София-103. 6 Mhz



Дата13.10.2017
Размер171.9 Kb.
#32286

София-103.6 MHz; Асеновград-98.1 MHz; Балчик- 95.0 MHz; Благоевград-97.6 MHz; Ботевград-107.8 MHz; Бургас-106.5 MHz; Варна-89.50 MHz; Велико Търново-102.4 MHz; Видин-107.70 MHz; Гоце Делчев -88.1 MHz; Девин-88.5 MHz; Девня-94.2 MHz; Добринище-88.0 MHz; Добрич-89.3 MHz; Дулово-101.6 MHz; Дупница-94.7 MHz; Етрополе- 90.4 MHz; Казанлък-101.4 MHz; Кюстендил-96.7 MHz; Пазарджик-95.9 MHz; Перник-90.3 MHz; Петрич-104.5 MHz; Плевен -103.6 MHz; Пловдив -89.9 MHz ; Сандански-99.0 MHz; Свищов-100.0 MHz;Севлиево- 97.7 MHz; Силистра-100.2 MHz; Симитли-107.7 MHz; Сливен-101.7 MHz; Смолян-96.8 MHz; Созопол-99.4 MHz; Стара Загора-102.6 MHz; Търговище-107.4 MHz; Хасково-100.4 MHz; Шумен-89.60 MHz; Белоградчик-89.0 MHz; Исперих-95.0 MHz; Молдова (Тараклия) -97.0 MHz


БНТ, „Денят започва с култура”, 18.05.2017 г.
Културата - между обществения интерес и държавната политика

Боил Банов – министър на културата

Водещ: Министърът на културата Боил Банов е гост в предаването ни. Чувства ли се като нестинар на стола в министерството, има ли въглени под стола – сега ще ни каже лично той.

Водеща: И не само това ще го питаме, разбира се – имаме поне 20 въпроса, които да му зададем. Убедена съм, че в хода на разговора зрителите ни биха добавили още 20, но ще видим за кои въпроси ще ни стигне времето. Добро утро.

Боил Банов: Добро утро.

Водещ: Добро утро, г-н Банов, добре дошли.

Водеща: И на добър час.

Боил Банов: Благодаря Ви.

Водеща: Ники започна с този елегантен въпрос за жаравата, огньовете.

Водещ: Естествено, пошегувах се. Не се и съмнявам, че от страна и на екипа на министерството, надявам се и на нас, медиите – нека да не генерализирам – имате насреща си най-добронамерени партньори. Затова Ви и благодарим, че откликнахте толкова бързо след избирането си за министър на нашата покана.

Водеща: Да започнем с конкретните случаи, които вълнуват нашите зрители, предполагам силно. Последния път бяхте наш гост все още като заместник-министър на културата в служебното правителство по повод събарянето на Двойната къща. Сега, няколко дена след това, казахте, че ще направите всичко възможно за възстановяването. Какво е то и възможно ли е, какви са механизмите, по които тя да бъде възстановена?

Боил Банов: Да. Благодаря Ви първо за поканата. Аз съм с изключително уважение, разбира се, към всички медии и всички журналисти, които се занимават с въпроси на културата, но на Вас ви прави особена чест. Това е най-голямото предаване за култура и за мен е изключително удоволствие да гостувам при Вас.

Водеща: Благодарим Ви.

Водещ: Благодарим Ви.

Боил Банов: Само още едно отклонение ще си позволя да направя. Днес е Световният ден на музеите. Поздравявам всички музейни работници в България, желая им много здраве и да не губят чувството си за мисия никога.

Водеща: Добре, към тази тема ще се върнем след мъничко, но да кажем за Двойната къща, изобщо за паметниците…

Боил Банов: Двойната къща – това е положението: тя е със свален статут. Сега, тъй като имаме едно писмо от кмета Фандъкова, което ни провокира да преразгледаме статута, ще направим, разбира се, всичко необходимо и за това, макар че това е сложна процедура. Но това, което мога да кажа със сигурност, тъй като Двойната къща попада в Централна градска зона, която е защитена от закона, цялата, като… все едно цялото е паметник на културата. Т.е. в Централна градска зона всеки един проект, който някой прави, независимо дали е със статут или не, той минава за съгласуване и одобряване през Института за паметниците на културата и съответно през Министерството на културата. Така че ние там имаме сериозни механизми, в които да поискаме възстановяване – какъвто и проект да ни се предложи, да поискаме възстановяване… Има фотозаснемане, знае се много добре как е изглеждала. Това ще направим, категорично.

Водеща: Това звучи много оптимистично, но какви са реалните възможности това да се случи?

Боил Банов: Големи са.

Водеща: И да ви върна към Тютюневите складове в Пловдив. Министър Рашидов каза, че ще настоява да бъде възстановен изгорелият склад. Но какви са институционалните механизми собственикът да бъде задължен да възстанови съответната сграда?

Боил Банов: Механизмите са основно проектът, който представихме. Ние държим проектите, които се представят и за Тютюневите складове, да бъдат възстановени във вида, качеството, състоянието, в което ги помнят всички, за което има много сериозни архивни материали. Това е нашето изискване. Има процедури в закона, ако не се пристъпи към такова възстановяване, какво да се случи. За съжаление – това го говорихме и миналия път – те са тромави процедури, тежки, но ги има.

Водеща: В какъв срок и кой ще следи за възстановяването? Нямам предвид само конкретните случаи.

Боил Банов: За момента собствениците на Тютюневите складове са входирали проекти за укрепване на съществуващо състояние – той е задължителен елемент, защото те са в лошо състояние, опасни са и за хората около тях. Т.е. входирани са такива проекти, те са подкрепени, те са одобрени. Целта е да се създаде ситуация, в която съществуващото състояние да се изчисти, да няма боклуци, разрушения, да не са опасни за преминаващите. Оттам-насетне следва, очакваме, входиране на проекти вече за..

Водеща: Цялостен облик.

Боил Банов: … изграждане, възстановяване и цялостен облик.

Водещ: Г-н министър, има обаче известно противоречие с това, което казахте само преди 16 дни тук, в предаването ни. Аз вчера изгледах този запис много внимателно. Там вие твърдите следното: експертният съвет дава едни препоръки към министър, които обаче всъщност казахте, че имат императивен характер…

Боил Банов: Да.

Водещ: … а министърът само формално ги подписва и няма как да не подпише това решение.

Боил Банов: Да, така е.

Водещ: Какво се промени за тези 16 дни, че с такава сигурност заявявате, че вие ще спрете това разрушение?

Водеща: Смяна /…/

Водещ: И дали тогава, когато експертният съвет е взел това решение, беше друга ситуацията, че всички сгради в центъра на София все пак се оказва, че можеха да бъдат разрушавани?

Боил Банов: Аз нямам нормативно основание – казах го неколкократно – аз да въвеждам еднолично стоп на свалянето на статути, до изясняване, до необходимите промени в закона и до ясно изясняване на обществения интерес. Аз административно не мога да подкрепя това решение с някаква специална заповед, но мога да си позволя да не подпиша, ако ми се предлагат такива решения. Въпреки че административният ред е такъв – министерството и министърът в крайна сметка дава шапка на това, което дава… Прави го съобразно закона. Някой трябва в крайна сметка да оторизира това, което експертите предлагат. С оглед обаче на изключително наболелия обществен казус, мисля, че ще се възползвам от правото си да не подписвам сваляния на статути.

Водеща: Т.е. министърът има право да вземе това решение?

Боил Банов: Всеки има право да вземе всякакво решение, което му дава законът. Дали това е логиката на закона – не, не е логиката на закона. Но пък общественият интерес в крайна сметка е логиката за това всички да се занимаваме с обществено полезни дейности.

Водещ: Но пък намеквате, че с известни корекции в закона нещата могат да се подредят.

Боил Банов: Със сигурност.

Водещ: Но пък там скептицизмът ни идва от това, че все пак същият бивш министър на културата в момента е председател на Комисията по култура и медии в парламента.

Боил Банов: Не искам да коментирам бивши министри. Той е правил това, което е трябвало да направи по реда на закона. Пак казвам – без да има този силен обществен натиск и обществен интерес, без да са ясни… Ще ви кажа едно просто нещо, какво аз ще променя, за да разберете каква е разликата, примерно. Този СЕСОНКЦ, този върховен орган, който се събира и разглежда тези ключови моменти за даване на статути, за отнемане на статути, аз ще го направя онлайн да се излъчва. Т.е. всички заседания на този СЕСОНКЦ ще бъде възможно да бъдат проследявани от всички от всички заинтересовани лица или от всички, които имат интерес, онлайн. Т.е. не може там да бъде взето решение, което, макар и абсолютно правомерно взето, макар и експертно…

Водещ: Да остане анонимно.

Боил Банов: … да бъде обект на противоречие с обществения интерес.

Водеща: Добре, а какво става, ако няма обществен интерес и обществен натиск?

Боил Банов: Ами, ако няма, значи решението е правилно принципно. И да има обществен натиск, то не е ясно дали общественият натиск е прав или решението е правилно.

Водещ: Това също.

Водеща: Да.

Боил Банов: /…/ няма. Но ако дадеш възможност на хората да се запознаят и онлайн да гледат, и да могат и в мига, и след това да изтеглят това предаване, и да видят всички бележки вътре, които са правени, логика на действия и така, и ако няма противоречие, тогава значи решението е нормално.

Водеща: Какво ще бъде бъдещето на НИНК и какво трябва да се промени в системата, във взаимодействието между институциите – между НИНК, експертния съвет към Министерство на културата, за да се предотвратят подобни случаи? И да включим в това и промените в Закона за културното наследство, които бяха доста оспорвани, но те бяха приети, за въпросните тричленки в общините, които ще взимат решения, които пак ще минават през одобрението на Министерството на културата, но…

Боил Банов: Думата „тричленка“ не е точна.

Водеща: Добре, извинете – съвет.

Водещ: Комисии.

Водеща: Комисии към общините. Какво трябва да се подобри в съществуващите институции и взаимодействието между тях?

Боил Банов: Логиката на тези промени в закона е точно в посока на това, което питате. Всъщност логиката в общините да има, в големите общини, които покриват големи региони, да има някакви комисии, които на експертно ниво разглеждат проектите и имат своето становище, точно е в логика на подобряване взаимоотношенията между институциите.

Водеща: Т.е. вие одобрявате тези промени и смятате, че те ще бъдат работещи?

Боил Банов: Казвам каква е логиката. Логиката е да имаш в общината комисии, които са експертни, да имаш национален институт, да имаш министерство, което следи, и всички да работят в някаква симбиоза, плюс неправителствени организации, плюс да дадеш възможност всички процеси да бъдат прозрачни, като това с онлайн излъчване на ключовите съвети на СЕСОНКЦ. Това е логиката, това е едно пълно взаимодействие на общество, което би трябвало да достига до най-добрите решения, дългосрочни.

Водеща: Смятате ли да промените структурата на НИНК, чиито щат беше намален? Това е едно от заявените оправдания, поради които институтът не смогва да разглежда…

Водещ: И бави решенията си.

Водеща: … и да взима решения.

Боил Банов: Аз имам много категорични виждания по отношение работата на института и подобряването й. Не съм сигурен, че ще ни стигне цялото предаване, ако тръгна да ви ги излагам, но ще кажа ключови неща.

Водеща: Съвсем кратко.

Боил Банов: Първото е заплащането на тези хора. Те в момента са на много ниско ниво – те вървят около 500 лева заплащане. Разбирате, че те се занимават с проекти, които са милиони и милиарди по някой път могат да стигнат – с „колосалната” сума от 500 лева на месец. Така че укрепването на капацитета им, укрепването на достойно възнаграждение за изключително важния труд, който те полагат. Искам да ви кажа, че там работят изключителни хора – това ви гарантирам, каквото и да… Много е лесно да се хвърля по най-малкия, по този, който е фактически експертът, от който тръгва всичко. Там работят изключителни хора, тези хора са недооценени и аз ще направя всичко необходимо те да получат жизнен статус и статут, който да им даде възможност да си вършат нормално работата.

Водещ: Споменахте заплащането им. Извинете, че малко ще отклоня – в началото на предаването…

Водеща: Може ли само последно по тази тема, за да свършим с нея?

Водещ: Да, добре.

Водеща: Доста упреци, поне в социалните мрежи, бяха отправени и към състава на експертния съвет към Министерство на културата, който е дал становище, което доведе до събарянето на Двойната къща. Смятате ли да промените неговия състав?

Боил Банов: Готов съм да променя и ще го подложа на обществено обсъждане. Аз не искам да назначавам състава. Той, съставът е – казах ви миналия път: председател на Съюз на архитекти, председател на Съюз на реставратори, председател от БАН, археолози.

Водеща: Да.

Боил Банов: ИКОМОС – световното дружество за защита паметниците на културата. В смисъл, с кого да ги сменим точно? Да не вземем архитекти, а да вземем инженери? Някак си…

Водеща: Разбрах.

Водещ: Споменахте достойното заплащане на хората, които работят в сферата на културата. В началото на предаването поздравихте музейните работници. Там също е много пресилено да говорим за достойно заплащане. И в този смисъл, говоренето за мисия звучи малко притеснително, защото като работиш за пари, работиш за мисия. Нещо ще се промени ли в тази насока?

Боил Банов: В музеите вече не е точно така. От една година те работят по делегирани бюджети и по стандарти и имат сериозно увеличение на заплащането. За съжаление, институтът не можа да влезе в рамките на този делегиран бюджет, който се утвърди за музеите, защото е много специфичен като дейност. Но пак казвам, и в института ще потърсим, и то много скоро, ясен механизъм, по който тези хора да получават по-нормално възнаграждение. В музеите ситуацията вече не е такава.

Водещ: Да, това е чудесно да го чуем, да.

Боил Банов: Това, което беше допреди година, за което говорехте – наистина, и там много ниски заплати – сега не е така.

Водещ: Да.

Водеща: Докато говорим за музеите и визуалното тук, в нашето предаване, беше отправен въпрос и към вас – защо България за пореден път не присъства на Венецианското биенале, където се представят не отделни художници, а павилиони представят държавата?

Боил Банов: Не ми се влиза назад във времето, защото пак трябва да се занимаваме кой кога и какво е направил. Аз ще направя необходимото. Трябва да се разработят едни правила, критерии за избор, трябва държавата да застане – аз мисля, че ще застане твърдо зад това да се наемат павилиони. Между другото, то не е малка цена, това е един от проблемите, но той мисля, че е преодолим. По-големият проблем от моите наблюдения отстрани са били, че има голямо разминаване в творците тук какви точно да бъдат правилата, т.е. как да определим тази година човека, който отива там. Тук е големият спор. Аз не се плаша от спорове.

Водеща: Това може би лесно би могло да се изчисти, този спор.

Боил Банов: Аз обаче не се плаша от спорове. Аз мисля, че нещата трябва да се раждат в диалог и в спора няма нищо лошо. Така че ще направим необходимото и България ще бъде представена на Биеналето дългосрочно.

Водещ: Говорихме за обществен интерес и обществено мнение – в каква степен ще се вземат… В каква степен са от значение публично заявените позиции на Недко Солаков, на акад. Светлин Русев по отношение на проблемите в „Квадрат 500“? Проверката, която вървеше там, докъде стигна – климатици, климатични системи?

Боил Банов: Единият проблем е в недовършената поради липса на средства в големия проект, когато беше строен „Квадратът“, точно в довършването на системата, която трябва да подсигурява определено ниво на влажност и т.н. Сега, с довършването на Южното крило, е предвидено завършване и на тази система. Така че в голяма степен тези произведения на изкуството са били на работата на климатика – т.е. като работи добре, е добре, като не работи, има проблем. Проверката така, както е направена от Инспектората и от специализираните дирекции на министерството, показва, че са взети всички необходими мерки на нещо случило се да бъде реагирано. Дали най-добрият… Може би аз, ако бях, или Вие там, бихме ги свалили картините, за да ги сложим веднага в друго помещение, което да изолира. Имам вече заместник-министри, от днес имат ресори – много качествени хора, и г-н Румен Димитров, и г-жа Амелия Гешева – те ще погледнат сега какво е, ще разглеждат, ще видят всички проверки.

Водещ: Тепърва ще…

Боил Банов: Ако трябва, ще направят нови, актуални, и ще вземем решение и по този казус, и по всякакви други.

Водеща: Т.е. решение за това, което се е случило със самите картини, но дългосрочно решение какво би могло да бъде?

Боил Банов: Дългосрочното решение е завършване на проекта на Южното крило. Ако успее да завърши до края на тази година, преди зимния сезон, всъщност там ще има всички системи, които да поддържат необходимото ниво на влажност – каквото и да се случи, да може да са защитени произведенията на изкуството. Това е важното решение.

Водеща: Като говорим за дългосрочни цели, те не са и чак толкова дългосрочни, защото председателството на Европейския съюз е съвсем скоро, „Пловдив – европейска столица на културата“ също наближава. Кой изготвя културната програма, която ще съпътства председателството на Европейския съюз?

Боил Банов: Има една много голяма работна група, в която са включени хора от вече Министерството по председателството, от Външно министерство, от Столична община, от другата голяма община, която върви като скачен съд, защото следващата година пък е столица на културата – Пловдив, от много широко представени организации – сега да не изпусна някоя да изброя, която работи от няколко месеца много сериозно по програмата, по логиката на това какво трябва да представим.

Водеща: Има ли вече програма?

Боил Банов: Има в много голяма степен. Има някои разминавания, най-вече по отношение на това дали по-голяма част от парите обосновано да отиват за подкрепа на изяви и прояви, важни за страната, в големите европейски столици, извън задължителните в Брюксел. Говорим като логика – дали страната трябва да бъде представена в рамките на това председателство с да кажем поне един голям проект в Париж, в Лондон, в Берлин, във Виена, или голяма част от сумата, която ни е отпусната за председателството, да бъде съсредоточена в културната програма в рамките на страната. По-скоро това е спорът. Аз мисля, че ще намерим сечението, което да е оптимално.

Водеща: А кога ще бъде готова, кога можем да я видим, да я прочетем и да я обсъдим?

Водещ: Бихме могли да дискутираме върху нея, да.

Боил Банов: /…/ реалистично до 10 юли трябва да бъде…

Водеща: Юли?

Боил Банов: … да се знае и какви събития.

Водещ: Многократно тук говорим за финансирането на театрите и на българското кино. Има ли реален механизъм да се промени системата на финансиране на театрите? И по отношение на киното тези десетки милиони, които държавата от години дължи за кинопроизводство, могат ли реално да влязат в кинопроизводство и киноразпространение, разбира се?

Боил Банов: За сценични изкуства, за театри, опери и филхармонии има, разбира се, възможност да се промени системата. Тук също можем да говорим за обществен интерес, не само гилдии. Огромна част от хората имат небезоснователни мотиви и претенции в посока на оптимизиране на тази система, даване на възможност за по-голяма сигурност и по-голямо прогнозиране в работата на театри, опери и филхармонии, без, разбира се, да се изважда пазарният принцип, който е важен и е част от съвременното съществуване…

Водеща: Може ли да кажете…

Боил Банов: … на културни институти в Европа. Така че ние там имаме готовност. Аз имам модел, който е разработен. Дори като зам.-министър в предишното правителство съм го предлагал на внимание и на синдикати, и на директори на театри и на опери. Този разговор предстои. Ще направим това, което в крайна сметка е най-доброто за гилдията, но това е, което ще ни води.

Водеща: Кога?

Боил Банов: Веднага.

Водеща: До края на този сезон.

Боил Банов: Веднага започваме тези разговори.

Водеща: Веднага.

Боил Банов: Т.е. продължаваме тези разговори. И когато намерим обществения интерес, ще предложим новата система и на министър Горанов. Обсъждаме с него и ако цялата гилдия се обединим около едно решение, няма някакъв проблем то да бъде прието. А за киното – киното има… И в момента около 3 милиона не достигат – така, както е казано, спрямо закона. Само трябва да знаете, че този закон не е императивен. Законът за бюджета тук, в държавата, е най-голямото нещо. Всички други закони… Ние имаме и Закон за хазарта, който не работи по същата причина.

Водеща: Това исках да ви попитам.

Водеща: Това…

Водеща: Защо?

Боил Банов: Ами, защото…

Водещ: Как така законът не е императивен? Какъв закон е тогава, да?

Водещ: Става въпрос за отчисленията от хазарта, които /…/ да постъпват във фонд „Култура“.

Боил Банов: Защото императивно по-малки закони не могат да поставят на големия Закон за бюджета искания. Защото за да… ще го кажа малко грубо, да ме извинят всички хора на културата, които ме гледат, но това са неща, които трябва да знаят всички. Защото когато вкъщи имаш да си нахраниш детето или ти капе кранът, кранът го оставяш да капе и храниш детето. Когато избуши кранът, тогава, щеш – не щеш, отиваш и така. Това е. В големия Закон за бюджета, ако в държавата има повече приходи, ако баницата, която се разпределя, е по-голяма, ще има възможност да бъдат задоволени и тези малки, в случая - нашите, в културата, които толкова ни касаят – и Законът за киното да бъде изпълнен. Сега, в момента, трябва да се вземе от социалните, например, за да се даде в киното. Не това е решението на нещата.

Водеща: Добре, но ние с Николай, както нашите зрители може би, като гласоподаватели и данъкоплатци, не можем да си обясним защо тогава се приема тази поправка. Тя е приета тази поправка в Закона за хазарта.

Боил Банов: Защото в тази млада демокрация, в която сме, това е един от подходите на работа. Гилдиите се събират, знаейки, че е слаба икономиката и че държавата е слаба, се опитват по един или по друг начин да защитят своя интерес и да прокарат закони, които някак си да поставят нещата на дневен ред. В това също има смисъл.

Водеща: Но те не се спазват след това.

Боил Банов: Не, не, не, не, обяснявам ви, че няма закон, по който да бъдат спазени. Те могат да бъдат спазени тогава, когато има достатъчно средства в държавата, за да бъдат задоволени такива по-малки закони в културата, в здравеопазването, в образованието и т.н. Иначе ако получавате 100 лева у вас, не може да разходите 150, колкото и да ви се иска – може да разходите 100.

Водеща: Но аз не си гласувам домашен бюджет 150.

Водещ: Да.

Водеща: Добре.

Водещ: Вчера един млад актьор тук зададе въпрос към вас – режисьор, Георги Гоцин. Той попита възможно ли е да бъде координирана по някакъв… Надграждам малко въпроса, но да се координира работата на Министерство на културата и Министерство на образованието. При нужни средно четирима актьори годишно в страната, Академията за театрални изкуства да не произвежда по 40 годишно. Т.е. тези хора да имат някаква сигурност за това, с което се занимават. Или въпросът е, проблемът е лично техен – да не учат актьорско майсторство?

Боил Банов: Не, прав е колегата. Тук много трябва да се говори и по тази тема, и не просто на среща с ректорите или с министъра на образованието. Това трябва да бъде обществен казус, много сериозно представен. Има такъв проблем – огромният прием, който се приема, от хора, които… то се вижда, че няма как да се реализират, защото България няма как да стане тройна и да се появят още отнякъде зрители. Има такъв проблем, предстоят разговори. Както има и проблем въобще на взаимодействието на Министерство на образование и Министерство на култура, което трябва да се промени драстично, включително и по отношение на навлизане културата в обучителни програми на всички етапи.

Водеща: Да се върнем към сметките и бюджетите. Ще се получи ли този 1% за култура от брутния вътрешен продукт или отново ще говорим за възможности и реален бюджет?

Боил Банов: Това е стремежът на всички работещи в сферата на културата. Това е нещото, към което се борим. Кога ще бъде достигнат този 1% - държа да уточня, че това е не само от бюджета на Министерството на културата, далеч не само. Това са бюджетите на общините за култура, това е бюджетът на БНТ и БНР – това е една съвкупност от всички пари, които държавата дава през държавния бюджет за култура. Сега върви към 0,6%. Нали разбирате, че ако се приближи до 1%, бихме могли тук да говорим наистина за политики в областта на културата, а не просто как да спасим едно или друго.

Водеща: И да запушим дупки.

Водещ: И да запушим, да.

Водеща: Там, където избива кранът.

Боил Банов: Това е стремежът ни на всички. Аз ще защитавам категорично повече пари за култура, но ще ги защитавам не през думата „Дайте повече пари за култура“, а конкретно.

Водещ: Да.

Водеща: Какви пари не достигат за политики в областта на културата, както казвате? Откъде биха могли да се вземат и за какво ще ги използвате? Т.е. какви политики…

Боил Банов: Това е дълъг разговор, то е сектор по сектор. близо 100 000 милиона е недостигът наистина, за да могат да се правят реални политики в областта на културата. За да може, примерно, каквато и система да направим в сценични изкуства, да може да има едно голямо перо за проекти, през което всъщност държавата вече да започне да прави политики и да започне да търси и да провокира качества. Във всички, в паметниците на културата – не просто финансирането на института. Част от това е да могат хората, които имат такива паметници, които трябва да дадат много средства, за да ги възстановят във вида, в който ние искаме да ги възстановят. Те трябва да бъдат подкрепени от някъде. Те няма как да извадят… ако един нормален ремонт струва 100 лева, при тях струва 1000, защото материалите са много различни.

Водеща: Има подобни механизми в европейските столици.

Боил Банов: Има фондове по света, има безлихвени кредити, има много, много варианти и хипотези за навлизане на пари в културата.

Водеща: Г-н Банов, много ви благодаря. Натрупаха се действително много въпроси. Редакторите и нашият продуцент ни каза, че и зрители пишат и задават своите въпроси. Надяваме се да разчитаме на добрата комуникация и друг път да бъдете наш гост за въпросите, които биха искали да ви зададат.

Боил Банов: Разбира се, винаги, с удоволствие. Само последно да кажа – в момента започнахме работа по Закона за меценатството, който е изключително ключов за всичко това, което говорим.

Водеща: Само с две изречения – в какви срокове?

Боил Банов: Първото заседание се проведе, сега имаме второ, на 29 май, и надяваме се в рамките на около два месеца да предложим продукт, който да предложим вече на обществено обсъждане, и да бъде сериозен и адекватен.

Водещ: Да се надяваме, че част от това обсъждане ще се случи и при нас. Благодарим ви.

Водеща: Много ви благодарим.

Боил Банов: Благодаря и аз.

Водеща: Успех още веднъж.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница