Старогръцки легенди и митове

433
Най-сетне помолих Еол да ни пусне да си заминем за родината.
Той се съгласи. На прощаване ми даде голям мях, завързан със сребърна връв. В този мях бяха поставени подчинените на Еол ветрове. На свобода беше оставен единствено Зефир. Той трябваше да кара корабите ни към родна Итака. Еол забрани да развързваме меха дотогава, докато пристигнем в родината. Но великият Зевс не бе ми отредил да се завърна в родината. Когато на десетия ден от плаването се показа вече Итака, боговете ме потопиха в дълбок сън. А моите спътници започнали да говорят помежду си, че Еол сигурно ми с дал много злато и сребро, сложено в меха, щом не позволявам да се развързва. Подтикнати от любопитство, моите спътници развързали меха. Ветровете изскочили от него и вдигнали страшна буря в морето.
От шума на бурята аз се събудих и в отчаянието си исках да се хвърля в морето, но се покорих на съдбата и като се загърнах в плаща си,
легнах на кърмата.
Бурята отново ни отнесе до острова на Еол. С един от моите спътници аз отидох в Еоловия дворец и помолих Еол втори път да ми помогне да се завърна в родината. Но Еол се разсърди. Изгони ме от двореца си и каза, че никога няма да помага на такъв като мене, когото боговете ненавиждат и преследват. Проливайки горчиви сълзи, аз напуснах Еоловия дворец.
Одисей у лестригоните. Отново поехме по морето. Шест денонощия плавахме и накрая стигнахме до някакъв остров.
Навлязохме в тих залив. Единадесет от моите кораби спряха до брега и моите спътници ги изтеглиха на крайбрежния пясък. А своя кораб аз оставих навътре в залива. Изкачих се на една скала, за да огледам околността. Никъде не се виждаха нито стада, нито обработени ниви;
само тук-таме се издигаше пушек. Изпратих трима от спътниците си да разузнаят кой живее на острова. Те тръгнаха. Недалеч от голям град, при един кладенец, моите спътници срещнали една мома с огромен ръст; тя ги завела в града — в двореца на баща си Антифат,
владетеля на лестригоните. В двореца те видели Антифатовата жена,
на ръст колкото висок хълм. Тя заповядала да извикат мъжа й, който в това време бил на събрание на старейшините. Той дошъл тичешком,
хванал едного от спътниците ми, разкъсал го и от месото му и сготвил

434
ядене. Другите мои спътници хукнали да бягат и пристигнаха на корабите. А Антифат свикал лестригоните. Те дотичаха до брега на морето, започнаха да къртят цели скали и да разбиват корабите ни. Чу се трясък от разбиваните съоръжения, чуха се и виковете на избиваните. Лестригоните избиха всичките ми спътници от единадесетте кораба и като ги набучиха на колове, отнесоха ги в своя град. Аз едва се спасих с моя кораб. Сега от дванадесетте кораба ми остана само един.

Изтегляне 3.89 Mb.

Сподели с приятели: