и трябва да се обсъждат в един план.

Ще ви прочета какво гласи моето предложение към чл. 9, ал. 1, което се различава до голяма степен от това, което е предложено тук. Моето предложение е да се създаде Приложение № 3 със списък от 19 ловни стопанства, които да останат държавни предприятия към Държавната агенция по горите без право на отдаване на други физически и юридически лица под никаква форма.

Двата текста касаят една и съща материя и моля двете предложения да се разглеждат едновременно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че и председателят на комисията не възразява. Списъкът е пред вас, не е необходимо да го четем.

Господин Паница, продължете.

ВАСИЛ ПАНИЦА: Това е една от най-важните части на разглеждания закон, може би есенцията на закона.

Искам предварително да съобщя на уважаемите колеги народни представители, че с този закон се дават 149 дивечовъдни участъка под формата на концесии за 15 години и 39 държавни ловни стопанства. Все пак трябва да поясня разликата между дивечовъдни участъци и държавни ловни стопанства. Дивечовъдният участък е горска площ, която е без никаква инфраструктура, в повечето случаи без дивеч. Нямам нищо против частната инициатива да се наложи в тези участъци, да развие ловното стопанство, да заложи и на ловния туризъм, да увеличи дивечовото богатство. Нямам нищо против. Тридесет и девет ловни стопанства са нещо съвсем друго. Те са създавани в продължение на десетилетия, при тях има абсолютно изградена инфраструктура на ловно стопанство с ловни домове, хотелски части със съответна класификация, съответни звезди, пътища, дивечови ниви, селскостопанска техника и много дивеч, дивеч с трофейни качества, който е създаван в продължение на години. Категорично против съм тези 39 ловни стопанства да се слагат 100% на масата. Задача на държавата е да запази биологичното разнообразие и този генофонд, който е създаван в продължение на десетилетия. Аз съм абсолютно убеден, че частната инициатива може да направи много, но тя не може да изпълнява държавни функции. Затова предлагам 19 станции, така наречените държавни ловни стопанства по новия списък, да останат само държавни, да продължи тази традиция. Защото не съм убеден, че тази частна инициатива може да изпълнява, повтарям, държавни функции. Някои ще напреднат много, някои ще се развият добре, имаме такива примери и в момента. Но не съм сигурен, че това ще се случи на 100%. Никак не съм сигурен, защото и в момента има лоши примери. Още повече, под формата, която се предлага – 33%. Това означава, че добронамереният частник ще влезе във владение на тези 33% и като такъв добронамерен участник в този процес ще захрани тази територия и от двете трети държавен участък на тази територия дивечът ще отиде в тези 33%. Така той спокойно може да си разполага с цялото богатство на това ловно стопанство, плащайки само 33%. По никакъв начин не разбирам тази форма! Затова считам, че това решение е неудачно и настоявам този списък от 19 станции, сега държавни ловни стопанства, който предлагам, да се приеме, така че държавата все пак да изпълнява някакви функции по този закон. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Заповядайте, господин Тасим.

ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, колеги! Този параграф е един от най-спорните. Ние сме имали няколко заседания на комисията по този параграф. Тук има много спорни неща, но специално предложението на Васил Паница е следното. Той не отрича, че трябва да има инвестиции в държавните ловни стопанства, но иска да бъдат редуцирани до 19, тоест 19 да останат само държавни, а останалите да бъдат на принципа на публично-частното партньорство, да се даде възможност да има инвестиции от частни партньори.

Тук възникват няколко много сериозни въпроса. Първо, как се определя този списък? Защо 19, а не 18? Защо примерно „Женда”, а не „Корнисош”? Все сериозни въпроси. Ако трябва да говорим професионално, всеки ред от Вашето предложение може да породи сериозна дискусия по тази тема. Хубавото е, че Вие не отричате възможността за инвестиции в тези стопанства. Но ги редуцирате до 19.

Големият въпрос, който аз си задавам, но след малко ще се изкажа, е за така нареченото предложение на господин Калинов, което така и не стана ясно защо се предлага - да има още един списък, където пък само с 33% владеене да имаш възможност да ловуваш в цялата територия. Но това е друга тема, по която ще взема отделно отношение. Или най-малкото се налага да се обясни още веднъж публично какво се цели с това предложение и как на практика може да се реализира.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.

Господин Паница, заповядайте за дуплика.

ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря на господин Тасим. Той в общи линии потвърди това, което казах. Пак повтарям, с тези 19 държавни ловни стопанства и 147 участъка общо 167 обекта се дават на частна инициатива и само 19 ви предлагам да останат изцяло държавни. В това няма нищо лошо. Как съм определил този списък? Сравнително добре се разпределени на територията на страната. Вероятно може да се направи и по-добър списък от този, но аз съм се спрял на този списък, имайки предвид териториалното деление на страната и позиционирането на тези ловни стопанства в различни участъци. Не отричам, че може да има по-добър списък, но пак настоявам, че държавата трябва да има някакви функции в опазване на дивечовото разнообразие и запазването на този генофонд, който е създаван в продължение на 20-30 години.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите текстове?

Господин Христов, заповядайте.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, предложението, което правим със Стела Банкова по § 5, е цялата ал. 12 на чл. 9 да отпадне. А тя гласи следното:

„Държавните ловни стопанства по ал. 1 могат да сключват с трети лица договори за съвместно извършване на посочените в ал. 2 дейности, както и за дейности, свързани с подобряване на местообитанията на дивеча. Договорите се сключват за срок не по-дълъг от 15 години.”

Това гласи тази ал. 12.

Ще ви кажа защо правим това предложение. На практика с тази алинея държавните ловни стопанства преотстъпват основния си предмет на дейност на частни лица. Абсолютно неясно е по какви критерии и процедури ще се реши дали едно държавно ловно стопанство може или не може да сключи договор за съвместни дейности. Второ, няма процедура за определяне на задълженията и правата на държавното ловно стопанство и съответното юридическо лице.

Според мен – това е мое лично мнение, но то се споделя от много граждански организации, това е една своеобразна скрита приватизация на държавните ловни стопанства, възможност за такава скрита приватизация. Защото, съгласете се, колеги, частното лице ще даде някаква малка сума, държавата, която е изградила в продължение на десетилетия съответните ловни стопанства, ще участва със самото стопанство, а доходите ще бъдат експлоатирани главно от частното лице. Това беше обяснено преди тук, в тази зала.

Има и още нещо, което искам да споделя с вас. Целият контрол е предвиден да се извърши от Държавната агенция по горите. Вие добре знаете облика на тази агенция, особено предвид скандалните заменки на гори, които бяха извършени наскоро, които бяха на принципа бълха за слон, а не кон за кокошка. Бяха източени огромни, огромни суми от държавата от няколко частни лица. Медиите писаха за това и е излишно да се връщам на конкретните примери и факти.

Ето защо пак апелирам към вас, колеги, да отпадне тази, според мен, скандална алинея на чл. 9. Да запазим държавните стопанства да могат те да бъдат работещи и задължително трябва да се увеличи контролът на държавата в тези стопанства. Но считам, че политиката на тотална приватизация, тотално концесиониране, тотален отказ от страна на държавата във всички сфери не е довела до нищо добро. Вижте примера с енергоразпределителните дружества, вижте примера с така наречените частни топлофикации, вижте примера с БТК. Навсякъде фактите говорят, че частниците експлоатират жестоко природните ресурси – тук няма да цитирам примера с Челопеч, тази скандална сделка, където държавата взимаше може би под 1% - 0,75%, а частникът взимаше 99%.

Ето защо, уважаеми колеги, още веднъж ви призовавам интересите на вашите избиратели да надделеят пред интересите на няколко частни лица, които искат да приватизират фактически тези държавни ловни стопанства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания?

Заповядайте, госпожо Манева.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Ако обърнете внимание на нашето предложение, за което е казано, че е прието по принцип, всъщност предложението се свежда до отхвърляне на параграфите от 10 до 16, които дават възможност за сключване на договори в тези ловни стопанства при неясни и предварителни критерии и условия. Това беше едно от основните ни възражения за това. За съжаление, в текста и в момента няма нищо, което да подсказва, че управителните органи на Държавната агенция по горите ще зададат предварително параметрите, поне най-общо принципните параметри за това за какво могат да се сключват такива договори за съвместна дейност – за какви видове дейности и в какви рамки. Определянето на 33% абсолютно не е достатъчно като такъв параметър.

Затова смятам, че в ал. 12 освен че „държавните ловни стопанства, определени със списък по Приложение № 4”, трябва да се добави: „и по методика” или „по условия и критерии, определени от председателя на Държавната агенция по горите могат да сключват договори с трети лица”.

Това може да се приеме за редакционна поправка, но това е едно абсолютно задължително предварително условие.

Аз се радвам, че е прието нашето предложение договорите да бъдат публични. Това ще създава една възможност за обществен контрол в хода на изпълнението на тези договори, което е една предпоставка за част от безпокойствата ни да има механизми за тяхното своевременно отстраняване или решаване на възникналите проблеми.

Така че първата ми редакционна поправка е да се добавят критерии за сключване на договори в ал. 12 и да отпадне след „за не повече от 33 на сто от териториалния си обхват и да обхване”. Да остане възможност този договор да обхваща само 33 на сто от видовете дейност. Ако ние създадем възможност да има публично-частно партньорство само на част от територията на държавното ловно стопанство, могат да възникнат много сериозни изкривявания както в териториалното разпределение на дивеча, така и изобщо в нормалното биологично развитие на цялата среда в ловното стопанство, създавайки изкуствени условия, много по-добри в част от територията.

Тук няма да разсъждавам за възможностите за приватизация впоследствие на една такава територия. Мисля, че това са малко пресилени разсъждения, но мисля, че трябва да запазим хармонията в развитието на цялата територия на държавното ловно стопанство и ако има желание за частно партньорство за тази дейност в работата на държавното стопанство тя да е на принципа на дейност, на част от дейността, а не на принципа на територия.

Така че тези две редакционни поправки според мен могат да решат и да отстранят част от безпокойствата, които имаме във връзка с тези текстове. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, ще Ви помоля да го дадете като текст, защото, ако евентуално се гласува, трябва да бъдем точни.

Има думата за изказване народния представител Радослав Илиевски.

РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мислех да направя реплика, но може би изказването по тази точка и по този параграф ще бъде по-пространствено. Вярно е, че това, което госпожа Манева, току-що сподели, има доза вярност в него, но има и доза невярност, защото тези 33% не са ей така измислени от въздуха. В крайна сметка тези ловни стопанства са дивечовъдни ловни стопанства, а не ловни стопанства от изкуствено отглеждани или бих казал организирано отглеждан дивеч, който никъде не се признава нито като трофей, нито като ловен обект.

Именно затова са дадени тези 33% да бъдат по линията на публично-частното партньорство, където между другото се изискват огромни инвестиции, за да се възстанови славата на българското ловно стопанство, а не да се остави на едно саморазвитие по инерция. Питам, когато приемаме Закона за държавния бюджет на Държавната агенция по горите какъв бюджет ще гласуваме, ако искаме тези ловни стопанства да останат под техния патримониум и те да ги издържат?

Нали виждате, че в последните 17 години все повече и повече се намаляват средствата, с които се финансира именно такава дейност? Ако очакваме от собствени приходи, огромни приходи да се самоиздържат, просто този период много отдавна е отминал в България. Ако погледнем каква е практиката в европейските страни, ние ще видим далеч по-крайни решения, които, ако ги наложим в българската практика, няма да се впишат в нашите реалности. Именно затова е този подход с ловните стопанства – 30-33%.

Аз бих ви казал, че не са за завиждане тези, които ще наемат тези ловни стопанства, защото те са малко като кукувици – отиват на държавно ловно стопанство, държавна база, която само ще я рендуват, без никакви последващи правомощия да придобиват определени собствености. По-добре е тези, които ще рендуват участъците, защото те могат да си изграждат там собствена материална база – е, вярно е, ще финансират малко повече за отглеждане и привличане на дивеч, но пък в крайна сметка това е полезността към българската фауна и към българското дивечовъдно стопанство.

Дайте да не си правим илюзии, че някой търси някакви приватизационни крачки. Такива не могат да се случат. По-скоро държавата ще спечели от това, че частният капитал, част от своите средства ще ги влее в българското дивечово стопанство. В момента този процес го няма.

Аз пак се връщам на темата – като гласуваме бюджета на държавата, какво ще дадем на Държавната агенция по горите, да финансира в тези стопанства и в тези участъци? Нищо или поне ... поне нищо. Даваме само за едни работни заплати и за някакви лесокултурни мероприятия, които и те са крайно недостатъчни.

Нашето ловно стопанство наистина в момента гладува за свеж капитал. Ако се тръгва към тази крачка, тя се прави за това. Тук не търсете печалбарство и запомнете, че в близките поне 10 години никой няма да спечели явни средства от ловно стопанство. Ще спечели друго, ще спечели българската природа и може би някакъв вид лобизъм, но това го има в целия свят. Всичко друго е игра на думи и бих казал евтина демагогия.

Съжалявам, че господин Куминев тук приведе други случаи от българския икономически живот, които са верни по същество, но не са съотносими към сегашния закон и нямат нищо общо.

Предлагам да подкрепим това, което комисията е подкрепила и да го гласуваме, а не да се отдаваме на други забежки, които на практика ерозират закона. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Илиевски, може ли да Ви попитам, за да ни стане ясно?

РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Заповядайте, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това частно партньорство, публично-частно партньорство са приказки. Ще могат ли гражданите, например Вие или аз да се поразходим из природата без да стреляме, в това, което сте дали на публично-частно партньорство,?

РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: На това като реплика ли да отговоря?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нещо такова. Разяснете на публиката.

РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Благодаря Ви.

Предметът на дейност, за което се отдава, това е организиране отглеждането на дивеч и ловния спорт.

Първо, никой не забранява достъп на гражданите свободно да ползват даденостите на българската природа. Има някои ограничения, например като господин Калинов, които искат да се разкарват с определен вид моторни превозни средства и да плашат дивеча. Там ще му бъде забранено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само пеш може да ходи и да мълчи, да стъпва тихо на пръсти? (Смях.)

РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Искам да ви кажа и нещо друго. В крайна сметка никой не коментира намесата на държавата, а тя е ясно разписана и ясно ще бъде разписана в договорите, които ще бъдат подписани, че контролът на Държавната агенция по горите е почти ежегоден, за това какви са запасите от дивеч, за това какви мероприятия се провеждат от тези арендатори за умножаване на дивеча и спазване на условията на неговата популация – като календар на лов и т.н. Това ще бъде под пряк контрол на държавата.

Никой не казва, че това ще бъдат някакви затворени автономни области, графства и т.н. Случаят Гео Дундеров ще бъде забравен и по-скоро той ще бъде показателен случай за това, което не трябва да се случва в бъдещата и предстояща арендаторска политика на Държавната агенция по горите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Паница.

ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Аз не съм изненадан от тази ода за 33-те процента, която чухме от господин Илиевски. Вероятно списъците са вече почти направени и ние трябва да счупим хатъра на някои, които са в тези списъци, само че това е за сметка на нашето дивечово богатство, пак го казвам.

И в момента някои, които са сключили договори за дивечовъдни участъци, някои частници, както казах, че нямам нищо против някой от тях, назначават и уволняват директорите на горските стопанства – това вие го знаете много добре, спират движението по пътищата вътре на територията на дивечовъдните участъци със специални табели. До час и половина мога да ви заведа и да видите за какво става дума. И да се правите на разсеяни сега, че това щяло да бъде върха на развитието на ловното стопанство, наистина не прилича на нищо.

Това, което казахте, че има такива примери и в други страни, не е вярно. Аз ще ви кажа, че много по-голям процент от територията на Швеция, на Финландия, на Франция в частта на френските Алпи и на Германия са отделени и са изцяло под юрисдикцията на държавата. Там няма никакви частни инициативи. Така че много по-голям процент казвам... Представяте ли си, да речем един Йелоустоун да не е под юрисдикцията на американското правителство или държавата? Не може да има такова нещо. Казвам ви, че с тези 33% вие казвате следното на българското общество: „Плащаме 33%, ползваме 100%.” Това е.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Берон, заповядайте.

ПЕТЪР БЕРОН (независим): Има приказка за чудесата на нашето време - че германците се научиха да търгуват, а евреите се научиха да воюват.

Ние виждаме как представителите на БСП се борят със зъби и нокти за правата на частниците, а представителите на десницата отстояват интересите на колективите.

Трябва да кажа на господин Илиевски, че неговото слово почти ме просълзи. Като си представя тези прекрасни хора, тези арендатори, които ще работят повече от десет години на загуба, които няма нищичко да спечелят и които работят само от любов към народа, просто съм трогнат от това, че има такива хора между нас. Някои от тези хора наистина ги знаем. Радвам, че БСП с такава сила поддържа частната инициатива, която, както е известно, ежегодно, ежечасно, ежеминутно, даже ежесекундно ражда капитализъм. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика думата има госпожа Манева.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Илиевски, искам да Ви напомня, че този закон освен за лова е и за опазване на дивеча. Опитахте се да направите някаква пледоария в парламента, защитавайки текста на комисията, но не успяхте.

Първо, ако ще се въвежда такава практика, то трябва да има ясни критерии и условия. Такъв текст в момента няма. Всяко стопанство може да си сключва каквито иска договори при каквито иска условия. Такава предпоставка за някакви канализирани, ясни параметри, такова нещо няма.

Така че не можете да възразявате срещу първата добавка, която направих, да има ясни критерии и условия, които утвърждава председателят на ДАГ, в рамките на които съответните дивечовъдни стопанства могат да сключват тези договори.

Не защитихте 33 %. Не разбрах защо 33, не 45, не 25. Няма да споря по този въпрос. Но да говорите, че с това се създава предпоставка за опазване на природата и дивеча, като на част от територията да се създават извънредни условия и останалата да бъде при неравнопоставени и по този начин вие опазвате природата, това просто е абсурд.

Така че, ако наистина има желание заедно с предпоставките за вливане на частен капитал в тази дейност, за да бъде постигнато по-добро опазване на дивеча, увеличаване на популациите, то не трябва да се създават неравнопоставени условия в различни територии на общото стопанство. Затова 33 % трябва да се отнасят за видове дейности, а не за част от териториите на общата територия на дивечовъдното стопанство.

Ако Вие наистина сте искрен в стремежа нещо да се случи в областта на дивеча и тази негативна тенденция, която наблюдаваме през последните години за непрекъснато намаляване на популациите, то трябва да признаете, че това е така. Ако не вярвате, направете консултация с хора от Министерството на околната среда и водите. Аз не вярвам те да не подкрепят идеята да има финансиране на дейност, но да не се толерират отделни участъци на територията на едно държавно дивечовъдно стопанство. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика има думата господин Илиевски.

РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.

Съжалявам, че в началото, когато започнах изказването си, не направих една декларация за конфликта на интереси. Аз съм ловец от 30 години и само толкова. Редови член съм на Съюза на ловците и риболовците. Не съм чувал за някакви списъци и не ги зная, но ще помоля господин Паница, ако ги знае, да ги каже тук, защото ни въвличате в някакъв конфликт, който го няма никъде. Списъци не се готвят, защото критериите още не са готови като подзаконов нормативен акт на Държавната агенция по горите.

По този начин отговарям на госпожа Манева, че ще бъде унифициран за всички, а не за отделни ловни стопанства. Защо трябва да го разписваме като критерии в закона, когато по силата на парламентарния контрол, вие и двамата сте членове на Комисията по земеделието и горите, ние можем да го гледаме в оперативен порядък в комисията и Държавната агенция по горите да го прилага на практика и да контролираме дали го прилага като критерии. Мисля, че това е технически въпрос. Той не може да бъде диференциран за този ловен участък по този начин, за другия ще бъде по друг, пък за това ловно стопанство по трети начин.

Мисля, че тази дискусия не е най-съдържателната, но тя не пречи законът да бъде работещ. Защото, когато го приемахме на първо четене, ние казахме защо е необходим този закон. Защото трябва да откликне, първо, на новите обществени отношения и, второ, да ликвидира последствията от бандитския, варварския, разрушителен закон, приет по времето преди две правителства, който разби българското ловно стопанство, който не приватизира, а разруши ловната база, базата за ловен туризъм и т.н. в България. Всичко това са факти и ние трябва да си ги припомняме. Днес водим тази дискусия, именно за да потушим последствията от това, от една страна, и, от друга страна, да отговорим на новите обществени отношения.

Относно 33-те процента. Госпожо Манева, пак Ви казвам: при съществуването на ловните стопанства и преди двадесет години не цялата територия на това ловно стопанство е подхранвана, а само малка част от нея, за да може местообитанията на дивеча в този район да бъдат в естествена среда, а не в изкуствена.

Господин Паница много добре знае как се дават бонусите на трофеите и как се оценяват тези ситуации. Трябва ли да го припомняме сега и да се връщаме на някакви теории, че някой ще граби, че на една малка площ ще източва голямата площ? Това е невъзможно.

Мисля, че тези аргументи някак си са странични от онова, което е нанесено като вреда на българското ловно стопанство преди 10-11 години и което ние сега тепърва трябва да компенсираме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тасим, заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този § 5 дава възможност за много приказки. Има място за изключителен популизъм, има място и за много рационално мислене. Нека в началото да ви напомня само каква е настоящата ситуация в тези държавни ловни стопанства.

Първо, господин председател, колеги, тук става въпрос само за три процента от територията на Република България.

Второ, и към днешна дата в тези ловни стопанства няма организиран ловен туризъм. Организиран ловен туризъм е по дружинки, сдружения и т.н. Тук има ловен туризъм, тоест всеки човек, който е в състояние да плати, има право да отстрелва определен вид дивеч и плаща на държавата определена сума. Тази сума се определя със заповед на министъра на земеделието и горите в началото на годината. Тоест правилата са ясни, контролът е изключително от държавата. Тук не става въпрос да ощетим някой ловец и т.н., така че нека изчистим този въпрос. Сега там не може да се ловува свободно. Това – първо.

Друго, което искам да подчертая, е, че вносителите с този параграф казваме следното: тъй като в България е нормално ловът да не е основен приоритет, даваме възможност на частни лица да инвестират в този ловен туризъм. Тоест по преценка на държавата може да се сключи договор за определени ловни стопанства. Затова казваме, че могат да се сключат договори на базата на публичночастно партньорство. Тоест договорите могат да бъдат един брой за тази година, пет броя примерно за следващата година или някога могат да бъдат и тридесет, без да ограничаваме в определен брой, списъци и т.н.

Това е нашето предложение. Аз мисля, че по преценка на Държавната агенция за горите това може да се случи. Не е задължително да се случи днес и всички тези ловни стопанства да се дават по този начин за съвместно ползване с държавата. Това е едното. Много е важно да се разбере това нещо.

Трето, другото предложение е крайното предложение на колегата Минчо Христов. Той каза: там, където влиза частникът, нищо зелено не оставя, най-малко ще остане дивечът. Това не е вярно. Тук не става въпрос за хора, които биха влезли в гората и ще инвестират, за да извлекат оттам тонове месо. Тук става въпрос за нещо различно. Едва ли тази проста икономическа логика е най-важното в случая, защото това не важи. Един килограм месо ще му излезе над 100 евро примерно. Абсурдна теза!

Може би от всички предложения най-спорно е предложението на председателя на комисията Васил Калинов, който казва, че не всички ловни стопанства трябва да бъдат отдадени за ползване по този начин. Той предлага един списък, в който с частно партньорство да бъдат само 33-те процента. Какво следва от това? 33% на територия, на инвестиции, на разходи? Какви права дават? 33% върху какво? Ако е това, което много хора подозират, че се предлагат 30-те процента от приходната част, а се разполага със 100%, би било абсурд. Влагат една трета от необходимата сума за поддържане на стопанството и ползват целия ресурс – това е неприемливо. Не вярвам да е точно тази идеята. Въобще какво означават 33% от едно цяло? Много е спорно и винаги ще има място за много приказки. Мисля, че никак не е издържано. Или има, или няма такова партньорство в тези райони.

По предложението на колегата, което е много интересно, то се базира преди всичко на допускането, че ако в едно стопанство влезе частник, има вероятност там да не остане нищо живо – нито растения, нито животни, тази теза е дълбоко невярна. Тук става въпрос за огромни инвестиции. Крайният ефект от тези инвестиции не може да бъде дивеч на килограм. Просто не допускаме и не е възможно това да стане. Още повече, законът категорично казва, че контролът ще бъде само държавен. Как се осъществява контролът върху тези дейности? Първо, създава се след конкурс, тоест, в документацията трябва да подчертаете какво ще инвестирате, как, къде, в какво, разбира се, тези инвестиции трябва да бъдат разпределени по години. Ежедневният контрол е единствено и само от държавата. Това е гаранцията! Друга гаранция няма. Другото е да кажем, както казва колегата, в държавния бюджет да отделим пари за лов. Поне на този етап това е невъзможно и неприемливо за обществото.

Опитвам се да ви кажа, че предложението на вносителите да има публично-частно партньорство с възможност Държавната агенция за горите да определя броя на това партньорство без да ограничаваме със списъци, без да налагаме графици, мисля, че е най-приемливо. В тази връзка предлагам варианта с 33% ползване на държавно ловно стопанство или списък, който е строго регламентиран... Няма да свършат никаква работа. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В едно ловно стопанство само един договор ли ще има?

ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, встрани от микрофоните): Едно юридическо лице има договор с държавата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие казвате за сроковете, че може тази година, догодина, след пет години може да се сключи, но в едно ловно стопанство, което има и публично-частно партньорство нали един договор ще има?

ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, встрани от микрофоните): ... Пак е делено на територия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?

Заповядайте, господин Сотиров.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Хюсеин! Извинявайте, ама тук ни правите на обикновени идиоти! Слушаме господин Илиевски как частни инвеститори се натискали, за да губят по 10 години – нещо, което се каза. Мисля, че действително трябва да се даде списък на тези патриоти, които искат по 10 години да инвестират, да развиват ловните стопанства, за да може президентът да им даде по един орден „Стара планина” за този подвиг!

Освен това Вие лекичко казвате „3 процента от територията на България”. За мащабите, които, в които оперира вашата партия, 3% може да са нищо, но това са 3 милиона декара!

ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Какво от това?

ИВАН СОТИРОВ: Изобщо е очевидно за какво става въпрос. Нито има ясни правила, нито има ясни критерии! Убеден съм, че флората ще се развие за сметка на фауната. Това ще се развие в тези ловни стопанства! Но Вие сам го казахте: държавата ще прецени, държавата ще даде. Само че държавата това сте вие и вие искате да го правите без всякакви критерии, без всякакви правила и с ловните стопанства ще се случи това, което се случи с всички язовири, които бяха дадени на мутрите. Съсипаха рибата и сега – аз съм риболовец, а не ловец, навсякъде, където бяха дадени язовирите и водоемите под аренда, видяхме какво стана. Искате да направите това и с държавните ловни стопанства. За това става въпрос. Не виждам защо трябва да ни подценявате и да ни правите ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Желаещи за втора реплика? Няма.

Заповядайте за дуплика, господин Тасим.

ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колега Сотиров, по принцип като се говорят цифри от тази трибуна, винаги е подозрително или е свръхсамочувствие да се кажат определени цифри. Човек трябва да е работил много, да е изчислявал много и да се базира на нещо научно, за да каже примерно 10, 11 години или 11%. Тази реплика не беше към мен, поне първата част беше към колегата Радослав Илиевски, който каза нещо, което и аз не споделям, защото и така могат да се хвърлят всякакви цифри, по всяко време, за всичко. Много несериозно!

ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Вие казахте 3% от територията.

ЮНАЛ ТАСИМ: Казах около 3% от територията на България. Толкова са държавните ловни стопанства общо. От тях по предложение на вносителите може да има публично-частни партньорства от един до 35 броя договори, защото три стопанства отделяме за държавни нужди към министър-председателя. Тук няма някакъв императив да кажем, че всичките ги раздаваме, така е по вносител. Правете разлика между това, което ние като вносители казваме, това, което казва Васил Калинов – един списък от 12, от които само 30% трябва да имат някакво партньорство, и един списък на колегата Паница, който казва половината да останат само държавни.

Но има нещо, с което съвсем не съм съгласен. Това е Вашето отношение, Вашата представа, че ако частник влезе в тази територия, със сигурност няма да е 3%, защото, както виждате, няма да бъдат 39 договора, там вече няма да има никакво животно. Напротив! Говорим за ловен туризъм. Тук не говорим да излиза някой човек на полето, да вземе един елен, да се прибере и да прави буркани. Тук става въпрос да се инвестират много години. Всеки дивеч има години, през които стига до трофейна зрялост. Това иска много знания, много инвестиции, много държава, а не това, което си представяте за язовирите – някой пуснал мрежа, уловил ги и край, защото нито е пуснал рибки, нито е имало държава.

Тук, разбира се, приемаме предложението на колежката Манева, че всичко трябва да бъде публично, че условията трябва да бъдат в интернет страницата и всички анекси и допълнения, които ще се правят евентуално към договора, също трябва да бъдат указани и след това да се упражни парламентарен контрол върху цялата дейност. Недейте внушавате на обществото точно вие отдясно, че ако това се случи, ще бъде ад за ловните стопанства. Това е абсурдно! Ако е така, ще съм съгласен с Вас, но това не е същата държава.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Нали се скъсваме от контрол и полза никаква!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Кабил. С Вашето изказване днес ще приключим. Ще продължим утре с изказванията.

НИХАТ КАБИЛ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В началото на този век равнището на ловната дейност в нашата страна и популацията от дивеч беше паднало на критично равнище – това е факт. Аз си спомням какви яростни дебати бяха в тази зала при промяната на Закона за лова и опазване на дивеча през 2003 г., с която се учредиха държавните ловни стопанства. Тогава, без да бъда в залата, като орган по този закон се наслушах на какви ли не подобни неща, които и днес чувам.

Вижте, 36-те държавни ловни стопанства, бивши държавни дивечовъдни стопанства, изиграха своята положителна роля - не само в района, където се ловува, но и в съседните райони, които са към Ловно-рибарския съюз, към дружинките.

С други думи, когато се инвестира в устойчивото стопанисване на дивеча, в увеличаването на популацията, във вкарването на научните норми по отстрела, по отглеждането и продаването, обърнете внимание, на трофеи на български или на чуждестранни ловци, които си правят колекции, това дава своя положителен ефект.

На първото четене на този закон, аз няма да забравя, всички изказвания бяха в един и същи дух. С този закон ние правим две неща. Първото нещо, в новите условия модернизираме ролята, мястото и значението на Националния ловно-рибарски съюз, или както в момента той се нарича или ще се нарича, като партньор на държавата, от една страна. От друга страна, да зададем основата, първите стъпки на публично-частното партньорство в ловната дейност, в опазването на дивеча, така че България да се върне на картата на световните ловни дестинации, откъдето тя изчезна.

По отношение на благородния елен България и в момента е в десятката на най-добрите, стойностно най-високо оценени капитални трофеи – с четири такива. В петицата, господин Берон, мисля, че трите или двата трофеи са наши.

Ние можем да се върнем, можем. Как? С инвестиции. Хора, които свободно оперират с термини по отношение на лова, задават една мисловна конструкция. Отдава се на някакъв частник някаква територия, той я огражда, избива каквото е останало вътре или, както каза господин Тасим, прави месото на буркани, или там нещо друго става. Няма такова нещо. Дивечът е в постоянна миграция.

Резултати има, когато научно обосновано, на научна основа - според движението, според миграцията – сезонна, денонощна, се направят съответните системи за хранене, за наблюдение, за отстрел на онези, които не че ще подобряват, напротив, ще влошават генетично популацията. Дивечът се събира, концентрира там, размножава се. И когато бъде отстранен само според научните норми и показатели.

Така че аз не виждам нищо страшно в това, даже и на териториален принцип да бъде обособено това публично-частно партньорство, защото на тази територия инвеститорът ще инвестира в хранилки, ще инвестира във вишки, ще инвестира в противопожарни зони, ще инвестира в изхранването, ще инвестира в отварянето на пътеки през зимата. Когато снегът стане метър и половина-два в планината и в гората, знаете ли каква тъжна картина е животните да умират от глад?

Има една знаменита фраза, която приписват на Чърчил – че демокрацията не е най-добрият строй, но по-добро не е измислено. Така че аз с убеденост казвам: законът в този вид не е най-добрият, той ще претърпи изменения, но да дадем шанс, да го гласуваме, за да се направят първите крачки в тази посока.

Що се отнася до казаното от някои колеги за яснотата, прозрачността, контролните механизми, критериите, по които ще стане както отдаването на концесия, на подписване на вид договор за съвместно ползване, по-нататък - контролът върху отстрела. В тази съвместна дейност безспорно тези неща трябва да бъдат регулирани. Ако ги няма в закона, не е късно да ги включим. Ако пък не им е мястото в закона, това нещо може да стане с подзаконовите нормативни актове. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?

Госпожо Манева, заповядайте – не мога да Ви откажа.

И председателят на комисията иска да се изкаже, и колегата Олимпи Кътев иска да се изкаже – остават пет минути. Как да стане тази работа?

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Ще продължим утре, господин председател, защото темата е изключително важна.

Господин Кабил, Вие ни разказахте обща концепция за намерения, но намеренията се материализират с конкретни текстове. Този текст, какъвто е в момента, не гарантира това, което Вие говорите. Устойчиво развитие – къде са ви критериите за устойчиво развитие? Няма никаква отговорност на органа, който контролира и координира тази дейност.

Може ли да се сключват такива договори? Сега се прокарва пътят на това публично-частно партньорство и да нямате условия и критерии, при които тези дивечовъдни стопанства трябва да оперират в тази материя?! Няма такива критерии, значи трябва да запишете в текста категорично. След това Вие казвате: хранилки, не знам какво. Добре, щом ще са хранилки, това е вид дейност, но не на една трета от територията. Говорим за конкретни неща, които в текстовете създават предпоставки за груби грешки след това.

Радвам се, че Вие напомнихте, че имаше сериозна промяна в Закона за лова. Господин Илиевски е забравил, така че не се връщайте толкова назад и няма нужда от голи реплики и заклинания – това е лошо, онова е лошо.

Нека сега да направим така, че да бъде по-добро. И не защитавайте назащитими каузи. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.

Право на дуплика.

НИХАТ КАБИЛ (ДПС): Благодаря.

Госпожо Манева, както Ви разбирам, в този закон ние трябва да изпишем всичко, което трябва да се извършва в тази дейност – лов и опазване на дивеча, абсолютно пунктуално. След една или две години ако се появят нови обществени взаимоотношения, наново ще променяме закона ли? (Реплика от народния представител Евдокия Манева.) Тогава за какво са правилниците за приложение и съответно наредбите, които изпълняват този закон? Законът трябва да задава концепцията, посоката, в която вървим и ние трябва да го правим смело, без да се притесняваме. Включително и за Националното ловно сдружение.

Като орган по този закон бях се нагледал на всякакви конфликти между дружинки – искат да се цепят, искат нови територии. Сега се отива радикално напред – отпадат дружинките, има сдружение, дава се по-голяма гъвкавост и свобода.

Даже бих казал, че този закон прави първите плахи крачки. Аз съм убеден, че по-нататък в него ще има текстове, които да дават право на ловните сдружения да осъществяват и те подобна дейност, която в момента осъществяват и ще осъществяват държавните ловни стопанства. Какво лошо има в това? (Реплика от народния представител Васил Паница.)

Не е забранено, господин Паница.

По-нататък обществените взаимоотношения като се развият, живи и здрави да сме, ще видим за какво става въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, остава минута и половина. Има поне двама желаещи да се изкажат. Явно, че днес няма да можем да приключим с дискусията по този текст, ще продължим и утре. Текстът е много важен, разбира се, явно и спорен.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Това е същността на закона.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няколко съобщения.

Утре ще започнем гласуванията, както знаете, от 9,00 ч.: първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за общинския дълг, Законопроекта за изменение на Закона за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, гласуване на проекти за решения за промени в постоянни комисии на Народното събрание, първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членски, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на Заключителния акт към него, Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и проект за решение по Доклада за дейността на Комисията за борба с корупцията за периода 01.09.2006 г.   30.06.2008 г.

Както ви е известно, уважаеми народни представители, от 11,00 ч. утре ще има парламентарен контрол. Ще обявя само министрите, които ще отговарят на народните представители.

Първо ще отговаря министър-председателят на Република България Сергей Станишев. След него – заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев. На трета позиция е заместник министър-председателят и министър на извънредните ситуации Емел Етем. Четвърти – министърът на земеделието и храните Валери Цветанов. Пети – министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова. Шести – министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Седми – министърът на здравеопазването Евгений Желев. Осми – министърът на финансите Пламен Орешарски. Девети – министърът на вътрешните работи Михаил Миков. На десета позиция, явно няма да стигне времето, би могъл да отговаря министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев.

Няколко съобщения за днес, четвъртък - ще прочета само комисиите, които ще заседават:

Комисията по транспорт и съобщения – 14,30 ч.

Комисията по политиката при бедствия и аварии – на 18 септември 2008 г. от 14,30 ч.

Комисията по европейските въпроси – на 18 септември 2008 г. от 14,30 ч.

Подкомисия по отчетност на публичния сектор – 18 септември 2008 г. от 16,30 ч.

Комисия по бюджет и финанси – на 18 септември 2008 г. от 14,30 ч.

Комисията по правни въпроси – на 18 септември 2008 г. от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването – на 18 септември 2008 г. от 15,00 ч.

Закривам днешното пленарно заседание. Продължаваме утре от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)
Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:



Любен Корнезов Камелия Касабова


Секретари:

Борис Николов


Татяна Калканова

Каталог: Stenogrami -> stenogrami Beron
stenogrami Beron -> Програма за работата на Народното събрание за 19-28 юли 2006 г
stenogrami Beron -> Четиридесето народно събрание триста деветдесет и шесто заседание
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 7 април 2006 г. Открито в 9,03 ч
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 1 февруари 2008 г. Открито в 9,03 ч
stenogrami Beron -> Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от Министерския съвет
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 16 май 2008 г. Открито в 9,07 ч
stenogrami Beron -> Решение за приемане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г