199
С други думи, ако и при двете култури се приема, че
бъдещето е несигурно, то при едната култура това се оценява като препятствие, като неизбежност, налагаща да се минимизират опасностите от това неизвестно бъдеще, а при другата — като възможност, като предпоставка да се използват
неизвестностите на бъдещето, така че да се извлече най-добрия възможен резултат от тях.
Хофстеде пояснява също така, че „избягването на несигурността не бива да се смесва с избягването на риска — несигурността се отнася към риска, така както тревожността към страха. Страхът и рискът се насочват към нещо конкретно — обект при страха, събитие при риска [...] .Тревожността и несигурността са по-общи усещания [...]. Тревожността няма предмет.
Несигурността [...] е ситуация, при която всичко може да се случи и ние нямаме никаква представа какво може да бъде то. В
момента, в който несигурността се прояви като риск, тя престава да бъде източник на тревожност. Може да се превърне в източник на страх, но може и да се приеме за нещо рутинно [...]
Избягването на несигурността води много повече до намаляване на
неопределеността, отколкото до намаляване на риска”
475
Сподели с приятели: