Справочник Център за световно наследство на юнеско мисията
Изтегляне 0.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Международни защитни кампании
- УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ Програма за устойчив туризъм на световното наследство – Диалог с туристическата индустрия
- Партньорства за съхраняване на световното наследство Споделена отговорност – Принципи и приоритети – Показателни проекти
- Примери на партньорства за съхраняване на световното наследство
- ЦЕНТЪРЪТ ЗА СВЕТОВНО НАСЛЕДСТВО Секретариат на Комитета за световно наследство – Управление и информация
- Управление на Конвенцията
- Информиране на обществото
- Световното наследство в млади ръце
- КОЙ КОЙ Е Роля и отговорности - Координати Държавите-страни по Конвенцията
Успешни реставрации Анкор в Камбоджа. Един от най-важните археологически обекти в Югоизточна Азия, Археологически парк Анкор съдържа великолепни останки от различните столици на Кхмерската империя от IX до XV век. През 1993 година ЮНЕСКО се впусна в амбициозен план за опазването и развитието на историческия обект, провеждан от Отдела за световното наследство в тясно сътрудничество в Центъра за световно наследство. Незаконни археологически разкопки, разграбване на археологически обекти и пехотни мини са основните проблеми. Комитетът за световното наследство, отбелязвайки, че тези заплахи не съществуват вече в обекта и че огромен брой дейности по съхраняването и защитата на обекта, координирани от ЮНЕСКО, бяха успешни, реши да премахне обекта от Списъка на застрашеното световно наследство през 2004 година. Старият град Дубровник в Хърватия. “Перлата на Адриатика”, украсена с красиви готически, ренесансови и барокови сгради, е устояла на прехода на вековете и на няколко земетресения. През ноември и декември 1991 година след сериозни щети, нанесени от артилерийски огън, градът бе незабавно включен в Списъка на застрашеното световно наследство. С техническите съвети и финансовата подкрепа на ЮНЕСКО хърватското правителство реставрира фасадите на францисканските и доминиканските манастири, поправи покриви и отново изгради дворци. В резултат през декември 1998 година бе възможно градът да бъде заличен от Списъка на застрашеното световно наследство. Солна мина Виеличка в Полша. Обектът бе вписан през 1978 година като един от първите дванадесет обекта на световното наследство. Огромната мина е активно разработвана още през XIII век. Дългите 300 километра галерии съдържат известни художествени работи с олтари и скулптури от сол, всички сериозно пострадали от влажността вследствие на въвеждането на изкуствена вентилация в края на XIX век. Обектът е поместен в Списъка на застрашеното световно наследство през 1989 година. След девет години съвместни усилия на ЮНЕСКО и на международната общност бе инсталирана ефективна изсушаваща система и Комитетът по време на сесията си през декември 1998 година имаше удоволствието да заличи обекта от Списъка на застрашеното световно наследство. Съхранена област Нгоронгоро в Обединена република Танзания. Огромният кратер с най-голяма концентрация на диви животни в света бе вписан като застрашен обект през 1984 година поради цялостно влошаване, вследствие на липса на управление. До 1989 година благодарение на продължителен мониторинг и проекти за техническо сътрудничество ситуацията бе подобрена и обектът бе премахнат от Списъка на застрашеното световно наследство.
Обекти, станали причина за стартиране на международни кампании през 60-те години, често стават обекти на световното наследство и самата концепция за световното наследство се разви от тези първи международни кампании, започнати от ЮНЕСКО. Типично за международните кампании, обаче, е, че имат много по-широк спектър, по-сложна технология и включват милиони щатски долари. Например, проектът Абу Симбел в Египет струваше повече от 80 милиона щатски долара.
Вписването на обект в Списъка на световното наследство води до неизбежна и приветствана осведоменост и любопитство за обекта и за неговите изключителни качества. Това също така повишава различните дейности, предлагани в обекта, и броя на туристите, които го посещават. Когато всичко това е добре планирано и организирано в съответствие с принципите на устойчив туризъм, могат да бъдат привлечени важни фондове и принос към обекта и местната икономика. Пътуването и туризмът се превърнаха в една от най-големите световни индустрии. Очаква се обемът на пътуването по земното кълбо да се утрои до 2020 година. Перспективите на туризма могат да бъдат от голяма важност - особено в развиващия се свят, където устойчивият туризъм може да осигури работни места, да помогне да се запазят традициите и обичаите и да се намали бедността. Много от обектите на световното наследство обаче не разполагат с ресурси, опитен и обучен персонал, за да са способни да управляват туризма, като полза от дългосрочната защита и грижа за техните ценности на световното наследство. Това може да се окаже трудоемък процес, изискващ установяване на политика, оценяване на вредното влияние върху околната среда и продължителен мониторинг. За да помогне на държавите-страни по Конвенцията и на екипите за управление на обектите да посрещнат тези предизвикателства, Комитетът за световно наследство откри през 2001 година Програма за устойчив туризъм сред световното наследство. Програмата цели развитието на връзки между устойчивия туризъм и усилията за съхраняване, както и да популяризира изпълнението на политики, които допринасят за опазването на околната среда, ограничават отрицателните социално-икономически въздействия и облагодетелстват местните хора икономически и социално. Програмата набелязва седем главни действия с оглед разширяване на възможността на обектите на световното наследство за запазване на техните ресурси чрез използването на устойчивия туризъм: 1. Изграждане на капацитет за управлението на обекта в работата по туризма, по-специално чрез развитието на управленски план за устойчив туризъм. 2. Обучаване на местното население в дейности, свързани с туризма, за да може то да участва и да се облагодетелства от туризма. 3. Подпомагане популяризирането на подходящи местни продукти на локално, национално и международно ниво. 4. Повишаване на обществената осведоменост и формиране на гордост сред местното общество чрез кампании, насочени към съхранението. 5. Опити за използване на фондове, създадени от туризма, за покриване на разходите по съхраняване и опазване на обектите. 6. Споделяне на опит и изводи, извлечени от други обекти и защитени територии. 7. Изграждане на повишено разбиране за необходимостта от защита на световното наследство, неговите ценности и неговата политика в рамките на туристическата индустрия. Центърът за световно наследство играе активна роля в подпомагането на управлението на обектите при прилагането на тези мерки за устойчив туризъм. Провежда мисии за изследване на влиянието на проекти за развитието на туризма върху качествата на обектите на световното наследство, като например влиянието на прелитането с хеликоптер над водопадите Игуасу в Бразилия или въздействието на туризма върху дивата природа на островите Галапагос в Еквадор. Центърът също така организира регионални семинари за управители на обекти и е издал наръчник, наречен: “Управление на туризма в обекти на световното наследство: практическо ръководство са управители на обекти на световното наследство”
Друга ключова насока от Програмата за устойчив туризъм на световното наследство е установяването на конструктивен диалог с туристическата индустрия и на различни партньорства с цел обединяването на силите при опазването на обектите на световното наследство. Центърът за световно наследство участва и в туристически изложения и панаири, като например Международната туристическа борса (ITB) в Берлин, Германия, за да се привлече вниманието на обществеността и професионално ангажираните хора, както и да се изложат туристическите проекти, с които е ангажиран Центърът. Центърът за световно наследство също така е развил няколко партньорства с други междуправителствени агенции, неправителствени активисти и с туристическата индустрия. Проекти - като например “Връзката на съхраняването и биоразнообразието с устойчивия туризъм сред обектите на световното наследство”, финансиран от Фондацията на Организацията на обединените нации и изпълнена съвместно от ЮНЕСКО и Програмата на ООН за околната среда (UNEP)-RARE, целят да се изгради връзка между биоразнообразието и развитието на устойчивия туризъм в обектите на световното наследство Ел Визкено и Сиан Ка’ан в Мексико, Комодо и Ужунг Кулон в Индонезия, Рио Платано в Хондурас и Тикал в Гватемала. Партньорството обединява образованието, планирането, бизнес развитието и пазарните техники, с което се създава моделът на използването на туристическите дейности за популяризирането на опазването на важните местообитания. Центърът за световно наследство участва също и в Програмата на ООН за околната среда – Световната туристическа организация (WTO) – Инициативата на ЮНЕСКО за туроператори, която обединява нарастващ брой от организации, загрижени за околната среда. Посредством тази инициатива туроператорите се развиват по пътя на устойчивия туризъм, като възприемат концепцията за устойчиво развитие като основа на своята бизнес дейност и чрез съвместна работа по общи дейности за популяризирането и разпространението на методи и практики, съвместими с устойчивото развитие. Партньорства за съхраняване на световното наследство Споделена отговорност – Принципи и приоритети – Показателни проекти През последните тридесет години, през които в престижния Списък на световното наследство са вписвани природни и културни забележителности, е популяризирано тяхното съхраняване и защита за бъдещите поколения, а Конвенцията за световното наследство на ЮНЕСКО от 1972 година се превърна в международен успех. С близо 800 обекта, вписани в Списъка на световното наследство, нито ЮНЕСКО, нито правителствата могат да опазят сами световното наследство. С по-малко от 4 милиона щатски долара годишно Фондът за световно наследство по никакъв начин не може да бъде достатъчен за подсигуряването на опазването и популяризирането на природните и културните съкровища на нашия свят. Тъй като световното наследство е споделено наше наследство, отговорността по неговото опазване също трябва да бъде споделена между държавите-страни по Конвенцията, международната общност и гражданското общество. Броят на обектите на световното наследство расте с всяка изминала година, заедно със заплахите, пред които са изправени. Поради тази причина успехът на Конвенцията за световното наследство зависи от международната солидарност, както и от засиленото сътрудничество чрез партньорства. Инициативата на Партньорствата за съхраняване на световното наследство, стартирана от Центъра за световното наследство през 2002 година, представлява подход за намиране на решения за устойчиво съхранение на световното наследство, който цели повишаване на нивото на осведоменост и мобилизирането на устойчиви ресурси за дългосрочното съхранение на световното наследство. Проектът включва мрежа от фондации, консервационни и изследователски институции, компании и медийни организации, заинтересовани да помогнат при изпълнението на Конвенцията за световното наследство. Паралелно с тези партньорства, Партньорствата за съхраняване на световното наследство разширяват своята мрежа от двустранни и многостранни взаимоотношения на сътрудничество с правителства и междуправителствени институции с цел изграждане и поддържане на система за международно сътрудничество. Един от основните партньори на Центъра за партньорствата за съхраняване на световното наследство е Фондацията на Организацията на обединените нации, която е подкрепила многобройни проекти за биоразнообразието, свързани с обекти на партньорствата за съхраняване на световното наследство, признати за техните изключителни природни забележителности. Финансовата подкрепа на Фондацията, възлизаща на обща стойност от над 32 милиона щатски долара от 1998 г. насам , утрои ресурсите на Центъра за Партньорствата за съхраняване на световното наследство за провеждането на ефективно управление и опазване на природните обекти на Партньорствата за съхраняване на световното наследство. Други споразумения, осигуряващи също и предоставянето на персонал и включването на световното наследство в програми за развитие, са постигнати със Световната банка, Банката за развитие Интер-Американ, Програмата за развитие на ООН/ Програмата за малки грантове на Глобалния екологичен фонд (ПРООН-ГЕФ), Френската агенция за развитие, Европейския съюз и Японската банка за международно сътрудничество, с цел да се осигури опазването на обектите на световното наследство на местно и национално ниво. Признавайки, че партньорствата трябва да бъдат съвместни начинания между страни в преследване на общи цели, Партньорствата за съхраняване на световното наследство работят съобразно ключови принципи като обща цел, прозрачност, непозволяване на нечестни предимства на нито един партньор, взаимна изгода, респект и отчетност. Също така политическата рамка на ЮНЕСКО по отношение на партньорствата произлиза от основните насоки в Глобалния договор, приети от Организацията на обединените нации през 2000 година, чиито девет универсални принципа предоставят бизнес рамката за интегрирането на социалните ценности в производството на търговски стоки и услуги. Работейки с Центъра за световното наследство, партньорите могат да споделят своите експертни и управленски умения и да спечелят конкурентни предимства, като интегрират опазването на наследството в стратегическото планиране. В замяна партньорите ще получат обществено признание за споделяне на ценностите на ЮНЕСКО и за високи бизнес стандарти в областта на човешките права, условията на труд и околната среда. Дори и повече – партньорите ще имат възможността да отъждествят своя бизнес с една изключителна кауза – работата по опазването на разнообразието на нашата Планета и устойчивото развитие на обществата.
През 2004 година Центърът за световно наследство се включи в амбициозен проект със срок от десет години за опазване на биоразнообразието на природните обекти на световното наследство на Индия, Светилището на дивата природа Манас, както и на националните паркове Казиранга, Кеоладео и Нанда Деви, включително и на застрашените видове в тях: еднорогия носорог, тигъра, пигмейското прасе, индийския носорог и слона. Активни партньори на тази инициатива са Фондацията на Обединените нации, Фондът на ООН за международни партньорства (UNFIP), Американо – индийската фондация, Фондация Форд и Сури Сехгал, Тръстът за изследвания на екологията и околната среда Ашока и Институтът за дивата природа в Индия. Центърът работи също така с Института за съхраняване на природата на Конго, с белгийското правителство и Фондацията на ООН за опазване на петте обекта на световното наследство в раздираната от войни Демократична република Конго – националните паркове Вирунга, Гарамба, Кахузи-Биега и Салонга, както и за опазване на биологичното богатство на резервата на дивата природа Окапи от изчезване. Европейската космическа агенция и белгийското Министерство на науката разработват и мониторингова програма, използваща сателити за наблюдение на разрушението на горите. Партньорствата за съхраняване на световното наследство работят съвместно с Института за наблюдение на Земята (Earthwatch) за привличането на доброволци и учени за провеждането на практически проучвания на проекти по съхранението на обекти. От разкопките на най-ранните динозавърски останки в Триасик парк (Парк на провинция Искигуаласто) в Аржентина до гмуркането в Големия бариерен риф в Австралия за опазването на застрашените корали, доброволците на Earthwatch оказват така необходимата техническа помощ на управителите на обектите на световното наследство. Друго споразумение за проект бе подписано с Хюлет Пакард Европа за разширяването на имиджа на световното наследство и управлението на документацията чрез предлагане на интегрални решения за управлението на данните и документацията, свързана с Конвенцията за световното наследство. Това би улеснило достъпа до информацията за обектите на световното наследство и впоследствие би помогнало за засилване на ефективността на уебсайта на Центъра за световно наследство. За допълнителна информация за предстоящи проекти, области на сътрудничество, в които може да допринесете или как да станете партньори по опазването на световното наследство, моля, свържете се с нас на следния адрес: UNESCO World Herıtage 75352 Paris 07 SP, France tel: 33 (0) 1 45 68 15 71 Fax: 33 (0) 1 45 68 55 70 E-mail: wh-pact@unesco.org ЦЕНТЪРЪТ ЗА СВЕТОВНО НАСЛЕДСТВО Секретариат на Комитета за световно наследство – Управление и информация Центърът за световно наследство е основан през 1992 година, представлява мястото за контакти и координатор в рамките на ЮНЕСКО за всички въпроси, свързани със световното наследство. Той действа като Секретариат на Комитета за световно наследство. Центърът за световно наследство представлява част от Отдела за култура на ЮНЕСКО.
Ежедневното управление на дейностите, свързани с Конвенцията, е първостепенната функция на Центъра за световно наследство. Съгласно член 14 от Конвенцията Центърът за световно наследство подпомага Комитета за световно наследство предимно с организирането на установените в Конвенцията срещи, разработване и предлагане на политика от името на Комитета и активното участие е изпълнението на дейности в съответствие с неговите решение и в сътрудничество с държавите-страни по Конвенцията и с консултативните органи. Центърът съветва държавите-страни по Конвенцията относно изготвянето на Индикативните списъци и номинациите за Списъка за световното наследство и подсигурява тяхното получаване, регистрация, архивиране и предаване на ICOMOS и/или IUCN. Той също така координира изследванията и дейностите в подкрепа на Глобалната стратегия за един балансиран, представителен и надежден Списък на световното наследство. При поискване Центърът организира Международна помощ от Фонда за световното наследство, координира дейността по периодичните доклади и докладите по степента на съхранение на обектите на световното наследство, а също така и спешните действия, предприети в случай на заплаха на обект на световното наследство. Центърът организира технически семинари и практически обучения, обновява Списъка на световното наследство и базата данни. Важен елемент с нарастващо значение от работата на Центъра за световно наследство е координацията на дейности по други многостранни споразумения за културата и околната среда, както и конвенции и препоръки на ЮНЕСКО за културното и природното наследство с оглед постигането на по-голяма пълнота и ефективност. Центърът набелязва и изпълнява регионални и тематични програми, а също така работи за мобилизирането на допълнителни финансови и технически ресурси с оглед осигуряването на ефективно изпълнение на Конвенцията в партньорство с други агенции на ООН, банки за развитие, неправителствени организации за защита и опазване, изследователски институции и корпоративния сектор.
Центърът за световно наследство изготвя и разпространява информационни материали за широката общественост, периодични издания и публикации, за да информира обществото по въпроси на световното наследство, а също така и поддържа уебсайта ( http://whc.unesco.org). Центърът работи успешно с телевизии и видео продуценти от цял свят при създаването на информационни и образователни филми за обектите в Списъка и за процеса на тяхното съхранение. Развити са важни партньорства с разпространителите: “Зюдвеструндфунк” излъчва 15-минутно седмично предаване в Германия, Швейцария и Австрия, озаглавено “Съкровищата на нашия свят”; В Япония “Токио Броудкастинг Систъм” излъчва всяка седмица 30-минутни филми за световното наследство. И двете разпространителски фирми работят с Центъра за световно наследство повече от десет години по документирането на забележителности на световното наследство, така че към днешна дата са покрити почти 500 обекта. Установени са партньорства и с независими продуценти на видео и DVD издания, показващи тематичен подбор на обекти на световното наследство. През 2004 година бе подписано споразумение с японския обществен телевизионен канал “Ниппон Хосо Киокай” за продуцирането на серия от кратки филми за световното наследство и нематериалното наследство, които впоследствие ще съставляват световен дигитален архив от снимки в Интернет. Центърът за световно наследство е издал два филма: “Световното наследство: наше, за да го пазим, наше, за да го защитаваме” – 14-минутен документален филм за процеса на съхраняване на световното наследство, както и “Световното наследство в млади ръце” – 14-минутен документален филм за специалния проект на ЮНЕСКО “Участието на младите хора в опазването и популяризирането на световното наследство”. В допълнение Центърът е разработил или допринесъл за създаването на няколко филма, анимационни и документални, разказващи историята на световното наследство. Посредством организирането на информационни сесии и семинари Центърът също така предоставя постоянна помощ и ориентиране на журналисти и филмови режисьори, които работят по въпроси, свързани с консервацията.
С цел да подкрепи задължението на държавите-страни по Конвенцията да популяризират Концепцията за световното наследство, конкретно чрез образователни програми, през 1994 година ЮНЕСКО стартира специален проект “Участието на младите хора в опазването и популяризирането на световното наследство с оглед насърчаването и даването на възможност на утрешните ръководители да участват в съхраняването на наследството”. Проектът е координиран от Центъра за световно наследство и от Мрежата на асоциираните училища в сектора за образование на ЮНЕСКО, в тясно сътрудничество с националните комисии за ЮНЕСКО. Посредством разработването на нови образователни подходи и на организирането на младежки форуми за световното наследство, на курсове за обучение на преподаватели и семинари за развитие на умения проектът цели младите хора да получат необходимите знания, умения, мрежа от контакти и да поемат ангажимента за опазването и популяризирането на наследството от местно на световно ниво. С цел да се въведе темата за съхранението на световното наследство в преподаването на средните училища, бе публикувано иновационно образователно-справочно пособие за учители, озаглавено “Световното наследство в млади ръце”. Пособието бе издадено на над двадесет езика и бе тествано и адаптирано съобразно местните нужди в близо 1000 асоциирани училища на над 130 страни-членки на ЮНЕСКО. Център за световно наследство при ЮНЕСКО 7, Place de Fontenoy 75352 Paris 07 SP, France tel : 33 (0) 1 45 68 15 71 fax : 33 (0) 1 45 68 55 70 e-mail : wh-info@unesco.org http://whc.unesco.org КОЙ КОЙ Е Роля и отговорности - Координати
са държави, които са се присъединили към Конвенцията за световното наследство. Те идентифицират и номинират обекти на своята територия, които да бъдат разгледани за вписване в Списъка на световното наследство. Страните по Конвенцията имат задължението да опазват ценностите на вписаните обекти и да докладват периодично за тяхното състояние.
|