Saxenda, inn-liraglutide
Изпитване 1 (SCALE Затлъстяване и Предиабет – 1839)
Изтегляне 0.81 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Изпитване 2 (SCALE Диабет – 1922)
- Изпитване 3 (SCALE Сънна апнея – 3970)
- Изпитване 4 (SCALE Поддържане – 1923)
| Изпитване 1 (SCALE Затлъстяване и Предиабет – 1839): Общо 3 731 пациенти със затлъстяване (ИТМ ≥30 kg/m²) или с наднормено тегло (ИТМ ≥27 kg/m²), с дислипидемия и/или хипертония са стратифицирани по предиабетен статус при скрининга и ИТМ (≥30 kg/m² или <30 kg/m²) на изходното ниво. Всичките 3 731 пациенти са рандомизирани на 56-седмично лечение, а 2 254 пациенти с предиабет при скрининга са рандомизирани на 160 седмично лечение. Двата периода на лечение са последвани от 12 седмичен обсервационен период на проследяване без лекарство/плацебо. Всички пациенти са с предхождаща терапия чрез промяна в начина на живот под формата на нискокалоричен хранителен режим и препоръчани упражнения. 56-седмичната част от изпитване 1 оценява загубата на телесно тегло при всички 3 731 рандомизирани пациенти (2 590 завършили). 160-седмичната част от изпитване 1 оценява времето до началото на развитие на диабет тип 2 при 2 254 рандомизирани пациенти с предиабет (1 128 завършили). • Изпитване 2 (SCALE Диабет – 1922): 56-седмично изпитване, оценяващо загубата на телесно тегло сред 846 рандомизирани (628 завършили) пациенти със затлъстяване или наднормено тегло с недостатъчен контрол на захарен диабет тип 2 (диапазон на HbA 1c 7– 10%). Предходното лечение в началото на изпитването е или само диета и упражнения, метформин, сулфонилурейно производно, глитазон, приемани самостоятелно, или като комбинация от тях. • Изпитване 3 (SCALE Сънна апнея – 3970): 32-седмично изпитване, оценяващо тежестта на сънната апнея и загубата на телесно тегло сред 359 рандомизирани (276 завършили) пациенти със затлъстяване и умерена или тежка обструктивна сънна апнея. • Изпитване 4 (SCALE Поддържане – 1923): 56-седмично изпитване, оценяващо поддържането и загубата на телесно тегло сред 422 рандомизирани (305 завършили) пациенти със затлъстяване и наднормено тегло, с хипертония или дислипидемия след предшестваща загуба на тегло ≥5% в резултат на нискокалорийна диета. Телесно тегло Постигната е по-голяма загуба на тегло с лираглутид в сравнение с плацебо при пациенти със затлъстяване/наднормено тегло във всички изпитвани групи. В изпитваните популации по- голяма част от пациентите постигат ≥5% и >10% загуба на тегло с лираглутид, отколкото с плацебо (таблици 4–6). В 160-седмичната част от изпитване 1 загубата на тегло настъпва главно през първата година и се поддържа през 160-те седмици. В изпитване 4 повече пациенти запазват загубата на тегло, постигната преди започване на лечението с лираглутид, отколкото с плацебо (съответно 81,4% и 48,9%). В таблици 4–8 и фигури 1, 2 и 3 са представени конкретни 13 данни за загубата на тегло, пациенти, отговорили на лечението, времевата продължителност и кумулативното разпределение на промяната в теглото (%) за изпитвания 1–4. Отговор, изразяващ се в загуба на тегло, след 12 седмици лечение с лираглутид (3,0 mg) Като пациенти, отговорили рано на лечението са определени онези, постигнали загуба на тегло ≥5% след 12 седмици приложение на терапевтична доза лираглутид (4 седмици повишаване на дозата и 12 седмици терапевтична доза). В 56-седмичната част от изпитване 1 след 12 седмици 67,5% постигат загуба на тегло ≥5%. В изпитване 2 след 12 седмици 50,4% постигат загуба на тегло ≥5%. При продължаване на лечението с лираглутид се очаква 86,2% от тези пациенти, отговорили рано на лечението, да постигнат загуба на тегло ≥5%, а 51% да постигнат загуба ≥10% след 1 година лечение. Прогнозната средна загуба на тегло при пациентите, отговорили рано на лечението, които завършат 1-годишното лечение, е 11,2% от изходното телесно тегло (9,7% за мъжете и 11,6% за жените). За пациентите, постигнали загуба на тегло <5% след 12 седмици приложение на терапевтична доза лираглутид, делът на пациентите, непостигнали загуба ≥10% след 1 година, е 93,4%. Гликемичен контрол Лечението с лираглутид значително подобрява гликемичните параметри сред субпопоулациите с нормогликемия, предиабет и захарен диабет тип 2. В 56-седмичната част от изпитване 1 по- малко пациенти, лекувани с лираглутид, развиват захарен диабет тип 2 в сравнение с тези, приемащи плацебо (0,2% спрямо 1,1%). Повече пациенти с предиабет на изходното ниво коригират състоянието си в сравнение с тези, приемащи плацебо (69,2% спрямо 32,7%). В 160- седмичната част от изпитване 1 първичната крайна точка за ефикасност е дял на пациентите с настъпил захарен диабет тип 2, оценен като време до началото на заболяването. На седмица 160, по време на лечение, 3% от лекуваните със Saxenda и 11% от лекуваните с плацебо са диагностицирани със захарен диабет тип 2. Изчисленото време до настъпване на захарен диабет тип 2 при пациенти, лекувани с лираглутид 3 mg, е 2,7 пъти по-дълго (с 95% доверителен интервал от [1,9; 3,9]), а съотношението на риска за развитие на захарен диабет тип 2 е 0,2 за лираглутид спрямо плацебо. Кардиометаболитни рискови фактори Лечението с лираглутид значително подобрява систолното артериално налягане и обиколката на талията в сравнение с плацебо (таблици 4, 5 и 6). Индекс на апнея-хипопнея (AHI) Лечението с лираглутид значително намалява тежестта на обструктивната сънна апнея, оценена като промяна на AHI спрямо изходното ниво, в сравнение с плацебо (таблица 7). |