205 механизъм на финанси, привличащ като магнит лобистки и корпоративни интереси. Това създава нова система на размити граници между Голямото
Правителство и Големия Бизнес, която може да се нарече „корпоратистка”, т.е. действаща на принципа на корпоратизма. Нейната главна характеристика са огромни трансфери на публично благо в частни ръце, превръщайки в най- печеливш бизнес поемането на големи сектори на
сигурността от частни компании495
Преди Военнопромишленият комплекс (ВПК) притискаше властта да води войни. Знае се, че ако арсеналите са пълни, а трябва да се закупува ново въоръжение, то най-евтината утилизация на всяко оръжие и боеприпаси е войната. Освен това, за да се въведат нови системи въоръжения, те трябва да се тестват, а най-доброто тестване е проведеното в реални бойни условия.
Сега вече не ВПК, а Комплекса на капитализма за бедствията (
DCC, ККБ), или
Бедственопромишленият комплекс (БПК), т.е. комплексът от множество фирми, свързани със сигурността, очакващи от държавата нови и нови поръчки и печелещи от възникването и
регулирането на кризи, притиска властта, иска нещо да възстановява (след разрушения), да охранява (различни цивилни или военни обекти), да строи, да лекува, да обучава (полицейски и военни сили), да разминира, да патрулира, да разработва находища, да изразходва (държавен резерв или мобилизационни ресурси). Този комплекс се „храни” при кризи, бедствия и аварии, при операции зад
граница и борба с тероризма, той печели от извънредни ситуации. А оттук сме близо до мисълта, че когато „огладнее” за подобна ситуация,
Комплексът на капитализма за бедствията
(Бедственопромишленият комплекс) ще поиска от властта да му я предостави, да му я организира! Всички тези компании, които печелят от държавата проекти и мисии, свързани със сигурността и отбраната, могат, както досега ВПК, да искат
нови и нови войни и кризи, защото се облагодетелстват от тях и от работата на съответния терен. И у нас има случаи, когато, особено в някои по- специфични в етническо отношение региони на страната, политици и бизнесмени (близки до разпределителния механизъм на държавата ни при извънредни ситуации) потриват ръце, че Господ не ги забравя, а им праща от време на време я пожар, я наводнение, може и суша — всичко е добре дошло, защото има гарантирани ползи за техните банкови сметки.
Разглеждането на ролята на държавата в сигурността не трябва да се прави не абстрактно, а с оглед на конкретната историческа ситуация. Това изисква да се даде отговор на въпроса как изглежда понятието сигурност при новите предизвикателства и какви измерения придобива то, когато се пречупва през призмата на съдбата на националната държава. Защото системата за национална сигурност не е херметизирана и стегната в неразчупим и неразкъсваем корсет. Тя на практика е една сложна адаптивна, отворена и податлива за външни въздействия система.
Все още националната държава е тази, която има правомощията и функциите да дава отговор на сериозните заплахи и рискове. При това става дума за такива задачи и отговорности в сигурността, които винаги са неотменима и неотменна грижа на държавата и са нейното (на държавата) друго име. Така че е и нереалистично, и безотговорно да се разтоварва шоково държавата от тези нейни задължения. Трябва да се потърси какъв е този минимум от задължения, от които държавата не може да се разтовари, без да рискува да престане да е държава. Това са същностните функции на
206 държавата в сигурността и е необходимо да се създадат оптималните условия, така че тя да ги осъществява пълноценно.
По-рано посочих, че сигурността има две съставляващи —
обективна и
Сподели с приятели: