Сътворение



Pdf просмотр
страница29/33
Дата08.08.2023
Размер1.8 Mb.
#118409
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   33
Vladimir Megre - Sytvorenie - 1277-b
Свързани:
Andy-Andrews - Poslednijat zhoker - Kogato vsichko e veche izgubeno... - 10007-b
А КОЙ Е ВИНОВЕН?
— Но аз не знаех, че всичко би могло да се направи така чудесно.
Ех, жалко, че животът не може да се върне назад ида се поправи всичко Защо да се връща Животът продължава и всекиму е дадено прекрасен образна живота да създава всеки миг Разбира се, животът продължавано каква е ползата от старците например. Сега те чакат децата им да им помагат, а децата без работа седят вкъщи. Освен това, как могат да се възпитават децата сега, когато те вече са пораснали Възможно е и на пораснали деца да се даде Божественото възпитание Но как Знаеш ли, добре би било възрастните хора да се извинят на своите деца. Ида се извинят най-искрено, че свят без беди не са могли да предоставят на своите деца, за въздуха, тъй е замърсен, за непрозрачната вода.
И нека с ръцете вече остарели дом истински и жив да почнат да градят засвоите пораснали дечица. Идните на живота на старците тогава ще се удължат, дори ако само в тях се зароди подобна мисъл.
Когато се докоснат до Родината със своите ръце, повярвай, Владимире,
и децата им при нея ще се върнат. Дори да не успеят старците дома да построят докрай, ще могат техните деца в Родината своя да ги погребат и с това ще им помогнат те отново да се преродят Да се погребат в Родината ли И за Родина смяташ онзи парцел родова земя Какво излиза, че трябване на гробището, а на имота им поземлен своите родители да погребем, така ли И там ли трябва паметниците да им поставим Разбира сече там. В горичката, която теса засадили със собствените си ръце. На тях не са им нужни паметници ръкотворни.
Там всичко обкръжаващо ще служи като паметник за тях. И всеки ден за тях щети напомняне с тъга, ас радост всичко обкръжаващо.

Безсмъртен твоят род ще стане. Нали добрите спомени връщат отново душите на Земята Я почакай А гробищата Те изобщо ли не са ни нужни Владимире, та гробищата днес приличат на места отходни,
където се изхвърля всичко, което е ненужно. Дори във времена не толкова далечни телата на умрелите погребвали в гробниците на рода,
в храмове и в параклиси. И само заблудените, безродните били извозвани извън пределите на селищата. От времена далечни е останал единствено тоз ритуал изопачен — да правят помен за умрелите след три дни, после девет, четиридесет, половин година, година, а после…
После само на ритуала се отдава дан. И тъй постепенно се предавана забрава умрялата Душа от тези, които днес живеят. И живите нерядко се забравят, когато своите родители децата изоставят, от тях в далечни краищата забягват. И при това вината не е в децата. Те бягат,
интуитивно усещайки лъжата на родителите и безнадеждността засвоите стремежи. От безизходицата бягат и сами в същия капан попадат.
Така е подредено всичко във Вселената, че в материално тяло първи се прераждат онез души, които от добрите спомени се викат от
Земята. Не ритуалът, а искрените чувства. Те ще се появят тогава вживеещите на Земята, когато с начина сина живот починалият за себе си приятен спомен ще остави когато спомените за него не са ритуални, а действени и материални.
Сред множеството други човешки и вселенски планове, на битието човешкият материален план не по-малко значение има и отношението ни към него би следвало да бъде внимателно, грижливо.
И от телата на родителите, погребани в горичката, от техните ръце садена, цветя, тревички ще израснат, храсти и дървета. Ти ще ги гледаш и ще им се наслаждаваш. С късчето Родина, от родителска ръка отгледано, ще се съприкосновяваш всеки дени ще общуваш подсъзнателно с тях и те с тебе ще общуват. Нализа ангели-хранители си чувал Да Онези ангели-хранители, далечните и по-близките родители,
ще се стараят да те пазят. След три поколения душите им отново на
Земята ще се преродят. Но и когато те не са в земната материя,
енергиите надушите им са твойте ангели-пазители и всеки миг охрана

са ти те. Ина имота народа ти, на твоята земя, с агресия не ще успее никой да пристъпи. Енергията на страха във всекиго я има. Тя в агресора ще се събуди и много болести ще се родят в него, вследствие на стреса. И те впоследствие ще го унищожат Впоследствие, а дотогава той може да извърши много пакости Кой ще поиска да напада, Владимире, ако Знае, че неизбежно ще е наказанието А ако не знае Сега това интуитивно знае всеки Добре, нека допуснем, чети си права за агресорите, ас приятелите как да бъде Например искам да поканя своите приятели.
Ще дойдат те, а изведнъж наоколо ще почне всичко да ги плаши На твоите приятели, чиито помисли са чисти, всичко обкръжаващо ще се зарадва, както и самият ти. И тук за пример кученцето може да послужи. Когато при хазяина пристига гост,
приятел, не ще го пипне верният ти страж. Но щом агресорът напада,
тогава песът верен е готов в смъртоносен бой да влезе с него Ина земята — твоята Родина — целебна ще е всяка мъничка тревичка за теб и за твоите приятели. А полъхът на вятъра целебния прашец за вас ще носи от цветята, храстите, дърветата. Ина предците твои ще бъде с теб енергията. И в предусещане на сътворение планетите ще чакат твойте разпореждания.
И взорът на твоята любима през вековете ще се отразявана всяко цветенце прекрасно в листенцата. През хилядолетията нежно с теб ще си говорят твоите деца, възпитани от тебе. И ти ще се въплъщаваш в нови поколения. Със себе си сам ти ще разговаряш, сам себе си ще възпитаваш. И ще създаваш с Родителя синови сътворения. В твоята
Родина, в твоето пространство на Любов, енергия Божествена ще заживее — Любовта!
Когато в тайгата Анастасия говореше за имота народа, от интонацията нагласа йот нейната увлеченост ми секваше дъхът. А
после, след като заминах и написах тези редове, аз честичко си мислех:
„Действително ли е чак толкоз важно всеки да го има И как наричат я това късче своя Родина Действително ли е възможно с последния си дъх родителят да възпитава детето си пораснало Наистина ли е възможно с помощта на имота народа да говориш с родителите си и

Техните енергии да пазят теб, духа и тялото ти Итака се случи, че животът сам случайно всичките съмнения разпръсна. Случи се така…


166


Сподели с приятели:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница