Насоки за собственото ни изцеление

Дори онези от нас, които са дълбоко посветени на духовната си еволюция, неизбежно се борят срещу нещастието. Необходими са ни насоки, които да ни на­помнят как да съдействаме за процеса на трансфор­мация, извършващ се с нас.

Ще изброим някои подобни насоки:

• Винаги търсете дара в нещастието

• Никога не се отдавайте на самосъжаление

• Никога не обвинявайте другиго за вашите проблеми

• Култивирайте у себе си отношение на благодарност

• Не съдете вашето състояние, нито това на другите

• Избягвайте сантименталността

• Осъзнайте, че болестта не е наказание

• Търсете възможности да служите

• Научете се да възприемате смъртта като изцеление А сега нека разгледаме по-подробно всяка от тези насоки.

Всеки проблем е задача, поставена ви от вашата душа. Поради това трябва да признаете, че вашият проблем, вашата рана, вашата болест, вашето нара­няване, вашето неизлечимо заболяване служат на оп­ределена цел, и да се опитате да се съобразявате с това, т. е. да потърсите какво би трябвало да научите. Помнете, че от гледна точка на душата една промяна в съзнанието има далеч по-голяма стойност, отколкото „излекуването". Затова следвайте мъдростта на цар Соломон: „С всичко придобито се стремете да придоби­ете разбиране." Направете това разбиране целта на ва­шето търсене и вярвайте, че ще бъдете възнаградени.

Има една приятна история за две момчета - едно­то оптимист, а другото песимист. Завели песимиста в стая, пълна с най-чудесни играчки, но веднага щом влязъл вътре, той седнал до вратата и започнал да се мръщи. Когато го извели от стаята, го попитали защо е бил тъй нещастен вътре.

- Защото знаех - отвърнал тъжно той, - че ако си избера някоя играчка, която наистина ми харесва, тя сигурно щеше да се счупи!

Междувременно малкият оптимист бил оставен в стая, пълна с конска тор, а той пеел песнички за каубои и весело ринел купчината. Когато го поканили да излезе, той поклатил глава и продължил.

- Просто зная - извикал развълнувано той, - че при целия този тор тук някъде трябва да има едно пони!

Вярвайте в понито. Вярвайте в подаръка, скрит в цялата тази... е, вие знаете...

Никога не, се отдавайте на самосъжаление!

Може би ви се струва, че известна част от самосъ­жалението е естествена и оправдана, като се имат пред­вид всичките ви страдания. Това обаче е едно неприят­но подвеждане, което лесно се превръща в навик. Веднъж установен, навикът да се самосъжаляваме въз­действа върху нашето съзнание почти като наркотик, към който привикваме, и ни осигурява съблазнително извинение за последващите ни подвеждания - и както е при обичайната употреба на наркотици, отдаването на самосъжалението е изключително мощна бариера пред духовното ни развитие.

Обвиняването на другите, също както и самосъжа­лението, е практика на самоотдаване, която ни пречи да поемем отговорността за своя живот. Никъде в духов­ния закон не е написано, че някой друг е виновен за нашите беди било в този, било в минали животи. Ако запомним, че всичките ни трудности, включително и онези, свързани с други хора, служат на важна цел в нашата еволюция, тогава ще признаем враговете си за „агенти" за нашето просветление. Това обаче не означава, че непременно трябва да изпитваме удоволс­твие от всичките си взаимоотношения с тези агенти на кармата.

Да благославяме нашите врагове, да им пожелава­ме всичко хубаво, който бихме пожелали за себе си, е един отличен начин да постигнем собственото си освобождение.

Веднъж ми се наложи да работя в един лечебен център с друг терапевт, който многократно ме дразнеше и унижаваше и проваляше работата ми с пациентите. Неговите ходове ме научиха да бъда по-настойчива и пряма и аз се опитвах да бъда благодарна за това, но непрестанната борба с този човек ме изтощаваше. Започнах да си повтарям мислено: „Най-доброто нещо, което очаква този човек, каквото и да е то, му предстои". Един ден, след като бях повтаряла това изречение няколко седмици, той неочаквано съобщи, че му предложи­ли много по-добра работа на друго място и три напуска!

Подобни твърдения, когато се повтарят с колкото се може повече обич, въвеждат в действие библейската поука: „Не се противи на злото, а го преодолей с добро."

По-висшата истина за неприятностите ни с другите хора е тази, че ние всъщност сме тук, за да си помагаме взаимно да напредваме по Пътя. Без да отричаме, че съществуват проблеми, ние можем чрез раздаване на благословии да направим много, за да облекчим труд­ностите в междуличностните си отношения.