“Стратегия на ефективната практика” Глава 06-01 Стратегия на ефективната практика

радост или “тиха радост”

радост от простите неща, безпричинна радост

възторг
2 линия:

удоволствие

блаженство

екстаз

атман
= = = = = = = = = = = = = =

*) Резониращ образ: уличен пес с провиснали уши, влажен нос и игриви очи търчи из двора и от време на време хапе, джафка, неочаквано замира. Неговите страни се повдигат, от езика му капе слюнка и той отново побягва.

*) Резонира с поведението, наречено от муцуните “зверячест”. Ето примерно описание на такова поведение: “Ние започнахме да щуреем, да ръмжим, да се хапем, да се търкаляме. Тя беше истински звяр в тази игра: пищеше, ръмжеше, смееше се, имаше няколко момента, когато негативният фон напълно изчезваше на това място и имаше пълна откритост към това същество, пълно отдаване на играта с него. Тя напълно се беше отдала на играта, беше очевидно, че тя не мисли за това как изглежда, тя без да бъде предпазлива радостно щурееше с пълно самоотдаване. Все едно ние двете бяхме хванали вълна и тя ни носеше. И всичките й движения резонираха с моите радостни желания и обратно.”

*) Агава: “Тежестта падна и дишам с пълни гърди. Всичко е лесно! Безгрижен детски смях. При ходене имам чувство за полет – нямам усещане за тялото си, само галещите стъпалата ми докосвания на пътя се отразяват в гърба и ръцете като приятни вълни.”

*) Радост възниква буквално от всичко, което попада в полето на вниманието ми. Особено това се проявява при възприятието на хората, изпитващи ОзВ и от това, което ние наричаме “природа”.

*) Мисъл – колко е възхитително това, че го има този камък!
“Възторг”:

*) Агава: “Когато гледаш отвисоко брега на небето-река ти спира дъхът”

*) леко, спокойно, прозрачно

*) Резониращ образ: до водопада се образува много тънка, почти невидима завеса от водни пръски. Само дъгата я издава и пронизителната свежест при вдишване.

*) Резонира с думите “наслаждение”, но думата “наслаждение” ще използвам основно за обозначаване на усещане, за да се избегне смесването на термините.

*) Ванеса: “Резонира с образа на малко ручейче, което си избира пътя в гората сред корените.”

Възможно е този резонанс да възниква още и поради това, че процесът на търсене на действия, които носят удоволствие много напомня на движението на ручейчето, промъкващо се между клончета, буци и корени.

*) меко, гъсто, а когато е интензивно – мощно, разтопяващо всичко по пътя си

*) Когато блаженството достига определена интензивност (аз по определение обозначавам това ниво на интензивност като равно на 8), то придобива качество, резониращо с думите “непоносимо хубаво” и това ОзВ аз наричам “екстаз”.

*) При достигане на определено ниво на интензивност (по определение аз му давам 7-8 степен), екстазът придобива качество, резониращо с думата “поглъщащ” екстаз. Характерното му отличие от обикновения екстаз е в това, че абсолютно всяко възприятие (даже такова, което извън ОзВ би била болезнено, неприятно или уморително) предизвиква само усилване на изблиците на екстаза.

*) Екстатичната форма на блаженството се отличава от “екстаза” – тук може да възникне смесване на термините (особено у теоретиците, чиито сложности са ми безразлични, тъй като мен ме интересуват практикуващите, а не теоретизиращите), но аз допускам това, поради факта, че с това ОзВ ярко резонира оменно думата “екстаз”. “Екстатичната форма на блаженството” се отличава от “екстаза” по качеството, което резонира с думите “тържество” и “непоколебимост”.

*) Три центъра на проявяване на екстаза: средата на гърлото, средата на горната част на гърдите, сърцето. Подпалени едновременно, тези три центъра водят до екстаз с непоносимо качество, екстазът се разлива из цялото тяло и извън неговите предели, пробуждат се физическите преживявания, започва запалването на “Атман”.

*) От дневника на Ежатина: “Събудих се от острото усещане за екстаз. В гърлото, струва ми се, че точката беше малко по-ниско от средата, не помня точно. Пак същата особеност: в точката екстазът е толкова непоносим, че ми се струва, че това е невъзможно, а по цялото тяло, в сравнение с това, което е в точката – е среден, а в сравнение с това, което съм изпитвала преди – непоносим.

Преди, когато изпитвах екстаз в гърлото, колкото по-далеч от гърлото отиваш, толкова той беше по-слаб, постепенно угасваше. Аз можех примерно да покажа, че ето тук е неговата граница, а тук вече го няма. А този път екстазът беше в цялото ми тяло, даже в лапите беше също толкова ярък колкото в гърдите близо до точката. Отново образът на крушката – в нея светлината пламва мигновено, равномерно и свободно.

Когато се събудих, преживяването тъкмо започваше, когато то пламна, тялото ми стана по-леко с две трети, границите се сляха, проявяваха се фрагменти от средната сфера на пустотата. Ясна сфера нямаше, но нещо наоколо се образуваше. Аз не помня колко продължи това. Помня, че на няколко пъти екстатичността спадаше и аз я възвръщах чрез усилия. После някакси съм заспала.

Спомних си, че Бо казваше, че е необходимо да се запали триъгълникът на екстазаа, тогава възниква атман, а това даже не е още триъгълник, това са само негови фрагменти, нима може да има такива възприятия?”
“Атман”

*) Свързан е с физическо усещане: “продълговат, размерът му е колкото малкия пръст на ръката, в сърцето”.

) Резонираща фраза: “Неописуемо блаженство”, “по-силно от всички възможни наслади”, “извън пределите на възможното”.

) Сияещи златисти нишки се разтичат във всички посоки вътре и извън тялото. Няма граници.

) Ежатина: “През нощта се събудих от остро усещане на точка на непоносимо блаженство в сърцето. Дъхът ми спря, точката веднага стана твърдо камъче с непоносимо блаженство. В следващия момент цялото ми тяло засия от блаженство, все едно е крушка, която прелива в разноцветни оттенъци на непоносимо блаженство. Крушка – защото понякога усещането се разлива по тялото като нещо гъсто, на което като че нещо му пречи и аз мога да проследя, че на место то е по-ярко, а тук нямаше постепенно разпространяване, веднага всичко пламна равномерно, като светлината в крушката и започнаха да се преливат различните оттенъци на блаженството.

В твърдото камъче в сърцето имаше такова съсредоточаване на екстаз, че ми се струваше, че от това мога да умра. Атман? Веднага се появиха скептичните мисли – това не можа да се случи на мен. Възприятието започна да гасне. Тогава породих самоотричане – аз не искам това за себе си, аз искам да дам това на Фьорд. Възприятието рязко се усили, възникна преживяване, което резонира с думите “не искам ОзВ за себе си, не искам да се примирявам с това, че може би няма никого повече и да отида в пещера да пораждам ОзВ. Искам ОзВ само, за да могат те да бъдат и на другите места, ще се боря за тези същества”.

Сега аз не изпитвам онова възприятие, аз повтарям думите, които съм запомнила приблизително, но не ги преживявам. Помня само, че това самоотдаване ярко резонира с атмана”.
= = = = = = = = = = = = = =

Група на Яснотата:
1 линия:

Игра на сенки

Отсъствие на “аз”

Всички спят

Още веднъж подчертавам – яснотата е самостоятелно ОзВ. Когато го описваме, то прибягваме до образи и думи, но яснотата – тя не е образи и думи (вж. 02-01-10).

= = = = = = = = = = = = = =
Общи качества на “Яснотата”:

*) Фьорд: “След като прочетох разбора на моите записки, който направи Бо, озпитах яснота -10 и радост. После имах възприятие за себе си като кристално кълбо, което свети във всички посоки с чиста студена бяла светлина.При това имаше усещане за лекота и свежест. След това възникна силно преживяване на чувство за красота, няма възхищение от красотата на яснотата: яснотата се преживяваше като поразително красиво, прекрасно същество. Искаше ми се да замра, да затая дъх и да съзерцавам красотата на яснотата. После интензивното чувство за красота спадна до 6 и се държеше като фон няколко часа. Възникна яснота, че яснотата и чувството за красота винаги се проявяват заедно, просто по-рано не бях забелязала това.”

*) Рязко спадане – практически до пълна нула – на значимостта на това, което става в света на помрачените хора, преди събитията бяха “важни” и “реални”, а сега те като че ли отстъпват на заден план, все едно мътни, едва забележими сенки преминават някъде в далечината и няма начин да възникнат НЕ при възприятието на тези сенки. На преден план има възторг, предусещане, стремеж, блаженство и пр.

*) Фьорд: “Често възниква образът на далечна стена на пещера, слабо осветена от светлината на огън. На нея се виждат смътно различими сенки. Резонира с яснотата: възниква разбиране за абсурдността на привързаността. Резонира с “тук и сега”.

*) Фьорд: “Резонира с физическото преживяване за здрав вътрешна опора-стълб, с диаметър примерно колкото половината от диаметъра на тялото”.

*) Резонира с мисълта: “Не е възможно на никого да прехвърлиш отстраняването на помраченията. Нищо, освен усилията, проявени на това място, няма да може да породи на това място ОзВ. Има само възприятия, сред които няма възпирятия “аз” или”ти”.

*) Резонира с радостната самот, абсолютната самодостатъчност.
“Всички спят”:

*) Изведнъж става ясно, че всичко хора около теб спят или даже са мъртви, те не са живи, това са просто механизми, само рядко тук-там ще проблесне нещо живо.

“съсредоточеност”, или “наситеност”, или “плътност” или “гъстота”

“дълбочина”, или “симфоничност”, или “ширина на спектъра” или “изобилие на оттенъците”

“интензивност”

“пронизителност”

“магнетичност”

“всеобхватност” или “проникваща способност”

“масивност” (свойствено на ОФ)

“свежест” (най-вече свойствено на еОзВ)
Качествата на ОзВ също така могат да бъдат описани и чрез резонансния метод:
“Екстатичност”:

*) Ежатина: “Резонира с образа на кристално чиста вода, на бурен, но абсолютно прозрачен ручей”.

*) Резониращ образ на човек, изпитващ кое да е еОзВ (ОзВ с екстатична сила): цял табун тигри се промъква към върховете на хълмовете – всеки на своя хълм, където те всички заедно ще посрещнат изгрева. Един тигър вече се е изкачил на своя хълм и стои там, изплезил език, очаквайки изгрева, който непременно ще настане, когато останалите тигри се доберат да своите върхове (т.е. когато другите ОзВ на това място достигнат екстатична форма).

*) Интензивната екстатичност се съпровожда от сълзи. При силни НЕ също текат сълзи, но разликата между състоянията, разбира се, е огромна, макар от страни тази разлика да не може да бъде уловена от човек, непознаващ еОзВ.

Тъй като сълзите преди винаги са били свързани с НЕ, например със самосъжалението, то възникват съмнения: а няма ли и тук примес на самосъжаление, но след изследване на възприятията стигаш да несъмнения извод – за никакво самосъжаление не може и дума да става при такова интензивно ОзВ. Все едно някаква вълна се надига от гърдите към главата и възникват сълзи. Рамакришна е казал, че когато само при споменаването на съществото, към което ти изпитваш преданост, започват да ти текат сълзи, то това означава, че изпълняването на формалните практики вече не е целесъобразно за теб. Желанието да ги изпълняваш изчезва, тъй като такова интензивно ОзВ вече е способно само да възпроизвежда себе си и другите ОзВ, без да е необходима поддръжка във вид на изпълнение на формални практики – хаотичните отвличания стават толкова слаби, че вече не могат да попречат на съсредоточаването върху ОзВ, на тяхното лавинообразно усилване.

Може би, именно на това е основана една от най-разпространените заблуди – когато профаните наблюдават отстрани проявяването на еОзВ в човек и виждат, че не него интензивно му текат сълзи, те правят погрешен извод, че той изпитва нещо като силна жал, оттук възможно идва и култът към жалостта в много религии (например, в христианството и христианското тълкуване на будизма, където жалостта се поднася скрита под “благородния” образ на думата “състрадание”, при това умишлено не споменават, че в будизма “състрадание” означава именно ОзВ, а конкретно – екстатично радостно желание, за да могат другите същества да се освободят от помраченията, за да се проявят в тях ОзВ).

Има съществена физиологична разлика между сълзите, предизвикани от еОзВ и НЕ:

а) При еОзВ сълзите могат да текат през цялото време, при това доста интензивно и не възниква нито психологическо, нито физиологическо опустошение нито по време, нито след това, както става при НЕ. Точно обратното – все едно в теб се вливат нови сили: все по-грандиозни маси екстаз и други ОзВ.

б) След даже много продължително сълзене при еОзВ не възниква почти никакво подуване на лицето, а дори и да възникне, то минава много бързо – за няколко минути, така че никой не можа да предположи, че този човек току що е “плакал” в продължение на два часа. Обратното – лицето е много свежо.

в) Фьорд: “По време на еОзВ дишането се съпровожда от явно усещане за наслада, при това издишането се съпровожда от по-силна наслада, отколкото вдишването”. По време на сълзи от силни НЕ възникавт различни болезнени усещания в тялото, които след това могат да прераснат в болест.

*) Екстатичността се съпровожда от рязко увеличение на искреността. Почти физически чувстваш как лълживостта и неискреността се изливат от теб заедно със сълзите. Възниква ефектът на пределното очистване. Рязко се усилва пронизителността на всички ОзВ. (И, разбира се, нищо подобно не се случва когато сълзите са предизвикани от НЕ – след тях остават само мощен НФ, опустошение, сивота, самосъжаление и желание за задоволство).

*) Ежатина: “Изведнъж възникна възприятие все едно, че се е скъсал бент. Предусещането рязко се усили, пламна и какво стана после почти не различавах. Имаше екстатичност, максималната от достъпните ми. Това продължи може би минута-две. Струваше ми се, че аз няма да мога да прекратя това даже и да поискам. Край, то излезе, нищо не може да го спре, аз можех само да преживявам. Нямаше личност на това място. Тялото ми се струваше само съд, в който се е появило Нещо. Нямаше нищо освен непоносимост, силен натиск на непоносимост. Преди наричах това възприятие мощен поток на екстатичността, мощен нерушим поток. Когато го има, аз почти не мога да контролирам тялото. И пак това качество – то не може да бъде кратък изблик –щом си е пробило път, то продължава дълго и устойчиво, даже ако аз се опитвам да се разсея.

След него има вцепеняване, ръцете треперят, тялото леко омеква, при мисълта за това възприятие ми изгарят гърдите. Отреченост, все едно всичко е отишло на заден план, престанало е да съществува. Има такова нещо, което аз не мога да опиша след като то е изчезнало. Когато то е почти спаднало, на мен ми се струва, че този път ще мога да го опиша по-подробно, но докато пиша напълно забравям всичко, освен “мощен, непоносим, проби си път”.

Още аз смътно си спомням, че имах желание да се потопя в него напълно. Сега все едно си спомням много смътен сън. Имаше възприятие на този мощен поток като на нещо близко, в което ти се иска да се потопиш завинаги и никога да не се връщаш.

Имаше образ: аз мога да се потопя сега веднага. Имаше готовност-10 да се потопя, никакви привързаности. Там има нещо такова, на което е недъзможно да се съпротивляваш, мен вече ме нямаше, имаше го само това непоносимо изгарящо блаженство, което привличаше към нещо още по-непоносимо.”

*) Ще отнеса към описанията на еОзВ и това”отчаяние”, което понякога възниква, когато тях ги няма. Думата “отчаяние” обикновено се използва и за описание на силни НЕ и в словосъчетания от типа “отчаян стремеж” – като израз на крайна степен на решимост, невъзможност да се живее по старому. Фьорд: “Имаше толкова силно отчаяние поради това, че няма еОзВ, че ми се искаше да разруша стените на къщата. Възприемах се като тигър, която удря с лапи по своята клетка, а прътите се смачкват, но не се чупят.”

*) ОзВ може да бъде на пресекулки като разкъсани облаци или плътно и гъсто – тези думи напълно точно резонират с това качество и го характеризират.

*) Резониращ разказ от Махабхарата:

“И двамата вървете с мен!” каза Дрона. Те излязоха от двореца. “Погледнете натам! Аз вързах целта.” – каза той. “Ето там, на върха на дървото е прикрепен гленан папагал с червена мишена на шията си. Дурьодхана, вдигни лъка си и се прицели!” Дурьодхана изпълни всичко това.

• 
  Погледни папагала. Какво виждаш?
  
• 
  Виждам папагал.
  
• 
  Къде е папагалът?
  
• 
  Не клончето.
  
• 
  Виждаш ли още нещо на клончето?
  
• 
  Да, някакви плодове до него, няколко на брой.
  
• 
  Какво прави папагалът?
  
• 
  Просто си стои.
  
• 
  Ти виждаш всичко това?
  
• 
  Да.
  
• 
  Извади стрелата от лъка!
  

• 
  Не, просто отпусни.
  

• 
  Готов съм.
  
• 
  Виждаш ли клончето?
  
• 
  Не, Учителю.
  
• 
  Виждаш ли папагала?
  
• 
  Не, учителю.
  
• 
  Какво виждаш тогава?
  
• 
  Виждам само червената мишена.”
  

“Дълбочина”, или “симфоничност”, или “ширина на спектъра” или “изобилие на оттенъците”:

*) Постепенно ОзВ започват да се проявяват не на единични изолирани изблици, а на цял спектър.

Цитат от дневника: “Разхождах се в гората: слънцето беше ярко, идваше пролет, всичко активно се топеше. Изведнъж забелязах, че когато стъпвам в ручейчето, изпитвам забележим изблик на ОзВ. Започнах да се “вслушвам” в него, възникна яснота, че той силно резонира с думите “наслаждение” и “възхищение”. Изпитвах го много интензивно – понякога до 10.

Изведнъж открих, че изпитвам наслаждение от много и разнообразни възприятия: от разглеждането на кората на дървото, от двука на търкащите се една в друга сухи пръчици – вдигнах сухо борово клонче, счупих го на няколко парченца и започнах да ги въртя из ръцете си. И звукът, който те издаваха при триене и когато се удряха едно в друго, също предизвикваше наслаждение. Песента на птиците, ромоленето на водата, повърхността на ручея, еловото клонче, усещането за потъващата под краката влажна земя, влажната трева... толкова много неща и всички те предизвикваха различни оттенъци на наслада.

Открих, че когато ОзВ се проявяват в широк спектър, това им придава устойчивост – мога да ги изпитвам дълго и интензивно, което на свой ред приближава тяхното проявление в екстатична форма, а освен това резонират (още резонира думата “възпламеняват се”) по-високите ОзВ от тази линия. Докато наблюдавах и изследвах това явление, открих още едно ОзВ, което започна да се проявява в широк спектър – радостните желания. Изведнъж те станаха толкова много и това доведе до възпламеняване на стремежа. Зафиксирах, че проявяването на наслаждението в широк спектър води до възпламеняване на блаженството, а проявлението на широкия спектър на радостта – до възторг.

Когато ходех в гората (в планината, на море) често изпитвах някакво силно ОзВ, но когато се опитвах да го опиша, да го фиксирам, това никак не се получаваше. Щом се захванех да описвам се получаваше някаква глупост – нещо определено, разнородна смес и не се улавяше най-същественото. В края на краищата разбрах какво именно изпитвам аз и разбрах защо не мога да го опиша. Подходящ термин: “симфония на наслажденията”. Възникват разнообразни ОзВ, някои от които се проявяват в широк спектър – към спектъра на оттенъците на наслажденията се примесва спектърът на оттенъците на красотата, добавят се оттенъците на радостта и т.н., затова и не се получаваше точно описание, тъй като аз търсех нищо конкретно в това, което от самото начало се е състояло от много компоненти, които при това постоянно са се сменяли в зависимост от това – какви са в сегашния момент зрителните, слуховите и прочие възприятия. “Симфонията на наслажденията” не преживява като зашеметяващ удар, като потъване в това, от което се задавяш, като опияняващо излишество.

*) Цитат от Ежатина: “Достатъчно е само да си представя гората или да се окажа в нея – и всяка дреболия вече предизвиква изблик на това възприятие, което аз съм смятала за влюбеност, но ако аз наричам това “наслаждение” – то е защото също резонира. Става ми непоносимо добре от всяка такава дреболия”.

*) Други резониращи думи, за обозначаване на това качество: проникваща способност, височина на тона, искреност, чистота.