Съпровождаемост: Възможност за отстраняване на отклонения и грешки
в процеса на експлоатация на програмния продукт и за поддържането му в ак-
туално състояние.
Удобство на използване: Възможност за усвояване и експлоатация на прог-
рамния продукт с минимални усилия.
Ефективност:Пълнота и скорост на изпълнение на специфицираните
функции в зададената изчислителна среда.
На ниво 2 са критериите. Критериите са софтуерно ориентирани
свойства, представящи характеристики на програмния продукт. Всеки
фактор се определя от няколко критерия. Така например факторът съпровож-
даемост се определя от следните критерии:
структурност: степен на сложност на построяването на частите на
програмата в единно цяло в съответствие с принципите на структурното проек-
тиране и програмиране (впрочем тук следва да припомним, че разглежданият
модел е разработван в средата на 80-те години, когато обектната ориентира-
ност беше далече от сегашната си популярност и престиж);
простота: простота на построяването на програмите;
нагледност: нагледност на представянето на текстовете на програмите,
възможност за визуално или звуково изобразяване на хода на изпълнението.
На ниво 3 се позиционират метриките. В йерархичните модели метри-
ките са софтуерно ориентирани детайли на даден критерий. Ще отбеле-
жим, че в някои от другите йерархични модели това ниво отсъства. Където ги
има, метриките се определят от оценъчните елементи.
Ако продължим илюстрирането на йерархичната структура, можем да вземем
например поддървото на критерия нагледност, определен от следните метрики:
коментари към логиката на програмата
оформление на текста на програмата
възприета система за идентификация
Последното ниво — 4 — е това на оценъчните елементи. Оценъчният 73
елемент е елементарна характеристика на най-ниско ниво, която подле-
жи на количествено оценяване. От метриките, определящи критерия наглед-
ност, за пример нека вземем коментари към логиката на програмата. Тя се
определя от следните оценъчни елементи:
коментари към машиннонезависимите фрагменти на програ-
мата