Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Плуралистичните общности за сигурност
- „чувство за „ we-ness ”
- Второто условие
| плуралистични. Амалгамните общности за сигурност се изграждат чрез формално сливане на две или повече преди това независими единици в едно и единно, по-голямо политическо цяло, с някакъв тип общо (унитарно или федерално) правителство. Крал Дойч дава пример със САЩ, където определен брой първоначално независими щати са се слели в единен съюз с един висш и ситуиран над всички щати център за вземане на решения 404 . Основната цел за интеграцията на амалгамните общности за сигурност е „не само запазването на мира между интегрираните политически единици, но и придобиването на по- голяма сила изобщо или на специални цели, или на обща ролева идентичност, или на някакво съчетание от тях” 405,406 С други думи, може да се каже, че в амалгамните общности за сигурност отделните единици, макар и запазвайки някои елементи от собствените системи за сигурност, изграждат съвместна система за сигурност в рамките на общността, като нейните институции за планиране, управление и контрол стоят над всички членуващи държави и поемат изцяло гаранциите за индивидуалната сигурност на всяка една от тях. САЩ действително са пример за такава общност — на своите щати. Донякъде това важеше и за Варшавския договор, макар че доброволността на участието в него може да се оспорва. Доктрината Брежнев CLXV (доктрината на социалистическия интернационализъм и ограничения суверенитет CLXVI ) не даваше обективни критерии за заплахи за сигурността на отделните държави членки. Би могло да се очаква, че в своята постепенна еволюция Европейският съюз ще еволюира все повече към една амалгамна общност за сигурност. Плуралистичните общности за сигурност са относително по- постижими и в немалка степен напълно достатъчни, ако основната цел на интеграцията е мирът. Такива общности могат да се изградят и поддържат по- лесно, защото в тях отделните държави съхраняват своята независимост и политическата си автономия, а техните правителства запазват своята юридическа самостоятелност и независимост. Следователно те са предпочитано средство за запазване на мира между съставящите ги единици. Карл Дойч дава пример за плуралистична общност за сигурност с общата територия на САЩ и Канада — две отделни управляеми единици образуват общност за сигурност, без да се сливат в едно цяло 407 Както посочва Холгер Мьолдер (Holger Mölder), плуралистичните общности за сигурност се сформират на базата на: споделени либерално- демократични ценности; комплексна взаимозависимост на държавите членки; принципи на демократичния мир; стратегия на партньорство и споразумения за кооперативна сигурност; колективна отбрана и колективни механизми за сигурност в кризисни ситуации. Ето защо те в много голяма степен отговарят на CLXV Леонид Брежнев (1907—1982, фактически ръководител на Съветския съюз като първи секретар на ЦК на КПСС в 1964 —1966 г. и генерален секретар на ЦК на КПСС в периода 1966—1982 г.). CLXVI Доктрина на социалистическия интернационализъм и ограничения суверенитет — под камуфлажа на принципа за „социалистическата солидарност”, следващ от разбирането, че „посегателството срещу социализма в една отделно взета социалистическа държава е посегателство срещу социалистическата система като цяло”, СССР бе провъзгласил правото си да оказва, заедно със своите сателити от Варшавския договор, „братска помощ” на всяка социалистическа страна, която се отклонява недопустимо от определения от съветската идеология единствено правилен път на развитие и с това застрашава „делото на мира и социализма”. 181 Кантовия модел за мирен съюз, основан върху принципите на демократичния мир 408 Карл Дойч смята, че и в двата типа общности за сигурност (амалгамните и плуралистичните) трябва да има известна форма на институционализация — от много хлабава връзка (Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа CLXVII , през 70—80-те години на ХХ век) до силно развита мрежа от институции (Европейският съюз). Съществена характеристика на общностите за сигурност, както от първия, така и от втория тип е, че изграждащите ги държави не просто няма да използват войната или заплахата за война като средство за разрешаване на техните противоречия, но няма и да се подготвят за война спрямо другите държави членки 409 В плуралистичните общности за сигурност отделните единици запазват в много голяма степен самостоятелността на националните системи за сигурност. В същото време те прехвърлят немалка част от функциите по гарантирането на своята сигурност към системата за сигурност на Общността и към нейните институции за планиране, управление и контрол. В тези институции всички държави (поне на теория) участват на равноправни начала и могат да защитават интересите си. Като пример за такава общност може да се посочи НАТО. Амалгамните общности за сигурност приличат на тъкан, на платно, от което където и каквото парченце да се отреже, от гледна точка на сигурността, то ще бъде едно и също, сравнително хомогенно, съдържащо напълно свойствата на цялото (Тенеси и Джорджия). При плуралистичните общности за сигурност всяко едно отрязано от платното парче, си има своя собствена идентичност в сигурността, а в случай че се скъса връзката с центъра или се наложи, може да мине на функциониране в автономен режим (Турция и Гърция). Плуралистичните общности са като суровото яйце — макар и в едно цяло, те са с отличими белтък и жълтък. Амалгамните са като разбитото за омлет яйце. Както бе посочено по-горе, между участниците в общностите за сигурност в една или друга степен се изработва чувството и силата „Ние” (We-power), вместо „Аз и Ти” (Me and You), което лесно би могло да прерасне в „Аз срещу Теб” (Me against You). Изграждането на We-power е базисна задача за държавите от общността, ако по пътя на това изграждане има прекалено много препятствия, свързани с исторически страхове, нагласи, стереотипи, с намеса на външни фактори и сили, това може да компрометира изграждането на общността. За стабилността на общността и перспективите пред нея може да се съди именно по нивото на развитата We-power. Мнозина автори смятат, че понастоящем повечето общности за сигурност са плуралистични както от теоретична, така и от емпирична гледна точка и е трудно да се предположи, че те биха могли да достигнат степен на интеграция, която да ги трансформира в амалгамни. За тази цел са нужни продължителна еволюция и качествено различен световен ред, с много по-модерна, дори постмодерна институционална архитектура за сигурност, когато в много по- малка степен военната сила ще бъде регулиращ фактор в международните отношения. Нерядко в анализите може да се срещнат и твърдения, че Карл CLXVII Съвещание по сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) — създадено през 70-80-те години на ХХ век като многостранен форум за диалог и преговори между Запад и Изтока; предтеча на днешната Организация за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) общоевропейски орган, който се състои от 56 държави от Европа, бившия Съветски съюз, САЩ и Канада. 182 Дойч при своето разделяне на общностите за сигурност на две групи, отделя прекомерно внимание на дихотомии (присъщи на периода на Студената война), като „национално—интернационално”, „вътрешен—външен”, „йерархия— анархия”, и приписва тези характеристики съответно на амалгамността и плуралистичността 410 Може да се обобщи, че най-съществените, „задължителни” черти и свойства на всяка общност за сигурност са: (1) интегритет; (2) споделена сигурност; (3) чувство на сплотеност; (4) готовност за съвместно отстояване на интересите; (5) договореност, че всички спорове между участниците в нея ще се решават единствено с мирни средства и преговори; (6) наличие на механизми, институции и традиции за преодоляване на заплахите, споровете и конфликтите. Повече от четири десетилетия след знаменитото изследване на Карл Дойч и неговите колеги, в самия край на ХХ век Еманюел Адлер (Emanuel Adler) и Майкъл Барнет (Michael Barnett) изтупват праха от понятието „общност за сигурност”, връщат го на сцената на теорията за международните отношения и го доразвиват. Те се отказват от идеята за амалгамните общности за сигурност. Според тях общност за сигурност е „транснационален регион, състоящ се от суверенни държави, чиито народи запазват надеждни предвиждания за мирна промяна” 411 . Те придават особено значение на релационния характер на общността, като загатват за процеса на социално взаимодействие, обучение и изграждане на навици, допринасящ за създаването на адекватни предвиждания (предвиждания, които обикновено са изградени от тълкувания на онова, което се е случило в миналото при подобни ситуации), и на по-висока степен на надеждност. Еманюел Адлер и Майкъл Барнет смятат, че първото условие, на което са длъжни да отговарят едни държави, за да бъдат част от общност за сигурност, е свързано със споделени идентичности, ценности и значения. Това чувство те наричат „чувство за „we-ness” (то е по-силно от споменатото по- горе „we-filling”). Съвкупността от общи идеи трябва не само да бъде приета от всички, но и да бъде трансформирана в поведение, при това както на международно, така и на вътрешно равнище. Второто условие е, че държавите в общността имат разнообразни и преки взаимоотношения, техните взаимодействия възникват не индиректно и само в специфични и изолирани области, а по-скоро в някаква форма на контакти „лице в лице”. И Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|