Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| Ето защо е важно да си спомниш, че не това, което преживяваш, те кара да страдаш, а твоята реакция спрямо това, което преживяваш, поради твоите неизлекувани травми.
Отвращението е чувство, което мазохистът често изпитва. Той се отвращава от себе си или другите са му противни. Често си създава ситуации, в които да преживее отвращение, и първата му реакция е да отхвърли това, което му е противно. Срещала съм много мазохисти, мъже и жени, които бяха отвратени от родителите си: мръсна майка, прекалено дебела, мързелива или вулгарна; баща алкохолик, който пуши непрекъснато, мирише лошо или излиза с противни приятели или с други жени. Дори и като деца тези хора не са искали да канят приятели у дома, което е намалявало възможността да имат толкова приятели, колкото другите. За да покажем до каква степен мазохистът изпитва трудност да задоволи собствените си потребности, е достатъчно да покажем колко често можем да го видим да прави за другите това, което не прави за себе си. Ето няколко примера: • Мъж ще помогне на сина си да боядиса своя апартамент, при положение, че не намира време да изпълни тази задача в собствената си къща. • Жена ще почисти за гости, но когато е сама, няма да го направи, дори и да предпочита къщата й да е добре подредена и чиста. Тя не смята себе си за достатъчно важна. • Жена, която предпочита да изглежда добре, ще се облича хубаво за пред другите, но когато е сама, ще носи „парцали". Ако някой дойде ненадейно, тя ще се срамува, че са я видели в този вид и ще иска да се скрие. Както при всички травми, човек прави всичко възможно, за да не осъзнае своето страдание, защото изпитва силен страх да не почувства болката, свързана с тази травма. Мазохистът го прави, като се опитва да бъде достоен на всяка цена. Той често използва изразите „да бъдеш достоен" и „да не си достоен". Често се преценява като недостоен - например недостоен да бъде обичан или да бъде признат. И след като гледа на себе си по този начин, той не заслужава да си доставя удоволствие, а по-скоро да страда. В повечето случаи всичко това става несъзнателно. На равнището на сексуалността мазохистът обикновено изпитва трудности поради чувствания срам. С всички табута, предавани при сексуалното възпитание на децата, е нормално човек, който лесно изпитва срам, да бъде повлиян от понятия като грях, гнусота, мръсотия и т.н., свързани със сексуалността. Да вземем за пример дете, родено от неомъжена жена. Ако на него се е гледало като на дете на срама, травмата е пробудена много рано, всъщност толкова рано, че то ще стане възрастен човек с много по-изявена травма. Още със зачатието си този човек ще има изкривена представа за сексуалния акт. Зная, че в наши дни сексуалността е много по-свободна, отколкото някога, но не се оставяй това да те заблуждава. Все повече и повече юноши и девойки страдат от затлъстяване, което пречи на мнозина от тях да имат нормален и приятен сексуален живот. Този сексуален срам, предаван от поколение на поколение, ще бъде преодолян само когато травмата от унижение бъде излекувана. През годините можах да установя, че по-голямата част от хората, страдащи от унижение, са от семейства, в които всички членове имат да извършват процеси на сексуално равнище. Не е без значение, че всички тези души са се привлекли взаимно. Девойката мазохистка е склонна да се контролира сексуално най-вече за да не причини срам на майка си, която обикновено е контролираща в това отношение. Девойката научава от майка си, че сексът е отвратителен и по-късно ще трябва да поработи над себе си, за да успее да се отърси от това убеждение. Едно младо момиче ми разказа колко го е било срам, след като позволило на едно момче да го целуне и докосне, когато било на 14 години. На другия ден в училище имала чувството, че всички я гледат и знаят какво е направила. Колко млади момичета са се чувствали унижени в момента на идването на първата им менструация и на появата на гърдите им!!! Някои дори се опитват да смачкат гърдите, когато ги смятат за твърде големи. Юношата мазохист също се чувства контролиран на сексуално равнище. Той се страхува много да не го хванат на място, когато мастурбира. Колкото повече смята, че това е срамно, толкова повече иска да спре и толкова повече ще бъде привличан от мастурбирането. Ще привлече към себе си и унизителни и срамни ситуации с родителите си и с приятелите си на сексуално равнище. Обикновено унижението е по-силно при майките и дъщерите. Колкото повече даден човек е убеден, че сексът е срамен и мръсен, толкова повече ще бъде подложен на привличане на сексуално насилие и на злоупотреби през детството и юношеството. И толкова много ще се срамува, че няма да посмее да говори за това с никого. Много жени от типа мазохист са ми разказвали, че след като успели да съберат достатъчно смелост да кажат на майките си, че са преживели насилие или кръвосмешение, отговорът бил: „Ти си виновна, ти си прекалено секси" или „Просто не е трябвало да го предизвикваш" или „Ти сигурно си направила нещо, за да ти се случи това". Тази реакция на майката само е задълбочила чувството им на унижение, срам и вина. Когато една жена си сложи хубава дебела защита под формата на свръхтегло около ханша, задните части и корема, сиреч около сексуалната област на своето тяло, можем да заподозрем у нея страх по отношение на сексуалността, причинен от преживени злоупотреби. Не е изненадващо да видим толкова девойки и все повече и повече юноши да започват да дебелеят в момента, когато сексуалните им желания се проявяват по-отчетливо. Това е добър начин да не бъдат желани, да не привличат сексуално насилие и - несъзнателно - да се лишат от удоволствието на секса. Колко жени са ми казвали: „Ако имах хубаво слабо тяло, щях да съм много секси и може би щях да изневерявам на съпруга си" или „Щях да се обличам по-секси и мъжът ми щеше да ревнува". Установила съм, че по-голямата част от дебелите хора са много чувствени. Тъй като не смятат, че заслужават да си доставят удоволствие, те така ще се организират, че да се лишат от него и в сексуалната област. Така че е вероятно човек, който страда от унижение, да преживява фантазми, макар че никога няма да посмее да говори за тях, защото това би било срамно. Не само че мазохистите са чувствени, но те са и сексуални. Те биха правили любов често, ако бяха способни да се оставят да бъдат такива, каквито искат да са, и най-вече ако си дадяха време да признаят своите истински нужди в тази област (впрочем, както и в другите сектори). Много пъти съм чувала жени да казват, че когато почувстват желание да правят любов, не посмяват да кажат на партньора си. Според тях е недопустимо да безпокоиш другия заради собственото си удоволствие. Обикновено и мъжът мазохист също няма онзи сексуален живот, който би искал. Той или е твърде свенлив що се отнася до секса, или обсебен от него и го търси навсякъде. Може да има трудности на равнището на ерекцията или дори да страда от преждевременна еякулация. Когато мазохистът си даде правото да обича секса и намери партньор, с когото да може да си го позволи, той продължава да изпитва трудност напълно да се отпусне. Срамува се да покаже какво му харесва в секса и да се остави да прави каквото си иска, например да издава звуци, които да покажат до каква степен обича това. Изповедта, изисквана от религията, също е била източник на срам за тези, които са били принудени да се изповядват като млади и особено за младото момиче, което е трябвало да разкрива сексуалния си живот пред мъж. Тези хора е трябвало да изповядват дори лошите си мисли. Лесно можем да си представим трудността, особено за девойката, да се изповяда, че е правила любов преди да се омъжи. Най-вярващите изпитвали срам пред БОГА, защото за тях да разочароват БОГА било неприемливо и намирали за много унизително да го разказват, особено пред свещеник. Това унижение оставя особено дълбок белег, за чието изчезване са необходими много години. Както за мъжа, така и за жената мазохист е въпрос на подчертано усилие да се съблекат на светло пред нов партньор. Те се страхуват да не се засрамят, когато другият ги погледне, макар че дълбоко в себе си мазохистите са тези, които изпитват най-голямо удоволствие да се разхождат голи, когато успеят да си признаят правото на това. Тъй като са чувствени хора, те могат както да смятат секса за „свински", така и да пожелаят да са още по-„свински" в своята сексуалност. Това може би е трудно да бъде разбрано от някого, който не е от типа мазохист, но тези, които са такива, го разбират. Това се отнася за всички видове травми. Човек може по-добре да разбере нещо, когато преживява опитността от травмата. Следствие на това, което беше казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от унижение засяга нашия начин на общуване. Страховете на мазохиста, които му пречат да общува ясно и да изразява исканията си, са следните: страх да не нарани другия, да не го вземат за егоист, ако разкрие своите нужди или желания, да не бъде принизен или унижен, да не го накарат да се чувства като кофа за боклук, да не му кажат или да го накарат да се почувства недостоен. Ако се виждаш в тези страхове, ето един добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си, и че твоята травма от унижение взема превес. Ето няколко неразположения и болести, които могат да се проявят при мазохиста: • Болките в ГЪРБА и усещанията за тежест в РАМЕНЕТЕ са много чести, защото той поема много върху себе си. Болката му в гърба се дължи най-вече на чувството му за липса на свобода. Долната част на гърба е засегната, когато преживяването е свързано с материалните неща, а горната част на гърба - с областта на емоционалното. • Може да страда от ДИХАТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ, ако се оставя да бъде задушаван от проблемите на другите. • Проблеми в КРАКАТА и в СТЪПАЛАТА, като РАЗШИРЕНИ ВЕНИ, ИЗКЪЛЧВАНИЯ и СЧУПВАНИЯ, са често срещани. Поради страха му да не би повече да не е способен да се движи, в края на краищата си навлича физически проблеми, които му пречат да се движи. • Често се случва да страда от ЧЕРЕН ДРОБ, защото е от хората, които „си причиняват много жлъч" заради другите. • Болките в ГЪРЛОТО, АНГИНИТЕ и ЛАРИНГИТИТЕ са други проблеми, с които мазохистът се среща, защото много сдържа това, което има да каже и най-вече това, което желае да поиска. • Колкото му е по-трудно да осъзнае нуждите си и да изрази желанията си, толкова повече нараства вероятността да има проблеми с ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА. • Освен това, фактът, че не умее да слуша собствените си потребности, често предизвиква КОЖНИ СЪРБЕЖИ. Знаем, че изразът „сърби ме" означава „имам голямо желание да...", но мазохистът не си го позволява, защото би било срамно да искаш прекалено много да си доставяш удоволствие. • Друг физически проблем, който съм имала възможността да наблюдавам при мазохистите, с лошото функциониране на панкреаса, което води до ХИПОГЛИКЕМИЯ и ДИАБЕТ. Тези болести се проявяват при хора, на които им е трудно да си позволят разни сладости, или си ги доставят, но се чувстват виновни за това или се подлагат на унижения. • Мазохистът е предразположен също така и към СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ПРОБЛЕМИ, защото не се обича достатъчно. Не се смята за достатъчно важен, за да си доставя удоволствие. Областта на сърцето при човека е в пряка връзка със способността му да си доставя удоволствие, с радостта му от живота. • Освен това поради убедеността му в страданието, не рядко можем да видим мазохиста да е принуден да се подлага на множество ХИРУРГИЧЕСКИ НАМЕСИ. Уточнявам, че всички споменати по-горе болести са обяснени подробно в моята книга Твоето тяло казва: „Обичай се". Ако откриеш, че имаш един или повече от тези физически проблеми, това означава, че има сериозна възможност те да са причинени от поведението на твоята маска на мазохист. Тези болести могат да се проявят при хора с други травми, но те изглеждат много по-често срещани при хората, страдащи от унижение. На равнището на храненето мазохистът често е краен. Или яде лакомо, или приема само малки порции, за да се накара да повярва, че не яде много, за да не го е срам. Обаче поглъща множество малки порции, което в крайна сметка прави много. Има моменти на булимия, когато се храни скришно, без при това да си дава сметка за това, което яде. Той е от хората, които ядат прави, до кухненския плот например. По този начин той има чувството, че не е ял толкова много, както ако беше отделил време да седне на масата в кухнята. Предпочита богатите на мазнини храни. Обикновено се чувства много виновен и се срамува да яде каквото и да е, особено ако това са храни, които повишават теглото, като шоколада. Една участничка в един стаж ми разказа, че когато пазарува в бакалията и стигне на касата, за да плати, поглежда всички глезотии в кошницата си и се срамува от това, което другите хора наоколо могат да си помислят за нея. Тя е убедена, че се отнасят към нея като към дебела свиня. Това, че вярва, че яде много, не помага на мазохиста на равнището на теглото му, защото, както знаеш, винаги ни се случва това, в което вярваме. Колкото повече един човек мисли и се чувства виновен, че много е ял, толкова повече погълнатата храна ще го кара да дебелее. Ако човек поглъща много храна и не повишава теглото си, то е, защото няма същото вътрешно поведение, същото убеждение. Учените ще кажат, че тези двама души имат различен метаболизъм или различна система на жлезите, които могат да се отразят на физическото тяло, но аз оставам убедена, че системата на убежденията е тази, която определя типа метаболизъм, типа на системата на жлезите или на храносмилателната система, които има даден човек, а не обратното. За жалост мазохистът се отблагодарява на себе си с храна. Това е неговият залък на спасението, неговият начин да се възнагради. Когато започне да го прави с други средства, ще почувства по-малка нужда да се компенсира с храни. Не бива да се сърди на себе си за това поведение, защото сигурно е това, което го е спасявало досега, това, което му е помагало да продължава да живее. Според статистиката 98 % от хората, които пазят диета за отслабване, си връщат изгубеното тегло и дори малко повече, когато започнат да се хранят нормално. Забелязал ли си, че повечето от тези, които искат да отслабнат, казват, че искат да изгубят от теглото си или че са изгубили от теглото си? В природата на човека е да пусне в ход всичко, за да си върне това, което е изгубил. Ето защо е за предпочитане да се използва израза отслабвам, вместо губя тегло. Имах възможността да наблюдавам, че след многобройни диети хората, които са изгубили и са си върнали теглото, много често изпитват все по-голяма трудност да отслабнат отново и все по-лесно качват килограми. Изглежда, че физическото тяло е уморено от работата, която се е изисквала от него. Далеч по за предпочитане е да приемеш това тегло и да работиш над травмата от унижение така, както е посочено в последната глава. За да осъзнае по-добре травмата си от унижение, мазохистът трябва да признае до каква степен се срамува от себе си или от другите и до каква степен някои хора са могли да се срамуват от него. Освен това той трябва да осъзнае хилядите пъти, когато сам се унижава, сиреч когато се принизява и се чувства недостоен. Тъй като често е краен, обикновено той започва с това, че не вижда никаква срамна ситуация, а впоследствие разпознава огромен брой. Когато това се случи, първата му реакция е да преживее шок по отношение на всички тези ситуации на срам и унижение, а после да се смее над тях. Това е началото на излекуването. Друг начин за осъзнаване се състои в това да си даде сметка, че е от хората, които искат често да поемат на гърба си отговорностите или ангажиментите на другите. Ако се виждаш в тази травма от унижение, спомни си, че имаш нужда да работиш най-вече на равнището на душата, сиреч да се освободиш от травмата на унижението. Ако работиш само на физическото равнище, като непрекъснато се контролираш да не дебелееш или да отслабваш, ти не си в съгласие с твоя житейски план и ще трябва да се превъплъщаваш в ново тяло, което може би ще бъде още по-дебело. Докато си тук, по-разумно е да се организираш, за да направиш това, което ще освободи душата ти. Важно е да осъзнаеш, че майка ти или баща също преживяват травмата от унижение. Те я преживяват с родителя от същия пол като твоя. Проявявайки съчувствие към родителя си, който преживява тази травма, ще ти бъде по-лесно да го проявиш и към себе си. Спомни си, че основната причина за дадена травма идва от невъзможността да си простим това, което причиняваме на себе си, или караме другите да преживяват. Трудно ни е да си простим, защото обикновено не осъзнаваме, че се сърдим на себе си. Колкото по-тежка е травмата от унижение, толкова повече това означава, че ти сам се унижаваш, като се принизяваш или се сравняваш с другите или като унижаваш други хора, срамувайки се от тях, или желаейки да правиш прекалено много неща за тях. Ние обвиняваме другите за това, което ние правим и не искаме да го видим. Това е причината, поради която привличаме около себе си хора, които ни показват това, което причиняваме на другите или на себе си. Вече споменах, че маската на мазохист изглежда най-трудна за признаване и за допускане. Ако се виждаш във физическите характеристики на тази маска, но не и в другите, ти препоръчвам да препрочетеш тази глава няколко пъти в следващите месеци. Малко по малко ситуациите, в които си преживял срам или унижение, ще изскочат. Важно е да си дадеш необходимото време, за да признаеш тази травма в себе си. Припомням ти, че характеристиките и поведенията, разгледани в тази глава, присъстват само когато даден човек носи своята маска на мазохист, вярвайки, че по този начин ще избегне преживяването на унижение. В зависимост от тежестта на травмата и интензивността на болката, тази маска може да се носи само няколко минути в седмицата или почти винаги. Поведенията, свойствени за мазохиста, са продиктувани от страха да не преживее отново травмата от унижението. Обаче е вероятно да се разпознаеш в някои поведения, но не и в цялото, което описах. Почти е невъзможно за един човек да се идентифицира във всички упоменати поведения. Всяка една от травмите има свои собствени вътрешни поведения и положения. Тези начини на мислене, чувстване, говорене и действие, свързани с всяка една травма, показват реакция спрямо това, което се случва в живота. Човекът, който реагира, не е съсредоточен, не чувства със сърцето си и не може да се чувства добре и да бъде щастлив. Ето защо е толкова полезно да осъзнаваш моментите, когато си такъв какъвто си, и когато реагираш на нещо. Правейки това, за теб става възможно да станеш господар на живота си, вместо да се оставиш да те ръководят страховете ти. Целта на тази глава е да ти помогне да осъзнаеш какво представлява травмата от унижение. Ако виждаш себе си в описанието на тази травма, последната глава съдържа всички информации, от които ще имаш нужда, за да излекуваш тази травма и да станеш отново такъв, какъвто си, без да вярваш, че животът е пълен с унижение. Ако не виждаш себе си в тази травма, те съветвам да го провериш с хората, които те познават добре, и да разбереш дали са съгласни с теб, преди да отстраниш тази възможност. Вече споменах, че е възможно да имаш съвсем мъничка травма от унижение. В такъв случай ще притежаваш само някои от характеристиките. Припомням ти, че е важно да се довериш най-напред на физическото описание, защото физическото тяло никога не лъже, обратно на нас, които лесно можем да се накараме да повярваме в нещо. Ако разпознаваш тази травма у някои хора около теб, не бива да се опитваш да ги променяш. По-скоро употреби това, което научаваш от тази книга, за да развиеш повече съчувствие към тях, за да разбереш по-добре техните реактивни поведения. За предпочитане е те самите да прочетат тази книга, ако проявяват интерес в тази насока, вместо да се опитваш да им обясняваш съдържанието на всички думи. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|