С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача
Как исках драги, от наща любов да сътворим наш малък, топъл дом
Изтегляне 6.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
| Как исках драги, от наща любов да сътворим наш малък, топъл дом, в който малки дечица се гонят – най хубав подарък за теб и за мен! Целувай, целувай драги, моля те, свършва нашата любов! За целувките ти ще тъгувам и ще помня прегръдката ти.” А за мен наистина идваше краят, защото връщане назад не предвиждах Привечер докараха и Гошо. Той сиромаха, нямаше представа от карта и от посоките на света, и нямаше почти никакъв шанс да се оправи сам Пообикалял покрай Нишава и понеже не знаел, че съм заловен, след неколко часа се върнал да ме търси на мястото, където се "разделихме Там го подгонили и хванали, в търнаците! Така, нари юни, на седемнадесетия ден от бегството ни от София, бяхме пак зад решетките. А мен, вече трети път ме залавяха сърбите Беше ми ясно, че с този начин на придвижване, нямахме особен шанс. Ако бях сам, сигурно щях да съм по-предпазлив и по бърз, но неможех да не се съобразявам с характера и възможностите на Чепинеца. А той ми каза, че никога не бил излизал извън (голяма) София, и само веднъж бил ходил на Витоша (През тези дни, докато съм бил в неизвестност, майка ми отишла в Петрич, при пророчицата Ванга, да разбере какво става смени тя ú казала "Небой се за него Той сега лети като сокол, ... но пак ще се върне" Това вероятно е било по същото време, когато се спускахме низ едно голо било в Стара планина, и аз тичах с големи крачки, и наистина имах чувството, че летя А Гошо се сърдеше, че тичам. - 27 - На същото било, от западната му страна, видяхме неголям каменен кръст. Неразбрах чий е, носи помислих че може да е на някой загинал хайдутин. И по повод на кръста, и нашето несигурно положение, казах на Гошо: – Поне по един такъв кръст да остане след нас, пак ще е добре, но да не разберат комунистите, че сме загинали, та да не се радват! – "Не говори такива работи" – сепна се той. – Казвам ти, че предпочитам да умра в некоя пещера, и никой да не разбере, та близките и приятелите мида не страдат ида не се отчайват В югославския затвор В килията в Бела Паланка ни държаха в белезници, с ръце на гърба. Аз вече имах опит с белезници и си прехвърлих ръцете, през краката, отпред. С малко повече усилия, понеже беше по-пълен, и Гошо успя да направи така. А пред килията имаше коридорче и щом започваха да отключват външната врата на коридора, и докато отключат вратата и на килията, ние премествахме ръцете си пак отзад Нощно време беше хладно, а бяхме с летни дрехи. Лежехме на пода с белезници и нямаше нито завивка, нито постелка Още първата вечер, се наложи да лежим с опрени гърбове, и само така можехме да поспим На другия ден намерих в килията кибритена клечка. Разцепих надве клечката и не след дълго отворих моите, а след това и Гошовите белезници Така бе доста по-поносимо и трябваше само да се ослушваме, – щом щракне вратата, ние щракахме белезниците си, които държехме през останалото време, заключени само на едната ръка Знаех че в Югославия, най-вероятно ще ни осъдят за незаконно преминаване на границата, на 20 - 30 дни затвор. Затова не бях крайно притеснен, понеже ни оставаха най-малко две седмици живота през това време можеха да се случат мноого неща В Бела паланка ни държаха около 5 дни. Осъдиха ни на по 20 дена, за границата, и ни закараха с кола в "Нишкия общински затвор, където се озовавах за втори път Там около две седмици правехме истински фурор, с невероятния си глади апетит, вследствие голямото ни изтощение и недояждане по времена бегството! Колеги ни бяха затворници, осъдени до три месеца, за дребни престъпления. Изяждахме веднага всичко, кой, каквото ни дадеше. Стар недояден маргарин кашон с парчета твърд стар хлеб. Даваха никой каквото намери Първоначално бяхме в общите помещения, но понеже през деня, изкарваха другите на работа, а ние оставахме сами, ни отделиха в малка килия за двама и вече бяхме по цял ден заключени Изкарваха ни по един час на "каре, в квадратния вътрешен двор с павета, обграден от четирите страни с високи сгради. На карето кацаха гълъби ние с Гошо ги гледахме и веднъж, началникът на затвора, който преди това ми беше удрял шамар, каза ехидно – "Бугарчета, да бяхте и вие като тези гълъби, да литнете, а" Защото знаеха, че нашата мисъл бе само как да избягаме! Започнахме да се тревожим, защото присъдата ни, от 20 дни затвор, вече изтичаше Тогава ни съобщиха, че ще има следствие за кражбата ни в последната черква, край Бела паланка Ние още първите дни правехме всичко възможно да предизвикаме дело, но чак сега, това беше факт. В тази черква бяха ходили на оглед, но задругата, край Пирот, за наше съжаление, не пожелаха да се заинтересуват. Целяхме да изпросим присъда от неколко години затвор, за да имаме повече време да търсим възможност да избягаме, или нещо друго да измислим, нов никакъв слуай да не се връщаме в България - 28 -Крайно интересно беше делото низа кражбата След като ни осъдиха на по една година затвор, областният вестник "Нúшкье нóвине", подзаглавие "На разбивачите две години" (Обијáчима двé гóдине), между другото, писа и това Изтегляне 6.19 Mb. Сподели с приятели:
|