С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача



Pdf просмотр
страница13/115
Дата07.11.2022
Размер6.19 Mb.
#115497
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   115
СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Григор Симов Божилов
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
в Божия храм, не се влиза
със взлом И нищо чудно, това да е било главната причина, за последвалото развитие!
Продължихме по линията, без много да му мислим, оглеждайки се само да намерим скрито място, където да има вода и дърва, за да сготвим нещо Покрай нас имаше гора, но нямаше вода. Движехме се покрай пълноводната река Нишава, но тя не е за пиене и готвене. Наблизо след черквата има клисура, през която минава линията, а голям железобетонен мост, на новото шосе, пресича клисурата над линията, в посока - Бела Паланка. След клисурата, гората свърши и се виждаше, че излизаме в неголяма равнина. От левата ни страна имаше дълъг и висок, горист брег и ние се упътихме към него. Там, настрани от линията, се разположихме, без да имаме вода. Поради липса на избор, изпържихме брашно в олио, на което в трънско казваме "гулумач", на което другаде вероятно викат “булумач”. За гладни, това не е лошо ядене, но без вода стана още по-зле!
Незнам защо, излязохме за малко над гората в една нива Може би за по-скришно, но се налута някакъв човек, сигурно да си види нивата и ни попита, откъде сме. – "От Пирот", казах. От кои сте тамо" – продължи човека, основателно усъмнил се в нас – "Какво те интересува Му отговорих на сръбски, понеже нямаше какво друго да кажа Човека си замина, а ние слязохме пак, под гористия брег, като си мислехме, че тоя човек едва ли ще си остави работата, да ходи до селото, да ни предаде Но малко по-над нас, минавало новото шосе, а май точно в тоя ден, му е било откриването, и селянина се обадил наминаващ там милиционер И няма след половин час, се събуждам отговор. На десетина метра от мене, един милиционер пита нещо Чепинеца, а той, нито разбира какво го пита, нито може да му отговори, затова сочи мене Понадигнах се, все едно се каня да му отговоря, а същевременно, за секунди закопчах разкопчаните си гуменяци. Дадох знак на Гошо с глава, и беж със всичка сила, но Гошо остана като закован. Започна викане и стрелба, а аз бягах под гората, която наблизо свършваше, и затова бягах покрай нея, наляво и нагоре, по една долчинка, в посока - запад Пред мен видях мост, явно на шосето, на парапета на който, имаше десетина души, младежи, гледащи кой стреля и кого


- 26 - гонят Бях се откъснал вече стотина метра от милиционера, (и както се казваше във вица "Водех го седна обиколка, но той продължаваше да тича, да стреля ида вика "Дръжте го, за да привлече вниманието на хората Аз трябваше да мина под моста, и разчитах, че след него, променяйки посоката, ще се откъсна от преследвача си Но за моя изненада се оказа, че след моста, зад шосето, излязох на голямо поле, а най-близката гора бе на километър през полето Но най-лошото бе, че полето се оказа пълно с народ, понеже било почивен ден, неделя, и всеки си бе излязъл на нивичката. А всъщност, това явно бе "блок, разпределен на парчета, за лично ползване, на хората от Бела Паланка, затова имаше толкова много народ.
Продължавах да тичам и през блока, въпреки хората, но вече силите ми свършваха Изпод моста се показа и преследващия ме милиционери пак започна да вика "Дръжте го, дръжте го. Хората по нивите стоеха и гледаха, а някой каза – "Мож да има оружйе!". Положението ми беше безнадеждно Поради непознаване на месността, прибягането бях попаднал в капан От скоростното тичане по нанагорнището, вече нямах сили да бягам и това се виждаше Бърках се в джоба за да ги плаша че имам оръжие, и действително имах джобно ножче, но за съжаление не можах да напипам в тесния джоб. Това подейства само за кратко, и след известно колебание, двама – трима се затичаха име хванаха Нямах никакви сили да се браня, а и в тази ситуация, беи безсмислено Дойде и запъхтеният милиционери започна да ме налага с палката, докато се умори напълно Намериха частна колаи ме подкараха към близкото градче, Бела Паланка. Наблизо, на шосето имаше пропускателен пункт заплащане на "пътна такса. И ако с
Гошо бяхме откраднали кола, каквото намерение имахме, пак щяхме да се забием в този пункт, защото въобще не бяхме го очаквали В милиционерския участък на Бела Паланка, моя милиционер, пак се умори да ме бие с палката, и след кратък разпит, ме затвориха с белезници в ареста Някъде отвън долиташе песен, която знаех и харесвах. А в песента, уместно или неуместно, се пееше


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   115




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница