200 окаяно състояние на война”
476
. За Шарл дьо Монтескьо (Charles de Montesquieu,
1689
—1755) сигурността е термин при дефинирането държавата. Готфрид
Лайбниц (Gottfried Leibniz, 1646—1716) пояснява: „Моето
определение за Държава или за това, което латинците [в древен Рим] са наричали „
Република” е: това е велико общество на което целта е общата сигурност („
la sûreté commune”)
477
. Според Фредерик Бастия (Frédéric Bastiat, 1801—1850):
„Държавата ще се проявява единствено чрез неоценимото гарантиране на сигурността”
478
. Или както пише Роман Херцог (Roman Herzog, учен и германски президент в периода 1994—1999 г.): „Сигурността по отношение на враговете винаги е била великолепен мотив за основаване и укрепване на държави”
479
Той цитира също така забележителния германски филолог, философ, лингвист и държавник Вилхелм фон Хумболт (Wilhelm von Humboldt, 1767—1835):
„Надявам се да изведа първото положително правило: че запазването на сигурността —
както срещу външните врагове, така и по отношение на вътрешните раздори, — трябва да изчерпва държавата и да занимава изцяло нейната дейност”
480
Но и обратното е вярно — Сигурността е следствие от Държавата — само така тя е можела да бъде надеждно и оптимално гарантирана.
Много остро възниква въпросът: „Що е Сигурност на Държавата?” Обаче най-напред трябва да се попита: „На коя Държава?”. Дали става въпрос за
Сподели с приятели: