С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача
— "Бледи и изтощени, но вярата им сияе в лицата"!
Изтегляне 6.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
- Навигация на страницата:
- “Хуманен Акт”
| — "Бледи и изтощени, но вярата им сияе в лицата"! Ще завърша темата за редовните побоища в седмо, със запечаталя ми се спомен, за Ангел Стратиев, от село Елов дол, Пернишко: В та килия, където ме преместиха след карцера, есента на та година, докараха Ангел. По времена пореден бой в коридора, виждам че кожата на ръцете му е настръхнала, понеже беше скъси ръкави, и му викам, на шега – "Страх ли те е бе" – Небе, немее страх, но ме е яд, че немога да направя нищо! Ангел бил граничар на гръцката граница. Там, по времена един инструктаж, публично казал, че няма да стреля, ако види семейство с деца да минават границата Заради това изказване му взели автомата и неколко месеца бил в истинска немилост. А когато му върнали оръжието, избягал с автомата сив Гърция. Но не след дълго, гърците го върнали на комунистите в България. Тук го осъдиха за "шпионажи изкара присъдата сив Старозагорския затвор В Седмо, както почти винаги и навсякъде в затворите, се говореше за амнистия, а един надзирател даже ни сподели тихо, че скоро на някакъв пленум, щели да преименуват България, на "Социалистическа република България, вместо дотогавашната "Народна република, и намекна, че по тоя повод ще има амнистия И когато в килията коментирахме тази новина, казах, че това ще се направи, за да може после да се добави, само думата, – "Съветска, ида станем, Съветска социалистическа република България Но замисляното "преименуване, така и не се осъществи. Вътрешна присъда за "шпионаж" Есента на та година, ненадейно ме вдигнаха от седмо име закараха на Развигор! А там докато ме преобличаха и записваха, ми попадна едно голямо тапицерско кабарче. Прибрах го скришом и в килията грижливо го забодох в един перваз, със съвсем сериозното намерение, ако работата излезе дебела, както подозирах, да опитам с него да се самоубия Опасенията ми се оказаха основателни Цял ден ме разпитваха за събираните с Угринов сведеня презра година в школата на ДС в Симеоново. Отричах всичко, но късно вечерта ми пуснаха запис от малък ролков магнетофон (тогава още нямаше касетофони, в който Угринов си признаваше име посочваше, като негов помощник Продължих да мълча, но не ме и питаха повече, а ме прибраха в килията. Там взех кабарчето и дълго го въртях в пръстите си, мислейки какво мога да направя Неможех да измисля нищо, и се учудих, как съм си представил, че може да се самоубия с него Гледах кабарчето, в безисходното положение, мислейки трескаво как да се самоубия, и сигурно от напрежението така горех, все едно имах 42 градуса температура Това продължи около час, и пак "смъртно" или спасително ми се доспа, както неколко месеца преди това в Цариб- роди вече не бях в състояние да правя нищо Сутринта размислих и погледнах на положението по друг начин Понеже задругите участници в "шпионското дело, Угринов не каза нищо, а и следователите също, – си казах, че все пак, ще е победа, ако не разкрият останалите, а ще пострадаме само двамата с Угринов Но ако продължа да мълча, ще се разровят повече и може да ги разкрият Много по-късно разбрах, че в - 35 - нашето дело е замесени д-р Васил Пеев, който в това време е бил следствен в ДС, за опит за бегство през граница! Поради тази логика, по времена двумесечното следствие, започнах да си приписвам много по-голяма дейност, за да не проличи, че и други са участвали Това правех защото допусках че ДС може да разполага със записките на Угринова от тях, поради големия им брой, може да се усъмнят, че и други са участвали А Угринов ме бе издал, защото е знаел, че съм избягал от затвора и е бил сигурен, че вече съмна запад. В записаните на магнетофона признания, Угринов, освен другото, каза, че това е вършел "запари Незнаех дали е така, но мислех че е казал това, само по "тактически" съображения, затова и аз повторих в общи линии, това което чух той да признава А иначе, поне за менза никакви пари неможеше да става и дума. По средата на следствието ме дигнаха от ареста, и с Чепинеца ни закараха в Монтана (Михаиловград), надело за преминаването на границата, след бегството ни от затвора. Това щеше дами е трета присъда за бегство и очаквах дами дадът максимума, – 5 години. Когато наделото, един по единни попитаха – "Признаваш ли се за виновен, – и двамата отговорихме Не, и естествено, ни осъдиха на по 5 години, при "усилено строг режим"! След делото разрешиха свиждане с моите близки, които бяха дошли с две коли, и аз, за да успокоя" старата си майка, ú казах – "За мене повече не се грижи Аз вече съм отписан. Чакаме и друга, още по-голема присъда, най-малко 10 години, а ти не си сама, имаш още 4 деца. Но майка ми (Бог да я прости, с тридесет лева земеделска пенсия, за тринадесетте години, които прекарах по затворите, и година и половина, изселване, – не е пропуснала нито едно свиждане, независимо в кой затвор на България бях Борис Арсов не е забравен! Есента на 74 г. на една страница на вестник Работническо дело бяха поместени две малки статийки. По-отгоре пишеше “Хуманен Акт”, където тържествено се съобщаваше, че по случай годишнината от социалистическата революция, се дава амнистия на емигранти “невъзвръщенци”, които доброволно се завърнат в родината В другата статийка със заглавие Изтегляне 6.19 Mb. Сподели с приятели:
|