Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Втори закон на термодинамиката
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Втори закон на термодинамиката
| Втори закон на термодинамиката. Далеч по-известен и разбираем е Първият закон на термодинамиката — за съхраняването на енергията (E): E = const. Всеки помни нещо от това, че енергията не се създава и не се унищожава, а само преминава от един вид в друг. Английският физик Джеймс Джаул (James Joule, 1818 —1889) формулира този закон през 1842 г. така: „Във всяка изолирана система енергията остава постоянна” CXXXVIII Освен Първия закон, за физическия ни свят е в сила и т.нар. Втори закон на термодинамиката — за нарастването на ентропията (S). Ако обозначим с dS промяната на ентропията, то Вторият закон на термодинамиката се записва така: dS ≥ 0 297 , което ще рече, че ентропията е величина, която никога не намалява. Това неравенство е валидно за всяка една изолирана система, т.е. такава система, която не обменя с околната среда нито вещество, нито енергия [можем да добавим — и информация]. Ако процесите в системата са обратими, имаме равенство dS = 0 и ентропията е постоянна; а ако те са необратими — каквито всъщност и за жалост са реалните физически процеси, — имаме неравенство dS > 0, т.е. ентропията в изолираните системи винаги нараства. По нечия воля (на Бога, на външен за този свят Разум, което може би е едно и също) или като резултат от нелепа Случайност, нашата Вселена е обречена нейната ентропия да нараства, т.е. да нараства хаосът в нея. Драмата на Вселената ни е, че тя неизбежно ще се стреми към онова състояние на последното равновесие и най-големия безпорядък, при което ентропията достига своя максимум 298 . Краят на нашата Вселена изглежда предопределен. Като ентропийни създания, ние, човеците, носим в себе си същата орис на предопределения край. И животът ни е път към финалния акорд на последното равновесие и максималната ентропия. Именно тази термодинамична „стрела” на времето кара немския физик Херман фон Хелмхолц (Hermann von Helmholtz, 1821—1894) да възкликне: „Вселената върви CXXXVII Космология — теорията за едромащабната структура и история на Вселената, по-специално за нейния произход и еволюция. CXXXVIII Всъщност този закон твърди, че енергията, която влиза в една термодинамична система, е равна на енергията, която излиза от нея, плюс вътрешната енергия на системата. 152 към своята смърт!” 299 . А Освалд Шпенглер (Oswald Spengler, 1880—1936) проронва с горчивина: „Краят на света като завършване на едно вътрешно необходимо развитие — това е залезът на боговете, това означава всъщност теорията на ентропията като последна, като нерелигиозна форма на мита” 300 Неизбежността на съдбата не означава примирение с нея. Нашият свят не може да спре растежа на ентропията (а значи на хаоса), но може да направи този растеж много по-бавен и да отдалечи в необозримото бъдеще предвещавания си и предизвестен разпад. През Студената война, сянката на ядрения сблъсък няколко пъти надвисваше над човечеството. Най-зловеща бе тя през 1962 г., по време на Карибската криза CXXXIX . Подобен сблъсък би довел до взривно нарастване на хаоса на Земята и нейната ентропия. Тогава само разумът и търпението на Никита Хрушчов CXL и Джон Кенеди CXLI предотвратиха настъпването на планетарната катастрофа. Нека посоча лъч надежда в този ентропиен апокалипсис. Все пак в горния си вид Вторият закон се отнася за изолирани системи. Ако една система Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|