С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача
Изтегляне 6.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
| ще си извадя очите"!? Неговя "избор" ми се видя доста по- откачен, но неслучайно е казано "Не намирай кусури на другите, а гледай своите (Споменавам това, заради последвалото развитие, с мен, неколко години по-късно!) Наядохме се" и заехме пак местата си. По-нататък измислихме нов претекст. Искахме да спрат некъде, да ходим по нужда Но конвоиращите ни милиционери, бяха добре инструктирани и никъде не спряха, а чак когато влязохме в Ниш, ни вкараха в Милицията В Ниш, след като ни качиха отново в катафалката, явно, не са затворили добре вратата на кабинката, където бе Гошо! Вече се беше стъмнило и на светлината на уличните лампи, той забелязал, че в процепа на вратата, вече не се вижда резето Движехме се по "Сúчевачката клисура, между Ниши Бела паланка. Само скали и много тунели, като от десно долу някъде бе река Нишава. Изведнъж чухме силно трясване Милиционерът, зад когото бе прозорчето към кабинката, се опита да запали лампата, за да види какво ставано лампата не светна. Продължиха да карат още малко, докато намерят отбивка. А като спряха и отвориха задната врата, вътре нямаше никой Гошо бе скочил в движение, с белезниците на ръце, макар че колата караше много бързо, и едновременно бе бутнал та затворил вратата, и това трясване бяхме чули Обърнаха колата и тръгнахме назад, но неможаха да видят нищо, защото фаровете осветяваха само асвалта! От десно, високи скали и нагоре не се виждаше, а от лево пак скали и долу някъде бе реката, нов пълна тъмнина! Въобще нямаше смисъл да се опитват да го търсят и затова се върнаха още назад за да излязат от клисурата ида могат да се свържат по радиостанцията, за да съобщят за бегството. Попитаха ме как е облечени аз, естествено, промених цветовете на дрехите му Бегството на Гошо, доста ме зарадва и ободри, и само си виках дано успее да се крие по- дълго време, защото страшно неприятно ми беше, не толкова че ни връщат, а че ще зарадваме комунистите В милицията на Цариброд влязох за трети път с белезници Веднага ме настаниха в познатата ми килия, и тук трябваше да намеря начин да се самоубия Повдигнах сена мускули, на прозорчето, за да разгледам, и там намерих парчета стъкла. Взех едно иго пречупих, за да е по остро Исках да разрежа артериятя на една от ръцете си, – там където се проверява пулсът Там налягането е по-високо и няма опасност кръвта да спре да тече, след като изпадна в безсъзнание -Започнах да търкам надлъжно, където е пулса, с парчето стъкло, но кожата също се движеше и неставаше нищо. Опитах да опъвам някак кожата на китката, пак нищо Пречупих стъклото още веднъж, опитвах и на другата ръка, но не ставаше, защото търках не напреко, през сухожилията, а по дължина на артерията. Напреко през сухожилията щях да прережа само некои малки вени, а артерията е дълбоко между жилите, и предполагах, че нямаше да се получи нищо, понеже вече знаех за много подобни неуспешни опити. Свалих от прозореца друго парче стъкло и продължих опитите, но със същя успех Така опитвах около 5 – 10 минути, и отведнъж ми се доспа така тежко, сякаш съм изпил конска доза приспивателно И още в момента прецених, че това е някаква екстремна, защитна реакция на организма, но по-вероятно е било от пренапрежение Вече неможех да правя нищо. Ще спя, си рекох, и без това вече немога нито да мисля, нито да правя каквото ида било, а утре сутринта, ще видим (А драскотините от стъклата, и след 30 години, още личат на ръцете ми) Сутринта, с по-ведър ум, реших все пак да видя "как ще ме посрещнат наще", след като Гошо бе успял да избяга, защото наистина се радвах Годината беше та, около ти Юни. За трети път югославските комунисти ме връщаха насила в България! Посрещането "Наще" хубаво ме посрещнаха Още докато ме караха с джипа, към заставата в Калотина, командващият граничарите (подполковник, неколкократно с викове нареди на шофьора да спира, с цел да ме принуди да сляза, та да ме разстреляли Намерил с какво да ме плаши Но аз седях невъзмутимо и не слязох доброволно, за да нему правя това удоволствие, а те не ме свалиха насила, и джипа продължи. Вечерта обаче, явно същият полковник, ми организира голям бой В умивалнята на заставата в Калотина, където пренощувах след всяко връщане от Югославия, слязоха десетина войници – граничари, водени от един пълничък ефрейтор. Застанали в кръг около мени както бях с белезници отзад, започнаха да ме удрят с юмруци Най активен бе ефрейтора и още двама- трима, а останалите, повече симулираха че удрят. Аз се държех на крака, с лека презрителна усмивка на лицето, въпреки силните удари, включително и саблени поврата, от които се олюлявах. Усмивката ми помръкна, чак когато един много силен удар в гръдите, ми предизвика аритмия! Стана ми тешко, гърлото ме стягаше, пред очите ми притъмняваше, но още се държех на крака Поумориха се момчетата и един по един, гузни, се изнизаха. Остана само ефрейтора, който преди това ми бе разказал, че били много уморени, понеже току що се връщали от границата, където заровили едно германско семейство (А источногерманци постоянно правеха опити да избягат на запад, и през България Беше ми казал също, че жена му била от едно трънско село, та затова след боя, ме попита – "Ще ме търсиш ли, като излезеш от затвора" Отговорих му прямо – "Ти въобще не ме интересуваш" И действително, никога не съм мислел за лично отмъшение. Тези хора следователи, милиционери, надзиратели, – като представители и изпълнители, на престъпната комунистическа власт, за мен бяха, нещо като "неодушевени предмети. Много добре съзнавах, че вината е в системата, а вината на всеки отделен изпълнител, е вторична. Затова, мислех само засмяна на системата Знаех и виждах, че лошата политическа система, прави от нормални хора, – зверове! Вече не помня, но вероятно този бой ме е амбицирал, та затова съм се отказал да се самоубивам, или просто съм размислил В ареста на Гранични войски, в Драгоман, престоях неколко дни. Един от охраняващите ареста, войници, дълго ме разпитва за Югославия и запада, и накрая каза, че и той ще бяга, щом се уволни. А по повод мои неволни изрази на сръбски, каза Скоро оттук мина един, който беше напълно забравил български, и говореше само на сръбски - 33 -Без съмнение, ставаше дума за българина от Ловеч, изкарал около 7 години, юго-затвор! Това бе последното, което чух за него Дано е още живи здрав! Седмо отделение 1974 – 75 г. Този път в ареста на ДС, на Развигор, ме държаха само десетина дни. Там разбрах, че имам издадена задочна присъда, 3 години, за бегството ми от затвора. Но междувременно бил подпален софийският районен съди много дела, включително и моето, за бегството ми от затвора, били изгорели. (След десетина години бяхме заедно в затвора с подпалвача на съда. Викахме му "Ван дер Любено името му не помня) След Развигор, пак се намерих в 7-мо отделение на Софийския затвори направо, в "подготвителната" килия за карцера Там заварих ... Гошо Чепинеца!? След като изскочил от югославската камионетка, скочил врека Нишава, с ръце в белезници, и без да умее да плува, в пълната тъмница, някак си подскачайки по дъното, от камък на камък, преминал пълноводната река, но неуспял да отвори белезниците и след три дни го хванали В подготвителната килия, се чака заповедта за наказание, – карцер Това бе законен начин да се удължи карцера, който иначе бе максимум, 2 по 14, те. 28 дни. Разликата от карцера е само това, че в карцера дават през ден малко чорба, а в "подготвителната, всеки ден, както на всички неработещи затворници. Всичко друго е еднакво, включително това, че се спи на пода Само вечер дават за през ноща, по едно одеало. Още първите дни дойдоха началниците на затвора да ни видят ида преценят дали да наредят на надзирателите да ни бият Единственото нещо, което ни питаха бе – "Биха ли ви в Югославия – "Оо, много" отговорихме И след кратко шушукане, началниците си отидоха с доволни физиономии. А всъщност, от големия бойни спаси само факта, че от бегството ни бе изминало година и нещо, и повечето началници, по някакъв повод бяха сменени. И то, май точно заради редовните жестоки побоища над затворници в 7-мо, при така наричаната – "операция варел, – след някаква издънка с пребит затворник, който се оказал свръзки нависоко ниво! В седмо оделение, почти всеки ден биеха някого Боевете ставаха обикновено, когато на смена са надзирателите Илия и Здравко Те бяха "щатни" биячи Забой ползваха телескопичните милиционерски палки или тежки кабели От преживели тази процедура знам, чеса ги връзвали за една стълба или за парапета в коридора, или ги събаряли на пода, ритали ги и скачали върху гърдите им За последното, сами разказвали, най-често! В умивалнята в седмо, стоеше постоянно един голям варел, пълен със студена вода. От него гребехме с кофа и плискахме в тоалетните, защото в тях нямаше вода. В този варел, след боя хвърляли пребитите, за да се свестят, и ако искат, – продължавали боя Това си продължаваше десетилетия, и преди мени през цялото време докато бях по затворите В седмо се разминах с боя. Само веднъж надзирателят Илия, докато биеше някого в килията ни, се обърна към мен с думите – "Ина тебе съм ти мераклия, но се пазиш (те. не съм му давал повод, макар чете биеха и без повод!) Но най-известен бияч в софийския затвор, беше Боян Мечката Славата си е придобил през педесетте и началото на шеесетте години, когато седмо е било буквално претъпкано с политически, а по мое време, не се проявяваше. (Говореха, че се занимавал само със смъртните, при извеждането им за разстрел. Тях просто ги удряли с бухалка и ги извличали, полумъртви) Осъдените на смърт бяха също в седмо, нос тях неможехме да имаме никакъв контакт. Тях изкарваха до тоалетната на бегом, един по един, и то само нощно време Вероятно голяма част отбитите са били смъртните, а между тях имаше и политически Явно, затова ги извеждаха до тоалетна, само нощно време, за да немогат да разберат, за какво им отварят килията през - 34 - нощта А ние, от затворените килии неможехме да видим, нито кого бият, нито кои точно, и колко са биячите, а само слушахме плющенето и охканята! В Централния затвор, както се казваше Софийския, всички килии са, два на четри метра, а във всяко оделение има по 40 килии. След 1944 ги през петдесетте, по времена масовите комунистически кампании за арестуване, измъчване, съдене и избиване на всички, посмяли да дигнат глава, или само да споменат за свобода и демокрация, килиите така са претъпквали с политически затворници, чене е били възможно да се седне – "Краката ни отичат и се подуват от непрекъснато стоене и само ако некой умре, тогава сядаме върху него, казваха стари затворници А доктор Васил Пеев, задържани при такива условия, свещеници, казваше Изтегляне 6.19 Mb. Сподели с приятели:
|