121 несигурността, за „нов наказателен разум, целящ да криминализира бедните”, за „политика на криминализация на нищетата”, за „карцерална хипертрофия” и
„наказателно управление на социалната несигурност”. Става дума за използване на репресивната сила на държавата за системно и структурно насилие върху бедността, раждаща престъпност и
върху престъпността, родена от бедността. След като от допускането, че има бедни хора, които извършват престъпления се преминава към приемането, че бедността е пряка причина за престъпността; както и след
като взема връх разбирането, че вината за това, че са бедни, е на самите бедни, на тяхното отношение към себе си и към закона,
на тяхното поведение, тогава спрямо бедните има само една крачка — да бъдат репресирани те с цялата сила на държавата. Така се постига
„неутрализиране на непокорното спрямо новия икономически ред население”.
Намаляването на инвестициите в по-справедлива социална политика, т.е.
Сподели с приятели: