Въздействие върху структурата на защитена зона „Крумовица”

Така теренните геологопроучвателни работи ще се извършат сумарно върху около един дка, т.е. засягат се временно и възстановимо само 0.00009% от нея.

Както изяснихме в т. 5.1. не се засягат местообитания и популации на видовете птици, включени в предмета на опазване на защитена зона „Крумовица”.

За дейността не се изисква смяна предназначението на земята и участъците, предмет на изработването на канави, разчистки, сондажи и проучвателна кариера незабавно ще бъдат рекултивирани.

Въздействието е напълно обратимо в рамките на срока на договора от една година, а на практика теренната работа – проучвателна и рекултивационна, заема не повече от месец.

Няма да бъде променено площното разпределение на земите, горите и водните площи в зоната, цитирано в т. 4.2. На практика имотите ще бъдат със съхранено покритие и непроменено предназначение.

Сруктурнопределящите инвестиционни предложения, цитирани в Приложение №2 и обобщени в Таблици 3 и 4 в т. 2 са разпръснати в цялата територия и заемат общо 3.211 дка или 0.0029% от зоната.

Не са предвидените други геологопроучвателни работи в защитената зона (Приложение № 4) освен разглежданото в оценката.

В този смисъл на този етап от процедурите не може да се очаква и кумулативно въздействие.

Предвид на всичко това не може да се очаква нарушаване на балансите, характеризиращи структурата на защитена зона.

Така предложените ограничени теренните геологопроучвателни работи ще се извършат сумарно върху не повече от един дка, т.е. засягат се временно и възстановимо само 0.00005% от нея.

Дейността не изисква смяна предназначението на земята, тя няма да бъде отнесена към друг клас земно покритие и ще е със съхранена растителна покривка, характерна за настоящия момент. За засегнатите пряко площи то ще се възстанови след рекултивацията. Площта остава изцяло функционално приобщена към зоната и запазва ролята й на буфер към консервационно значими територии. Не се засягат ключовите елементи на защитена зона „Родопи Източни”:

• 
  Загуба на местообитания. Геологопроучвателните дейности не засягат нито едно от типовете природни местообитания, предмет на опазване в Защитена зона „РОДОПИ ИЗТОЧНИ”, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC и Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие.
  
• 
  Фрагментация – Предвидените геологопроучвателни и рекултивационни дейности са силно ограничени по площ и обем и ще се извършат в кратък времеви интервал. Общо площта не е част от установени миграционни коридори. Известни локални биокоридорни функции имат двете дерета, но те няма да бъдат засегнати. Поради тези причини не може да се очаква фрагментиране на защитената зона, както и прояви на бариерен ефект .
  
• 
  Обезпокояване на видове. По време на прокарването на канавите, сондажите и разкриването на проучвателната кариера може да се очаква незначително обезпокояване на животински видове, съизмеримо с това, причинено от традиционните селскостопански и горскостопански практики, установени в района. Това въздействие ще бъде по-осезаемо ако мероприятията се извършват в периода на размножаване. Тъй като площ „Саръкая” не предлага екологични ниши за включените в предмета на опазване обикновена пърчовка и 56 животински вида, както и поради факта, че техните местообитания за отдалечени на значително разстояние от нея, не очакваме прояви на фактора „безпокойство” със значение за популациите на видовете, предмет на опазване в зоната.
  

• 
  Нарушаване на видовия състав. Извършеният анализ не дава основание да се допусне нарушаване в резултат на реализацията на инвестиционното предложение на установения видов състав на популациите на растителните и животински видове.
  
• 
  Не се очакват и загуби на индивиди. Не се прекъсват миграционни коридори, а въздействието върху качествата на площта като трофична база е нищожно. В този смисъл тя ще съхрани изцяло ценологичния си облик, характер за настоящия етап.
  

Дейността не предизвиква промени със значение в геоложката основа и не засяга подземни води. Не води до значими емисии на химически вещества във въздуха, водите и почвите.

Реализацията на инвестиционното предложение няма да предизвика сукцесионни процеси, водещи до промяна на видовия състав или в условията на средата - химически, хидроложки, геоложки промени, климатични или други промени.

Може да се очаква, засилване на антропогенния натиск, но в рамките на емкоста на формираните екосистеми и на популациите на видовете от предмета на опазване.

Очакваното въздействие има временен характер и не противоречи на поставените цели с обявяването на зоната, а именно:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания, видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване, при необходимост, на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Очакваното въздействие може да бъде минимизирано при спазване на препоръките, дадени в т. 6. Не са необходими специални компенсиращи мерки.

5.2.4. Въздействие върху функциите и природозащитните цели на защитена зона „Крумовица”

Така предложените ограничени теренните геологопроучвателни работи ще се извършат сумарно върху не повече от един дка, т.е. засягат се временно и възстановимо само 0.00009% от нея. Дейността не изисква смяна предназначението на земята, тя няма да бъде отнесена към друг клас земно покритие, характерно за зоната в момента и описано в т. 4.2.. Предвидените теренни дейности са силно ограничени по площ, времетраене и интензитет. Ще се засегне минимално оскъдната растителна покривка, характерна за настоящия момент. Тя ще се възстанови след рекултивацията. Площта остава изцяло функционално приобщена към зоната и запазва ролята й на буфер към консервационно значимите територии в нея. Не се засягат ключовите елементи на защитена зона „Крумовица”:

Времетраенето на теренните проучвателни работи е само няколко дни, заедно с рекултивацията. Ще се извърши в сухите летни месеци, когато размножителния период е отминал и птиците скитат в търсене на подходящия хранителен ресурс. В този смисъл не можем да очакваме загуба на местообитания за нито един вид, въпреки евентуалното присъствие на терена.

• 
  Фрагментация – Предвидените геологопроучвателни и рекултивационни дейности са силно ограничени по площ и обем и ще се извършат в кратък времеви интервал. Общо площта не е част от установени сезонни миграционни коридори. Известни локални биокоридорни функции имат двете дерета, но те няма да бъдат засегнати. Поради тези причини не може да се очаква фрагментиране на защитената зона. Не са предвидени строителни дейности или трайни ландшафтни промени и не се очакват прояви на бариерен ефект .
  
• 
  Обезпокояване на видове. По време на прокарването на канавите, сондажите и разкриването на проучвателната кариера може да се очаква незначително обезпокояване на видовете птици, съизмеримо с това, причинено от традиционните селскостопански и горскостопански практики, установени в района. Това въздействие ще бъде по-осезаемо ако мероприятията се извършват в периода на размножаване, но този период ще бъде изключен от графика за провеждане на мероприятията. Не очакваме прояви на фактора „безпокойство” със значение за популациите на видовете, предмет на опазване в зоната.
  

• 
  Нарушаване на видовия състав. Извършеният анализ не дава основание да се допусне нарушаване в резултат на реализацията на инвестиционното предложение на установения видов състав на популациите на включените в предмета на опазване птици. Няма да се наруши структурата и денамиката на техните популации в района.
  
• 
  Не се очакват и загуби на индивиди предвид силно подвижния характер на представителите на класа. Не се прекъсват миграционни коридори, а въздействието върху качествата на площта като трофична база е нищожно. В този смисъл тя ще съхрани изцяло ценологичния си облик, характер за настоящия етап.
  

Реализацията на инвестиционното предложение няма да предизвика сукцесионни процеси, водещи до промяна на видовия състав или в условията на средата - химически, хидроложки, геоложки промени, климатични или други промени.

Може да се очаква, засилване на антропогенния натиск, но в рамките на емкоста на формираните екосистеми и на популациите на видовете от предмета на опазване.

Очакваното въздействие има временен характер и не противоречи на поставените цели с обявяването на зоната, а именно:

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на посочените видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;
  
• 
  Възстановяване на местообитания на видове птици, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.
  

• 
  Премахване характеристиките на ландшафта (синури, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
  
• 
  Залесяване на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в трайни насаждения;
  
• 
  Използване на пестициди и минерални торове в пасища и ливади.
  

2. 
   Кумулативен ефект.
   
   1. 
      Кумулативен ефект върху защитена зона „Родопи Източни”
      

Проучването е предвидено върху площ от общо 1940 дка, попадащи в защитена зона „Родопи Източни” и я засяга на 0.089 %. Реално теренните геологопроучвателни работи ще се извършат сумарно върху не повече от един дка, т.е. засягат се временно и възстановимо само 0.00005% от нея.

При хипотетичната ситуация, че всички инвестиционни предложения, планове и програми бъдат реализирани се засягат 3 391.611 дка от Защитена зона „Родопи Източни” за по-дълъг или къс период от време. Това представлява 0.156 % от зоната.

Според макар и твърде относителната утвърдена скала за степента на засегнатост по показател „площ”, когато тя е над 10%, се чита за голяма, а между 1 и 10 % за средна. В случая все още развитието на инвестиционните процеси е слабо и общата засегнатост е под 1 %, т.е. малка.

Интерес предизвиква и анализът на инвестиционните предложения, свързани конкретно с реализацията на цялостни работни проекти за търсене и проучване на подземни богатства в т.ч. и скално-облицовъчни материали, представени в Приложение № 3 и обощени в Таблица 5.

Технологията на извършване на геологопроучвателните дейности изисква минимални по площ и обем теренни разработки като канави, шурфи, сондажи, разчистки и опитни кариери, които дават представа за наличието на подземнти богатства на значими територии, от които в последствие се обособяват находища с изчислени запаси и ресурси. Предвид наложената практика се очаква да се засегнат реално само общо около 50 дка земи от защитена зона «Родопи Източни», предвид спецификата на проектите, които са свързани основно с проучване на скално-облицовъчни материали, от което на този етап от процедурите не може да се очаква и кумулативно внъздействие с който и да е компонент на действие на останалите инвестиционни предложения и планове. Времевата рамка за провеждане на теренните дейности също е много тясна и не предполага трайно и продължително присъствие на хора и техника в изследваните райони.

За прилежащ на геологопроучвателната площ „Саръкая” район сме избрали териториално-административната единица - община Крумовград. От представените обобщени данни в таблици 1 и 2 е видно, че до момента са утвърдени инвестиционни предложения, засягащи 43.414 дка от защитената зона или само 0.0021 % от нея, като липсва официална кариерна дейност. Добивните работи са свързани основно с изземване на динамични запаси от реките Върбица, Арда и Крумовица, което противоречи до голяма степен на Плана за управление на речните басейни и след изтичане на сроковете на издадените позволителни, тези дейности ще бъдат прекратени. Не може да се очакват кумулативни въздействие с този тип проекти.

Предмет на геоложки проучвания са 4 540 дка (Таблица 5, Приложение № 3) или 0.210 %, като в община Крумовград те са само два до момента – настоящия проект и аналогичен за площ „Агликина поляна” в землищата на селата селата Егрек, Голям Девисил и Девисилово. Това определя слабо въздействие върху нея и липсата все още на прояви на кумулативен ефект.

Степента на въздействие на разглежданите геологопроучвателни дейности е изключително малка, така че разгледана в съчетание с всички останали, за които са представени инвестиционни предложения или проекти за планове и програми, не води до прояви на кумулативен ефект.

Реалното положение дори е далеч по-благоприятно, тъй като някаква част от описаните инвестиционни предложения в Приложение 1 (Таблици 1 и 2) няма да бъдат реализирани по редица причини, основно променената икономическа ситуация и наличието на икономическа криза, изтичащите срокове за издаване на разрешения за строеж и др., но спазвайки принципа на предпазливостта сме включили всички в баланса.

2. 
   Кумулативен ефект върху защитена зона „Крумовица”.
   

Сруктурнопределящите със значение за зоната инвестиционни предложения, цитирани в Приложение № 2 и обобщени в Таблици 3 и 4 в т. 2 са разпръснати в цялата й територия и заемат общо само 3.211 дка или 0.0029% от зоната.

Не са предвидените други геологопроучвателни работи в защитената зона (Приложение № 4) освен разглежданото в оценката.

В този смисъл на този етап от процедурите не може да се очаква и кумулативно въздействие.

Считаме, че е редно те да очертаят рамката, осигуряваща параметри, най-благоприятни за околната среда и ключовите елементи при реализацията му. Взети са предвид всички възможни въздействия в двете фази – геологопроучвателни дейности и рекултивация на нарушените терени.

• 
  Необходимо е да се спазва стриктно технологията и да не се излиза от заложените рамки в проекта, като се използват най-добрите европейски практики.
  
• 
  Трябва да бъдат взети всички мерки за недопускане на разливи на горивосмазочни материали от моторните превозни средства в околните терени. Да не се извършват ремонтни дейности по технологичната и транспортна техника и машини в района.
  
• 
  Да не се допуска навлизане на машини в ливади, пасища и горски площи.
  
• 
  Да се съхрани изцяло растителността от дървета и храсти, разположени по деретата и извън терените, обект на проучаване. Хумусният хоризонт от откривката е необходимо да се събира разделно и да се оползотвори при рекултивацията като се върне като горен почвен слой.
  
• 
  Да се вземат всички възможни мерки за предотвратяване на разпиляването на материали при товаро-разтоварните процеси и транспорта на скалните материали за изследване.
  
• 
  Да се работи само през светлата част от денонощието.
  
• 
  Опитната кариера да бъде изпълнена и рекултивирана по съвременен начин – да се разработи във вече съществуващото малко кариерно гнездо или на голи и ерозирали площи без естествена раститерност с повърхностно разположение на основната скала.
  
• 
  Да се ограничат емисиите от прах, по време на работа, чрез почистване и оросяване ако е необходимо на работната площадка и технологичните пътища.
  

• 
  Да не се използват взривни методи и механизация при разкопаването на траншеите. Прокарването на канавите да се извърши само ръчно.
  

• 
  При реализацията на проучвателните мероприятия опасността от инциденти е минимална, но е необходимо да се използват сондажна техника и моторни превозни средства, преминали качествен годишен технически преглед и в отлично състояние по отношение на техниката на безопасност.
  
• 
  Дейността не е свързана с генерирането на производствени отпадъци, но битовите трябва да се събират разделно и да се третират съгласно Общинската програма за управление на отпадъците.
  

• 
  С цел недопускане на отрицателно въздействие върху зооценозата, дейностите по геоложкото проучване следва да бъдат извършвани в извънразмножителния период, т.е. необходимо е да бъдат прекратявани в периода 01.04.–30.06. Това ще неутрализира и фактора безпокойство сред животинските видове, за които шумът и вибрациите ще са причина да напуснат близко разположените местообитания.
  
• 
  Всички работници и ръководни кадри да бъдат запознати с общите правила и изискванията за опазване на околната среда и защитената зона, особено със специфичните изисквания за поведение при среща с включените в предмета на опазване видове. Специални мерки трябва да се вземат за опазване на сухоземните костенурки.
  
• 
  Да не се прокарват нови полски и технологични пътища и да не се предвиждат и извършват запечатки на действащите.
  
• 
  След приключване на геологопроучвателните работи, техническата рекултивация да обхване не само площта на канавите, сондажите и опитната кариера, а и цялата увредена площ, което не е свързано с голямо увеличение на разходите и ще даде възможност терените бързо и цялостно да се реинтегрират в защитената зона.
  
• 
  Да не се третират с химически вещества тревната покривка и пътищата.
  
• 
  Още на този етап – „проучване” по смисъла на Закона за подземните богатства, да се търси възможност за обособяването в бъдеще на концесионна площ не по-голяма от 100 дка.
  
• 
  Най-добрата и достъпна теренна основа за геоложките проучвателни мероприятия са полските пътища и пътеки, които са с увредено почвено покритие и в голяма степен като местоположение могат да задоволят изискванията, заложени в проекта.
  

• 
  Да се предвидят мерки за предпазване на терените около площта за проучване от рудерална и синантропна инвазия като за рекултивация се използва само почвения слой от разкривката и се извърши ако е необходимо почистване с цел недопускане проникването на такива видове в района.
  
• 
  Стриктно да се спазват правилата за противопожарна и аварийна безопасност и да се разработи авариен план.
  
• 
  При намиране, преди започване и по време на дейностите, на сухоземни жаби, костенурки, таралежи, змии и други животински видове, те да бъдат пренесени и освободени на безопасно разстояние от обекта, с оглед опазването на защитени видове и недопускането на загуби от хранителната база видовете, предмет на опазване в защитената зона.
  

При избора на настоящия вариант на дейността, определяна чрез цялостен работен проект за проучване на подземни богатства, бяха разгледани алтернативи по местонахождение още през есента на 2009 година.

Всички те са върху земи, включени в Горския фонд и са част от защитена зона „Родопи Източни”. Едната площадка е разположена северно от разглежданата с почти аналогични ландшафтни дадености, но близостта на резерват „Вълчи дол” и наличието на съхранени храстово тревни ценози, характерни за зоната, я направи неприемлива от гледна точка на целите за опазване.

При втората отхвърлена алтернатива се засягат до голяма степен горски местообитания от предмета на опазване на защитена зона „Родопи Източни”, тъй като тя обхваща част от част от рида „Бойник планина”. Теренната инвентаризация показа, че за тази площадката са налице местообитания на някои защитени видове растения и на включените в предмета на опазване пъстър смок (Elaphe quatuorlineata), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка (Testudo graeca).

Разглежданата геологопроучвателна площ е върху до голяма степен интензивно усвоени и изполвани в миналото за селско стопанство земи в близост до изграден асфалтов път от Републиканската пътна мрежа. В момента земите се ползват основно като пролетни пасища. Самата площ е с мрежа от полски пътища. Реализацията на един от първоначалните варианти би въздействало значително повече върху качествата на територии от защитената зона с наличие на елементи с консервационна стойност и би оскъпило до някъде провеждането на геологопроучвателните работи, т.е. и техникоикономическите и екологични дадености са по-неблагоприятни.

Всичко това е причина възложителят да не предлага втора площ и алтернативен вариант за разглеждане.

Съществуват и алтернативи по отношение на обема и мащабите на геологопроучвателните дейности.

При Алтернатива 1 изпълнение на теренните геологопроучвателни дейности включваха и северозападната част на терена от общо 1 940 дка, с което се увеличава броя на канавите, сондажите и разчистките и е необходим по-голям обем опитен материал. Необходими са и бяха заложени 6 сондажа. Допуска се и провеждането на пробивно взривни работи. Обемът на разкривката е по-голям и почти липсват езорирани терени.

При Алтернатива 2 беше избран силно редуциран вариант, съобразен с наложената от години практика и с най-добрите налични техники. Отпада необходимостта от ПВР, а броят на сондажите и канавите е намален. Това в съчетание с препоръката за ръчното прокарване на канавите я определя като безспорно по-добрата по отношение на въздействието върху защитените зони и околната среда, поради което, препоръчваме реализация на представения проект при стриктно спазване на заложените срокове, площи, обеми и рекултивация.

При „нулевата алтернатива” би се съхранило настоящото положение с доминирането в изследваната площ като статус на обработваеми терени - ниви. Поради намаляването и застаряването на населението от двете най-близки махали те губят обработваемия си характер от по-далечното минало, пашата на домашни животни намалява, като процентът на козите се увеличавау земите запустяват, деградират и ерозират, като ще се развие силно драката, а е известно и доказано, че формацията paliureta spina-christi се развива като храстово-тревни комплекси, със слаба почвозащитна и водорегулираща роля.

С оглед изясненото въздействие върху защитените зони и околната среда считаме, че реализацията на геоложкото проучване няма да измени качествените и количествени характеристики на съществуващите екоситеми в района и зоните и да внесе каквито и да е изменения в установените връзки и взаимодествия между тях.

В този смисъл проектът може да бъде реализиран с оглед постигане в бъдеще на целите за устойчиво развитие на района.

8. 
   
   Каталог: files -> file -> Nature -> Natura%202000 -> DOSV
   Nature -> Централна лаборатория по обща екология софия, 2001
   Nature -> Проекто-план за действие за келереров центрантус
   Natura%202000 -> Решение на Министерски съвет №678 от 07. 11. 2013 г. (ДВ, бр. 99 от 2013 г.): Обявявам защитена зона
   DOSV -> За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни”
   
   
   
   Изтегляне 2.49 Mb.
   
   Сподели с приятели: