-
В този раздел определените варианти са оценени спрямо различни критерии – време, бюджет, ползи, усилия, показатели за измерване, институционална уредба, и последствия. Резултатите от оценките са сравнени в Приложение 3.5.
3.3.1. Време -
Вариантите за адаптация, които се препоръчват за българския туризъм, могат да бъдат инициализирани веднага след като Националната стратегия за адаптация и Плана за действие бъдат приети. Предвид факта, че не се очаква НСА и НПА да бъдат готови до края на 2017 г. или началото на 2018 г., всички други правни стъпки се очаква да бъдат предприети в период от една или две години. Успоредно с това, в рамките на 2018 г., могат да бъдат разработени комуникационна и образователна стратегии, както и такава за повишаването на осведомеността.
-
Цялостното изпълнение на тези стратегии ще отнеме повече време – около от 2 до 4 години (приблизително до 2022 г.). На туристическата индустрия ще й е нужно повече време да осъзнае новите реалности и да се приспособи към тях – това ще означава, че специфичните действия за адаптация в сектора може да се очаква да започнат не по-рано от 2020 г., а първите резултати да бъдат наблюдавани и оценени до 2025-2030 г. В този период данните трябва непрекъснато да се събират, наблюдават и оценяват (вж. Приложение 3.5).
3.3.2. Бюджет -
Няма много икономически оценки за разходите за адаптация за туристическия сектор. Повечето от тях са свързани със зимния ски туризъм и основно са свързани с производството използването на изкуствен сняг, което касае най-вече частните доставчици на туристически услуги. Mathis et al.149 стигат до заключението, че разширяването на ски зоните към места с по-голяма надморска височина в цяла Швейцария би струвало 25-30 милиона евро. Инвестиционните разходи за производство на сняг във Франция били 60 милиона евро през зимния сезон 2003-2004 г., а в Швейцария те възлезли на 19 000 - 32 000 евро/км. Освен това се посочва, че производството на сняг през 2007 г. се оценява на 1-5 евро/м3 (съгласно Асоциацията на австрийските въжени линии150) и 3-5 евро/м3 или 136 000 евро/ha151 (CIPRA, 2004). Bosselo et al.Error: Reference source not found са изчислили, че разходите за поддръжка за производство на сняг в Швейцария възлизат на приблизително 8,5% от приходите на зимните курорти.
-
Този вид адаптация не е непременно устойчив в дългосрочен план, заради необходимите количества енергия и вода. Такива външни фактори не са били взети под внимание до този момент, както и фактът, че включването им ще увеличи значително разходите. В такъв случай, би било препоръчително българските зимни планински курорти и предприятия да не биват насърчавани да инвестират сериозно в производството на сняг или да изместват съоръженията още по-нагоре.
-
Съществуват значителни разлики между отделните държави-членки, като най-големите загуби на крайбрежни зони се очаква да се случат във Франция, Великобритания и Холандия, ако не се осъществи допълнителна адаптация152. Очакваните годишни щети в ЕС се очаква да нараснат от 4-5 милиарда евро/год. (понастоящем) до 32 милиарда евро към средата на века (RCP4.5 за затопляне от 2°C) ако няма допълнителна адаптация (усреднени съвкупни резултати, комбинирани ефекти от социално-икономически и климатични промени, настоящи стойности, без намаления), на базата на модела LISFLOOD model (120) от IMPACT2C153. Широкият диапазон на тази приблизителна оценка е резултат от високите нива на несигурност при климатичните модели. Отбелязва се, че около половината от увеличението, за което се докладва, се дължи на изменението на климата. Анализите на ниво държава предполагат високи разходи, свързани с климата във Франция, Германия, Италия, Румъния и Обединеното кралство, както и значително нарастващи разходи за щети през идните години.
-
Разходите, които трябва да бъдат платени от държавата, са свързани преди всичко с решаването на проблемите с недостига на вода и енергия. Такива инвестиции в инфраструктура трябва да бъдат направени или през бюджета на държавата, или отново чрез използване на различни международни фондове. Правителството трябва да намери тези финансови средства, тъй като недостигът на вода и недостигът на енергия са взаимосвързани въпроси за всички сектори.
-
Трудно е да се направи оценка на разходите за различни дейности за адаптация в България, въпреки че в периода до 2030 г. е вероятно те да бъдат скромни. Повечето от набелязаните варианти включват разработването на политики и стратегии в министерствата, различни правни и нормативни актове, документи, обучение и образователни материали, разработване на показатели и създаване на база знания, за които ще са необходими ограничени инвестиции – институциите, хората, инфраструктурата и ресурсите са вече налице. За повишаването на осведомеността, оценката на адаптивния капацитет и изграждането на капацитет (образование и обучение) ще са необходими повече инвестиции – на средно ниво. Адаптацията, за която ще са необходими сериозни инвестиции, включва развитие на нови дестинации във вътрешността на страната. За тях ще са необходими нова инфраструктура, нови хотели, ресторанти, развлекателни и увеселителни заведения, и т.н. Тази инициатива обаче трябва да бъде подкрепена от държавата и, например на хората, които искат да работят в тази област, трябва да бъдат дадени някакви стимули от страна на правителството, напр., да са не плащат данъци през първите 5 години. Тези дейности могат също да бъдат подкрепени от фондовете на ЕС, напр., по Оперативна програма Развитие на селските райони. За сравнение, не се очаква разработването на нови туристически продукти и програми да изисква много инвестиции – просто усилията трябва да бъдат пренасочени (вж. Таблица 11 в Приложение 4.5).
-
Всички разходи ще трябва да бъдат обезпечени от конкретно перо на държавния бюджет или от фондовете на ЕС. Потенциален източник на финансиране са публичните разходи, фондовете за адаптация по РКООНИК, Глобалния екологичен фонд, преките чуждестранни инвестиции, застраховки, фондовете на ЕС. Публичното финансиранена проекти съставлява най-важният финансов механизъм за изпълнение на адаптацията, следван от изрично отпуснати средства от бюджет, застрахователни механизми, публично-частни партньорства и фондовете на ЕС.
3.3.3. Ползи -
Ползите от всички идентифицирани варианти за адаптация са много високи и много важни (виж Приложение 4.5.). Може да се каже, че до известна степен разработването на показателите и оценката на адаптивния капацитет могат да донесат средни ползи, тъй като те не са мерки, които пряко ще допринесат за адаптацията на туризма към ИК, но изпълнението им ще бъде силно средство за постигане на други мерки за адаптация. Тези методи на адаптация ще донесат ползи за всички заинтересовани страни в туризма, както от страната на предлагането, така и от тази на търсенето, както за местните общности, така и за българската общност като цяло. Ползите от ефективното използване на ресурсите за ограничаването въздействията ще бъдат също така доста съществени.
3.3.4. Усилия -
Изпълнението на всички набелязани варианти за адаптация ще изисква значителни усилия от страна на целия сектор – туристическите институции и индустрия, както и от други организации, като изследователи, образователни институции, общини, и т.н. Степента на усилията е висока (Таблица 11. в Приложение 3.5), с изключение на мерките за адаптация, по които вече е свършена някаква работа – политика по ИК в туризъм и разработване на правна рамка, както и по отношение на разработването на показатели и развитието на база знания (главно в изследователски институти извън сектора на туризма).
3.3.5. Показатели за измерване -
Оценките на риска и уязвимостта към изменението на климата на базата на показатели са от особен интерес за политиците, тъй като те обикновено са съставени въз основа на лесно достъпни (статистически) данни и резултати, които могат да бъдат разпространени ефективно, като се използват графични и картни техники. Могат да бъдат използвани две основни групи показатели – (i) показатели за изменението на климата, които имат отношение към развитието на туризма и (ii) показатели, базирани на туризма (вж. Приложение 3.6.). Показателите се измерват най-добре на местно ниво и това следва да е задачата на ОУД в туристическите райони в България. Показателите следва да бъдат определени на централно ниво (Министерството на туризма), така че да има съвместимост на всички резултати и те да могат да бъдат сравнявани. Тази операция следва да бъде включена в бюджета на ОУД. Получените резултати следва да служат за мониторинг на последиците от изменението на климата в туристическите райони и за коригиране на осъществените дейности за адаптация към изменението на климата.
-
Както бе посочено, основните институции, участващи в определените варианти за адаптация, ще бъдат всички заинтересовани страни от сферата на туризма. Главна роля ще играе Министерството на туризма, което заедно с министерствата на околната среда и водите, на правосъдието и на финансите, ще отговаря за общите политики по ИК и адаптацията на туризма, стратегии и нормативни документи. Втората група на заинтересованите страни, която ще информира и координира с Министерството, е съставена от национални и регионални туристически сдружения и организации, ОУД и общини. Те отговарят за реализиране на политиката по АИК на регионално и местно равнище (с изключение на националните НПО). Следва да се създаде ефективна и ефикасна мрежа или платформа за комуникация между всички институции за по-добра координация на всички мерки за адаптация, както хоризонтално (между различните институции и икономически сектори), така и вертикално (между различните териториални нива (национално, регионално и местно).
-
Следва да се отбележи, че съществуват предимно два вида възможности за адаптиране, които трябва да бъдат приложени - действия / отговори, характерни за пазара и частния сектор, и такива, които са в компетенциите на публичния сектор. Трябва да бъде разработен механизъм за тези две основни заинтересовани групи да се информират взаимно, да обменят знания и да си сътрудничат при предприемането на различни мерки и да координират дейностите си за получаване на максимална полза. Този въпрос е много важен и водещата роля в това се пада от Министерството на туризма.
-
Друг важен момент е, че някои действия, които биха могли да бъдат необходими на сезонно ниво (от месец до месец), могат да попаднат в юрисдикцията на общините и местните администрации на конкретни дестинации. Ето защо е важно тези организации да бъдат напълно интегрирани и подготвени. Освен това Министерството на туризма се опитва да създаде Организации за управление на туристическите райони, отговарящи за цялостното управление и развитие на туризма в деветте туристически района на България. Те могат да играят важна роля при установяването на координацията на сектора по отношение на АИК.
-
Освен това всички национални морски и планински туристически курорти засега се определят като "горещи точки", които потенциално биха могли да бъдат засегнати най-много от изменението на климата. Това изисква въвеждането например на общински протоколи за подготовка за изменение на климата и неговата възможните въздействия върху района, включително комуникацията относно предупреждения за екстремни метеорологични условия. В това отношение общините трябва да разработят план за действие в случай на екстремно събитие, което трябва да бъде съобщено на туристическите курорти.
3.3.7. Последствията от бездействие/недобро адаптиране -
Икономическите разходи могат потенциално да бъдат високи, дори и при скромни нива на изменение на климата, а тези разходи нарастват значително при сценарии на по-високи нива на затопляне. Прогнозираните щети от изменението на климата са най-високи в Южна Европа. Обаче, в оценките за очакваните икономически въздействия на изменението на климата в Европа се вземат под внимание само някои сектори и показват значителна несигурност. ЕАОС е изготвила приблизителна оценка на общите годишни икономически загуби от екстремните климатични явления по държави през 2015 г. (2015 стойност в евро)154. Общата стойност за България се оценява на 2361 милиона евро, от които само 5% са били застраховани. Това съответства на 288 евро на глава от населението, или 21 393 евро на квадратен километър. Сред 33-те страни, наблюдавани от ЕАОС, България за заема 24-то място по загуби във всички сектори на икономиката, 26-то място на база загуби на квадратен километър и 32-ро място на база загуби на глава от населението.
-
Ако не се осъществи адаптация в сектора на туризма, това ще има негативни последици, особено за сектора на зимния туризъм – очакваното намаляване на снежната покривка ще се отрази не само на съществуването и функционирането на туристическите курорти и техните приходи, но и на функционирането на екосистемите и на общностите в планините, по-специално на тези, чиито икономически живот е силно зависим от туризма. Недоброто адаптиране може да засили негативните въздействия върху туризма – предвиденото разширяване на ски съоръжения в някои региони (например Рила и Пирин), например, ще задълбочи още повече проблемите и може да има катастрофални икономически и екологични последици.
Сподели с приятели: |
