Село Богдан–х. “Средногорец” (3,15 ч)

С. Богдан отстои на 14 км от Карлово, на 9 км от Сопот и на 3 км от с. Каравелово, с които има редовни автобусни връзки.

► Исторически бележки и забележителности. Точни данни за възникването на селото няма. За пръв път се споменава през 1576 г. Селото носи името на средногорския първенец вр. Богдан, кръстен на легендарния Богдан воевода. В годините на антифашистката борба с. Богдан дава 27 партизани, много ятаци, много жертви.

Както в околностите на повечето средногорски села, така и в землището на с. Богдан са пръснати тракийски могили. На 5 км югозападно от селото, на десния бряг на Сладка река, има следи от крепост (Калето), отнасяща се към късноримско или византийско време.

Селото е удобен изходен пункт за х. “Средногорец” и “Чивира”.

Тръгва се от западния край на селото. По път на югозапад се прехвърля ниският вододел между Селска река и Сладка река непосредствено западно от вр. Дрянът. Слиза се в долината на Сладка река (около 30 мин). Продължава се в югозападна посока по камионен път, който следва левия бряг на реката и след 30 мин (1 ч) се стига водослива между Злата река и Касъкски дол, а оттук на запад срещу течението на левия приток – Злата река, до м. Трънките (200 м западно от водослива). Основният път продължава на запад срещу течението на реката и с голям завой на югоизток и юг се изкачва на вододелното било между Злата река и Касъкски дол, непосредствено западно от м. Убития българин. Оттам с остър завой на запад пътят пресича Касъкски дол (на около 400 м югоизточно от м. Христинин чучур) и в югоизточна посока с поредица завои по източния склон на вр. Вършилото слиза в долината на Каравеловска река и камионния път за “Чивира”. Този път може да се използвува през топлото полугодие от моторни превозни средства с повишена проходимост.

От м. Трънките се отделя друг път, който в югозападна посока изкачва стръмния горист вододел между Злата река и Касъкски дол през м. Малка и Голяма Бектийца. За около 1 ч (2 ч) по него се излиза на откритото склоново стъпало м. Убития българин, откъдето се открива красива панорама към Калоферска планина и част от Карловското поле. От м. Убития българин се продължава на запад по вододелното било, като се пресича тясна седловина (северно от нея има изворче), а след това – основният камионен път. За около 30 мин (2,30 ч) през залесени сечища и буков подраст се стига до друго заравнено стъпало в източното подножие на рида Равния букак. В западната му част е Христинин (Ристин) чучур. Тук има няколко стари постройки и кът за отмора.

От Христинин чучур се продължава на югозапад през сечищата на Равния букак. След около 20 мин (2,50 ч) се пресича тясно склоново стъпало, северозападно от което са изворите на Злата река. Продължава се на югозапад и след 20 мин (3,10 ч), пресичайки изворната област на Касъкски дол, се излиза на поляната Ченкови кошари – в непосредствена близост с вр. Малък Богдан, който остава на северозапад. След 5 мин на запад се стига до поляната Чемерика, където е х. “Средногорец” (3,15 ч). От Христинин чучур може да се продължи на запад по горски път, който подсича вр. Малък Богдан от север и по маршрут № 121 да се отиде до х. “Средногорец”.

Маршрутът има лентова маркировка. По обратния път се изминава по-бързо, за около 2,45 ч.
131. Хижа “Чивира”–х. “Фенера” (1,30 ч)

От хижата се тръгва в югоизточна посока по коловози на горски път покрай гората. Подсичат се североизточните склонове на открития вр. Чивира (може да се мине и през самия връх – за изкачването му са необходими само 10-15 мин). След 10 мин се навлиза във вековна букова гора. Скоро отново се излиза на открито, пресича се билна поляна и отначало с плавно, а след това със сравнително стръмно слизане се спуска до седл. Гробовете (0,25 ч), която разделя масивите на върховете Чивира и Алексица.

От седл. Гробовете започва изкачване по билна пътека в югоизточна посока. Отначало се върви през залесен с бор склон, пресича се късо склоново стъпало (0,30 ч) с изглед към върховете Чивира, Малък Богдан и Шилигарка, след което се навлиза в гъста гора. Следва сравнително стръмно изкачване, като на 2-3 места през гората има полянки. След 15 мин (0,45 ч) се излиза на оголения северен склон на вр. Алексица – м. Говедарника, където младата гора завършва с окършени от гороломите вековни буки. Маркираната пътека не минава през вр. Алексица. Той остава на около 300 м южно от нея, но изкачването му е леко и приятно, а денивелацията е само около 50 м (0,55 ч). От стъпалото непосредствено преди върха се открива една от най-обширните панорами в Панагюрска Средна гора. На запад един подир друг надигат чела Братия, Буная, Богдан, Шилигарка, Малък Богдан, Чивира. На северозапад, север и североизток е Стара планина – от вр. Косица до вр. Ботев, с ясно различаващите се върхове Паскал, Тетевенска Баба, Братаниците, Пъпа, Вежен, Юмрука, Козя стена, Амбарица и Купените. Близо на югоизток са Фенера, гористият Чалкаклик, а на юг и югозапад се виждат Тракия, Родопите, Рила. Името на вр. Алексица има византийски корен и е свързано с основания през ХІ. в. северно от Пловдив град Алексиополис. Точното му местоположение не се знае, но се смята, че красивият средногорски връх има връзка с него и с византийската крепост, намираща се в района му.

Покрай пътеката, североизточно от върха, бликат на няколко места бистри изворчета. Пътеката се спуска на североизток, пресича вековна букова гора и слиза на седловинната поляна между вр. Алексица и вр. Фенера. Тук има чешма и кът за отмора (1,10 ч). Седловината се нарича Веригов кладенец заради поредицата извори, сега каптирани. Фактически това са изворите на р. Раковица, която заедно със Стара река образува р. Пясъчник.

От седловината се продължава по широк камионен път, който опасва вр. Фенера от юг. Според предание, от вр. Фенера дълги години след нашествието на османските поробители били давани с огньове светлинни сигнали към останалите все още на свобода територии за движението на вражеските пълчища. Върхът и хижата са известни още под името Пламъка. След 20 мин (1,30 ч) пътят излиза източно от върха, на седловината, която го дели от вр. Козя грамада. Непосредствено северно от седловината е х. “Фенера”.

Маршрутът има лентова и стълбова маркировка. По обратния път се изминава за същото време.

В някои издания и карти хижата погрешно се именува “Орела”.

До близките върхове Фенера и Козя грамада може да се отиде за 20-30 мин. Хижата е свързана с камионни пътища с Хисаря (22 км), с. Старосел (19 км) и с. Каравелово (21 км).

При проведените разкопки и архелогични проучвания през последните години на вр. Козя грамада са разкрити основите на древни сгради от тракийско време, за които се счита, че са били летни резиденции на тракийски владетели и са в пряка връзка с уникалния тракийски култов център край с. Старосел, който е на юг от върха.

Каравелово отстои на 3 км южно от с. Богдан, на 8 км от с. Климент, на 15 км от с. Войнягово, на 12 км от Сопот и на 17 или 23 км от Карлово (съответно през Сопот или Войнягово), с които има автобусни връзки.

►Исторически бележки и забележителности. Сега селото носи името на големия български писател, публицист и революционер Любен Каравелов.

Интерес предизвиква селската църква “Успение Богородично” (1864 г.), обявена за паметник на културата.

На 3 км североизточно от селото р. Стряма мие скалистите подножия на ниското възвишение Стеница. Това име е твърде показателно и наред с находките (следи от градежи, керамика, човешки кости) свидетелствува за наличието на български селища и твърдини, онаследили още по-древни крепости. Такъв е случаят с Малкото и Голямото кале (на 3 км южно от с. Каравелово и западно от с. Климент) в долината на Климентинската река. След Освобождението по тези места наново припламват български огнища. Населението на Каравелово взема дейно участие в антифашистката съпротива. То е една от верните бази на многобройните партизански единици – групи и чети, обединени по-късно в отряд и бригада “Васил Левски”. От Каравелово излизат 21 партизани, които по-късно са ядро на Първа чета на дружина “Пенчо Дворянов”. В борбата падат 4 жертви.

Селото е удобна изходна база за хижите “Чивира”, “Средногорец”, “Седемте партизани” и “Фенера”.

От с. Каравелово до “Чивира” и х. “Средногорец” води камионен път, в по-голямата част с твърда настилка. Той следва неотлъчно долината на Каравеловска река. Туристическият преход е по него, като на няколко места завоите се пресичат по преки пътеки.

От центъра на селото покрай училището и реката се излиза в западния му край. Продължава се по пътя, който върви по левия бряг на реката. След 25- 30 мин се пресича по мост Сладка река, близо до водослива ú с Каравеловска река. На север се вижда малка вилна зона. Вили има и след още 1 км, а на 4-ти километър (1 ч) вляво (на юг) през реката се виждат чешма и стари рибарници. След 500 м се стига до чешмата “Ловджийска среща” с кът за отдих до нея. Продължава се по пътя, който криволичи на запад все по левия бряг на реката, чиято долина вече е тясна, гориста, със стръмни долинни склонове. На 10,5 км от селото (2,30 ч) вляво (на юг) се отделя камионен път без настилка, който се изкачва към вилната зона под вр. Острец и към бившето летовище “Гена Павлова”.

Продължава се по основния път, който постепенно се откъсва от речното легло и набира височина по югоизточния склон на вр. Вършилото. След няколко завоя на 15-ия километър (3,40 ч) вдясно (на север) има разклонение на пътя към Христинин чучур, Сладка река и с. Богдан. След това пътят отново слиза близо до реката. На 16-ия километър в м. Чатала се стига до водослива на двата основни притока, които образуват Сладка река. На 17-ия километър се стига до стари бараки, сеновал и чешма с кът за отдих до нея. Пътят продължава с поредица завои срещу течението на реката, като я пресича на няколко места. Завоите му се прекосяват по преки пътеки. Минава се покрай полуразрушената сграда на бивш разсадник и се излиза на вододелното било Средния нос. Тук (21 км) пътят се раздвоява. Левият път в югозападна посока след 1 км (общо 22 км, 5,30 ч) излиза на “Чивира”, а десният път на северозапад след 2 км (общо 23 км, 5,45 ч) – на х. “Средногорец”.

По маршрута има лентова маркировка и табелки. Обратният път се взема съответно за 4,45 и 5 ч.

От с. Каравелово се тръгва по пътя за “Чивира” и в продължение на 10,5 км се следва маршрут № 132 (2,30 ч). Продължава се по отклонението вляво (на югоизток) през борд на реката. След 10-15 мин се излиза на голяма поляна с вилна зона в южното подножие на вр. Острец (2,45 ч). Има чешма, а наблизо – стари кошари.

Продължава се по пътя, който след 200 м се раздвоява. Десният път води на запад към м. Равнището, където свършва, а левият, който трябва да се следва, върви на юг през дъбова гора и прекосява късо склоново стъпало (3 ч). След 30 мин пътят пресича един от изворните притоци на Климентинска река и извежда на големи поляни (3,30 ч) с широк обзор към Карловското поле и Стара планина. В югозападната част на поляните са сградите на бившето летовище “Гена Павлова”, а източно от тях (до гората) има стари кошари и чешма. Оттук в източна посока се отделя маркирана пътека за х. “Седемте партизани”.

За х. “Фенера” се продължава на юг през буково-дъбова гора. Пътят траверсира източните склонове на вр. Голец, пресича втория основен изворен приток на Климентинска река и през букова гора след 30 мин (4 ч) излиза на главното било и пътя Хисаря – х. “Фенера” в м. Присада. Тук са развалините на стария туристически заслон “Сакара”, а до тях е изградената през 1976 г. чешма, сега пресъхнала. Продължава се по пътя за х. “Фенера”, който в посока запад-северозапад траверсира южния склон на вр. Голец, като пресича продълговата поляна Голица. След 20-25 мин (4,25 ч) се минава покрай разклона за с. Старосел, а след още 5 мин (4,30 ч) се излиза на гористата седл. Дядомитовата колиба. Тя дели Голец от издигащия се на запад скалист вр. Малки Кози грамади. На седловината южно от пътя блика студен извор.

Пътят заобикаля от юг вр. Малки Кози грамади и излиза на билната поляна Сминда (4,40 ч), откъдето се открива гледка към вр. Фенера, х. “Фенера” и вр. Козя грамада. От тази поляна на север води пътека към ловния заслон “Глиган”, а на юг, през Брусовият рът – за с. Паничери и с. Старосел. В западна посока пътят подсича северните гористи склонове на вр. Козя Грамада (Големи Кози грамади) и излиза на седловината под вр. Фенера, северно от която е хижата. От седловината на югоизток води нова пътека към археологическите разкопки. Такава пътека се отделя от основния път и на няколкостотин метра преди това.

Маршрутът има лентова, а част от него (по главното било) – и стълбова маркировка. По обратния път се изминава за около 4,15 ч.

От с. Каравелово до бившето летовище “Гена Павлова” се следва маршрут № 133 (3,30 ч). Почти от средата на поляните, източно от сградите на летовището, от основния път вляво (на изток) се отделя пътека. Тя скоро навлиза в гората, като пресича последователно два горски дола от приточната мрежа на Климентинска река. След втория дол (20 мин от летовището, общо 3,50 ч) пътеката се разклонява. Дясната пътека се изкачва по гористия вододел на югоизток към вр. Орела, прехвърля главното било западно от него и се спуска на камионния път Хисаря – х. “Фенера” в м. Голямото корито. Лявата пътека, която трябва да се следва, завива след изкачване на изток-североизток и след 5 мин (3,55 ч) също се раздвоява. И двете разклонения слизат към х. “Седемте партизани”, но лявото, което се спуска на североизток, е по-пряко. По него след 10 мин (4,05 ч) се пресича поляна, а след още 10 мин през коритото на горист дол на североизток се излиза при хижата (4,15 ч). Дясната пътека продължава почти по хоризонтал на изток, пресича изворната част на същия дол, а след това рязко завива на север-североизток. Прекосяват се няколко полянки и се слиза в м. Тарафови ниви, където е х. “Седемте партизани”.

По маршрута има лентова маркировка и табелки. Обратния път до лет. “Гена Павлова” се взема за малко по-дълго време (1,15 ч), тъй като преобладава изкачването.
135. Хижа “Фенера”–х. “Седемте партизани” (1,45 ч)

Преходът е съчетение между маршрут № 133 (в обратна посока) и маршрут № 134, но някои участъци по него (до лет. “Гена Павлова”) се изминават по-бързо, тъй като преобладава слизането. От х. “Фенера” до бившия заслон “Сакара” се отива за 40 мин, а до лет. “Гена Павлова” – за 1 ч. От м. Присада вместо към лет. “Гена Павлова” може да се продължи по пътя за Хисаря до м. Голямото корито. Оттук се отделя пътека, която прехвърля главното било западно от вр. Орела и се спуска по гористите му северни склонове до камионния път с. Климент–х. “Седемте партизани”, на 500-600 м източно от хижата.

Основният маршрут има лентова и стълбова маркировка, на места и табелки.
136. Село Климент–х. “Седемте партизани” (1,45–2 ч)

Село Климент (375 м н.в.) е разположено в северното подножие на средногорските склонове – там, където те опират в южните покрайнини на Карловското поле. На юг се издигат върховете Погледец, Големите и Малките Маркови камъни. През селото тече Климентинска (Овчарска) река, на която е Климентинският язовир.

С. Климент е на 8 км от с. Каравелово, на 11 км от с. Богдан, на 7 км от с. Войнягово и на 16 км от Карлово, с които има автобусна връзка.

► Исторически бележки и забележителности. Селото носи името на големия просветител, учен и книжовник Климент Охридски. В селото е запазена църквата “Св. Георги” (1869 г.).

Западно от селото и язовира, по левия долинен склон на реката са крепостите Малкото и Голямото кале. Наред със значението им срещу нападенията на северните племена, те вероятно са служили и за охрана на древния път от Тракия през главното било (западно от вр. Погледец) към Карловското поле и през Троянския проход за Мизия. В народната памет е останал споменът за Хайдут Христо, а това заедно с имената на двете Хайдушки кладенчета (на север от вр. Орела и на север от Попов камък), Миризливото кладенче и др. говори за вековните традиции в борбата срещу чуждото иго.

С. Климентово е удобен изходен пункт за х. “Седемте партизани”. От селото до хижата води и камионен път без настилка (9 км – около 2 ч).

От центъра на селото за 5 мин се излиза в западния му край, където вляво от пътя (на юг) е построена възпоменателна чешма. Пътят пресича коритото на Климентинска река и с леко изкачване на запад стига до язовира, около който е оформена вилна зона. Дотук пътят е асфалтиран. Той минава по стената на язовира и продължава на югозапад, като камионен път без настилка. Дотук може да се дойде и направо по преки пътища по десния бряг на реката (25 мин). Продължава се по пътя на запад-югозапад. Постепенно пътят набира височина, като прекосява последователно два големи дола. По преки пътеки се пресичат завоите на пътя, който се изкачва високо по гористия десен долинен склон на реката. На север, по левия долинен склон, остават Малкото и Голямото кале. След около 1 ч (1,25 ч) пътят отново приближава коритото на реката и се прехвърля на левия ú бряг. След 10 мин (1,35 ч) близко до извора Хайдушкото кладенче пътят се раздвоява. Лявото отклонение е глух горски път, който води на югозапад, а дясното извива на запад и излиза на поляните Тарафови ниви, в чийто западен край е хижата.

Там, където се разделят пътищата, вдясно (на запад) от основния път се отделя пътека, която се изкачва през дъбова гора. След няколко минути по нея се стига до лобното място и паметника на седмина партизани, сред които е 14-годишната Иванка Пашкулова (Роза). Пътеката продължава на запад през гората и излиза на поляните Тарафови ниви и при хижата (1,45 ч).

Маршрутът има лентова маркировка и табелки. По обратния път се изминава за 1,30 ч.

Източно от хижата се издига паметникът на разстреляните на 28 ноември 1943 г. седмина партизани от Беговската партизанска чета.

От х. “Седемте партизани” до вр. Орела и партизанската землянка на Беговската чета води маркирана пътека (1,30 ч).
137. Село Войнягово–Хисаря (4 ч)

Село Войнягово (325 м н.в.) е най-източното селище в северното подножие на Панагюрска Средна гора. На юг главното било е маркирано от Попов камък, Голямо градище, Долно градище и Менците. На запад се издигат Търницата, Черковище и Чегрей. На изток скалист рид с ниска седловина (през която минава шосето за с. Баня) сякаш се протяга, за да препречи пътя на р. Стряма. Южното връхче на този рид носи името Големи стеници, а северното – Малки стеници. Западно от селото пробягва р. Куманица, приток на р. Стряма.

Войнягово отстои на 9 км от Карлово, на 4 км от с. Дъбене, на 7 км от с. Климент, на 9 км от гр. Баня и на 17 км от Хисаря, с които има автобусни връзки.

►Исторически бележки. П. Делирадев споменава, че южно от селото, край стария път за Хисаря се намират следи от две градища, но ги отбелязва под общото име Войняговско кале. Вероятно става дума за характерните с морфологията си и носещи показателни имена върхове Голямо градище и Долно градище. Интересно е и името на селото, което идва от Войнег – български владетел в този край. По време на турското робство дружината на Вълко войвода ревниво брани Войнягово. Мнозина войняговци са били в дружината на Генчо войвода от с. Момина баня (сега квартал на Хисаря). През 1867 г. един от неговите войняговски юнаци – Петър Петков, събира в Румъния чета от 15 души и минава Дунава и Балкана. След много престрелки с потерите четата достига Хисарския балкан, където е разбита, а повечето от четниците загиват.

През 1864 г., след като захвърля расото, тук идва за учител Васил Кунчев от Карлово – бъдещият Апостол на българската свобода Васил Левски. Още по онова време Дяконът поддържа връзки с хайдутите от Средногорието. С негово участие се изгражда училището в църковния двор. И до днес във Войнягово са запазени много спомени и предания, свързани с учителските години на Апостола в селото (1864–1866 г). Още в началните брънки на комитетската мрежа, изградена от Левски през 1869 г., влизат комитите във Войнягово, Михилци и Песнопой. Има данни, че при по-късните си обиколки Левски посещава Войнягово още няколко пъти, разчитайки много на войняговските съзаклятници.

►Забележителности. В центъра на селото е издигнат паметник на загиналите в антифашистката съпротива (1941–1944) и в Отечествената война. До 1945 г. в църковния двор е било запазено училището, където е преподавал Левски. През 1968 г. то е въстановено и превърнато в музей. Музейни кътове са уредени в читалищния дом и в къщата на антифашистите Коста и Петко Митеви.

От Войнягово до лобното място на партизанина Коста Митев (Карамфил) се идва покрай шосето за с. Климент за около 30 мин. Тук се издига скромен паметник с оформен около него кът за отдих. Продължава се през ливадите на югоизток и се излиза на път, който извива покрай боровата гора на рида Черковище. След около 25 мин (0,55 ч) пътят, който върви на югозапад по Тънкия рът към Търницата, се изоставя и се продължава по широка пътека, която се отделя вляво (на югоизток) от него. Пресича се плитък дол и се излиза в подножието на Тънкия рът. Тук пътеката се свързва с друг черен път, който идва откъм с. Войнягово по долината на р. Куманица. По него се продължава по левия долинен склон на реката (на югозапад) срещу течението. След 20 мин (1,15 ч) се стига коритото на дол, ляв приток на р. Куманица.

Тук пътят се раздвоява. Десният път, който трябва да се следва, завива на запад по левия бряг на дола и след 250 м с остър завой на юг го пресича и навлиза в дъбова гора. Пътят постепенно се стеснява и се превръща в широка, наподобяваща алея пътека. Тя леко набира височина по левия долинен склон на р. Куманица, прекосявайки последователно два дола (1,45 ч). Продължава се с леко изкачване на югозапад, пресича се коритото на още един дол и след 15 мин (2 ч) се стига до отклонение – стръмна и тясна пътечка вляво води за няколко минути до някогашна партизанска землянка. Основната пътека продължава на югозапад. За 10 мин се излиза на билната седловина между вр. Погледец и вр. Оджово стране. През този превал е минавал Апостолът Левски на път от пловдивските села и Веригово (сега квартал на Хисаря), за с. Войнягово и Карловско. Тук се издига паметникът на Найден Стоянов, първият партизанин в Източна Средна гора, загинал на 24 ноември 1942 г. Близо до паметника има чешма.

На запад от седловината води маркирана пътека към вр. Погледец, а на изток – горски път, който минава северно от вр. Оджово стране, южно от вр. Попов камък и слиза към Хисаря (кв. Момина баня). По-пряка е пътеката, която слиза на югоизток от седловината. По нея за 10-15 мин (,.35 ч) се слиза в северната окрайнина на Хисарското котловинно понижение и долината на Оброчица. По черен път между ниви, лозя и ливади в югоизточна посока за 1-1,10 ч (3,45 ч) се стига до центъра на кв. Момина баня, а за още 15 мин – до центъра на Хисаря (4 ч).

Маршрутът е маркиран. По обратния път се взема по-бързо, за 3,20 ч.
138. Село Войнягово–Хайдушко кладенче–лобното място на Найден Стоянов (2 ч)

От югозападния край на селото се тръгва по камионен път срещу течението на р. Куманица. На няколко места от пътя има отклонения на югоизток. Следва се основният път покрай реката. След около 40 мин се стига водослив на десен приток на реката. Пътят го пресича и започва плавно да се изкачва по вододелния рид. След 20 мин (1 ч) пътят се разклонява. Десният път продължава на югозапад по гористия десен долинен склон на р. Куманица, успоредно на речното легло. Ако се тръгне по него, за 15 мин се пресичат последователно три дола. Още щом се стигне първият дол, трябва да се завие на изток, срещу течението му. След стотина метра е изворът на дола – Хайдушкото кладенче. Левият път продължава в почти южна посока по самия вододел и скоро излиза на равно стъпало. Преди отново да започне да се изкачва към вр. Попов камък (1,15 ч), вдясно (на запад), в началото на дола е Хайдушкото кладенче.

Продължава се на юг. След 15 мин (1,30 ч) се заобикаля вр. Попов камък от изток и се излиза на пътя, идващ откъм Хисаря (кв. Момина баня). Продължава се по него на запад, минава се южно от вр. Попов камък, северно от съседния му вр. Оджово стране и за 30 мин (2 ч) се слиза на седловината, където е паметникът на Найден Стоянов.

Маршрутът не е маркиран.

►От паметника може да се продължи към Хисаря или обратно към с. Войнягово (по маршрут № 137).
139. Срелча – ТВК “Бунтовна” (3,45 – 4ч)

От Стрелча до ТВК “Бунтовна” се отива по два основни варианта: по камионния път през кариерата за фелдшпат в м. Банчовица и по югозападното разклонение на вр. Влък, покрай вр. Гарванов камък и м. Свинар. Първият вариант се използува най-често с моторни превозни средства, а вторият е традиционен туристически маршрут.

По пътя до Грамадака периодично се откриват гледки към Буная, Стръмонос и Арбут, към Стрелча, котловината и ограждащите я от юг гористи ридове на Мечит и Добри дял, а на североизток – към Влък. Югоизточно от м. Грамадака в м. Корубата, където се събират реките Оцетковица и Черяшата, за да образуват р. Калаващица, сега блести яз. “Калаващица”. В долината на р. Черяшата има разкрити следи на древно селище.

Продължава се по опороен път с изкачване на север през нискостеблена борово-дъбова горичка. Минава се покрай стара овощна градина и след 25 мин (1,15 ч) се излиза на билното седловинно понижение Локвата, с широк кръгозор към Буная, Влък и близкия Гарванов камък. Западно от пътя седловината е обрасла с блатна растителност, има и малко блато, откъдето идва името на местността. На 500 м западно от м. Локвата е чешмата Шоваловец (Шовалова чешма).

Пътят продължава на североизток с леко подсичане на билото от югоизточната му страна, из прошарена с иглолистни насаждения дъбова гора, през която периодично се открива гранитната корона, увенчала Гарванов камък. След 10 мин (1,25 ч) се минава непосредствено източно от вр. Гарванов камък. Пътят продължава все на североизток, пресичайки последователно няколко открити седловини и сечища. След 30 мин се стига м. Свинар (1,55 ч). В западния край на поляната (до пътя и до стара минна галерия) има чешма. Тук пътят свършва.

От м. Свинар се продължава с изкачване на изток-североизток по пътека през дъбова, а по-нагоре през дъбово-букова гора. Пресича се късо склоново стъпало, като преди и след него от основната пътека има отклонения – и в двата случая се продължава по десните разклони. След 25 мин (2,20 ч) се излиза над горския пояс, в чийто край расте огромен, силно разклонен вековен бук. За още 5 мин на изток се стига до открита седловина и широк път (2,25 ч). Оттук в североизточна посока към върховете Стрелчански Влък и Влък води пряка пътека с лентова и стълбова маркировка, която пресича завоите на пътя. Самият път извива на север, прекосява обрасъл с бук дол, до който има чешма с корита (2,30 ч), минава непосредствено над изворите на втори "буков" дол (2,40 ч) и поляга почти по хоризонтал на западния склон на Стрелчански Влък. След 10 мин (2,50 ч) се минава покрай още една чешма с каменни корита – на стотина метра вляво (западно) от пътя. Целият югозападен склон до горския пояс на вр. Стрелчански Влък е с интересен "могилен" релеф. Някои от могилите имат значителна височина и е твърде възможно част от тях да са естествени образувания, а други да са свързани с древен рудодобив.

Пътят продължава право на север, като постепенно открива гледки към масива на вр. Богдан. Минава се покрай пресъхнала чешма (вдясно), а след това – покрай друга чешма (също вдясно) с циментови корита. Близо до втората чешма има паметна плоча, която показва мястото, където е бил един от сборните пунктове на въстаниците през 1923 г. Непосредствено след това се стига до мястото, където излиза камионният път от Стрелча покрай кариерите в м. Банчовица (3,10 ч). До ТВК “Бунтовна” се продължава по маршрут № 140 (35 мин, общо 3,45 ч).

Маршрутът има лентова маркировка, частично – стълбова и табелки. По обратния път се изминава за 3,15–3,30 ч.
140. Село Кръстевич–ТВК "Бунтовна" (2,30 или 3 ч)

Село Кръстевич (450 м ср.н.в.) лежи в западната част на малкото продълговато Кръстевичко-Красновско котловинно понижение. На север то се загражда от южните разклонения на върховете Влък и Стайков камък, а на юг - от Лудженица и Куката, между които се провира р. Калаващица.

Кръстевич се намира на 11 км от Стрелча, на 5 км от Красново, на 47 км от Пловдив, на 44 км от Пазарджик, на 24 км от Панагюрище, с които има автобусни връзки.

►Исторически бележки и забележителности. Данните за историята на селото до Освобождението са оскъдни. Многобройни тракийски могили са пръснати в землището му и по околните ридове. Между с. Кръстевич и с. Красново има над 250 малки тракийски могили, един голям некропол (“Градът на мъртвите”). За населяването на региона са благоприятствали намиращите се наблизо Стрелчански и Красновски минерални извори, познати още в древността, кръстовищното местоположение, близостта на Стрелча и Хисаря. В района има и следи от крепости. Една твърдина се е намирала на вр. Калето (североизточно от сегашното село), друга – на вр. Канарата (северозападно от селото), а трета – на изток, в района на Осемте вършила, където през 1937 г. е открит меч, който се пази в музейната експозиция в ТВК “Бунтовна”. Тези твърдини заедно с други крепости в Централното Средногорие близо две десетилетия са удържали напора на турските поробители. Скоро след Освобождението тук идват преселници от Муховския и Широколъшкия край. Населението на Кръстевич взема активно участие в Септемврийското въстание от 1923 г. Северозападно и североизточно от селото се водят големи сражения. През 1924–1925 г. населението активно подпомага партизанското движение. Една от землянките на Кискиновата чета се е намирала северно от селото, в горното поречие на р. Габровица. Село Кръстевич дава 22 жертви в борбата против фашизма: 9 през 1923–1925 г., 9 през 1941–1944 г. и 4 в Отечествената война.

От 1885 г. селото носи името Кръстьович, а от 1956 г. – Кръстевич.

В центъра на селото е издигната композиция в памет на жертвите от антифашистката съпротива. Срещу него е туристическият дом, чието строителство беше спряно след 1989 г.

От Кръстевич до ТВК “Бунтовна” има камионен път с чакълна настилка (12 км). По камиония път, а след това по пряката туристическа пътека, която се отбива от него между 2 чешми (при бившото животновъдно стопанство на комплекса), до “Бунтовна” се отива за 2,30 ч.

Северно от Кръстевич камионният път пресича долината на р. Габровица, където беше едно от помощните стопанства на ТВК “Бунтовна” и със слаб наклон се изкачва по вододела между Габровица и Канарската река. Пътят заобикаля от изток ниското, но лично връхче Островец. Северно от него се пресича обширно заравнено подножно стъпало, от което се откриват гледки към ТВК “Бунтовна”, Хайдушка могила, Канарата и Ненчовец на северозапад и вр. Калето на изток. След 1 ч (4-ти километър) се стига до чешмата паметник “Ятаци” (вдясно от пътя), северно от която се отклонява пряка пътека за комплекса. Малко по на север, в м. Пясъка, пътят пресича поток, до който (вляво) е друга чешма паметник “ІІ ВОЗ” (5-ти километър, 1,15 ч). След това камионният път с поредица завои се изкачва на североизток, минава покрай Кралимарков камък (вдясно на пътя) и чешмата “Първа средногорска чета – Кискиновата” (7-и километър, 1,45 ч). Тук е оформен малък кът за почивка. След около 15 мин пътят излиза в долния (южен) край на голямото склоново стъпало и поляна Габровица. Тук (вляво на пътя) е четвъртата по маршрута чешма паметник “Априлско въстание” (8-и километър, 2 ч). След 15 мин се минава покрай петата чешма паметник “Септемврийско въстание”, която остава вдасно на пътя (9-и километър, 2,15 ч). На запад, покрай пътя за Старосел и Красново, се виждат ловният заслон и вр. Стайков камък.

Малко по на север, преди пътят да завие на запад и се мушне под свода на гората, от северния край на поляната Габровица се открива чудна гледка към гористото поречие на Стара река и главното било с върховете Шилигарка, Чивира, Алексица, Фенера, Козя Грамада. С няколко завоя на запад, а след това на север, след 30 мин (11-ти километър, 2,45 ч) пътят навлиза в района на ТВК “Бунтовна”. На входа на комплекса стои на страж внушителният Паметник на средногорския хайдутин. До него под вековна бука почиват тленните останки на легендарния средногорски войвода Дели Стоян, родом от с. Красново. Бронзова плоча с надпис разказва за войводата, чиято дружината е действувала в района на днешната ТВК “Бунтовна”. Тежко ранен в сражение с османските поробители, той е пренесен от другарите си в родното му село на лечение. Умира през 1816 г. и е погребан в селските гробища. С разрешение на компетентните държавни органи тленните му останки, ограждащите гробни камъчета и каменният надгробен кръст са пренесени през 1984 г. в района на ТВК “Бунтовна”. Намерените в гроба вещи са експонирани в музея на комплекса.

Застлана с плочник алея води към Паметника на средногорския партизанин и хижите на комплекса (12 км, 3 ч).

От седловината, където се събират двете пътеки, се продължава на запад през Хайдушкото вървище. Минава се близко (южно) от чешмата паметник “Воеводска”. Пътеката продължава на североизток през стара дъбова гора, примесена тук-там с бук и прошарена от полянки. След 10-15 мин (2,15 ч) се пресича откритият, обрасъл с папрат югоизточен склон на вр. Конска поляна. Вдясно от пътеката в гората е чешмата паметник “Опълченци”. След това се прекосява тясна ивица от букова гора и се излиза в южния край на Конска поляна, откъдето се виждат хижите “Партизанска” и “Воеводска”. Покрай езерцето източно и североизточно от две чешми паметници се излиза при двете хижи (2,30 ч).

Двата варианта имат лентова маркировка и табелки, а вторият вариант – и стълбова маркировка. По обратният път се изминават съответно за 2,30 и 2 ч.

Туристическият възпоменателен комплекс (ТВК) “Бунтовна” (1175 м н.в.) е разположен в м. Конска поляна (южният открит склон на върховете Стражица и Кулата). Конска поляна е историческа местност – старо хайдушко и партизанско сборище. Комплексът е открит официално на 17.VІІ.1977 г., по време на състоялия се тук V конгрес на БТС. На следващия ден в подножието на вр. Влък се проведе многохиляден туристически събор. Комплексът се състои от жилищно-битова и възпоменателна част.

Особено внимание заслужава полк. Ат. Сариев (Сокола), бивш партизанин от с. Кръстевич, заради личната му заслуга за изграждането на ТВК “Бунтовна”. Той отдаде целият си живот и лични средства за изграждането му, за развитието на инфраструктурата и туризма в тази част на Средна гора.

Жилищно-битовата част на комплекса включва четири хижи:

Хижа “Партизанска” (1155 м н.в.) разполага с 80 места в стаи с по 2, 3 и 4 легла. Има музеен кът, богата библиотека и зала за забавни игри. Разполага с туристическа кухня и с вътрешни санитарно-хигиенни възли.

Хижа “Воеводска” (също на 1155 м н.в.) има 86 места в стаи с по 2, 3 и повече легла, зала, вътрешни санитарно-хигиенни възли. Изградена е във възрожденски стил.

Северно от “Партизанска” и “Воеводска” е изграден голям паркинг, след който са разположени другите две хижи.

Целият комплекс е електрифициран (от мрежата) и водоснабден. В района са построени спортни и детски площадки. Стопанисва се от тур. д-во “Бунтовна” – с. Кръстевич.

Възпоменателната част включва много паметници, скулптури, барелефи, възпоменателни могили, чешми. Десетки са историческите места в околностите на ТВК “Бунтовна”.

Местностите Кулата (между вр. Влък и вр. Кулата), Калето (югоизточно от комплекса) и Канарата (югозападно от комплекса) са места на древни български твърдини. През поляната Пересатица (на север-северозапад от комплекса) повече от два века са минавали гурбетчийските кервани от Копривщица. Тя е старо хайдушко сборище, през нея в годините са отеквали стъпките на Л. Каравелов, В. Левски, Г. Бенковски, Т. Каблешков, Н. Геров и още много видни възрожденци и революционери. Оттук е минавал мъченическият път на прокудените след Априлската епопея и е звучал победният марш на братята освободители. Стари хайдушки сборища са и м. Дъбака (югозападно от комплекса), вр. Хайдушка могила (южно от вр. Влък), м. Бумкалото (по пътя за Пересатица и Барикадите). Районът, северно от чешмата паметник “Гурбетчийска”, също е бил хайдушко сборище, свързано с Яко войвода, а поляните Попов гьол историята свързва с Детелин войвода и Дончо Ватаха, м. Ненчовец и др.

От ТВК “Бунтовна” и близките околности се откриват прекрасни гледки на юг към с. Кръстевич, към язовира северно от него и към Родопите, на югозапад към Рила. При ясно време между Рила и Родопите се вижда Пирин, красиви картини се открояват на запад към Влъковете, Раслатица, Сивата грамада, Лисец, Витоша.

Необятна е панорамата от близкия вр. Влък, до който се изкачва за около 30 мин – по пътя за Стрелча ( през поляната Капата) или по пряка пътека западно от х. “Партизанска” и също през обширната поляна Капата.
141. ТВК “Бунтовна”–х. “Барикадите” (1,30 ч)

От ТВК “Бунтовна” се тръгва на североизток по широк камионен път, който траверсира източните гористи склонове на върховете Стражица и Кулата. Скоро се стига до чешмата паметник “Гурбетчийска”, в близост до основите на някогашното Дядопанчово ханче, сега обрасли с коприва и папрат (10 мин). Тук маршрутът следва част от стария път от Пловдив през Старосел и Красново за Копривщица. Пътят продължава на североизток почти по хоризонтал, неусетно преваля малка гърбица и прави остър завой на северозапад. Между буките се подават покрити с лишеи и мъх гранитни канари. Това е м. Бумкалото (20 мин), където някога хайдутите са устройвали засади, а гурбетчиите са известявали с “бумкане” (изстрели) завръщането си.

В североизточна посока пътят продължава покрай чешмата паметник “Моя горо” (вляво), през мучурлива горска полянка и след 10 мин (0,30 ч) излиза на историческата поляна Пересатица. Още в началото ú (в южния ú край) пътят се разделя. Левият път води на северозапад към Три полянки и Копривщица, а десният – на изток-североизток. Недалеч е чешмата паметник “Братя освободители”, а точно на юг – чешмата паметник “Деди и бащи”. От Пересатица се вижда вр. Буная на запад, вр. Богдан на север и част от Златишко-Тетевенска планина между Свещи плаз и Братаница.

Продължава се по дясното разклонение. След 5 мин пътят отново се разклонява. Дясното отклонение води на изток и югоизток и излиза на шосето с. Старосел – Чивира, а лявото, което трябва да се следва, продължава на североизток. Следва леко изкачване през иголистна гора и се стига до трети разклон. Продължава се на северозапад по левия път. Пресичат се малка поляна, старо сечище и отново иголистни насаждения. След 20 мин (55 мин) се минава покрай вековни буки и се слиза на седловинната поляна в северозападното подножие на гористия вр. Попов гьол.

Тук от основния път, който продължава на изток (към долината на Мечата река и шосето за Чивира), в северозападна посока се отделя пътека. По нея през букова гора се изкачва на равно склоново стъпало (1,05 ч), където пътеката се разклонява. Продължава се на северозапад по лявото отклонение. След 5 мин (1,10 ч) се пресича горска поляна, а след стотина метра се стига до отклонение на пряка пътека. По нея на североизток през букова гора, осеяна с гранитни балвани, за 15-20 мин (1,30 ч) се излиза пред хижа “Барикадите”.

Маршрутът има лентова и стълбова маркировка и табелки. По обратния път се взема за същото време.

От ТВК “Бунтовна” до “Чивира” има камионен път (14 км – 3 ч). Отначало, до разклона на пътя, се следва маршрут № 141 (0,35 ч). Левият път води към Барикадите (маршрут № 141), а десният, който трябва да се следва, продължава на изток и югоизток. След 10 мин (0,45 ч) отново се стига до разклон. Продължава се по десния път, който с поредица от завои постепенно завива на североизток и след 10 мин (0,55 ч) прекосява голяма, осеяна с гранитен блокаж и балвани поляна. След това пътят пресича няколко дола, десни притоци на Мечата река, сечище, още един дол, а след това и коритото на Мечата река (1,25 ч). След 500 м в югоизточна посока пътят излиза на шосето, което идва откъм с. Старосел (1,30 ч). То се изкачва на север по левия долинен склон на Мечата река. След 45 мин (2,15 ч) се достига разклонът на камионния път за Барикадите в м. Брезите. Оттук по маршрут № 128 до Чивира се отива по шосето за 45 мин (3 ч) или по пряката пътека за 30 мин (2,45 ч).

Маршрутът има нарядко лентова маркировка. По обратния път се изминава за почти същото време.

Вариант. От първия разклон (0,35 ч) може да се продължи по маршрут № 141 до седловината в северозападното подножие на вр. Попов гьол. Вместо по пътеката към Барикадите се продължава по пътя на изток. Той заобикаля от север вр. Попов гьол, спуска се и пресича Мечата река и излиза на шосето с. Старосел – Чивира, на около 3 км южно от разклона за Барикадите (близо до м. Трошанова поляна). Продължава се на север по шосето за Чивира (по вариантите на маршрут № 128).
143. Село Красново–ТВК “Бунтовна” (3,30 ч)

Село Красново (350 м н.в.) е разположено в източната част на Кръстевичко-Красновското понижение. Разклоненията на вр. Стайков камък, разделени от Красновска река, сключват красив венец около полето северно от селото. На юг са ниските заоблени възвишения Могилките, Илинден и Сатийца, между които лъкатуши Красновска река, наричана и Геренска.

Красново отстои на 5 км от с. Кръстевич, на 9 км от с. Старосел, на 16 км от Стрелча и на 42 км от Пловдив, с които има редовни автобусни връзки.

► Исторически бележки и забележителности. Многобройните могили в землището на Красново (особено в северните окрайнини на полето и склоновете на планината) потвърждават присъствието на траките по тези места. Вероятно и името му има пряка връзка с изчезналото тракийско селище Красалопара. На север е вр. Манастира, около който има следи от черковище, а югоизточно от него, в м. Юрта – и от старо селище. Още пò на север, близо до Стайков камък, е м. Красновската кула с останки от средновековна крепост. Древни твърдини са увенчавали и върховете Осемте вършила и Калето. По време на османското владичество районът е оживено кръстовище на кервандджийски и гурбетчийски пътища, поради което селото е многократно нападано и плячкосвано от кърджалийските орди.

Своя свят принос в борбите против поробителите Красново дава още по време на хайдушкото движение. Селото е откърмило прочутите Рада войвода, Дели Стоян войвода, Павле войвода и други народни закрилници. Населението взема активно участие в подготовката на Априлското въстание. В началото на 1876 г. тук е изграден революционен комитет. Негов представител в Оборище става Стоян Литов. Красново участвува и в самото въстание, поради което след погрома цялото село, около 80 къщи, е опожарено. Свободата изгрява в началото на 1878 г. със спускането на отряда на полк. Комаровски по “гурбетчийския” път откъм Копривщица.

► Селото е удобен изходен пункт за ТВК “Бунтовна”, а оттам – за “Барикадите” и “Чивира”.

Красновските минерални бани, един от известните наши балнеоложки курорти, се намират на 2,5 км източно от селото. В голям и красиво подреден парк са разположени няколко почивни станции и голям санаториум. Има открит басейн с минерална вода и плаж.

От центъра на селото се излиза в северния му край. По пътя край стопанския двор се продължава на север-северозапад покрай пустеещи ниви и овощни градини. За 45 мин се стига в подножието на планината при два микроязовира. Източно от втория микроязовир се издига ниското връхче Манастира, а на запад е Калето. На седловинната поляна северно от вр. Манастира има вода за пиене. След Манастира основният път, накогашен оживен керванджийски друм, продължава на североизток, където се свързва с билния път от с. Старосел за ТВК “Бунтовна”.

От вр. Манастира се продължава по горски път, който води на север, по левия бряг на реката. Подминава се отклонението (което пресича реката) и отново се стига до разклон. Продължава се по десния път и след 15 мин (1 ч) се стига до нов разклон. Тук основният горски път се изставя и се продължава по пряка, на места доста издълбана от пороите пътека, която след 10 мин (1,10 ч) пресича основния път. Следва сравнително стръмно изкачване на север, после през полегато стъпало, като се подминават последователно три разлкона – и в трите случая се следват левите отклонения. След около 20 мин (1,30 ч) пътеката се промушва покрай огромна гранитна канара. Гранитни балвани като великански топки са осеяли покрития с дъбова гора склон. Пресичат се последователно три плитки дола, между които леки изкачвания се редуват с движение по хоризонтал. Всичко наоколо е осеяно с гранитни балвани и могили от изветрял сферичен блокаж. Неусетно се пресчат още два плитки дола (в северозападна посока) и след 25 мин (1,55 ч) се излиза на горска поляна, заобиколена от вековни дъбове. След 5мин (2 ч) в северна посока се излиза на пътя с. Старосел – ТВК “Бунтовна” в м. Красновската кула.

Продължава се по пътя в северозападна посока и след 10-ина минути (2,10 ч) се излиза в югоизточния край на поляната Габровица, където има ловен заслон. Близко на североизток се издига вр. Стайков камък. В непосредствена близост вляво на пътя има чешмичка, а след това вдясно – още една, вече пресъхнала чешма. След малко пътят се разклонява. Левият път сече по хоризонтал наклонената поляна Габровица и излиза на шосето Кръстевич – ТВК “Бунтовна” при чешмата паметник, а десният път в северозападна посока след 15 мин (2,25 ч) също излиза на шосето, но в горния, северен край на поляната Габровица. Оттук по камионния път на запад се продължава до ТВК “Бунтовна” по маршрут № 140, Вариант І (1 ч или общо 3,25 – 3,30 ч).

Маршрутът има лентова маркировка и табелки. По обратния път се взема за 3 ч.