Интересът, дефиниран като сила: Дори и политическите лидери персонифицират държавата, те нямат самостоятелно съществуване – основни единици са държавите. Лидерите са рационални, тяхната рационалност е движена от интереса, дефиниран като сила. Тези интереси се постигат с различни средства – могат и военни и мирни, няма по дефиниция какви трява да са средствата; неизбежната война не е вътрешно присъща на с-мата. Интересът е важен, защото е свързващото звено м/у рационалността и обективната действителност. Особено важна категория – гарантира последователност на цялостното външнополитически поведение – защото интересите почиват на обективни закономерности и за свързани с фактите. Пир познаване на тези потребности – анализ на политическите действия на актьорите. Потребностите, на които е базиран интереса – интереса е устойчива категория (за разлика от други, които смятат, че интересите се променят през времето) – те са свързани с потребностите, които са обективни закономерности
– Всяка държава има нужда от пространство, т.е територия – основен национален интерес е териториалната цялост, който не се променя (или много трудно) във времето. Те са важни и защото не се поддават на „изкушението“ – дава примери като политиката на умиротворяване, крайни емоции като популистки емоции и предпочитания, суеверия, „горене на вещици“ и тн.
Оцеляването:базисен интерес, който движи човека. Става дума за държавноцентричен свят – само държавите са субекти, МО и индивиди – не; те са вкл. В една анархична с-ма (формира се от това, че всяка една държава преследва свой собствен национален интерес, което на практика изравнява държавите, няма център на власт или наддържавен регулатор, който да наложи промени – не е възможно определено организация да наложи нещо, тя ще е допълнителен инструмент в държавите) Национален интерес – в основната; система за национална сигурност – ескалиране на интересите; присъстват такива формулировки на национален интерес като оцеляване (териториална цялост, политическа независимост), над тези интереси – всички останали. Винаги е в политически контекст – политическото действие винаги е към определен резултата. Много силен превес на виждането за интересите, целите, средствата
И 5 - целите на морала; дебат реалисти/идеалисти
Универсален морал (има ли такова нещо) – за реалистите няма такова нещо, ограничение от фактите; Реалистите поддържат, че универсален морал няма – възгледите винаги са ….. Не може да има морален контекст (утописти – етиката е подчинена на нац интерс) Политическите действия са релативизирани ……