108
Полидект не повярвал, че Персей е извършил такъв голям подвиг. Той започнал да се подиграва с богоравния герой и го нарекъл лъжец. Подигравали се с Персей и приятелите на Полидект. В гърдите на Персей забушувал гняв, той не можел да прости тия оскърбления.
Очите му страшно блеснали; той извадил Медузината глава и извикал:
— Ако не вярваш, Полидекте, ето ти доказателството!
Полидект погледнал главата на горгоната и в миг се превърнал на камък. Не избягнали тази
участ и приятелите на царя, които пирували с него.
ПЕРСЕЙ В АРГОСПерсей предал властта над остров Сериф на Полидектовия брат
Диктис, който някога спасил него и майка му, а самият той с Даная и с
Андромеда заминал за Аргос. Когато Персеевият дядо. Акризий се научил, че е пристигнал внукът му, спомняйки си предсказанието на оракула,
избягал далеч на север, в Лариса. Персей пък се заел с управлението на родния Аргос. Той върнал шлема на Хадес, крилатите сандали и вълшебната торба на нимфите, върнал и на Хермес острия му меч. А главата на Медуза подарил на Атина Палада; тя я прикачила на гърдите си върху лъскавата си броня. Щастливо управлявал Персей в Аргос.
Дядо му Акризий не избягнал онова, което му била определила неумолимата съдба. Веднъж Персей устроил великолепни игри.
Много герои се стекли на тях. Между зрителите бил и остарелият вече
Акризий. През време на състезанието в хвърляне на тежък диск
Персей силно запокитил бронзовия диск. Тежкият
диск се издигнал високо, до самите облаци, а като паднал на земята, ударил със страшна сила Акризий по главата и го убил на място. Така се изпълнило предсказанието на оракула. Потънал в скръб, Персей погребал Акризий, като съжалявал, че неволно станал убиец на дядо си. Персей не искал повече да управлява в Аргос — царството на убития от него Акризий; той отишъл в Тиринт и царувал там дълги години. Аргос пък Персей оставил под управлението на роднината си
Мегапент.
109
СИЗИФИзложено според поемите „Илиада“ на Омир и „Героини“ наОвидий.Сизиф, син на бога — повелител на всички ветрове, Еол, бил основател на град Коринт, който в най-стари времена се наричал
Етера.
Никой в цяла Гърция не можел да се равнява по коварство,
хитрост и ловкост на ума със Сизиф. Благодарение на своята хитрост
Сизиф натрупал несметни богатства в Коринт; надалеч се разнесла славата за неговите съкровища.
Когато дошъл
при него богът на смъртта, мрачният Танатос, за да го заведе долу, в печалното царство на Хадес, Сизиф, който предварително бил почувствувал приближаването на бога на смъртта,
коварно подвел бог Танатос и го оковал във вериги. Тогава хората по земята престанали да умират. Никъде не ставали вече великолепни погребения; хората престанали и да пренасят жертви на боговете от подземното царство. Бил нарушен редът, установен от Зевс на земята.
И гръмовержецът Зевс изпратил при
Сизиф могъщия бог на войнатаАрес. Арес освободил Танатос от оковите, а Танатос изтръгнал душата на Сизиф и я отвел в царството на сенките на умрелите.
Но и тук хитрият Сизиф успял да се справи. Той казал на жена си да не погребва тялото му и да не принася жертви на подземните богове. Жена му го послушала. Хадес и Персефона дълго чакали жертвоприношенията при погребението. Но тях ги няма и няма! Най- сетне Сизиф се приближил до трона на Хадес и казал на владетеля на царството на умрелите:
— О, владетелю на душите на умрелите, велики Хадесе, равен по могъщество на Зевс, пусни ме да отида на светлата земя. Ще заповядам на жена си да ти принесе богати жертви и пак ще се върна в царството на сенките.
Така Сизиф измамил владетеля Хадес и той го освободил да отиде на земята. Разбира се, че Сизиф не се върнал в Хадесовото царство. Той останал в разкошния си дворец и весело пирувал, като се
110
радвал, че единствен измежду всички смъртни е съумял да се върне от мрачното царство на сенките.
Хадес се разгневил и пак изпратил Танатос да вземе душата на
Сизиф. Танатос се явил в двореца на най-хитрия от смъртните и го заварил на великолепен пир. Омразният и на богове, и на хора бог на смъртта измъкнал душата на Сизиф; сега Сизифовата душа завинаги отлетяла в царството на сенките.
В задгробния живот Сизиф изтърпява тежко наказание заради всичкото си коварство, всичките измами, които е извършил на земята.
Той е осъден да изкачва на една висока стръмна планина грамаден камък. Напрягайки всички сили, Сизиф работи. Едри капки пот се стичат от него поради тежката работа. Все по-близо е върхът; още малко усилие и край на Сизифовия труд! Но камъкът се изплъзва от ръцете му и
с трясък се търкулва надолу, като вдига облаци прах. И
Сизиф отново се залавя за работа.
Така вечно търкаля Сизиф камъка и никога не може да стигне до целта — до върха на планината.