случай двадесет и осми
Д-р Н. Когато стигнеш до последната спирка, Рудалф, опиши ми какво виждаш, докато се приближаваш към духовния си дом.
К. Вървя към своята шушулка през местност, подобна на парк, и около мен цари тишина и спокойствие Виждам струпани тук-там балони, гладки и прозрачни, в които има души.
Д-р Н. Как разпознаваш своя?
К. О... да... въпреки... нивото, до което съм достигнала, ми е нужно известно време да се ориентирам. Ще се справя. Бих успяла и сама, но водачката ми Тахама (която изглежда като индианка) дойде да ме придружи по пътя дотук, защото знаеше, че съм уморена след дългия труден живот. (починала е през 1937-а.) Много е грижовна.
Сподели с приятели: |
