Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна
Изтегляне 5.27 Mb.
|
„Бaлaнсирaнa систeмa oт пoкaзaтeли зa eфeктивнoст: кaк дa прeвърнeм стрaтeгиятa в дeйствиe” , Класика и стил, С., 2005г.
90 Noleppa, S. et all. Opportunities to mainstream land consolidation in rural development programmes of the Europian Union. FAO Land Tenure Policy Series. Rome, 2008, p.36, 37. 91 Пак там, с.13. 92 В България като Разплащателна агенция (РА) в съответствие с Чл. 6 ОТ Регламент (ЕС) 1290/2005 г. е акредитиран Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ). 93 Източник: Noleppa, S. et all. Opportunities to mainstream land consolidation in rural development programmes of the Europian Union. FAO Land Tenure Policy Series. Rome, 2008, p.15. 94 milev@uni-sz.bg 95 stoyancheva@uni-sz.bg 96 divanova@uni-sz.bg 97 georgiev@uni-sz.bg 98 Проект СКАРЛЕД- на 6та рамкова програма на ЕС с ръководител за България проф.д.ик.н. Пламен Мишев 99 Разработен от Kovach, Petzoldt, Degni и Tette (1992), коефициентът за изследване на влиянието на различните видове пестициди се актуализира ежегодно. Стойността на коефициентът се умножава по сумата от количествата активно използвани пестициди на хектар площ. 100 Бигс и Фарингтон наименуват разглеждания модел на иновационния процес в селското стопанство “трансфер на технологии”. По-голяма част от авторите го наричат “верижен модел” или “модел на съобщителния канал”. 101 Biggs, S.D. (1989) A multiple source of innovation model of agricultural research and technology promotion, Overseas development institute, London, UK. 102 Моделите на технологичната промяна, предложени в ранните и по-късни разработки на Шумпетер са по своята същност линейни. В своя ранен период, Шумпетер разглежда иновациите като тласкани от науката като обосновава теоретично връзката между инвенцията, иновацията и дифузията. Големите предприемачески корпорации превръщат инвенциите в иновации с цел реализиране на печалба. Този линеен модел на иновациите отразява вярването, че фундаменталните изследвания водят до приложни изследвания, които са причина за реализация на иновации и повишаване на благосъстоянието. Политическият извод от този “тласкан от науката” модел е прост: “Ако искате по-интензивно икономическо развитие, давайте повече пари за наука” (виж. J. Schumpeter (1912), The Theory of Economic development: an Inquiry into Profits, Capital, Credit, Intersts and the Business Cicle, Harvard University Press, 1934). . В по-късните си разработки Шумпетер поставя ударението върху връзката между успешната иновация и повишената научна и развойна дейност. С поставяне на акцента върху ролята на пазарните сили за реализацията на иновации се извежда съответен (отново линеен) ”теглен от пазара” иновационен модел (виж. J. Schumpeter (1939) Business Cycles: A Theoretical, Historical, and Statistical Analysis of the Capitalist Process, New York: McGrawn-Hill) 103 Clark N. (2001) Innovation Systems, Institutional Change and the New Knowledge Market: Implications for Third World Agricultural Development, The United Nations University, Institute for New Technologies, Discussion Paper Series 104 Byerlee D., Alex G. E.,(1998) Strengthening National Agricultural Research Systems: Policy Issues and Good Practice, The World Bank, Washington, D.C 105 Наименованието на подхода е заимствано от Бигс (1989) 106 Alston, J. M., Norton G. W. Pardey P.C. (1998) Science under scarcity: Principles and practice for agricultural research evaluation and priority settings, Wallingford: CAB Intrnational 107 Byerlee D., Alex G. E.,(1998) Op. cit. 108 Byerlee D., Alex G. E.,(1998) Op. cit. 109 Промените в иновационния процес касаят икономиката като цяло. Традиционният микроикономически подход към изследването на иновационния процес в индустриалното производство в условията на системност при производството на ново знание, обусловена от взаимодействията между множество от субекти, е в нарастваща степен неприложим при изследването на процесите по създаването на иновации. Основно допускане на новия (неокласически) икономикс на иновациите, което предопределя акцентите в съвременните изследвания на иновационния процес е, че въпросите свързани с технологичната промяна трябва да се фокусират върху иновационното поведение на фирмите като резултат взаимодействието между множество участници. 110 Аргументите на критиците могат да бъдат обобщени в следните направления: а) Въпросите, свързани с връзката “производствената ефективност – научните изследвания” се нуждаят от по-системен подход, който да отразява, в по-голяма степен, комплексното взаимодействие между селскостопанските производители и околната среда (Srivastava, J. (1999) A guide to competitive research grant schemes for agriculture in ECA countries, The World Bank, Washington, D. C.) б) Факторът “равнище на държавните разходи за научни изследвания” отразява само ресурсите, които се влагат в изследователските системи, но не е задължително това да е свързано с подобряване на резултатите в производството (Eponou T.(1996) Patterns in technology generation and transfer: linkage between research and farmer organizations in three selected countries, The Hague: ISNAR network paper No 9.); в) верижният подход не отразява нарастващите, в съвременните икономически реалности, информационни взаимодействия между участниците в иновационния процес в отрасъла и хоризонталните информационни потоци, както и реалните участници, които оказват влияние върху равнището на внедряване на нови технологични практики в производството (Clark N. (2001) Оp. cit.) г) съвременните условия налагат акцентът в изследванията на иновационната активност в отрасъла да бъде изместен от изключителното доверие към потенциала на аграрната наука да създава нови технологии към потенциала на производителите да внедряват нови технологични практики (Eponou T.(1996) Patterns in technology generation and transfer: linkage between research and farmer organizations in three selected countries. The Hague: ISNAR network paper ). 111 В индустрията системният подход (подходът на иновационните системи – национална, отраслова, продуктова) към иновационния процес предполага разглеждане на иновационната активност като зависима от осъществяваните взаимодействия извън границите на предприятията. В селското стопанство подходът на аграрната иновационна система е свързан с разглеждане на иновационната активност като повлияна от взаимодействията отвъд традиционно разглежданата верига “наука – държавно финансирано научно обслужване – производство”. 112 Според ФАО и Световната банка “Системата на знанието и информацията за земеделското производство свързва хора и институции, за да подпомогне взаимодействието при генерирането, разпространението и оползотворяването в производството на свързаните със селското стопанство технологии, знание и информация. Системата интегрира изследователи, субекти, осъществяващи дейности по научно и информационно обслужване и селскостопански производители в тясно сътрудничество при акумулирането на знание и информация от различни източници за повишаване на ефекта от земеделското производство.” (FAO and World Bank (2000) Agricultural knowledge and information systems for rural development. Strategic vision and guiding principles. Rome: Food and Agricultural Organization of the United Nations, and the World Bank) 113 Под “качество на информационните връзки”, в настоящата разработка разбираме “способността на информационните потоци да се превръщат в полезно знание” (Clark N.(2001) Op. cit) 114 Радка Ненова, ас. д-р, СА „Д. А. Ценов”, 5250 Свищов, ул. “Ем. Чакъров” № 2, катедра „Аграрна икономика”, сл. тел.: 0631/66-262, e-mail: radka_13@abv.bg 115 Наръчник за общата рамка за мониторинг и оценка. Ръководство. Генерална дирекция „Селско стопанство и развитие на селските райони“, Септември 2006 116 Rural Development in the European Union. Statistical and Economic Information. Report 2009, Directorate-General for Agriculture and Rural Development, December 2009 117 Нула означава, че няма данни за съответния показател и държава през разглежданата година. 118 В Наредбите по мерки е посочено, че размерът на земеделското стопанство на кандидата трябва да бъде поне 1 икономическа единица (ИЕ) 119 Чл. 159 от Договора за създаване на Европейската общност и Договора за присъединяване на РБългария и Румъния към Европейския съюз, Официален вестник на Европейския съюз, 21.06.2005. 120 Официален вестник на Европейския съюз, L 61/1, 5.3.2008. 121 Официален вестник на Европейския съюз, L 210/82, 31.07.2006. 122 По данни на Европейската комисия, http://ec.europa.eu/agriculture/rurde. 124 По данни от www.bgregio.eu 125 Съгласно условията на схемата всяка община може да представи само едно проектно предложение, затова броят на договорите съответства на броя подпомогнати общини. 126 http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3125151 127 Porter, M. The Competitive Advantage of Nations, The Free Press, 1990, p. 69-130 128 Пак там. 129 Porter, M. Clusters and the new economics of competition. Harvard Business Review, 1998, 76, pp 77-90 130 по данни на The Institute of World Economics 131 Ditter, J. Reforming the French wine industry: Could clusters work? Cahiers du CEREN, 13, 2005, pp. 39-54 132 Marsh, I and Shaw, Brendan, A.S. Australia’s wine industry: Collaboration and learning as causes of competitive success, Australian Business Fondation, Sydney, 2000 133 Aylward, K and Glyn, J. SME Innovation within the Australian wine industry: a cluster analysis. The journal of the SMAANZ, 14 (1), 2006, www.seaanz.asn.au 134 Visser, E. A Chilean wine cluster? Governence and upgrading in the phase of internationalization. Santiago de Chile, 2004 135 Guiliani, E. and Bell, M. When micro shapes the meso: Learning networks in a Chilean wine cluster, SPRU, 2004 136 Mytelka, L and Goertzen, H. Learning, innovation and cluster growth. A study of two inherited organizations in the Niagara Peninsula wine cluster. Discussion Paper Series 2004 – 15, Maastricht, Netherlands, 2004 137 Wilk, E. Resource-based view, industrial clusters and collective competitive capabilities: A case study in South Brazilian wineries. UFRGS, 2003 138 Gordon, I and McCann, P. Industrial clusters: complex, agglomeration and/or social network? Urban Studies, 2000, 37 (3), pp 513-532 139 Johansson, B and Quigley, J. Agglomeration and networks in spatial economies. Papers in regional Science, 2004, 83, pp 165-176 140 Marshall, A. Principles of economics. Macmillan Press, London, 1979 (reprint 1920) Глава 10 141 Guiliani, E. and Bell, M. When micro shapes the meso: Learning networks in a Chilean wine cluster, SPRU, 2004, Paper 115, pp 47-68; Guiliani, Elisha. how clusters learn: Evidence from a Chilean wine cluster, SPRU, 2003 142 Ditter, J. Reforming the French wine industry: Could clusters work? Cahiers du CEREN, 13, 2005, pp. 39-54 143 Porter, M. Clusters and the new economics of competition. Harvard Business Review, 1998, 76, pp 77-90 144 Mueller, R and Summer, D. Clusters of grape and wine. Agricultural Marketing Research Center, 2006 145 в настоящата работа не се посочва от съображения за запазване на авторското право 146 Timothy E., Josling, Agricultural Protection, Domestic Policy and International Trade, FAO, Rome,1973 147 Пак там 148 Цонева М. Аграрна политика, С.2001, стр.158 149 Регламент ЕС- № 1782/2003 г. 150 Регламент ЕС- № 1782/2003 г. 151 Решение на Съвета 2004/281/ЕС/22 март 2004, адаптиращо Договора за присъединяване на 10 нови страни членкиРегламент 583/2004; Регламент 864/2004; рагламент на Комисията 2199/2003. 152 ДВ, бр. 58/22.05.1998 г., последни изменения - ДВ, бр.13 /09.02.2007 година. 154 Съгласно европейското законодателсво минималния размер на стопанство за получаване на плащане варира от 0,3 до 1 ха. Всички страни, освен Кипър са определили минималния размер на стопанство за директни плащания на 1ха, като по този начин намаляват административните разходи за прилагане на системата. 155 Формулата е получена чрез ползване на принципите на Системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ), Дирекция „Агростатистика” на МЗХ. 156 МЗХ, дирекция „Агростатистика”, Бюлетин 115, стр.5 157 Икономическият размер на стопанството се измерва в икономически единици и позволява сравнение на стопанства с различни специализации, при които физическият размер (средна площ, брой животни и т.н.) не носи достатъчно информация. Икономическият размер на едно стопанство се определя като общата стандартна разлика на стопанството се раздели на 1200 евро. Полученият коефициент се нарича икономическа единица(ик. ед.). Една икономическа единица е равна на 1200 евро. 158 Източник: МЗП, „Агростатистика” 159 Кънева Кр.,Н.Котева, В.Хаджиева, М.Рисина, М.Младенова, Д.Митова Очаквано влияние на ОСП на ЕС върху земеделието и ХВП, НЦАН, ИАИ, С. 2006. 160 От ноември 2008 г. въз основа на споразумение между РА и Националната служба по зърното и фуражите се прилага интервенционна политика като мярка на ОСП за изкупуване на зърно чрез Интервенционните центрове при предварително определена цена от ЕС в размер на 101, 31 евро/тон, еднаква за всички страни от общността. 161 Турлакова Т.- “Нетрадиционни дейности в селското стопанство” УИ ИУ-Варна 2002 г. 162 От лат. Lumbriko. – дъждовен червей 163 www.biotor free.bg 164 www.biohumusbg.com 165 www.bgecoproject.eu 166 Вж. Национална дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор 2008-2020 г. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Министерство на транспорта. София, Юни 2007 г., с. 22 167 По данни на МЗГ, Дирекция „Агростатистика” 168 Аграрен доклад 2009 г. Министерство на земеделието и храните. http://www.mzh.government.bg/Articles/983/Files/Agrarendoklad_2009_26_02634030503302812500.pdf 169 Белева, И., Цанов. В., Велкова, Д. (2009), Условията на труд и качеството на заетостта в България: тенденции и взаимодействия, 20 170 Европейска комисия, Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности”, Десет години европейска стратегия по заетостта, 2008. 171 Белева, И., Цанов. В., Велкова, Д. (2009), Условията на труд и качеството на заетостта в България: тенденции и взаимодействия, 21 172 По данни на Агенцията по заетостта 174 МЗХ, Статистика и пазарни анализи, Агростатистика 175 По данни на НСИ 176 Кънчев, М. (2002).Управление на човешките ресурси, 47. 177 Работна сила – населението на 16 и повече години. 178 МОМН, Регистър на средните професионални училища 179 По данни на Изпълнителна агенция ГИТ 180 По данни на Изпълнителна агенция ГИТ 181 МТСП,ИА ГИТ, Резултати от извършени проверки по Извънредна национална кампания „Сезонна работа в селското стопанство”за спазване на трудовото законодателство от работодатели, наемащи работна сила за извършване на сезонна селскостопанска дейност, 2009 182 Закон за бюджета на ДОО 2008, 2009, 2010 г. 183 http://agro.bg/topical/arcle Каталог: upload upload -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на upload -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 upload -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 5.27 Mb. Сподели с приятели:
|