Свами Премананда Свами Четанананда Биография 1

Дали поради физическо изтощение от посещенията си в Дхака, или поради хранене със замърсена храна, Премананда се разболял от силна треска. Той се върнал в Белюр Матх в средата на юни 1917г. Докторите му поставили диагнозата кала-азар, вид треска, която се лекувала много трудно и често имала фатален край. По време на дъждовния сезон климатът на Белюр Матх не бил добър, затова той бил преместен за лечение първо в Удбодхан, а после в дома на Баларам.

Премананда следвал учението на своя гуру за отреченост от “похот и злато” до смъртта си. Веднъж в Калкута той намерил една чанта във файтон. Той помолил файтонджията да го заведе до адреса, където бил оставил последния си пътник. Когато пристигнали и файтонджията познал човека, Премананда му се представил и му върнал чантата. Господинът веднага проверил съдържанието й открил всичко, включително и 5000 рупии в брой. Развълнуван, господинът поздравил Премананда и възкликнал: “Такава честност е възможна само за ученик на Рамакришна.”

Един ден майката на Харамохан Митра, поклонник на Шри Рамакришна, дошла да види Премананда. Понеже бил много слаб, той помолил помощника си да го завие с един чадар (голям шал) и да го сложи седнал като го подпре на две възглавници. След кратък разговор майката на Харамохан си тръгнала. Помощникът попитал Премананда с любопитство: “Тази поклонничка е с пет години по-възрастна от вашата майка. Защо покривате тялото си и я посрещате по този официален начин?” Премананда отвърнал: “Знаеш ли, Учителят ни учеше да не говорим с жените по небрежен начин и с открито тяло. Един монах трябва много да внимава.”

На 20 октомври 1917г. Шантирам казал на своя брат Премананда, че майка им е била повалена от чума и нейното положение е критично. Премананда помолил своя помощник Сатянанда да я прегледа, тъй като той бил работил за известно време в болницата. След като премерил пулса й и видял нейното положение, Сатянанда казал на Шантирам, че най-вероятно майка му ще почине на същия ден. Според индуистката традиция е много благоприятно да умреш, докато докосваш Ганг. Затова братята на Премананда, роднините и Сатянанда завели Матангини на брега на Ганг, за да може тя да докосне водата. Докато лежала на едно легло, тя продължавала да повтаря мантрата си на своята броеница. Малко след това казала, “Джей Рамакришна, Джей Рамакришна, Джей Рамакришна” (Победа за Рамакришна) и след това починала.

По някое време през март или април 1918г., Премананда бил изпратен от своите лекари в Деогхар, здравен курорт в Бихар. В началото неговото здраве се подобрило, но след кратко треската му се възвърнала и той развил стомашна болест. Местните лекари се грижели със специална грижа за него. Въпреки болестта си, всеки ден в 11 часа сутрин той изпращал своя помощник на Деогхарската гара да посрещне поклонниците, които го посещавали, както и да подготви храната и престоя им. Шивананда дошъл да го посети и отбелязал: “Виждам, че и тук си отворил хотел.” “Братко,” отговорил Премананда, “докато съм жив, моят хотел ще върви с мен. Аз виждам, че Учителят носи храна, той е този, който я поднася и този, който я яде. Виждам, че поклонниците, Бог и Бхагавата са едно и също нещо.”

Един ден Брахмананда изразил желанието да се срещне с известния йогин Балананда Брахмачари от Деогхар. Когато тази вест достигнала до Балананда, той дошъл да го посети. Виждайки физическото положение на Премананда, Балананда казал: “Господине, ако един монах няма никакво привличане към своето собствено тяло, то спира да живее. Ако насочите своето внимание малко към тялото си, то ще бъде излекувано.” Премананда отвърнал: “Виждате, ли аз нямам никаква привързаност към тялото си. Сега гледам на него като на изгнила тиква, затова умът ми въобще не се насочва към него.” Докато си тръгнал Балананда казал на помощника му: “Неговото тяло няма да живее още много.”

По това време имало световна епидемия от инфлуенца и умрели много хора. Премананда се заразил от тази смъртоносна болест. Когато тъжните новини достигнали до Белюр Матх, Шивананда отишъл до Деогхар и довел Премананда обратно в дома на Баларам. Било събота, 27 юли, 1918г. Д-р Бипин Бихари Гхош, братовчед на Премананда, го прегледал и не дал никаква надежда. За него било приготвено легло на голямата зала на втория етаж. Брахмананда отседнал в съседната стая, а Туриянанда живеел долу. Туриянанда бил претърпял операция на крака си в Пури, затова не можел да върви. Премананда искал да го види, затова двама монаси го пренесли в стол до неговата стая. Туриянанда седнал на леглото му, хванал ръката му и двамата се гледали дълго един друг. Каква гледка! Сълзи започнали да се стичат от очите на двамата и те останали безмълвни.

Когато от Удбодхан дошъл Сарадананда, Премананда му казал: “Знаеш ли, изпитвам желанието да облека дреха в чист жълт цвят и да ям ориз бял като жасмин.” Сарадананда разбрал. Това е символично описание на Радха – аспект на Бог, за който Шри Рамакришна бил казал, че Премананда е част от него. Сарадананда разбрал, че той няма да живее още много. На следващата сутрин Премананда помолил своя помощник да доведе Брахмачари Джнана (ученик на Свамиджи) от Белюр Матх, който тогава се грижел за манастира. Със слаб глас, Премананда попитал, “Джнана, можеш ли да направиш едно нещо за мен?”

“Каквото пожелаете, господине.”

“Ще бъдеш ли способен да служиш на поклонниците?”

“Да, господине, обещавам, че ще го направя.”

“Запомни, нека няма небрежност към поклонниците!” помолил се Премананда. Това било неговото последно желание.

Във вторник неговото състояние се влошило. Брахмананда крачел тежко по верандата и бил наредил на помощника си да напява химни близо до Премананда. Изведнъж той донесъл на Премананда портрет на Шри Рамакришна и казал: “Братко Бабурам, моля те погледни Учителя.” Брахмананда се опитал да потисне сълзите си, притискайки част от дрехата си към устата си. След това излязъл от стаята. След малко се върнал обратно и казал с висок глас: “Братко Бабурам, братко Бабурам, помниш ли Учителя?” Премананда отворил очи, погледнал с усмивка масления портрет на Шри Рамакришна, който висял на стената и го поздравил със събрани длани. Той казал със слаб глас: “Благодат, благодат, благодат,” и после починал. Било около 4 часа следобед, 30 юли, 1918г. Неговото тяло било отнесено в Белюр Матх и кремирано на брега на Ганг.

Когато новините за смъртта на Премананда достигнали до Святата Майка в Удбодхан, тя горчиво плакала. Тя казала на поклонниците: “Бабурам беше най-скъпият на сърцето ми. Цялата енергия, любов и мъдрост на Белюр Матх бяха въплътени в моя Бабурам и вървяха по брега на Ганг.” Брахмананда плакал като дете и после казал: “Белюр Матх изгуби своята майка.” М. казал: “Аспектът на Шри Рамакришна под формата на любов, изчезна.”

Премананда затворил своя пазар на любовта и отлетял към Безкрайното на две могъщи крила: отречеността и любовта. В момента на своята смърт, неговите притежания били една празна платнена чанта, два чифта оранжеви монашески роби, една къса туника, един шал, една хавлия, чифт чехли, един чадър и няколко книги, между които и копие на Гита. Той наистина бил Премананда – блаженството в любовта. Той бил Блаженството и той бил Любовта – една всепоглъщаща любов, която разкривала себе си като служене на всички – това била изгарящата страст на неговия живот. Към края на живота си той от време на време пишел в писмата си: “Чувствам желание да обичам всички. Това е болестта, която ме е обсебила сега.”