Д-р Н.Какво става с теб после?
К.Бела си отива, а Кейт идва при мен, прегръща ме и разговаряме, докато ме води.
Д-р Н.(предизвикателно.) Имаш ли доверие на Кейт, след като странеше от теб като от прокажен?
К.(строго ми се намръщва.) О, стига! Това момиче е много силно. Скоро ще се научи да възстановява увредена енергия. Истински я харесвам. Има много дарби... Механиката все още не й се удава.
Зони за възстановяване на но-леко увредената душа Въпреки специфичното енергийно лечение при дверите на духовния свят повечето завръщащи се души минават през лечебна станция, преди най-сетне да отидат при групите си. Всички освен най-напредналите се посрещат от духове благодетели, които установяват контакт с положителната си енергия и придружават нуждаещите се души до тихите възстановителни зони. Само по-развитите, чиито енергийни сигнали остават силни след преражданията им, направо се връщат към редовните си занимания. Напредналите души по-лесно превъзмогват трудностите след поредния си живот. Един клиент ми каза: „повечето хора, с които работя, имат нужда от почивка, но не и аз. Винаги бързам да се върна и да продължа програмата си." .
Във възстановителните зони за завръщащи се души се провеждат процедури за ориентация в духовния свят. Могат да бъдат интензивни или умерени в зависимост от състоянието на душата. Обикновено се започва с кратък предварителен преглед на отминалия живот. По-късно, при заниманията на групите с водачите и пред съвета на старейшините, има по-задълбочено обсъждане. Писах за този ориентационен период в „Пътят на душите". Обстановката във възстановителните зони е като на познати места на Земята. Създава се въз основа на спомените ни и това, което духовните ни водачи смятат, че би подпомогнало лечението ни. Обстановката за ориентация не е една и съща след всяко наше прераждане. Както сподели жена, завършила миналия си живот в немски концентрационен лагер:
„Има леки различия във физическото разположение, което зависи от току-що завършилия живот. Понеже се завръщам след живот, изпълнен с ужас, студ и пустота, всичко е много ярко, за да се отърся от тъгата си. До мен има дори камина, която създава уют, топлота и задушевност."
Много от клиентите ми разказват, че при завръщането си в духовния свят попадат в градина. Други се озовават в помещение с кристални стени. Градината представлява красива и успокояваща обстановка, а какво ли би трябвало да означава кристалът? Чувал съм за кристали не само в зоните за ориентация. Например в съзнанието на някои души, прекарващи известно време насаме в размисъл след края на живота, се появяват кристални пещери. Ето едно типично описание на кристален център за възстановяване:
„Обстановката, в която се възстановявам, е кристална стая. Тя ми помага да подредя мислите си. В кристалните стени има разноцветни камъни, отразяващи светлинни призми. Геометричните ъгли на тези кристали излъчват ивици светлина, които се кръстосват около мен и избистрят мислите ми."
След като разговарях с доста клиенти след излизането им от транс и със специалисти по кристалите, разбирам, че те насърчават мисълта чрез уравновесяване на енергията. Като магически инструмент кристалът подпомага настройването на вибрационните ни сигнали към универсална енергийна сила и същевременно ни освобождава от отрицателната енергия. Извличането на мъдрост от повишена чрез лечение съзнателност е главната причина да минаваме през зона за духовно възстановяване. В следващия пример обстановката е градина. Имах клиент, работил върху скромността в много животи. В по-ранните си прераждания, обикновено в мъжко тяло, тази душа бе ставала надменна, арогантна и дори безмилостна личност. В миналия си живот, тъкмо напротив, бе приемала всичко с примирение, почти граничещо с пасивност. Понеже това е доста нетипично за клиента ми, при пристигането си във възстановителната зона душата му изпитва чувство на неудовлетвореност. Чух следния разказ:
„Намирам се в красива кръгла градина с върби и езеро с патици. Тук цари спокойствие, което ми помага да преодолея разочарованието си от последния живот. Водачът ми Макил ме отвежда до мраморна скамейка в беседка, заобиколена от лозници и цветя. Толкова съм тъжен заради пропиления си живот, в който прекалих, от една крайност преминах в друга. Макил ми се усмихва и ме черпи с освежителни. Пием нектар, хапваме плодове и гледаме патиците. Постепенно аурата на старото ми физическо тяло се отделя от мен. Започвам да се чувствам сякаш вдишвам тази силна енергия като кислород, след като едва не съм се удавил.
Макил е щедър домакин и знае, че имам нужда от одобрение, защото съдя себе си твърде критично. Винаги съм се отнасял по-строго към слабостите си от него. Разговаряме за прекаленото ми старание да компенсирам предишните си грешки, за това, което исках да направя, а не постигнах или изпълних само отчасти. Макил ме уверява, че все пак съм научил нещо от този живот и то ще ми бъде от полза в следващия. Обяснява ми, че най-важно-то е да не се страхувам да се променя. Цялата атмосфера в градината е така отпускаща, че вече се чувствам по-добре."
От случаи като този зная, че водачите ни използват сетивната памет, която имаме от физическите си тела, за да ни помогнат да се възстановим. Има много средства за постигане на това, едно от които е паметта ни за вкус, използвана от Макил в цитирания случай. Слушал съм разкази, в които участват спомени за допир или мирис. След поемането на струи ярка бяла „течна енергия" някои описват допълнително лечение чрез усещания за звук и разноцветни светлини.
„След пречистващия душ преминавам в съседното помещение за уравновесяване. Докато се нося към центъра на това пространство, виждам над себе си безброй прожектори. Някой ме вика по име: „Бешън, готов ли си?" отговарям утвърдително и в мен завибрират звуци, подобно на камертон. Постепенно достигат височина, от която енергията ми закипява като сапунена пяна. Чувствам се прекрасно. После прожекторите един по един се задействат. Отначало към мен се насочва силен лъч лекуваща зелена светлина. Виждам около себе си кръг, сякаш съм на сцена. Предназначението на тази светлина е да открие уврежданията на енергията ми, загубите и измененията, и да я възстанови. Мисля, че е ефективно, защото енергията ми кипи от звуковите вибрации. Сега усещам как ме облива златиста светлина за сила и синя - за осъзнаване. Най-сетне един прожектор възвръща собствения ми розово-бял цвят. Всичко това е като успокояваща ласка и съжаляваш, че свършва."