Мигрантски пътувания
„Ако човек има
възможности в
страната си, едва
ли би я напуснал”.
„Ужасно беше да
оставя семейството си”.
„Най-хубавото е просто
да си в сигурна страна,
където хората могат
свободно да изразяват
мнението си”.
|
[Саджуа] „Трябваше да напуснем Ирак, без да кажем на никого. Докато пътувахме, на пътя за сирийско-иракската граница американски танк застана пред колата ни. Най-напред един войник от танка развя червен флаг и ние спряхме. След това същият войник развя оранжев флаг. Логично беше оранжевият флаг да означава да се приготвим, както светлините на светофара, но шофьорът потегли напред. Това беше много опасно действие, защото в същия момент танкът срещу нас започна да стреля по колата ни”.
[Ибрахим] „Аз съм ирански кюрд. Имах политически проблеми в страната си и един ден трябваше много бързо да я напусна. Говорихме с шофьора и трябваше да отидем в задната част на камиона. В средата на камиона имаше пространство, където влязохме и сякаш изчезнахме, не можеха да ни видят, ако отвореха вратата. Понякога камионът спираше и шофьорът казваше: „Искам да си почина”, след което спеше по около десет часа и отново тръгвахме. Когато излязох от камиона, не знаех къде съм. Попитах шофьора и той ми каза „Това е Великобритания”. Исках просто да отида някъде, където е сигурно, не говорех английски, бях много гладен и не бях спал от 4-5 дни”.
|
  
|
[Гленда] „Напуснах Филипините през януари 2002 г., с група от около четиринадесет души. Когато стигнахме до Париж, аз казах на приятелката си: „Ще ме ощипеш ли?”, не можех да повярвам, че съм там”.
[Рекс] „Когато пристигнах, бях много нервен, защото не говорех добре английски и имах проблем с общуването. Докато дойде съпругата ми се хранех само с риба и пържени картофи!”
[Приянга] „В началото ми беше много трудно да намеря приятели. Хората не искаха да говорят с мен, защото бях различна и ако някой ги видеше да говорят с мен, щяха да ги помислят за различни, и те го знаеха”.
[Инес] „Може би знаете, че в Португалия също има много мигранти. Създаваме си мнение, когато сме в собствената си страна и гледаме мигрантите, но когато дойдох тук, аз промених много гледната си точка. Вече разбирам защо хората го правят и колко са уязвими те, просто защото не са на място, което познават. Те не виждат своите познати всеки ден. За разлика от преди, когато имах предразсъдъци спрямо мигрантите, сега когато се връщам в Португалия, аз ги гледам и искрено им пожелавам късмет”.
|
