Най-чести проблеми при себеразкриването

Ако преувеличавате собствените си добродетели, прикривате недостатъците си или се опитвате да нагаждате идеите си спря­мо желанията на другите хора, вие не само намалявате шанса си да постигнете успех в обществото, но и сами си създавате ред проблеми.

Създаването на погрешно впечатление неминуемо ще дове­де до един от следните два варианта:

1. Съответният човек ще ви отхвърли, защото няма да се почувства привлечен от „съвършената" личност, за каквато сте се представили. А това ще ви накара да съжалявате, че не сте се опитали да го накарате да ви приеме такива, каквито сте.

2. Съответният човек ще бъде привлечен от обичливата пер­сона, за която сте се представили. Ако стане така обаче, сами ще се лишите от възможността да се насладите на неговата топ­лота и безрезервна привързаност - ще ги получава измисленият от вас образ, а не вие. И нещо повече, в такъв случай никога няма да можете да се отпуснете и да бъдете такива, каквито сте в действителност, защото ще се страхувате, че измамата ви ще бъде разкрита.

Почти сигурно е, че най-добрият изход от така създалото се положение ще е да разплетете лъжите си. Ето два примера, върху които си струва да поразмислите:

„С Дан се бяхме запознали наскоро и стана така, че при една среща заговорихме за деца. Той каза, че наистина страхотно оби­ча децата и че би искал да има цяла сюрия свои собствени. Съгла­сих се с неговата гледна точка по въпроса, защото си мислех, че той точно това би желал да чуе от мен. Но истината е, че аз самата за нищо на света не бих приела цял живот да трябва да се разправям с банда хлапетии. Просто не съм жена от май­чински тип. След известно време обаче с Дан доста се сближих­ме и той започна да настоява да се оженим. Е, нямаше мърда-не, трябваше да му призная истината за отношението ми по въпроса за децата! За жалост това сложи край на връзката ни. Чувствах се дълбоко нещастна от цялата тази неразбория и все

„С Джордж се запознах на тенискорта. Поканих го да напра­вим една игра, но му се представих за адвокат - струваше ми се тъпо да му кажа, че си изкарвам прехраната, като събирам пари­те от покеравтоматите. През следващите няколко седмици че­сто се срещахме на корта и играехме заедно. Той дори ми пред­ложи да ме запознае с някаква страхотна секретарка от неговия офис. Един ден обаче Джордж ми се обади от затвора и каза, че има нужда от адвокат и че иска аз да поема случая му. Какво мо­жех да направя? Е, това бе краят. Никога повече нито ми се оба­ди, нито се появи на кортовете, където се срещахме преди."

Когато се запознавате с нови хора, е много по-разумно да бъдете искрени и точни в себеразкриването. Е, ако ли пък се окаже.че някой от тях би предпочел да има за приятел по-скоро човек, който да е по-богат от вас, по-консервативен или да си пада примерно по марките или по колите антики - нещо абсо­лютно безинтересно за вас самите - чудесно. Вие определено ня­мате абсолютно никаква вина, че не споделяте хобитата на съот­ветния човек.

Помислете си за някои хора, на които се възхищавате и с ко­ито бихте искали да поговорите, ако ви се отдаде такава възмож­ност - може би с Роналд Рейгьн, Джоан Колинс, Маргарет Тачър, Мохамед Али, Пол Маккартни, Джон Траволта, Брус Спринг-стийн или Уди Алън. Те са сред най-популярните личности на све­та и при все това никой от тях не може да се похвали, че е обект на всеобщо одобрение. Е, щом дори тези хора и другите като тях не могат да го постигнат, нима е реалистично да очаквате, че вие самите ще се харесате на абсолютно всеки? Това е невъзможно. Ето защо ще постъпите много по-умно, ако искрено и откровено давате израз на истинската си същност и позволите на онези хора, които ви харесват, да станат ваши приятели.

Себеразкриването обикновено ще ви помага да установява­те и да поддържате стойностни и удовлетворителни взаимоотно­шения и връзки на близост и интимност, но само ако хората, пред които показвате съкровената си същност, са убедени във ваша­та икреност. Съществуват три подходящи начина, чрез които можете да увеличите вероятността другите да ви повярват.

* Бъдете конкретни.

При себеразкриването си служете с имена, дати, подробнос­ти за местата, които споменавате. Например изявлението „През 1982-а работих в Европа" звучи много по-малко достоверно, от­колкото ако кажете „През лятото на 1982-а преподавах англий­ски език в Швеция, и по-конкретно в Малмьо."

Вместо да описвате как се чувствате, като си служите един­ствено с най-общи термини - „уморен", „щастлив", „ядосан", ста­райте се да създавате словесни картини. Например, ако кажете: „Обля ме студена пот", „Коленете ми се разтрепериха" или „От­ворих уста да извикам, но от нея не излезе ни звук", това ще про­звучи много по-достоверно (и много по-интересно), отколкото простичкото изявление „Уплаших се".

* Разкрийте и някои свои отрицателни черти.

Ако разкриете и създадете у другите балансирана предста­ва за самите себе си, има много по-голяма вероятност те да ви повярват, отколкото ако се представите в изцяло положителна светлина. Успехите ви в службата или на тенискорта например, ше звучат много по-достоверно, ако едновременно с това разка­жете и за някои проблеми, с които сте се сблъскали и които са ви затруднили.

* Оставете другите хора да ви убеждават.

Ако не налагате незабавно своето мнение, а подемете със съответния човек дискусия относно всички „за" и „против" по дадена тема, има много по-голяма вероятност заключението или решението, до което той ви убеди да стигнете, да се окаже ва­шето собствено, а междувременно неговата малка „победа" да го настрои по-благодушно към вас.

Обезличаване на личните твърдения при себеразкриване

Мнозина маскират по най-различни начини изразяването на собствените си мнения и чувства при себеразкриване. Например веднъж един колега на Алън Пийз му казал: „Скапваш се от бач­кане, ден след ден, и си от нещастен по нещастен, докато в един момент не започнеш да се питаш защо ли изобщо се трепеш тол-

кова, щом като всичко, дето в крайна сметка го получаваш, е ед­ното голямо нищо. И не след дълго започваш да се улавяш, че вече дори не се и стараеш. А другите почват да говорят зад гърба ти."

Трудно може да се отговори нещо на подобно изказване. Човекът сякаш говорел за себе си, но пък граматическата кате­гория, която използвал в изявлението си - второ лице единстве­но число - навявала подозрението, че всъщност говори за Алън. А колко по-ясно би било всичко, ако той беше казал откровено и направо: „Скапвам се от бачкане, ден след ден, и съм от не­щастен по-нещастен, докато в един момент не започвам да се пи­там - защо ли изобщо се трепя толкова, щом като всичко, дето в крайна сметка го получавам, е едното голямо нищо. И не след дълго започвам да се улавям, че вече дори не се и старая. А дру­гите почват да говорят зад гърба ми."

Друг подобен проблем на отчуждение при себеразкриване­то - особено често срещан при жените - е изразяването на мне­ния и на чувства под маската на въпроси. Но като прикривате съкровените си изживявания и убеждения зад метавъпроси от рода на „Не мислиш ли, че стана доста късно? или „Не е ли ужасно скъпо?", вие улеснявате другите хора да ги отхвърлят с лека ръка, примерно като ви отговорят: „Изобщо не е късно, партито сега започва" или „Можем да си го позволим". Ако ис­кате другите хора да ви възприемат сериозно и да зачитат мне­нията и чувствата ви, то ги изказвайте директно, не ги отчужда­вайте от себе си, а открито заявете правото си на собственост над тях, като говорите от първо лице единствено число - напри­мер „Уморена съм и искам да си тръгнем още сега" или „Мис­ля, че не можем да си го позволим".

Затваряне в себе си от страх, че може да отегчите другия човек

Ако някой иска просто да се посмее, плоча на Бил Козби или монолог на Уди Алън ще му свършат чудесна работа. Ако му се прииска да изживее тръпката на криминалната загадка, ще посегне към роман от Агата Кристи. Ако желае „нещо за душа­та", „Всички светли и красиви неща" от Джеймс Хериот е удач­но попадение. Но хората искат много повече, а и вие притежа­вате нещо далеч по-ценно от всичко, което Бил Козби, Уди Алън, Агата Кристи или Джеймс Хериот биха могли да им да­дат - безценния дар на личното общуване.

Почти всеки в нашето съвременно общество страда от лип­сата на достатъчно лично общуване. Мнозина имат само един-двама по-близки приятели, много други нямат ни един. Повече­то от нас живеят с чувството, че ден след ден контактуват като програмирани роботи - с учители или с чиновници, с колеги, с продавачи или с разни майстори по подръжката на дома, дори с уж най-близките си хора, с които живеят под един покрив.

Ето защо, ако се опитате искрено и непосредствено да ус­тановите контакт на една по-задушевна и по-съкровена основа, така че наистина да се докоснете до другото човешко същество, то усилията ви ще бъдат посрещнати с радост и отзивчивост.

Повечето мъже и жени, които установяват и развиват ус­пешни взаимоотношения и връзки с другите хора, работят актив­но, за да ги привлекат в своя живот. Два от най-важните начина, по които го постигат, е първи да започват разговор с онези, с ко­ито биха желали да се запознаят, и първи да отправят покани за среща към хората, които биха желали да опознаят по-отблизо. В Трета глава разгледахме основните стратегии за започване на разговор, а тук ще се спрем на някои същностни правила, чието спазване значително ще увеличи вероятността поканите ви да бъдат приети.

Различните хора имат различни интереси. Има много по-го­ляма вероятност поканите ви да бъдат приемани с удоволствие и на хората да им е приятно да бъдат с вас, ако мислите не само за онова, което вие самите бихте желали да правите, но и за пред­почитанията на съответния човек. Това, че вие обичате да игра­ете карти, да плетете или да гледате стари романтични филми от четирийсетте години на века, съвсем не означава, че другият човек ще прегърне с подобно на вашето въодушевление някоя от тези идеи за съвместно прекарване.

Двойната перспектива може да бъде постигната много лес­но. Просто предварително попитайте съответния човек с какво обича да се занимава и към какво проявява интерес. А после от всичко споменато от него подберете някое занимание, което би било забавно и увлекателно и за вас също, и му го предложете, когато отправяте поканата си.

Ако не сте приложили правилото за двойната перспектива, преди да отправите поканата си, има голяма вероятност тя да не бъде приета или пък ако бъде приета, после самите вие горчиво да съжалявате изобщо че сте я отправяли. Преди няколко годи­ни Алън Гарнър покани съседа си Марио на риболов, Аяън мно­го искал двамата да се опознаят по-отблизо и да се сприятелят, затова просто пропуснал покрай ушите си репликата на Марио, че като дете му прилошавало всеки път, щом се качвал на лод­ка или на туристическо корабче, поради което no-скоро би пред­почел да поиграят тенис.

И така, двамата излезли за риба с лодката на Алън, но още при първото хвърляне на въдиците, Марио пребледнял и започнал да се оплаква, че му прилошава. И макар че се почувствал малко по-добре, след като повърнал, той се свил на дъното на лодката, редом до първата уловена и все още мятаща се риба, и простенал жално: „Казах ти, че ме хваща морска болест!".

Ето какво се получава, когато не прилагате правилото за двойната перспектива.

Добре е още преди края на първата ви среща, когато всъщност сте се и запознали, да успеете ца получите от съот­ветния човек твърдо обещание, че ще се видите отново в резул­тат на отправената му от вас покана. Кажете му какво занима­ние имате пред вид, деня, часа и мястото, а може би и защо смя­тате (като тук именно приложите правилото за двойната перс­пектива), че той ще прекара приятно. После го попитайте дали би се присъединил към вас.

Не започвайте поканата си примерно с въпроса „Имаш ли нещо предвид за събота вечер?". Повечето хора биха се почув­ствали крайно неудобно да ви признаят, че са самотни, като ви отговорят: „Не, нямам абсолютно нищо предвид". Пък дори да го признаят, това би накарало някои от тях да изпитат неприязън към вас, поради факта, че по този начин сте ги принудили да при­емат поканата ви, да направят някакво друго предложение или направо да ви заявят, че всъщност no-скоро биха скучали вкъщи, отколкото да правят каквото и да било с вас.

Започнете с нещо по-дребно

По-охотно бихте дали някому на заем петдесет цента, от­колкото петдесет долара, нали? Е, същото е валидно и за други­те хора. Колкото по-малко искате, толкова по-голяма вероятност има да го получите. Когато току-що сте се запознали с някой чо­век, много по-вероятно е той да приеме поканата ви за чашка кафе, отколкото ако му предложите вечеря със седем блюда в китайски ресторант.

Един от най-добрите приятели на Алън Гарнър постепенно заел постоянно и важно място в живота му, като отначало за­почнал със съвсем дребни неща. Скоро след като се запознали, този човек му се обадил и казал: „Алън, група приятели се съби-

раме на разговорка при мен в събота следобед и много ще се радваме, ако се присъединиш към нас". Въпреки че по онова вре­ме Алън не мислел, че между него и този човек има кой знае колко общи неща, които да ги сближават, той приел поканата му, защото решил, че не представлява някакво особено голямо обвързване, нямало да му коства много време, нито по-специал­ни усилия, пък и предложението му прозвучало забавно.

По време на групов психотерапевтичен сеанс един самообя-вил се за Казанова мъж безцеремонно заявил, че неговата так­тика за съблазняваме на жените се състои в това, „да мисли ма­щабно" и „да ги взема на таран", ето защо направо питал обек­та на своя интерес: „Мога ли да спя с теб тази нощ?". И макар че до момента тази философия на мъжа изобщо не му носела успех, той вярвал, че все някога законът за средните стойности ще се прояви в негова полза и че е „по-добре една в торбата, от­колкото сто в гората".

Използвайки неговия случай като поведенчески модел, учас­тниците в групата преценили, че подобен директен подход изис­ква прекалено голямо обвързване от страна на жените и затова те му отказват. Посъветвали мъжа да промени въпроса си така, че като начало да им отправя покана за нещо по-дребно, което би увеличило шансовете му за успех.

Препоръчали му да започва „атаката" със следното пред­ложение: „Би ли желала да вечеряш на ресторант, преди да спя с теб тази нощ?". По този начин, ако жената приеме поканата за вечеря, то ще е ясно, че автоматично приема и основната му покана. Но за всеобщо удивление, така формулираният нов въпрос не помогнал на мъжа. Ето защо:

Той: Би ли желала да вечеряш на ресторант, преди да

спя с теб тази нощ? Тя: Да, с удоволствие.

Без да го съзнавате, вие самите до голяма степен предопре­деляте отговорите, които получавате от другите хора. Ако по­каната ви звучи така, сякаш става въпрос на живот и смърт, съот­ветният човек също би я възприел като нещо крайно сериозно и съдбовно. В този случай вероятността да я приеме е много по-малка, отколкото ако му я отправите просто като една добра възможност да се позабавлява и да си прекара приятно времето. Сами преценете коя от следните две покани вие самите ще сте по-склонни да приемете:

1. По лицето на събеседника ви се изписва загрижено изра­жение, той скръства ръце пред гърдите си и се обръща към вас с гробовен тон: „Знам, че сте безкрайно заети, но... Хмм...мно-го бих желал да излезем заедно някой път. Може би, ах, ако наи­стина имаме късмет, ще можем дори да се сприятелим. Чудя се дали бихте приели да поиграете голф с мен в събота сутринта?"

2. Събеседникът ви поглежда открито в очите, усмихва се сърдечно и се обръща към вас със съвършено непосредствен и ведър тон: „Радвам се, че се запознах с вас. Какво ще кажете да отидем заедно на голф в събота сутринта?"

Направени проучвания показват, че над 98% от запитаните ще приемат единствено втория тип покана. А от останалите 2%, които биха приели първия вариант, 1% са хора със занижени изисквания, склонни да приемат всякакви покани, а другият 1% са били толкова пияни, че изобщо не са разбрали за какво става дума.

Ако отхвърлят поканата ви

Ако събеседникът ви отхвърли отправената от вас покана, това не винаги и не задължително означава, че отхвърля и вас самите. Възможно е да няма нищо против и дори да иска да се сближите, но да не му е по вкуса направеното предложение за прекарване на времето или вече да има поет друг ангажимент за същия ден и час. В такъв случай той обикновено ще ви обясни каква е причината за отказа му, а после заедно ще се споразу­меете за подходящо и за двама ви време и занимание.

Ако съответният човек отхвърли поканата ви, без да ви даде каквито и да било обяснения, предложете му друг ден и час и/ или друг тип занимание. Ако той отхвърли и новата ви покана, все така без да ви дава обяснения и без на свой ред да излезе с някакво предложение, то се налага изводът, че сближаването с вас не го интересува. Не настоявайте да узнаете причината за от­каза му - все едно, вероятно няма да ви каже истината, пък и

ако започнете да го разпитвате, вероятно ще нажежите още по­вече и без това тягостната атмосфера. По-добре се оттеглете лю­безно и с достойнство, като си послужите с някое от стандарт­ните клишета - „Жалко, че нямате възможност" или „И все пак се радвам, че се запознахме" - или оставете телефонния си но­мер и предложете на събеседника си да ви се обади в по-подхо­дящо за него време.

Е, понякога е възможно да решите въпреки всичко да про­явите настойчивост. Веднъж един адвокат от Вашингтон прочел интервю с Алън Гарнър във в. „Сан франциско кроникъл" и му се обадил по телефона, за да му каже, че е в града и би желал „да намине" към него, за да обсъдят някои спорни моменти от темата на интервюто. Но се оказало, че точно тогава Алън бил много зает. Зает бил и при следващите три обаждания, когато адвокатът идвал в Сан франциско и настоявал да се видят, за да поговорят. Всъщност отговарял на поканите му доста сдържано и изобщо не насърчавал по-нататъшно общуване. Но адвокатът продължил да му се обажда редовно и най-сетне, шест месеца по-късно, двамата се срещнали в Сан Диего. И оттогава до ден днешен са много добри приятели.

А когато приемат поканата ви - приятно прекарване!

Независимо колко добри са взаимоотношенията ви с дру­гите хора, от време на време неминуемо ще бъдете и критику­вани.

„Винаги закъсняваш."

„Бих желала да се държиш по-мило с приятелите ми."

„Ще настинеш, ако излезеш без жакет."

„Трябва по-често да идваш да виждаш майка си. Никой не е вечен на тоя свят."

Начинът, по който ще подхождате към подобни критич­ни забележки, има съществена и всъщност предопределяща роля за качеството на взаимоотношенията и на връзките ви с околните. Ако реагирате типично, сигурно ще заемате отбра­нителна позиция и ще се опитвате да се защитавате от крити-цизма по някой от четирите метода, за които ще говорим по-надолу.

Първо, възможно е да се опитате да избегнете критиките, като се правите, че не ги забелязвате, отказвате да обсъждате съответния въпрос, сменяте темата на разговора или си тръгва­те. Ето как се справя Стив, когато след някакво парти жена му започва да го критикува:

Бевърли: Стив, направо съм бясна от яд срещу теб.

Стив: О, като каза „бясна"! Представи си само как ли се чувства мъжът на Мери!

Бевърли: Изобщо не ми пука за мъжа на Мери. Искам

само да ти кажа, че...

Когато някой ви критикува, той обикновено иска най-вече да го изслушате и да приемете сериозно забележките и чувства­та му. А когато вие дори не желаете да чуете какво има да ви казва, възникналият между вас проблем не само остава нерешен, но и се усложнява от незачитането, което показвате спря­мо личните изживявания и мнението на съответния човек. Вме­сто да възстанови мира, тази стратегия обикновено изостря все повече и повече изблиците на скрито напрежение и води до все по-голямо емоционално отчуждение между двама ви, какъвто е случаят със Стив и Бевърли.

Впоследствие Вики сподели, че по време на целия този раз­говор имала усещането, че Алън изобщо не чува нейните забе­лежки относно покупката на спортната кола. А това я изпълни­ло с толкова силни чувства на безсмисленост и гняв, че й се при­искало да запищи, само и само за да накара Алън да обърне поне малко внимание на думите й. Ако двамата бяха провели този диалог не само като илюстрация към книгата ни, но в дей­ствителност, взаимоотношенията им несъмнено щяха да постра­дат, а и вероятно Алън наистина щеше да има доста неприятно­сти с колата, тъй като нямаше да вземе под внимание съобра­женията на Вики против покупката й.

Извиненията ви поставят в уязвима и определено губеща по­зиция. Човекът, който ви критикува, не само не получава от ваша страна признание, че зачитате неговите чувства и съображения, но не вижда дори знак, че поне сте ги отбелязали със съзнание­то си. Ето защо той обикновено започва все повече и повече да се ядосва, като се опитва да обори всяко ваше извинение със свой контрааргумент. Твърде често този тип отбранителна техника става причина някои съвсем незначителни недоразумения да за­почнат да нарастват лавинообразно, докато най-сетне не се превърнат в яростни разпри.

Да отвърнеш на критиката с критика е твърде изкусител­но. Вашият критик, който в края на краищата също не е съвър­шен, едновременно и ви е нападнал, вас и/или вашето поведение, и ви е предоставил нужното ви оправдание, за да излеете пре­дизвиканото от забележките му напрежение обратно върху него. При все това обаче, макар и да носи моментно удовлетворение, „озъбването" в отговор на направени критични коментари обик­новено влошава силно взаимоотношенията и вреди на добрите междуличностни връзки. То почти никога не спомага да бъдат осмислени истинските проблеми, нито да бъдат постигнати евен­туални компромиси. Тъкмо напротив - най-често разпалва ярос­тни кавги и става причина хората да престанат да се уважават

едни други („Опитвам се да говоря разумно с него, но той само крещи насреща ми. Съмнявам се, че изобщо има и капчица ум в главата."), а също и да загубят всякакво самоуважение („Защо ли й го казах? Сега тя наистина ще си помисли, че не ми пука за нея. Ама че съм глупак!")

Очевидно е, че типичните самозащитни реакции, с които хората отвръщат на отправените им критики, не водят до нищо положително. Затова нека сега видим с каква искрена и градив­на алтернатива разполагаме. Нейното осмислено и съзнателно прилагане ще ви помогне да се уверите, че не е необходимо да заемате отбранителна позиция, когато други хора ви посочват онова, което те смятат за ваши грешки. Нещо повече, използ­ването на този алтернативен подход ще ви осигури безценната възможност да надзърнете в техния начин на мислене. И най-сет­не, чрез него ще можете да умиротворите хората, които ви кри­тикуват, като им позволите да осъзнаят, че се вслушвате и взе­мате предвид изказваните от тях мнения, дори когато не сте съгласни с възгледите им по един или друг въпрос.