Политически линии:
Ришельо – raison d’etat – политика, която следва националния интерес; Вестфалска с-ма; една държава, за да оцелее трябва да следва националния си интерес, а не религиозни поверия, свързани с владетеля или църквата. Към този момент – равновесието се постига чрез военни съюзи, Ришельо поставя националните интереси над всякакви други абстрактни интереси
След Виенския конгрес – говори се за морално равновесие на силите (Кисинджър), с което се включва момента на легитимността. Той участва още при концепцията за формиране на суверенитета, но сега е засилен, държави с общо чувство за справедливост – по този начин европейският ред е базиран на баланса на силата, произхождащи от легитимност на националните държави и цели справяне с някакви реакции – консервативна външна политика. Запазването на статуквото, на реда, консервативен модел – черта на реалистката външна политика (реалполитик)
Свещеният съюз и АВстро-Унгария; Германия; Прусия;съюзи на Бисмарк – цели да има съюзи във всякакви посоки и всеки съюзник да е по-близък до Германия, отколкото другите. Баланса на силите – налагане на определени ограничения на другите. Бисмарк не успява да институционализира политиката (критиката) Реалполитик като инструмент на самоконтрол, ориентиран към националните интереси и запазване независимостта на Германия.
Макиавели – прагматично ориентиран; Кант
Ханс Моргентау: 6 постулата; Политически отношение м/у нациите (1948, 1954); Формулира едни от ТМО, изгражда стройна с-ма от принципи на политическия реализъм – 6 постулата (те са дори преформулирани) – стройна логика.
Сподели с приятели: |
