181
Кантовия модел за мирен съюз, основан върху принципите на демократичния мир
408
Карл Дойч смята, че и в двата типа общности за сигурност (амалгамните и плуралистичните) трябва да има известна форма на институционализация — от много хлабава връзка (Съвещанието за сигурност и сътрудничество в
Европа
CLXVII
, през 70—80-те години на ХХ век) до силно развита мрежа от институции (Европейският съюз). Съществена характеристика на общностите за сигурност, както от първия, така и от втория тип е, че изграждащите ги държави не просто няма да използват войната или заплахата за война като средство за разрешаване на техните противоречия, но няма и да се подготвят за война спрямо другите държави членки
409
В плуралистичните общности за сигурност отделните единици запазват в много голяма степен самостоятелността на националните системи за сигурност. В същото време те прехвърлят немалка част от функциите по гарантирането на своята сигурност към системата за сигурност на Общността и към нейните институции за планиране, управление и контрол. В тези институции всички държави (поне на теория) участват на равноправни начала и могат да защитават интересите си. Като пример за такава общност може да се посочи НАТО.
Амалгамните общности за сигурност приличат на тъкан, на платно, от което където и каквото парченце да се отреже, от гледна точка на сигурността, то ще бъде едно и също, сравнително хомогенно, съдържащо напълно свойствата на цялото (Тенеси и Джорджия). При плуралистичните общности за сигурност всяко едно отрязано от платното парче, си има своя собствена идентичност в сигурността, а в случай че се скъса връзката с центъра или се наложи, може да мине на функциониране в автономен режим (Турция и
Гърция).
Плуралистичните общности са като суровото яйце — макар и в едно цяло, те са с отличими белтък и жълтък. Амалгамните са като разбитото за омлет яйце.
Както бе
посочено по-горе, между участниците в общностите за сигурност в една или друга степен се изработва чувството и силата „Ние”
(We-power), вместо „Аз и Ти” (
Me and You), което лесно би могло да прерасне в „Аз срещу
Теб” (
Me against You). Изграждането на
We-power е базисна задача за държавите от общността, ако по пътя на това изграждане има прекалено много препятствия, свързани с исторически страхове, нагласи, стереотипи, с намеса на външни фактори и сили, това може да компрометира изграждането на общността. За стабилността на общността и перспективите пред нея може да се съди именно по нивото на развитата
We-power.
Мнозина автори смятат, че понастоящем повечето общности за сигурност са плуралистични както от теоретична, така и от емпирична гледна точка и
е трудно да се предположи, че те биха могли да достигнат степен на интеграция, която да ги трансформира в амалгамни. За тази цел са нужни продължителна еволюция и качествено различен световен ред, с много по-модерна, дори постмодерна институционална архитектура за сигурност, когато в много по- малка степен военната сила ще бъде регулиращ фактор в международните отношения. Нерядко в анализите може да се срещнат и твърдения, че Карл
CLXVII
Съвещание по сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) — създадено през 70-80-те години на ХХ век като многостранен форум за диалог и преговори между Запад и Изтока; предтеча на днешната Организация за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) общоевропейски орган, който се състои от 56 държави от Европа, бившия
Съветски съюз, САЩ и Канада.
182
Дойч при своето разделяне на общностите за сигурност на две групи, отделя прекомерно внимание на дихотомии (присъщи на периода на Студената война), като „национално—интернационално”, „вътрешен—външен”, „йерархия—
анархия”, и приписва тези характеристики съответно на амалгамността и плуралистичността
410
Може да
се обобщи, че най-съществените, „задължителни” черти и свойства на всяка
общност за сигурност са:
(1) интегритет;
(2) споделена сигурност;
(3) чувство на сплотеност;
(4) готовност за съвместно отстояване на интересите;
(5) договореност, че всички спорове между участниците в нея ще се решават единствено с мирни средства и преговори;
(6) наличие на механизми, институции и традиции за
преодоляване на заплахите, споровете и конфликтите.
Повече от четири десетилетия след знаменитото изследване на Карл
Дойч и неговите колеги, в самия край на ХХ век Еманюел Адлер (Emanuel Adler) и Майкъл Барнет (Michael Barnett) изтупват праха от понятието „общност за сигурност”, връщат го на сцената на теорията за международните отношения и го доразвиват. Те се отказват от идеята за амалгамните общности за сигурност.
Според тях общност за сигурност е „транснационален регион, състоящ се от суверенни държави, чиито народи запазват надеждни предвиждания за мирна промяна”
411
. Те придават особено значение на релационния характер на общността, като загатват за процеса на социално взаимодействие, обучение и изграждане на навици, допринасящ за създаването на адекватни предвиждания
(предвиждания, които обикновено са изградени от тълкувания на онова, което се е случило в миналото при подобни ситуации), и на по-висока степен на надеждност.
Еманюел Адлер и Майкъл Барнет смятат, че
първото условие, на което са длъжни да отговарят едни държави, за да бъдат
част от общност за сигурност, е свързано със споделени идентичности, ценности и значения. Това чувство те наричат
„чувство за „we-ness” (то е по-силно от споменатото по- горе „
we-filling”). Съвкупността от общи идеи трябва не само да бъде приета от всички, но и да бъде трансформирана в поведение, при това както на международно, така и на вътрешно равнище.
Второто условие е, че държавите в общността имат разнообразни
и преки взаимоотношения, техните взаимодействия възникват не индиректно и само в специфични и изолирани области, а по-скоро в някаква форма на контакти „лице в лице”. И
Сподели с приятели: