Милион ОзВ 07-01-01 Ролята на предаността в придвижването към екстатични ОзВ 07-01-02

Общото количество натрупани ОзВ също така се явяват озарен фактор. Така затворникът, който ден след ден дълбае с отвертка стената на затвора, отделяща го от свободата, изпитва усилване на упорството, предусещане, когато гледа купчината прахоляк, насъбрала се под пробиваната дупка.

Практиката на натрупване на ОзВ е централна в цялата ППП. Всичко останало е вторично. Еко думата “пораждане” не е резонираща, то може да се каже “потапяне в ОзВ”, “спомен за себе си в ОзВ” и т.н.
07-01-01) Първият придобит опит на изпитване на екстатични ОзВ оставя ярка следа, даже това да продължило само няколко секунди. От този момент и завинаги спомените за еОзВ твърдо заемат място на първи ред в ценностната система, а желанието да ги изпиташ отново става най-съкровено. Достигането на еОзВ може да се обозначи като третият голям “квант” в практиката (първият е откриването и отстраняването на помраченията, вторият – откриването и култивирането на ОзВ).

Колкото по-често и интензивно се проявяват проблясъците на ОзВ, толкова по-продължителни стават те – вече не 1-2 секунди, а 5-10, с толкова по-голяма определеност и настойчивост се проявява радостното желание да намериш най-краткия път към тях, да откриеш най-ефективните практики, водещи в този неописуем свят.

Разбира се, продължението на всестранното отстраняване на помраченията и култивирането на ОзВ – това са онези два фронта на работа, които, несъмнено, представляват фундамента на всяка практика, водеща еОзВ. На всяка цена е необходимо да не се намаляват упорството и решимостта при осъществяването на тази работа, да се постига изключително, сияеща безупречност. Обаче това не означава, че тук няма място за търсения как да се увеличи коефициента на полезно действие, да се увеличи ефективността на усилията.

Във всеки конкретен момент формалната практика може да бъде насочена към култивиране на едно определено ОзВ. Ако някоя двойка ОзВ образува устойчив акорд, аз при определена тренировка мога да пораждам едновременно тези две ОзВ. Точно така, като карам кола, аз едновременно контролирам десетки параметри и ги управлявам. Всъщност вниманието толкова бързо се мести от едно на друго, че всички действия изглеждат едновременни. И все пак, като се занимавам с едно нещо, не мога да се занимавам с нещо друго. Разбира се, всички ОзВ в една или друга степен резонират едно с друго и пораждайки, например, чувство за красота, с висока степен на вероятност изпитвам и блаженство, и преданост, и какво ли не още, а може би даже ще се появи неизвестно ОзВ. И все пак дилемата си остава – в конкретния момент кое ОзВ да избера да породя? Дали онова, което сега най-много ми се иска? Разбира се, но нали въпросът “Кое ОзВ да избера сега, че пораждайки го максимално бързо да се приближа към еОзВ?” също е породен от радостното желание колкото се може по-скоро да постигна еОзВ. Още повече, че разликата в интензивността на желанията да се изпитват различни ОзВ често е незначителна.

Оттук и произтича желанието да се изследват различни ОзВ за да се установи техния максимален резонанс с еОзВ. Не е изключено, че изследването ще покаже липса на съществена разлика между ОзВ в този аспект. Но ако в резултат открием, че някои ОзВ съществено повече резонират с еОзВ отколкото други, то това ще бъде откритие с извънредно голяма значимост, тъй като ще позволи да се увеличи темпът на придвижване към еОзВ десетки пъти (тъй като вместо пораждането на десетки различни известни ми ОзВ, ще се съсредоточа преди всичко върху това). Поставянето на този въпрос придава особен вкус на изследването и култивирането на ОзВ. Този, който знае отговора му, стои пред избор – или веднага да посочи това ОзВ на този практикуваш, на чиято практика съдейства, или да му даде достатъчно време да потърси отговора сам (та нали търсенето на този отговор само по себе си е много творчески процес, необходимо е да се преживяват различни ОзВ, да се различават, да се сравняват резонансните им свойства и т.н.), или съвсем да не дава отговор, а само да посочи, че съществува такова ОзВ, съществено отличаващо се от другите по силата на своя резонанс с еОзВ. Първият начин лишава практикуващия от радостта на самостоятелното изследване и извършването на това конкретно откритие, затова пък икономисва много време, а всевъзможните открития и изследвания все едно са безкрайно много. Третият начин дава възможност на човек с пълна сила да преживее цялата грандиозност на даденото откритие, но при това се губи много време с не много ефективни практики. Аз смятам за оптимален втория способ, но в условията, когато пиша книгата, нямам избор и съм принуден да следвам първия път, като си давам сметка, че начинаещият практикуващ може вместо постигане на яснота по този въпрос, вместо апробация на своя опит да се съблазни от “говорилнята” на подобие на “езотериците”, които не се занимават с никакви практики, а само се научават да жонглират със звучни думи и фрази. Кое най-много пречи на достигането на еОзВ – по този въпрос всичко е горе-долу ясно – това са преди всичко агресивните НЕ и оргазмите. Тук ще бъде на място разказа за един тибетски лама, който след много години нечовешки мъчения, на които е бил подлаган в затвора, наскоро едва жив успял да се измъкне от този ад, бил изведен от страната и давал интервю. Освен другите въпроси, го попитали дали е изпитвал страх. Той отговорил, че естествено е изпитвал. Страх от какво? Подразбирало се, че от смъртта или че от зверските мъчения в ще загуби разсъдъка си или ще го заставят да доносничи за други монаси. Той отговорил: “Страхувах се, че ще изпитам омраза към своите мъчители и ще престана да изпитвам състрадание към тях.” Този човек знае цената на агресивните НЕ и не е готов да я плати при никакви обстоятелства, даже бидейки зверски измъчван.

И така – има такова ОзВ, чиято роля в достигането на еОзВ е огромна – това е предаността. И от момента, в който това стане ясно, именно изследването и култивирането на предаността става главният фокус, в който е съсредоточено вниманието на практикуващия.

Съществата, които изпитват ОзВ дали се явават ОзФ? Несъмнено, но има един нюанс, който води до изводи, които стигат далеч. Да си представим Рамакришна, който изпитва самадхи. Или Буда Гаутама в нирвана. Или Миларепа, достигнал дъгово тяло. Възниква ли преданост? Възниква. Сега да си представим Рамакришна по времето, когато той още преди да постигне устойчива способност да изпитва самадхи, минута след минута, ден след ден, месец след месец, почти без сън и почивка повтаря само едно: “Искам да видя Майка Кали и да изпитам блаженство”, блъска се в стената от отчаяние, издира си лицето до кръв в глинения под на стаята си, яростно се отдава на практиката за изразяване на своето желание. Същото се случва и когато си представяме Миларепа, преодоляващ със свръхусилия тъпотата, страха и инертността си, почти умиращ в пещерата от изтощение, но решен на всяка цена да постигне пробив на ОзВ. От това следва прост извод, който може да се потвърди с по-нататъшни опити: устремеността е изключително силен ОзФ за предаността. Но най-силният ОзФ за предаността е собствено предаността.

По същия начин чрез прости сравнения и измервания на интензивността на предаността може да се открие още един много силен ОзФ за предаността – искреността. Ако се опишат резониращите с предаността образи, то може да се подредят по интензивност на резонанса по следния начин:

*) Същества, изпитващи екстатични ОзВ, а също елементи от техните жизнеописания, снимки, текстове, изказвания, особено там, където в тях се говори за отчаяни, самоотвержени усилия, прояви на преданост.

*) Практикуващи, които се борят за ОзВ, но още не са достигнали еОзВ и изпитват множество помрачения.

(Този образ по-малко резонира с предаността, отколкото първият, тъй като онези, които все още често изпитват помрачения са по-малко устремени и по-малко искрени, в сравнение с онези, които са постигнали еОзВ.

*) Онези, които биха могли да започнат да се борят за ОзВ, ако биха узнали за тяхното съществуване, за възможността да престанат да изпитвам помрачения, за практиката. Тези хора предизвикват симпатия със своята склонност към търсене на свобода, с нежеланието си да живеят обикновен тъп живот, с готовността си да “разпознаят от пръв поглед” идеята за съществуването на ОзВ и възможността да живеят без НЕ.

(От тук може да се изведе, че третият по значимост ОзФ за предаността е симпатията, нежността.)

*) Муцуните на Земята: не-камъни, не-вятър, не-планина, не-мъгла, не-облаци и т.н.

(От тук може да се изведе четвъртият по значимост ОзФ за предаността – чувството за красота.)

Независимо, че ОзФ се подреждат именно в този ред по намаляваща интензивност на техния резонанс с предаността, във всеки един момент някой от тях може да се окаже най-интензивен в текущите обстоятелства.

И така: 1) преданост, 2) стремеж, 3) искреност, 4) симпатия, 5) чувство за красота

Даже най-малко ефективната на пръв поглед практика дава забележителни резултати, ако се използва за пораждането на преданост – такава е силата на това ОзВ. Даже простото повтаряне на думата “преданост”, т.е. “студеното помнене” дава забележителен резултат. Но, разбира се, за увеличаването на ефективността на практиките е необходимо постоянно да се полагат усилия за изследване на предаността – направо в процеса на нейното култивиране.

И така:

2) Желание да се изпитва преданост

3) Желание да се появят муцуни

4) Желание да се съдейства на муцуните по всички начини и във всички светове

5) Желание да се постигне “намерение”, т.е. изкуството да се изпитват РЖ с такава сила и с такова качество, че те да се реализират, възможно даже и въпреки, че това може обосновано да изглежда малко вероятно.
Проявяването на тези пет циклона има удивителни свойства:

1) Всеки последващ циклон се предвижда като неизбежно следствие на предишния, като много ефективно средство за достигане на този предишен циклон.

2) Съвместното им проявяване резонира с чувството за пълнота и се асоциира с образа на твърд, уравновесен фундамент, често възникват и съответните физически преживявания: “твърдост”, “ход на волята”, сфера на пустотата”.

3) Лесно се установява връзката “запалване – верига” , когато проявяването на един циклон резонира с другите и в резултат цялата верига се събужда – все едно, че припламва пламък и подпалва следващия елемент.

Съвкупността от циклони, която притежава такива свойства, ще нарека с термина “торнадо”.

“Водещ циклон” е онзи, който сега е проявен по-ярко от останалите и служи за запалване на цялата верига.

Култивирнето на циклона води до такава промяна на неговото качество, което се асоциира с раздалечаващи се брегове под натиска на все по-пълноводна река, чиито вълни прииждат с упоритост и решимост.
07-01-06) Праг на локалната увереност (ПЛУ) – това е такава интензивност на радостно желания или циклон (на тази интензивност отговаря 6 по скалата), при която възниква увереност (т.е. позиция на различаващото съзнание), съответстваща на обикновеното понятие “достатъчно обоснована увереност” в това, че това РЖ ще бъде реализирано. Достигането на ПЛУ на циклона се съпровожда с възникване на устойчив фор на блаженство, особено ярко и пронизително предусещане.

Когато циклоните образуват торнадо, в този момент минимум един от тях, водещият, достига ПЛУ.

Занапред за краткост вместо “при достигане на ПЛУ” ще пиша просто “на ПЛУ”, ако при това смисълът на фразата не се губи, например, “възникващи на ПЛУ ОзВ”. За да направя такива фрази по-благозвучни и резониращи с ОзВ, думата “ПЛУ” ще я замествам с тъждествената й “полянка” - “възникващи на полянката ОзВ”.

“Прагът на локалната увереност” на 5ти циклон (РЖ за достигане на намерението) ще нарека “праг на тоталната увереност” (ПТУ), тъй като първо, достигането от пети циклон на ПЛУ автоматично води до това, че и останалите четири го достигат. Второ, в момента на достигане от пети циклон на ПЛУ възниква удивителен ефект – започват едно след друга ярко да пламват ОзВ и ти изумено хващаш молива и започваш да записваш “пети циклон при достигане на ПЛУ ярко резонира с блаженство, тържество, свежест, преданост, чувство за тайна, безметежност, възторг...”, ОзВ пламват едно след друго толкова ярко и отчетливо, като лампички на гирлянда, те са все повече и повече и ти постепенно разбираш – случило се е нещо необикновено, оставяш молива и потресен замираш, а ОзВ едно след друго все пламват и пламват, образувайки неописуема симфония. Няма думи, които да изразят това. Ти изпитваш щастие – непоносимо, екстатично, невероятно, сияещо. А после идва яснотата: “Всички ОзВ се събират заедно, те всички са тук, това е сливане, това е мястото на тяхната среща, това е именно онова, за което писа Бодх – това е самадхи.” И наистина – това е самадхи – неговото първо стъпало, което ще нарека “самадхи първа среща”.

Изпитвайки самадхи първа среща, ти с необикновена яснота разбираш – ето го началото на истинското пътешествие.

Тази-ма: “Пламват толкова ОзВ, че не мога точно да кажа кое с какво резонира, от какво се запалват. Те са толкова много и всичките са ярки, интензивни, те приличат на игриви лъвчета, които се хапят едно друго по ушите, боричкат се, скачат едно през друго и лудуват. Всички озарени фактори, които преди са резонирали с отделни ОзВ сега се сливат в едно цяло. Преди това бяха парчета, а сега са се събрали в нещо единно, дълбоко и непоносимо. Всички ОзВ са се залепили и са се усилили многократно. Няма граници на тялото – всичко, което някога наричах “себе си” се е изтрило, голяма вълна го е отнесла – всичко без остатък. Долните ми лапи треперят, по цялото тяло минават тръпки, всичко непоносимо бръмчи и прелива.”

Тази-на: “При извеждането на някое РЖ на полянка се усилва онова ОзВ, с което резонира даденото РЖ.”

ПТУ е състояние, в което има вибрираща увереност, че най-силните, истинските радостни желания непременно ще бъдат реализирани в една или друга форма. В този момент се разрушава древният, вечно присъщ ни страх от бъдещето, страх от враждебни или неблагоприятни обстоятелства. Прекратява се враждебното противопоставяне между себе си и света, което винаги съществува, макар и да не се различава от човек, даже тогава, когато се той смята себе си за безгрижен, щастлив и доволен и изпитва интензивни ПЕ.

Изследването на ПТУ и свързаните с него състояния е път към овладяването на тайните на “намерението”. “ПТУшник” – това е практикуващ, изпитващ от време на време ПТУ и изследващ го.

Радостно желание + предусещане + увереност в стадия “праг на локалната увереност” – тези три възприятия, проявени едновременно, образуват “зародиша на намерението” или “намеренийце”.

В каква степен достигането на ПЛУ влияе на хода на обстоятелствата, уж не зависещи от мен и каква е технологията за достоверно изследване на този въпрос, подходяща ли е за това практиката на смяна на увереността – това предстои да се изясни в последващите изследвания на озареното различаващо съзнание – вж. по-нататък.

Различавам два вида увереност и тяхното различие особено ясно се проявява тогава, когато достигнат ПЛУ:

А) увереност, съпровождаща се от /обосновани/ предположения, че даденото РЖ може да се реализира;

Б) не съпровождаща се от такива предположения поради липса на основания за това.

Увереността от първия тип ще наречем “сдвоена”, а от втория – “изолирана”.

Ще разделим желанията на два класа:

А) желания, чиято реализация зависи почти изцяло от моите усилия (наример желанието да науча чужд език) – “желания-къртици” или просто “къртици”;

Б) желания, чиято реализация зависи не само и може би даже не толкова от моите усилия, колкото от обстоятелствата (например, желанието да се появат нови муцуни) – “желания-бързолети” или просто “бързолети”.

ПЛУ се достига по-лесно за радостни желания от първия тип и по-трудно за РЖ от втория.
Препятствия за достигането на ПЛУ при бързолетите:

1) Страх от поражение – ами ако аз бъда уверен, че ще се появят нови муцуни, а те така и не се появят – в резултат силата на скептиците ще се увеличи, за мен ще стане по-трудно да достигам ПЛУ, а не ми се иска да усложнявам достигането на ПЛУ, тъй като с него е свързано рязкото нарастване на ОзВ. Що се отнася до желанията, които не са ограничени от срокове (подобно на желанието за нови муцуни), то това препятствие се свежда до нула.

Този страх се преодолява с пряко усилие.

2) Страх от това, че ще извършвам действия “напразно”. Например, аз ще бъда уверен, че ще се появят муцуни и тази увереност ще ми служи като причина за възникването на ред други желания – например, ще възникне РЖ да правя и публикувам статии в сайта. И ако в резултат не се появят муцуни, ще излезе, че времето изгубено за публикуване на статии е било изгубено или поне използвано неефективно, като се има предвид, е преживяването и реализацията на РЖ сами по себе си се явяват силни ОзФ независимо от резултата. И все пак ако нямаше увереност в това, което в края на краищата така и не настъпи, аз бих могъл да се заема с друга дейност, която освен удоволствие от изпитването и реализацията на РЖ би довела още и до допълнителен резултат във вид на реализирано РЖ.

Начин на преодоляване на този страх:

А) С пряко усилие и съсредоточаване върху възникващите на полянката ОзВ.

Б) Яснота, че няма начин предварително да се знае кой бързолет ще бъде реализиран, кой – не, така че единственият изход би бил пълен отказ от действия, насочени към реализацията на бързолетите, което е абсолютно невъзможно, тъй като торнадото се състои на 4/5 от тях и освен това, в такъв случай, аз предварително бих се примирил, че бързолетите няма да бъдат реализирани и по този начин бих отрязал действията за достигане на онова, което за мен е първостепенно, много значимо – това е абсолютно абсурдно, като се има предвид, че много от бързолетите все пак ще бъдат реализирани.

В) Яснота, че поради високата резонансност и логическа връзка между бързолетите (поради наличието на валентни връзки между тях), увереността в реализацията на кой да е от тях, точно както и желанието те да бъдат реализирани и действията по тяхната реализация, допринасят за усилването на интензивността и реализацията на всички останали (много от действията, насочени към реализацията на кристала, в същото време допринасят за реализацията на другите).

По този начин, даже ако някой от кристалите в резултат не бъде реализиран или бъде реализиран частично, то все пак както изпитваната увереност, така и извършваните действия по реализацията на този кристал и изпитваните при това ОзВ ще допринесат много за общия процес на придвижване.

Г) Яснотата, че с култивирането на увереност, че с преживяването на РЖ се извършват много открития, възникват постоянни резонанси с ОзВ и изтръгването на бързолетите от този процес, значи съзнателно да се сведе почти до нула практиката.

*) Ако при пораждането на увереност в това, че ще можеш успешно да решиш някоя задача, възниква силно РЖ да се занимаваш с това, докато без пораждането на тази увереност това желание не би го имало, това означава, че у теб е формиран и постоянно се поддържа фон на “пораженчество” – механична увереност, че не би се справил с тази задача.

Оттук следва, че пораждането на увереност в успешното извършване на едно или друго нещо е ефективен начин да се открият потиснатите желания, също така да се съдейства на тяхното свободно проявяване.