СЛЕДИТЕ НА ДУШИТЕ
Майкъл Нютън
Увод
Кои сме ние? Защо сме тук? Къде отиваме? Опитах се да отговоря на тези вечни въпроси в първата си книга - „Пътят на душите", издадена през 1994 година от „Люълин". Много хора са споделяли с мен, че тя ги е подтикнала към духовно пробуждане на вътрешната им същност, защото никога по-рано не са имали възможност да прочетат с такива подробности какво представлява животът в духовния свят. Казвали са също, че информацията им е помогнала да разберат най-съкровените си чувства, породени от мисълта за живота на душите след физическата смърт и целта на завръщането им на Земята. След като книгата излезе от печат, а после бе преведена на други езици, получих въпроси на читатели от целия свят, които се интересуваха дали ще има втора книга. Дълго време отхвърлях тези предложения. Трудно бе да събера записките на дългогодишните си изследвания, да ги подредя и най-сетне да напиша систематизиран труд за вечния живот. Имах чувството, че вече съм сторил достатъчно.
В увода към „Пътят на душите" споделих, че съм изучавал традиционна хипнотерапия и някога се отнасях скептично към използването на хипнозата за медитационно връщане в миналото. Ориентирах се към хипнозата през 1947-а, на петнадесетгодишна възраст, така че бях представител на старата школа, а не на модерните течения. Затова когато неволно стигнах със свой клиент до дверите на духовния свят, бях изумен. Открих, че за повечето хора, насочили интереса си към спомените за минали прераждания, животът на душата между тях е период на тайнствена забрава, който служи като мост. Скоро разбрах, че сам трябва да открия стъпките, необходими за да отключа паметта на хората за пребиваването им на това загадъчно място. След още години изследвания най-сетне съумях да съставя работен модел на структурата на духовния свят и осъзнах какъв терапевтичен ефект може да има този процес върху клиента. Установих също, че няма значение дали човекът е атеист, дълбоко религиозен, или има своя философия. Когато са в състояние на хипноза, всички са последователни в разказите си. Именно поради тази причина станах, както сам се наричам, спиритуален регресионист. Тоест хипнотерапевт, специализирал се в областта на живота след физическата смърт.
Написах „Пътят на душите", за да дам на читателите основа за надграждане на информация, като чрез поредица от събития описах какво става, след като умрем и преминем отвъд, кой ни посреща, къде отиваме и какво правим като души в духовния свят, преди да изберем тяло за следващото си прераждане. Тази книга е като пътеводител през времето, създаден по действителни разкази на клиенти за минали преживявания между предишните им животи. Затова „Пътят на душите" не е поредната книга за прераждането, а нова основа за метафизически изследвания, каквито досега не са били провеждани чрез хипноза.
През осемдесетте години, докато формулирах работен модел на света между преражданията, престанах да се занимавам с други типове хипнотерапия. Бях погълнат от разбулването на тайните на духовния свят, основано на огромен брой случаи. Така се почувствах по-уверен в истинността на по-ранните си открития. През тези години на специализирани изследвания работех буквално в уединение с клиентите си, които знаеха за намеренията ми, и използвах само информацията, която получавах от тях и приятелите им. Дори избягвах да се консултирам с метафизическа литература, защото исках да бъда напълно свободен от чужди влияния. Днес все още вярвам, че решението ми да работя в усамотение и да не давам публични изявления беше правилно.
Когато напуснах Лос Анджелис и се оттеглих в планината Сиера невада, където написах „Пътят на душите", се надявах на пълно спокойствие и анонимност. Но очакванията ми не се оправдаха. По-голямата част от материала в книгата не бе публикувана никога по-рано и започнах често да получавам писма от издателите си. Задължен съм на „Люълин" за прозорливостта и смелостта да представят изследванията ми на широката публика. Скоро след издаването на книгата бях изпратен да изнеса множество лекции и да дам интервюта за радиото и телевизията.
Хората искаха повече подробности за духовния свят и не преставаха да питат дали разполагам с още материал. Не можех да отрека. Всъщност имах доста разнообразна несподелена информация, но предполагах, че читателската аудитория не би приела толкова много от един неизвестен автор. Въпреки факта, че хората приеха „Пътят на душите" като вдъхновяващо четиво, дълго отхвърлях идеята да напиша продължение. Накрая стигнах до компромисно решение. При отпечатването на петото издание към „Пътят на душите" бе добавен индекс и няколко допълнителни абзаца, за да удовлетворя молбите на читателите за по-подробно изясняване на някои въпроси. Но не се оказа достатъчно. Броят на писмата с въпроси за живота след смъртта, които получавах всяка седмица, продължи драматично да нараства.
Много хора започнаха да търсят връзка с мен и частично възобнових работата си. Забелязах по-висок процент на по-развитите души. Навярно тези хора бяха чакали дълго, докато почти се оттегля в пенсия и потокът от клиенти чувствително намалее. В резултат - имам по-малко случаи на млади души в психологическа криза и повече клиенти, които умеят да бъдат търпеливи. Те изпитват желание да отключат смисъла, скрит зад определени неща, като надникнат в духовните си спомени, за да изберат цел в живота си. Много от тях самите са лечители и учители, които споделят с мен допълнителни сведения за духовния си живот между преражданията. Надявам се, че в замяна съм им помогнал да намерят своя път.
През цялото това време читателите останаха с убеждението, че не съм разкрил всичките си тайни. Най-сетне в съзнанието ми се зароди въпросът, как да започна следващата си книга. Създаването на „Следите на душите" е последица от всичко, което описах. Смятам първата си книга за странстване из духовния свят по безкрайната река на вечността. Пътуването започва от устието с момента на физическата смърт и завършва там, откъдето се завръщаме в ново тяло. В „Пътят на душите" съм се доближил до източника толкова, колкото бе възможно. Това не се е променило. Въпреки че споменът за многократното изминаване на този път е в съзнанието на всекиго, никой човек, който все още се преражда, не би могъл да ме отведе по-далеч.
„Следите на душите" е създадена с намерението да понесе пътниците на втора експедиция по реката, с отклонения за опознаване на най-главните й притоци. По време на новото пътешествие бих искал да разкрия още непознати аспекти на маршрута, за да дам на хората по-цялостна перспектива. Изградил съм тази книга по-скоро на базата на тематични категории, отколкото в хронологичен или пространствен ред. Застъпил съм времевите рамки на нормалното движение на душата между духовните местности, за да анализирам изцяло преживяванията Опитах се да представя на читателите едни и същи елементи на духовния живот от различни гледни точки. В „Следите на душите" се стремя да развия разбирането за изключителния ред и планираност, която съществува за нас.
Същевременно се надявам това второ пътуване сред чудесата на духовния свят да бъде интересно и приятно и за неопитния пътешественик. На тези читатели, които за първи път се срещат с моята работа, встъпителната глава ще предложи кратък преглед на всичко, което съм открил за живота между преражданията. Надявам се това резюме да допълни разбиранията ви за нещата, които ни очакват, и да провокира интерес и към първата ми книга.
И така, в началото на второто ни пътешествие заедно бих искал да благодаря на всички вас, които ме подкрепихте в усилията, необходими за отключването на духовните двери на съзнанието. Тези асоциации, помощта на много водачи и личното ми удоволствие от работата ми дадоха енергия да продължа. Това, че съм избран за един от посланиците на тази важна мисия, ме кара да се чувствам истински благословен.
1.
Сподели с приятели: |