Финансовите средства, отпуснати на Министерството на туризма за 2017 г., възлизат на 16,8 милиона лв.,102 което е по-малко от 1% от общите бюджетни разходи на страната. 14,5 милиона лв. от тази сума са предназначени за програмата, озаглавена „Политика за устойчиво развитие на туризма,“ а 87% от тези средства (12,6 милиона лв.) са предназначени за бюджетната програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“103. Това означава национален маркетинг, реклама и участие в международни туристически изложения и изложби. Останалата сума от 1,8 милиона лв. е предназначена за бюджетната програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“. Съвсем ясно е, че тази сума (равняваща се на 988 000 щ.д.) е недостатъчна за всички текущи подобрения на политики и регулации (напр., регулациите в областта на категоризацията) и, че не могат да бъдат отпуснати никакви средства за необходимите изследвания на климатичните промени и въздействието им върху туризма, нито пък за разработването и изпълнението на различни (дори и най-простите) мерки за адаптация. Министерството не може да предоставя финансова подкрепа на частния сектор. Вместо това Министерството на туризма е публикувало на своя сайт Ръководство за финансиране от ЕС за туристическия сектор 2014-2020 г.104 Възможностите за такова финансиране са разгледани в следващия раздел.
Структурните фондове на ЕС105 са добра възможност за финансиране на всякакви мерки, свързани с АИК (не само в туристическия сектор). За текущия програмен период от 2014 г. до 2020 г. Европейската комисия е отпуснала над 20% от бюджета на фондовете за действия в областта на изменението на климата, включително за мерки за адаптация. Средства за изследвания в областта на изменението на климата и адаптация в туристическия сектор могат да бъдат отпускани по няколко от общо 12-те оперативни програми за 2014-2020 г.:
Шестата приоритетна ос на Оперативна програма (ОП) „Региони в растеж“106 е „Регионален туризъм,“ насочен основно към неизследвания потенциал на културния туризъм. Предполага се, че развитието на този вид туризъм може да облекчи тежестта от летния морски и зимния ски туризъм, които са със силно изразен сезонен характер и чувствителни към климатичните промени. От друга страна, това ще допринесе веднага за диверсификацията на българския туристически продукт като цяло и по-специално ще се насочи към изменението на климата (вж. Каре 6). За тази приоритетна ос са заделени общо 85,6 милиона евро.
Каре 6. ОП „Региони в растеж“
Приоритетна ос 6 „Регионален туризъм“ ще подпомага консервацията, опазването, популяризирането и развитието на културното наследство в регионите на България. Основната й насоченост ще бъде оползотворяване на неизползвания потенциал за културен туризъм в регионите. Това ще бъде постигнато чрез използване на силните страни на България като добре развита морска, спа и ски дестинация и насоченост към огромния потенциал, който страната има за оползотворяване на богатото си културно наследство.
Дейностите, подкрепяни по Приоритетна ос „Регионален туризъм“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. са насочени към постигане на резултати в реализирането на основните стратегически цели, заложени в Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България с хоризонт 2030 г., което ще доведе до адекватна реализация на неизползвания потенциал на културния туризъм и до неговото устойчиво развитие, като се отчитат предимствата на многообразието, уникалността и автентичността на ресурсите, за да се постигне баланс между развитието на културния туризъм и опазването на ресурсите. Приоритетна ос „Регионален туризъм“ ще допринесе също за подприоритет „Околна среда и опазване на природното богатство и културно-историческото наследство“, който е част от приоритет 3 „Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж“ на Споразумението за партньорство
С оглед създаването на цялостни туристически продукти за подкрепените обекти на културното наследство от национално и световно значение, ще бъдат подкрепяни интегрирани проекти, включващи цялостни решения не само за консервацията и опазване на съответния обект на културното наследство, но и за неговото популяризиране и развитие, които привличат значителен брой туристи.
За целта подкрепата с безвъзмездна финансова помощ ще се комбинира с финансови инструменти на ниво проект, а оценката ще се осъществява на база бизнес план.
Друга ОП, която може да предложи възможни решения на някои явления, застрашаващи туризма в страната (наводнения и свлачища – най-вече в северната част на Черноморското крайбрежие) е Оперативна програма „Околна среда“107 – Приоритетна ос 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“, включваща операция Изпълнение на мерки за превенция и управление на риска от свлачища. Текстът на ОП прави изрична връзка със Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата (вж. Каре 7). За тази мярка са отпуснати 66,8 милиона евро, които ще бъдат осигурени от Кохезионния фонд на ЕС. Бенефициентите могат да включват юридически лица (напр., МОСВ и неговите структури, общини, фирми, различни консорциуми, научно-изследователски институти, и т.н.), които трябва да внесат в МОСВ предложение за проект за получаване на финансова помощ за изпълнението му.
Каре 7. ОП „Околна среда“
ОП „Околна среда 2014-2020 г.“ ще допринесе за изпълнението на целите на Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата с изпълнение на мерки по приоритетните оси – например чрез планиране, проектиране и изграждане на Национална система за управление на водите в реално време и въвеждане на решения за превенция и управление на риска от наводнения, насочени към укрепване на бреговете, вкл. екосистемно базирани решения. В допълнение, изпълнението на мерки по приоритетна ос 4 ще допринесе за подобряване на сътрудничеството между държавите-членки на ЕС и за улесняване на координацията в областта на гражданската защита, с цел подобряване ефективността на системите за превенция, готовност и реагиране при природни и причинени от човека бедствия (съгласно Решение 1313/2013/ЕС относно Механизъм за гражданска защита на Съюза). Подкрепените мерки ще допълват специфични мерки в идентифицираните области за действие, свързани с подобряване в краткосрочен план на превенцията на бедствията, заложено в Съобщение на Комисията (СОМ (2009) 82) относно подхода на Общността за превенция на природните и причинените от човека бедствия. Освен това, целите, свързани с адаптацията към климатичните промени, ще се адресират и чрез насоките за интеграция на политиката в областта на околната среда (ПОС) и политиката в областта на изменението на климата (ПИК).
Друга ОП, предлагаща подобни възможности е „Развитие на селските райони“108, но трябва да се отбележи, че тази програма е ориентирана предимно към селското и горското стопанство. Тя може да бъде използвана за разработване на нови туристически продукти и дестинации, които могат да са по-малко чувствителни на климатичните промени, напр., винен и кулинарен туризъм, летен планински туризъм, и т.н.
Освен това, възможности за финансиране могат да бъдат открити и във финансираните от ЕС програми за трансгранично сътрудничество 2014-2020 г. със Сърбия, Турция, Македония, Румъния, Транснационална програма Дунав, Програма Interreg „Балкани – Средиземно море,“ Програма Interreg Европа и Програмата за Черноморско трансгранично сътрудничество109. Туризмът, и по-специално устойчивият туризъм, е изрично заложен като приоритетна ос в програмите с Гърция („Устойчив и приспособим към климата туризъм“), със Сърбия („Устойчив туризъм“), с Македония и Турция („Устойчив туризъм и околна среда“). Програма „Балкани – Средиземно море“ набляга на приоритетна ос „Околна среда“, а в Програма Interreg Европа “Околна среда“ и „Ефективно използване на ресурсите“ са взаимосвързани. Тези програми могат да бъдат използвани за развитието на трансгранични устойчиви туристически продукти и дестинации с акцент върху защита и опазване на околната среда.
Може да се заключи, че финансови средства за АИК в туристическия сектор в България могат да се намерят предимно от външни източници – финансирани от ЕС оперативни програми и други свързани проекти.
2.6.3. Човешки ресурси
В България около 100000 лица (в зависимост от сезона) са пряко заети на ръководни и оперативни длъжности в туристическия сектор. Това представлява 3,1% от всички заети лица в страната (2015 г.)110. През същата година общият брой на работните места, свързани пряко или косвено с туризма, е 338500, което представлява 11,2% от всички заети лица.
Понастоящем има 17 висши учебни заведения, официално акредитирани от правителството в професионално направление 3.9 Туризъм, които предоставят образователни услуги и подготвят студенти по програми за професионална бакалавърска степен, академична бакалавърска степен и на ниво магистърска степен (тази система на три нива стартира през 1997 г. в съответствие с европейските образователни степени)111. Сред тях има четири колежа (два частни и два държавни), а останалите са университети, като четири от тях са частни. Повече от 8000 студенти са записани в специалност Туризъм и в други специалности, свързани с туризма. Само някои университети в България (Икономически университет - Варна, Софийски университет, Университет за национално и световно стопанство – София, Югозападен университет – Благоевград, IBS – Ботевград) имат докторски програми в специалности Туризъм, Икономика на туризма и География на туризма и рекреацията.
