106
яви ти сам да спасиш Андромеда, когато беше прикована към скалата,
защо тогава не я отне от чудовището?
Финей нищо не отговорил на Кефей; той гневно гледал ту
Кефей, ту прекрасния син на Зевс и изведнъж с всички сили запратил копието си по Персей. Копието минало покрай него и се забило в дивана, на който седял Персей. Младият герой го
изтръгнал със силната си ръка, скочил от мястото си и страшно замахнал с копието.
Той щял да убие Финей, ако тоя не се бил скрил зад жертвеника;
копието ударило в главата героя Рет и той паднал мъртъв. Пламнал ужасен бой. Войнствената Атина бързо долетяла от Олимп в помощ на брата си Персей. Тя го закрила със своята егида и му вдъхнала непобедимо мъжество. Хвърлил се в боя Персей. Като светкавица блести в ръцете му смъртоносният меч, с който убил Медуза. Един след друг той поваля героите, дошли с Финей. Пред Персей се натрупва планина от тела, потънали в кръв. Той грабнал с две ръце огромния бронзов съд, в
който смесвали виното за пира, и го запратил в главата на героя Евритой. Героят като сразен от гръм се строполил и душата му отлетяла в царството на сенките. Един след друг падат героите, но Финей е довел със себе си много герои. А Персей е чужденец в царството на Кефей; той няма много другари в боя, почти сам трябва да се сражава с множеството врагове. Много съратници на
Персей вече паднали в тази бясна битка. Загинал, ударен от копие, и певецът, който със сладкозвучно
пеене услаждал пируващите,
акомпанирайки си на златострунна китара. Падайки, певецът закачил струните на китарата и те зазвучали печално като предсмъртен стон;
но звънът на мечовете и стоновете на умиращите заглушили звука на струните. Като градушка, шибана от вятъра, летят стрелите.
Прислонявайки се към една колона и закрит с лъскавия щит (егида) на
Атина, Персей се бие с враговете. А те са заобиколили героя от всички страни, боят около него става все ни яростен. Като видял, че го застрашава неизбежна гибел, могъщият син на Даная извикал гръмогласно:
— Ще
потърся помощ от врага, който унищожих! Сами ме принудихте да прибягна към неговата защита! Всички, които сте ми приятели, по-скоро се обърнете гърбом!
Бързо измъкнал Персей от чудната торба главата на горгоната
Медуза и я вдигнал високо над главата ся. Нападащите Персей герои
107
един след друг се превръщат в каменни статуи. Едни от тях се вкаменили така, както са замахнали с меча, за да пронижат гърдите на врага си, други — както се готвят да
хвърлят острите си копия, трети
— както са се закрили с щитовете. Само едно поглеждане към главата на Медуза ги обърнало в мраморни статуи. Цялата зала на пиршеството се напълнила с мраморни статуи. Когато Финей видял,
че всичките му приятели са се превърнали в камъни, обзел го страх.
Като паднал на колене и протегнал умолително ръце към Персей,
Финей се провикнал:
— Ти победи, Персее! О, прибери по-скоро ужасната глава на
Медуза — моля те, скрий я! О, велики сине на Зевс,
всичко вземи,
владей всичко, само живота ми остави!
Персей му отвърнал с насмешка:
— Не бой се, жалки страхливецо! Няма да загинеш от моя меч.
Аз ще ти дам награда за вечни времена! Ти ще стоиш вечно тук, в
Кефеевия дворец, за да се радва жена ми, като гледа образа на първия си годеник.
Героят насочил към Финей Медузината глава и колкото и да се стараел Финей да не гледа ужасната горгона, все пак погледът му паднал върху нея и в миг той се превърнал в мраморна статуя. И ето превърнатият в камък Финей е застанал приведен като роб пред
Персей. Навеки се е запазил в очите на статуята Финей изразът на страх и на робска молба.
Сподели с приятели: