Социология на културата

Този метод се основава върху характеристиките на семантичното поле, за които стана дума и представлява изключително удобна възможност за статистическа интерпретация на характеристиките на текстовата дейност, която хората извършват. Първоначално той не е бил приеман за релевантен за социологическа употреба, смятан е за значим единствено в областта на психосемантиката. Впоследствие обаче той навлиза изключително бурно в социалните науки и неговата популярност води до опростени и често некоректни интерпретации, произтичащи от надценяване на диапазона на възможните изследователски задачи и пренебрежение към качествените особености на изследваните области и чисто процедурните техники, осигуряващи достоверност и статистическа значимост на информацията, получена чрез него.

Методът е много прост като процедура и освен това отклонява вниманието на респондента от същността на въпросите, които изследователят си задава, поради което той може да отговаря достатъчно безпристрастно и да бъде освободен от притеснения, фонови очаквания и страхове, обикновено изкривяващи информацията при стандартните анкетни проучвания.

Същността на метода се състои в това, че респондентът оценява обектите, които му се предлагат⁴⁶ най-често по седемстепенни скали, които включват противоположни полюси и неутрална оценка например:
Студено Топло

03	02	01	00	01	02	03
Много студено	Средно студено	По-скоро студено, отколкото топло	Нито топло, нито студено	По-скоро топло, отколкото студено	Средно топло	Много топло

Тайната на метода се състои в това, че по този начин не само се открива мястото на обектите в смисловото пространство на общността, която изследваме, но се разкриват и измеренията, формиращи самото това смислово пространство.

Целта на изследването е да се открият корелации между оценките, които респондентите дават за посочваните обекти и чрез факторен анализ да се отделят “снопове” от скали, при които значенията, посочени от респондентите се корелират.

Така се формират снопове от плътно корелиращи се скали. Всеки траен и повтарящ се комплект от взаимосвързани, корелиращи се скали представлява фактор, който показва измерението на конотациите, съпътстващи възприятието на едни или други значения. Техниката на семантичния диференциал се основава на психологическия механизъм, известен под названието “синестезия”. Това е способността на човешката психика да превключва въздействието на определени дразнители в асоциация с други типове отношения. Например, определени темброво-акустични особености на музикалното изпълнение предизвикват “оцветяване” на тоновете в музиката на романтизма, или “металическо” звучене в стила “хеви метал”. И при единия, и при другия случай имаме трансформиране на възприятието на едни свойства на действителността чрез други. По този начин ние използваме и по-далече отиващи метафори като например “железен човек”, “бяла смърт”, “меден глас”.

Всъщност чрез значенията на скалите, които задаваме, ние образуваме фактори – измерения, конституиращи семантичното пространство. Разбира се, трябва да се има предвид, че става дума не за обективни характеристики на явленията, а за социално-психологическия и културен контекст, в който те се осъзнават. Тънкостта при използване на тази техника се състои в това, че именно ние съставяме скалите, т.е. конструираме семантичното пространство, което приписваме на нашите респонденти.

Тъкмо тук се проявява една съществена черта на метода, създаден от Чарлз Озгуд. На основата на експериментална проверка на скалите в различни типове аудитория той открива, че множеството признаци се групират в три основни фактора: оценка (примерни скали: хубав-лош, приятен-неприятен, светъл-тъмен), сила (силен-слаб, могъщ-немощен, устойчив-неустойчив) и активност (активен-пасивен, бърз бавен, подвижен-неподвижен). Това са трите основни измерения, които структурират семантичното пространство. Заслуга на Озгуд и неговия екип представлява откритието, получено след огромна експериментална практика, гласящо, че тези три фактора са универсални за различни типове аудитория. Това означава, че не трябва всеки път, когато се предприема изследване със семантичен диференциал, всичко да се започва отначало. Образуването на фактори, проведено при изследванията с една група, може да се използва при изследвания с други групи респонденти.

Разбира се, винаги когато използваме този метод и особено когато си поставяме по-конкретни и амбициозни цели, се появява съблазнителната перспектива да добавим нови фактори, отговарящи на тематичната насоченост на нашето изследване и съставените от нас схеми за операционализация. Това изисква сериозна подготвителна работа, доколкото предполага да се формулира нова изследователска хипотеза и да се подберат скали, които с достатъчно голяма вероятност ще се корелират и ще се синхронизират в действащ фактор.

Формирането на нови фактори за семантичния диференциал създава изключителни възможности за изследване на оценъчната дейност и наличието на конкретни нагласи към обекти, които се оценяват – например произведения на изкуството. Факторът оценка може да бъде допълнително операционализиран чрез характерни за естетическото ценностно отношение значения, например: изящен – груб, красив-грозен, дълбок-повърхностен, интересен-скучен, близък-далечен, свой-чужд, емоционален-рационален, весел-тъжен и т.н. По този начин ние получаваме по-детайлна характеристика на обекта в семантичната памет на респондента и сме в състояние да разкрием оценъчния апарат, с който си служи подлежащата на изследване общност.

Разбира се, отборът на скалите и прогнозата за тяхното обединение в цялостни фактори не трябва да остава единствено на равнище интуиция. Възможни са различни методи, чрез които да се подберат признаците, влизащи в основата на скалите. Такъв метод може да бъде експертната оценка. Например експерти могат да посочат основни базисни характеристики на жанровите и стилови особености на художествените произведения, чието възприятие ние ще се опитаме да изследваме. В качеството на експерти можем да използваме както изкуствоведи, така и представители на слушателската, зрителската или читателската аудитория.

Друг начин за отбиране на признаци за скалите, които ние ще използваме представлява анализът на съдържанието на текстове, представителни за определена аудитория или определена ситуация. Например можем да анализираме вестникарските материали, посветени на художествения жанр, който изследваме. От съвкупния текст можем да извадим двойките противоположни определения, засягащи произведенията на изкуството, които се срещат с най-голяма честота. Те всъщност задават определени “оси на смисъла”, разпространявайки оценка по зададения признак във вид на послание. Така нашите признаци ще се базират на значения, произтичащи от съдържанието на комуникациите, от текстовата дейност, съпътстваща функционирането на сферата, която изследваме.

Разбира се, за постигане на по-конкретни цели може да се използват и скали, които не се корелират с други скали и не образуват фактори. В случая просто ни интересува значението на признака за обекта, който предлагаме на респондента за оценка.

Друга съществена особеност, която трябва да има предвид от изследователя, представлява възможността под влияние на особеностите на сферата, чиито смислови натрупвания се изследват и социално-психологическия профил на респондентите, основните фактори да бъдат модифицирани и да преливат един в друг. Много често в политическата практика можем да открием корелация между скалите, които принадлежат на факторите сила и активност. Така в хода на политическа кампания значенията за добро направо съвпадат със значенията за активност и обратно. Така факторите оценка и активност могат да се слеят в един и да образуват една единна ос при формирането на смисъла при възприятието на политическите реалии.

Освен това възможна е такава разновидност на семантичния диференциал като личностен семантичен диференциал. В този случай в качеството на обект за оценяване се посочва конкретна личност или персонаж, включително и художествени образи или митологични персонажи. Така можем да проявим структурите на осмисляне, чрез които се осъществява възприемането на други хора (а и на самия себе си).

В трите измерения на оценката, силата и активността се извършва семантичният анализ на значенията, разкриват се отношенията на съвпадение и разминаване като се изчислява разстоянието между координатите на тези значения в тримерното пространство. Така смисловото съдържание на обекта се определя като съвкупност от фактори – многочлен, в които всеки от факторите притежава определен коефициент на тежест. Смисловото натоварване на обекта по всеки от факторите се определя като средноаритметично на оценките на обекта по скалите, които съставляват формирания от нас фактор. Така всяко значение в семантичното пространство се определя от числа на относителната тежест, получена от обекта по трите групи скали. Да вземем например три понятия и техните оценки по скалите, формиращи трите фактора.

Графически това би изглеждало по следния начин:

където D₁₂ е най-близкото разстояние между значение 1 и значение 2 в семантичното пространство, а d₁₂ e разминаването на координатите на значенията 1 и 2 по една ос.

В зависимост от целите, които си поставяме, можем да събираме значенията. Разстоянието между значение 1 и 2 е равно на:

Интересно е да сравним изчисленото по този начин значение за изместване на семантичния диференциал, получен чрез директно попълване на скалите от респондентите. Ако се получи така, това ще означава, че ние сме били коректни при съставянето на скалите и групирането им по фактори. Обособяването на фактори позволява да получим структурата на смислообразуването у индивида и групата, а анализирайки оценките на понятията по отделните фактори получаваме специфичен “семантичен контур” - семантичното пространство на индивида.

Семантичният диференциал може да бъде изчислен по формулата:

където D е големината на диференциала, показваща степента на различие в отношението към обектите x и y на n брой скали. D е разликата на средните оценки на обектите x и y по скалата i. От формулата се вижда, че големината на диференциала е положително число и колкото повече то се приближава до нулата, толкова по-голяма е приликата в отношението към обектите, които се сравняват.

По този начин, използвайки различните инструментални възможности на този метод, ние можем да съставим смислова карта на културата. Тази карта изразява не само разположенията на отделните значения в семантичната памет на индивида и общността, но и тяхната обемност – силата, активността и оценката като измерения на социокултурното означаване, в които тя се помества.

Идеята за създаване на виртуалния музей не беше израз на формално желание за показно прилагане на нови информационни технологии, а се основаваше върху хипотезата, че виртуализацията на обучението оказва забележимо влияние върху семантичното пространство на обучаваната аудитория и съответно създава предпоставки за повишаване на ефективността на учебния процес. Поради това, преди да предприемем практически стъпки по реализация на концепцията за виртуалния музей на транспорта към ВТУ “Т.Каблешков”, София, ние проведохме изследване на студентската аудитория с използване на проективни методи – преди всичко методът на семантичния диференциал.

Експериментът трябваше да установи дали възприятието на евентуални експонати с учебна стойност във виртуалния музей формира семантичното пространство на студентската аудитория и съдейства за повишаването на компетентността, познавателните и оценъчни способности на обучаемите. На една студентска група от 33 души се предлага да оцени 24 понятия, съответстващи на евентуални бъдещи музейни експонати по цяла поредица скали, обединени в традиционните фактори – оценка, сила, активност, към които е прибавен факторът обучаваш ефект.

Този обучаващ ефект се измерва чрез поредица от специално формирани скали, които чрез предварителни експерименти с контролна група са отбрани като корелиращи се и обединени в цялостен хомогенен фактор. Понятията и съответно музейните експонати са подбрани чрез експертна оценка от преподаватели като знакови по отношение на преподаваните транспортни дисциплини. Скалите, образуващи новия фактор са следните:

1. 
   Интересен-скучен
   
2. 
   Сериозен-несериозен
   
3. 
   Нужен-ненужен
   
4. 
   Подреден-разхвърлян
   
5. 
   Ясен-неясен
   
6. 
   Познат-непознат
   
7. 
   Осмислен-неосъзнат
   
8. 
   Повърхностен-дълбок
   

За За виртуални обекти

думи
Доколкото студентите вече са направили семантичен диференциал и по думите, и по виртуалните експонати, ние можем да изследваме семантичните пространства, в които са извършени тези оценки, като анализираме отношението между тях. Разстоянието между тях е разстояние на два различни обекта и показва конотативния фон, в който се намират.

На тази фаза от изследването студентите все още не знаят, че става дума за предполагаеми експонати и просто оценяват думите, които са им предоставени. След като тази фаза приключи, в компютърна зала се показват бъдещите “виртуални” експонати, съответстващи на вече оценените категории и разпределени в две “музейни зали” Railway Transport и Telecommunications. Във всяка от тях има по 12 експоната.

По този начин ние можем да установим въздействието върху семантичното пространство на словесния дразнител и да го сравним с натоварването, което му придава съответният “експонат” в нашия виртуален музей. Съотношението между словесния обект и виртуалния му визуализиран еквивалент може да бъде представено нагледно чрез съотношението на средните оценки на 33 респондента за всеки един от обектите:

Кривата х обозначава стойностите на средните оценки за отделните думи. Кривата y демонстрира значенията, които приемат съответните виртуални обекти.

За всички скали семантичният диференциал има стойност 6,34. Средно за всяка една от скалите той се равнява на 2,11. Това значение на семантичния диференциал показва значителната разлика от представянето между виртуалните експонати и словесните им изрази в семантичното пространство на реципиентите.

От схемата ясно личи, че средните оценки на виртуалните експонати са значително по-високи от тези за съответстващите им термини. Аналогични резултати получаваме и по линия на скалите за силата и активността. В същото време трябва да се подчертае, че скалите, включени във факторите, показват корелация при значенията, посочени за двата типа обекти. Това означава, че между словесния израз на категорията и нейното представяне чрез виртуален експонат не съществува смислово разминаване. Следователно, използването на виртуални обект в учебния процес не нарушава смисловото пространство, в което се излага теоретичното съдържание по преподаваните дисциплини. То само интензифицира възприятието и променя конотативния фон, стимулирайки усилване на смисъла, много по-висока степен на емоционално участие и активност на субекта във възприятието.

Анализът на фактора, който обособихме – обучаващ ефект, показва че средните оценки на респондентите по всички негови скали приемат позитивни значения и при двата типа обекти, но виртуалните експонати показват много по-дълбока степен на положително отношение. Прави впечатление, че при скалите, съставящи фактора обучаващ ефект, виртуалните експонати демонстрират по-високи значения за сила и активност, като семантичният диференциал средно за една скала се равнява на 1,8.

Факторният анализ показва още една характерна особеност. При оценките за термини тежестта на факторите се разпределя поравно между трите фундаментални фактора на семантичното пространство. При оценките за виртуални обекти ние наблюдаваме сериозно изместване на оценките в полза на оценъчната дейност. Въпреки високите значения за сила и активност, техният относителен дял е съответно 30% и 10 %, т.е. оценъчната окраска на възприятието на виртуалния обект се е появила с 60% относителна тежест на влиянието.

Тези емпирични данни показват, че виртуалният музей е нещо повече от атрактивна добавка в обучението. Напротив, той се превръща в метод за обучение, който притежава свои параметри на въздействие и е в състояние действено да влияе върху съзнанието на обучаващите се.

Основната идея на контент-анализа може да бъде описана с популярната фраза – четене между редовете – проясняване на съдържанието, което не се декларира директно, а се намира във формалната структура на текста, в начина, по който той въздейства върху възприятието на аудиторията. Например в изказванията на конкретен човек непрекъснато се среща точно определена тема, той дава положителни оценки на определени личности и отрицателни – на други, използва точно определен тип асоциации и примери за доказване на идеите си. Освен това, текстът представлява конкретно изображение на пространството, в което протича дейността на социалните субекти и дава представа за начина, по който те го конструират. Постоянното повторение в текста на определени съдържателни елементи, формални конструкции може да не се осъзнава от автора, но представлява обективирано действие и от една страна, влияе върху получателя на текста, а от друга – дава информация за социокултурния профил на изпращача.

Контент-анализът представлява количествен метод, изискващ числова оценка на определени компоненти на текста, който позволява да се изследват структурни закономерности, характеризиращи културните взаимодействия между социалните субекти. Според Манхайм и Рич, контент-анализът представлява систематична числова обработка, оценка и интерпретация на формата и съдържанието на информационния източник. Контент-анализът се използва в много сфери на социологията, а също така и в други науки. Характерната особеност на неговото използване в социологията на културата представлява акцентът върху основните елементи на културната система: ценности, нагласи, традиции, представи.

Това е типичен метод за анализ на текста, който извлича от него специално интересуващи изследователя компоненти и ги представя в съответстваща на анализа форма. Различните версии на контент-анализа се различават именно чрез избора на тези компоненти. При възприемането на текста се усеща динамиката на съдържанието и характера на смисловото пространство, в което то се възприема. Замисълът на контент-анализа се състои в това, интуитивните наблюдения върху скритите качества на текста да получат систематичен израз, който да бъде нагледен и подлежащ на емпирична проверка. Освен това процедурата предполага специални методи за събиране на текстова информация, доказваща нашите наблюдения.

Всъщност контент-анализът е начин за систематично тълкуване на текст. Той се среща за пръв път в Швеция през ХVІІІ като анализ на сборник от 90 църковни химна, които са одобрени от държавната цензура, но са заподозрени в несъответствие на църковните догмати. Наличието или отсъствието на това съответствие се е извършило чрез изчисление на честота, с която в тези химни се повтарят религиозни символи и сравнението им с други религиозни текстове, забранени от църквата.

В началото на ХХ век в Съединените щати се появяват първите анализи на съдържанието на средствата за масова информация. За класически в това направление се смятат работите на Г. Ласуел. Най-популярният епизод в историята на контент-анализа е предсказанието на британски изследователи относно използването на ракетите Фау-1 и Фау,-2, направено на основата на анализ на съдържанието на пропагандистките кампании в нацистка Германия. А. Джордж анализира съдържанието на нацистката пропаганда и особено изказванията на лидерите и обръща внимание на това, че изведнъж рязко се увеличава количеството на оптимистичните твърдения за по-нататъшния ход на войната. Съпоставяйки тази информация със сведения, идващи от други източници, той стига до извода, че тези оптимистични оценки са провокирани от очаквани нови и нестандартни по характер военни операции, на които неимоверно се разчита от страна на нацисткия елит. Така той стига до извода, че става дума за ракетите Фау.

Впоследствие контент-анализът се използва масово с универсална област на приложение.

Фазите на контент-анализа условно могат да бъдат разделени на: категориален анализ – определение на категориите и параметрите на обекта, съставяне на операционална схема; процедура на кодиране – идентификация на категориите на обекта с елементите на съдържанието на текста.