Свидетелства към църквата – том 9

Мотив за служба

Неотдавна през нощта бях събудена и ми беше представен преглед на страданията на Христос за хората. Неговата жертва, подигравките и присмеха, които Той получи от страна на грешните мъже, агонията Му в Гетсиманската градина, предаването Му и разпятието - всичко беше живо представено пред мен.

Видях Христос сред голяма група хора. Той се опитваше да впечатли умовете им с поученията Си. Но Той бе презрян и отхвърлен от тях. Мъжете трупаха върху Него хули и позор. Докато наблюдавах тази сцена, скръбта ми беше много голяма. Аз молех Бога: "Какво трябва да бъде направено с това паство? Никой ли няма да се откаже от екзалтираните мнения за себе си и ще потърсят ли Господа като малки деца? Никой ли няма да сломи сърцето си пред Бога в покаяние и изповед?".

Беше ми представена агонията на Христос в Гетсиманската градина, когато тайнствената чаша трепереше в ръката на Изкупителя. Той се молеше:"Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш"/Мат.26:39/. Както се молеше на Отца, от челото Му върху земята падаха големи капки кръв. Стихиите на тъмнината бяха събрани около Спасителя, за да обезкуражат душата Му.

Ставайки от земята, Христос отиде на мястото, където беше оставил учениците Си, молейки ги до бдят и да се молят за Него, за да не бъдат нападнати от изкушения. Той искаше да види дали те разбират агонията Му. Нуждаеше се от човешкото им съчувствие. Но ги намери заспали. Три пъти Той отиде при тях по този начин и всеки път те спяха.

Три пъти се помоли Спасителят: "Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша". Това беше мястото, където се решаваше съдбата на един загубен свят. Ако Той откажеше да изпие чашата, резултатът щеше да бъде вечна гибел за човешката раса. Но един ангел от Небето подкрепи Божия Син да приеме чашата и да изпие горчивата й злочестина.

Колко малко са онези, които осъзнават, че всичко това беше понесено за тях самите! Колко малко са онези, които казват:"Това беше за мен, за да мога да си формирам характер за бъдещия вечен живот".

Когато тези неща ми бяха представени толкова живо, аз мислех:"Никога няма да мога да представя това пред хората така, както е" и съм ви дала само слаба представа за онова, което ми беше показано. Мислейки за онази чаша, трепереща в ръцете на Христос; и осъзнавайки, че Той можеше да откаже да я изпие и да остави света да загине в греховете си, аз обещах, че всяка сила на живота ми ще бъде посветена на делото за печелене на души за Него.

Христос дойде на Земята да страда и да умре, така че, чрез вяра в Него и приемане на Неговите достойнства да можем да станем съработници с Бога. Това беше целта на Спасителя - след възнасянето Му на Небето да стане ходатай на човека и последователите Му да продължават работата, която Той започна. Няма ли човешките представители да покажат специален интерес в даването светлината на евангелската вест на онези, които седят в тъмнина? Има някои, които са готови да отидат до краищата на Земята, за да занесат светлината на истината на хората, но Бог иска всяка душа, която знае истината, да се старае да печели други за любовта на истината. Ако не сме склонни да направим особени жертви, за да спечелим души, когато те са готови да загинат, как можем да бъдем счетени за достойни да влезем в Божия град?

Има индивидуална работа, която трябва да се свърши от всеки един от нас. Зная, че има мнозина, които се намират в добро отношение с Христос, чиято единствена мисъл е да носят вестта на настоящата истина на народите по света. Те са постоянно готови да предложат услугите си. Но сърцето ме боли, когато виждам толкова много, които се задоволяват с една евтина опитност, която им струва съвсем малко. Техният живот говори, че за тях Христос е умрял напразно.

Ако не чувствате, че е чест да споделите страданията на Христос; ако не чувствате никаква тежест за душите на онези, които са готови да загинат; ако не сте склонни да жертвате, когато можете да спестявате пари за делото, което трябва да се свърши, няма да има място за вас в Божието царство. Ние се нуждаем на всяка крачка да споделяме с Христос страданията и себеотрицанието Му. Нуждаем се от Божия Дух, който да почива върху нас и да ни води към постоянна саможертва.

Пригответе се

Христос казва:"Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му"/Откр.22:12/. С идването Си Господ ще разгледа подробно всеки талант; Той ще търси лихва от капитала, който е поверил. Със Своето смирение и агония, с живота Си на труд и позорната Си смърт Христос плати за службата на всички, които са взели името Му и изповядват, че са Негови служители. Всички са под най-голямо задължение да усъвършенстват всяка способност за делото на печелене на души за Него. Той казва:"Вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии"/1 Кор.6:19-20/, затова прославете Бога чрез живот на служба, който ще спечели мъже и жени от греха към правдата. Ние сме купени с цената на Христовия живот, купени сме, за да можем да върнем на Бога Неговото с една вярна служба.

Сега нямаме време за отдаване силите и талантите си за светски начинания. Ще бъдем ли погълнати в служба на света, на самите себе си, като по този начин ще изгубим вечния живот и вечното благословение от Небето? О, ние не можем да си позволим да направим това! Нека всеки талант бъде зает в Божието дело. Онези, които приемат истината трябва с усилията си да увеличават броя на мъжете и жените, които работят заедно с Бога. Души трябва да бъдат просвещавани и научени да служат на Бога разумно; те трябва постоянно да растат в познанието на правдата.

Цялото Небе се интересува от напредъка на делото, което Христос дойде да върши в света. Небесни ангели отварят пътищата, за да огрее светлината на истината тъмните места по Земята. Ангели чакат да общуват с онези, които ще поемат делото, посочвано ни от години. Няма ли да покажем интерес за пускане в действие на начини и средства за започване на работа в градовете? Много възможности бяха пропуснати заради пренебрежението към тази работа, която не се извършваше веднага, заради неумението да се отиде напред с вяра. Господ казва:"Ако упражнявахте вяра във вестите, които изпратих, тук не би имало такава липса на работници и на средства за поддържането им".

Пришествието на Христос е близо и много бърза. Времето, в което може да се работи, е кратко и мъже и жени загиват. Ангелът каза: "Дали хората, които са имали голямата светлина, не ще съдействат на Този, Който изпрати Сина Си в света, за да даде светлина и спасение на човечеството?" Дали хората, които са получили познанието на истината заповед след заповед, правило след правило, тук малко и там малко ще покажат, че поне малко са оценили Този, Който дойде на Земята, за да бъде наследена Божествената Му сила от всяка вярваща душа? Така божествената същност на Христос трябваше да стане ефективна в спасението на човечеството, и да се ползва с посредничеството на нашия велик Първосвещеник пред Божия престол. Планът беше създаден на Небето. Онези, които са били купени с такава цена, няма ли да оценят великото спасение?

Господ не може да препоръча хората, които, изповядвайки набожност и че вярват в скорошното пришествие на Христос, оставят градовете непредупредени за възмездието, което скоро ще падне върху Земята. Онези, които правят това, ще бъдат съдени за своята небрежност. Христос даде скъпоценния Си живот, за да спаси душите, загиващи в греховете си. Ще отказваме ли да вършим работата, определена за нас, ще откажем ли да съдействаме на Бога и на представителите на Небето? Има хиляди, които вършат това, които не стават едно с Христос, не позволяват великата Му жертва да освети живота им в спасителна благодат, която открива истината чрез жертвата на Божия Син. Знаейки това, можем ли да останем равнодушни? Аз умолявам братята ни да се събудят. Духовните способности ще отслабнат и умрат, ако не се упражняват в печеленето на души за Христос. Какво извинение може да се предложи за пренебрегването на великото, голяма дело, за изпълнението на което Христос даде живота Си?

В малкото дни, които имаме да прекараме тук, на тази Земя, ние не можем да изразходваме времето си за маловажни и нищожни неща. Имаме нужда от смирение на душите си пред Бога, така че всяко сърце да пие от истината и да я остави да извърши в живота една реформа, която ще убеди света, че това действително е истината на Бога. Нека животът бъде скрит с Христос в Бога. Само когато търсим Господа като малки деца, когато престанем да човъркаме недостатъците на нашите братя и сестри и у онези, които се стараят да носят вярно отговорностите на делото, и се стараем да поставим собствените си сърца добре пред Бога, Той може да ни използва за слава на името Си.

Ние всички имаме нужда да дойдем пред Бога в една позиция на саможертва, ако работата ни трябва да бъде приета от Него. Нека помним, че изповядването не струва нищо, ако нямаме истината в сърцата си. Имаме нужда обръщащата сила на Бога да ни обхване, за да можем да разбираме нуждите на загиващия свят. Тежестта на моята вест към вас е: Пригответе се, пригответе се да посрещнете Господа. Украсете светилниците си и нека светлината на истината огрява улиците и оградите. Има един свят, който трябва да бъде предупреден за скорошното приближаване на края на всичко.

Братя и сестри, търсете Господа, докато може да Се намери. Идва времето, когато онези, които са пропиляли времето и възможностите си, ще искат да бяха Го търсили. Бог ви е дал способност да разсъждавате. Той иска да се държите по реда на разума и реда на труда. Той желае да отидете в църквите ни и да работите усърдно за Него. Той иска да организирате събрания за онези, които са извън църквите, така че хората да могат да научат истините на тази последна предупредителна вест. Има места, където ще бъдете приети с радост, където души ще ви благодарят за това, че сте дошли и сте им помогнали. Дано Господ ви помогне да се заемете с тази работа, както никога до сега не сте се занимавали с нея.

Нека започнем да работим за онези, които не са получили истината. Спасителят казва:"Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята... И ето, Аз Съм с вас през всичките дни, до свършека на века"/Мат.28:18-20/. Това, от което се нуждаем, е жива вяра, вяра да известяваме над разрушената гробница на Йосиф, че имаме един жив Спасител, Един, Който ще върви пред нас, Който ще работи с нас. Бог ще свърши работата, ако ние Му осигурим инструментите. Между нас има нужда от много повече молитва и много по-малко неверие. Има нужда да издигнем знамето пред хората високо и все по-високо. Нуждаем се да помним, че Христос винаги е от дясната ни страна, когато известяваме свободата на пленените и раздаваме хляба на живота на гладните души. Когато пазим в умовете си неотложността и важността на работата си, спасението от Бога ще се открие по един забележителен начин.

Бог да ни помогне да се въоръжим и да действаме сериозно, защото си струва да се спасят душите на мъже и жени. Нека търсим ново обръщение. Нуждаем се от присъствието на Божия Свят Дух до себе си, за да се смекчат сърцата ни и да не проявяваме суров дух в работата. Моля се Святият Дух да завладее изцяло нашите сърца. Нека действаме като деца на Бога, които гледат към Него за съвет, готови да изпълнят намеренията Му, където и да се явят. Бог ще бъде прославен от такъв народ и онези, които са свидетели на нашата ревност ще кажат:"Амин и амин".

"Събуди се, събуди се, облечи силата си, Сионе; облечи великолепните си дрехи, Ерусалиме, свети граде...

Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение! Който казва на Сиона : Твоят Бог царува! Ето, гласът на стражите ти! Издигат гласа си, всички възклицават, защото ще видят ясно с очите си как Господ се връща в Сион.

Възкликнете, запейте заедно, запустели ерусалимски места; защото Господ утеши людете Си, изкупи Ерусалим. Господ запретна святата Си мишца пред всичките народи; И всички земни краища ще видят спасението от нашия Бог"/Исая 52:1-10/.