Изводи за наличните и очакваните да се проявят нови професии, специалности и работни места

1.8.Изводи за наличните и очакваните да се проявят нови професии, специалности и работни места

1. Независимо от дълбочината и скоростта на изменения в технологичната база на производството, през следващите години все по-актуален и важен за ефективността на производството в повечето машиностроителни предприятия ще се оказва баланса между работните места и работната сила. Балансираността между работните места и работната сила в нейните количествени (съответствие между броя на работните места и числеността на работната сила) и качествени измерения (функционално съответствие между качеството на работната сила и параметрите на работните места) е важен вътрешен резерв за икономически растеж, поради обстоятелството, че създава условия за максимално използване на основната производителна сила. Технологичните изменения под въздействието на научно-техническия прогрес и тенденциите в машиностроителното производство водят не само до изменения в количеството на работните места, но и до изменения в характеристиките на съществуващите работни места и създаване на нови работни места с нови характеристики. Балансираността е гъвкав механизъм. Измененията на параметрите и организацията на работните места изменят съдържанието на труда и като следствие от това се изменят професионално-квалификационните изисквания към работната сила. Рационализацията на работните места позволява в максимална степен да се съкрати делът на тежкия и неквалифициран труд, да се повиши привлекателността и да се подобрят условията на труд и в крайна сметка да се увеличи производителността на труда.

2. Възможните изменения в параметрите на работните места, под въздействието на тенденциите в машиностроителното производство, въвеждането на нова техника и технологии, увеличаване на производството и разширяване на продуктовата структура могат да бъдат групирани в две направления:

а) Изменения в социално-икономическите параметри на работното място:

• 
  функционално съдържание на труда;
  
• 
  степен на сложност на извършваната работа;
  
• 
  изисквания към изпълняващия работата (характеристика на работната сила);
  
• 
  принадлежност към определена професионална група;
  
• 
  изисквания за изменение на съдържанието на труда
  

• 
  степен на механизация и автоматизация;
  
• 
  ниво на специализация;
  
• 
  количествени характеристики на работното място (например, количество обслужвани машини).
  

а) Стремеж към знание, творчество и гъвкавост. Работникът става участник в иновационните процеси. Той е поставен в работна среда, която го подтиква да се занимава непрекъснато и целенасочено с търсене и реализация на нововъведения, повишаващи ефективността на производството.

б) Разширяване на техническата и технологична въоръженост на работника, като база за използване на оборудване от по-ново поколение.

в) Повишаване на информационната въоръженост на работника – разширяване на знанията за информационните технологии, което позволява дистанционен обмен на резултатите от труда и автоматизирано изпълнение на производствени задачи.

Измененията в системата „работни места - работна сила" ще доведе до промени във функционалното съдържание на някои от съществуващите професии и длъжности, а така също и до поява на някои нови професии и длъжности в машиностроителните предприятия.

4. Технологичното обновление и засилването на конкуренцията на европейския пазар обуславят необходимостта от нова професия в машиностроенето, условно наречена „инженер-мениджър", който има дълбоки знания в областта на общото машиностроене, маркетинга на продукция на високите технологии, логистиката, производствения мениджмънт, търговското право и управление на качеството на машиностроителния бизнес. Задачите на маркетинга и качеството на високотехнологична машиностроителна продукция се решават значително по-успешно от специалисти с базова техническа подготовка и допълнителна управленска и икономическа подготовка. По същество това е нов модел специалист, подготвен за нуждите на машиностроенето, който съчетава фундаменталните знания на инженер и широка допълнителна подготовка в областта на икономическите и управленски дисциплини. Допълнителната подготовка е целесъобразно да се организира в магистърската степен, например в специалности като „Иновации и пазар на машини и оборудване", „Управление на качеството на машиностроителната продукция" и др.

5. Процесът на формиране, изменение и развитие на системата от знания, умения и компетенции на работната сила в машиностроенето може да бъде успешен само ако се основава и е неразделна част от общия механизъм на квалификационни стандарти, който включва:

а) Европейска квалификационна рамка (ЕКР). ЕКР е обща европейска референтна рамка, която установява връзки между националните квалификационни системи, изпълнявайки функцията на инструмент за обяснение на съдържанието и повишаване на разбираемостта на квалификациите в рамките на различните страни и системи в Европа. Рамката поставя две основни цели: насърчаване на мобилността на гражданите между отделните страни и улесняване на тяхното обучение през целия живот. В рамките на ЕКР резултатът от обучението се дефинира като показател за онова, което учащият знае, разбира и може да направи при завършване на учебния процес. Поради това, ЕКР поставя акцент върху резултатите от ученето, а не върху вложените средства, например неговата продължителност. Резултатите от обучението са конкретно описани в три категории – знания, умения и компетентности. Това показва, че квалификациите – в различни съчетания – обхващат широк спектър резултати от обучението, включително теоретични знания, практически опит и при водеща роля на умението за работа в екип.⁴

б) Национална квалификационна рамка (НКР). НКР обхваща цялата образователна система и всички квалификации в нея. Тя включва девет нива, които съответстват на етапите на обучение и на придобиваните квалификации в системата на училищното образование (общо и професионално), обучението в професионален колеж след завършване на средно образование, квалификациите, придобивани в системата на висшето образование - образователно-квалификационните степени „бакалавър”, „професионален бакалавър” и „магистър” и образователната и научна степен „доктор”. Всички тези нива се основават на ориентирания към резултатите от ученето подход и са описани в: знания (теоретични и/или фактологически), умения (познавателни и практически) и компетентности (лични и професионални).⁵

в) Секторни компетентностни модели (СКМ). СКМ определят необходимите знания, умения и компетенции от гледна точка интересите и спецификата на сектора. СКМ трябва да бъдат обвързани с НКР и съответните европейски секторни модели. Секторните компетентностни модели имат две основни цели:

• 
  да се определят рамките за балансиране на придобиваните квалификации в образователната система и изискванията към базовите, специфични за машиностроенето професии;
  
• 
  да се зададат направленията за изпреварваща образователна подготовка, с оглед тенденциите в развитието на машиностроителното производство.
  

В резултат на допитване в 10-те структуроопределящи (пилотни предприятия от подсекторите на машиностроенето), като особено важни/ключови длъжности допълнително се очертават като такива:

1. началник цех (производствен) – код НКПД 13215004;

2. ръководител отдел „Човешки ресурси” – код НКПД 12126003;

3. ръководител звено (участък); ръководител структурно направление – код НКПД 24316002;

4. експерт маркетинг – код НКПД 24316002.

Предвид въвеждането на законодателството на ЕС в областта на опазване чистотата на атмосферния въздух (Регламент (ЕО) 842/2006 и прилагащите го регламенти) се очертава като значима длъжността:

5. инженер отоплителни, вентилационни и охлаждащи системи и инсталации (инженер супервайзер) – код НКПД 21446030.

Тези длъжности са идентифицирани от фирмите като „особено важни“ при отчитане на следните фактори:

• 
  пряка връзка със стратегиите за развитие на сектора и бизнес процесите;
  
• 
  широко приложима професия/длъжност с особено голям принос за производството;
  
• 
  необходима във връзка с въвеждането на нови технологии и процеси;
  
• 
  необходима във връзка с усвояването на нови изделия и усъвършенстването на произвежданите;
  
• 
  въведени нови изисквания от европейското законодателство, свързани с опазването на околната среда (длъжност 5).
  

6. Машиностроителните предприятия могат да използват секторните компетентностни модели за подбор, оценка и професионално развитие на собствения персонал. Реализирането на националния проект за изграждане на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони съществено ще подпомогне, както висшите и средни училища, така и предприятията в подготовката и осигуряването на висококвалифицирани кадри в машиностроенето.

Където е необходимо предприятията могат да допълват и конкретизират секторните модели с оглед на тяхната специфика. Това означава, че организацията на системите за управление на персонала трябва да включва като своя системна част механизъм за разкриване, анализ и оценка на дисбаланса между изискванията на работните места и компетенциите на персонала в текущ и дългосрочен период. Усилията трябва да бъдат насочени към разкриване на дисбалансите и очакваните изменения в компетенциите на всички нива:

• 
  На индивидуално ниво: Какви умения и компетенции не достигат (липсват) на отделния индивид, за да изпълнява качествено задълженията на работното си място?
  
• 
  На ниво подразделения: Какви умения и компетенции не достигат на подразделението, за да реализира поставените цели?
  
• 
  На висше управленско ниво: Какви нови умения и компетенции са необходими за постигане на стратегическите цели на предприятието, за повишаване на качеството на продукцията и развитие на продуктовата структура, за запазване на съществуващите и завоюване на нови пазарни позиции?