Aorta descendens Клонове на гръдната аорта (aorta thoracica)
Aorta thoracica кръвоснабдява стените на гръдния кош и органите, които се проместват в него. По-важните са:
-
a. bronhialis – за белия дроб
-
a. esophagei – за хранопровода
Към стената на гръдната кухина се отправят aa. intercostals. Те са 10 чифта и се разполагат в sulcus costae. Кръвоснабдяват междуребрените мускули, ребрата, мускулите и кожата на гърба и гърдите, гръбначния мозък и неговите обвивка.
Клоновете на aorta thoracica са тънки и сравнително малко, тъй като голяма част от гръдните органи и стената на гръдния кош се изхранват от разклоненията на а. subclavia.
Клонове на коремната аорта (aorta abdominalis)
От aorta abdominalis се отделят клонове за коремната стена и за органите, разположени в коремната кухина.
Към коремната стена се отправят вляво и вдясно по 4 aa. lumbales и по една a. phrenica (диафрагмална).
Коремната аорта кръвоснабдява коремните вътрешни органи чрез големи свои клонове. При това на чифтните органи, отговарят и чифтни артерии.
Чифтни:
-
a. renalis - бъбреци
-
a. suprarenalis – надбъбречна жлеза
-
a. testicularis (a. ovarica) – отделят се високо, тъй като в ембрионалното развитие тестисите и яйчниците се залагат в коремната кухина, преди процеса на десцензус на яйчниците в малкия таз, а на тестисите в скротума.
Нечифтни:
-
truncus coeliacus:
-
a. hepatica communis – черен дроб, duodenum, pancreas
-
a. lienalis – за слезката, дъното на стомаха и голямото було
-
a. gastrica sinistra – долната част на хранопровода и стомаха
-
a. mesenterica superior – навлиза между двата листа на перитонеума на червото, кръвоснабдява цялото intestinum tenue, intestinum crasum до colon descendens.
-
a. mesenterica inferior – intestinum crasum, colon descendens, colon sigmoideum и началото на rectum.
На нивото на L4 aorta abdominalis се разделя на:
-
a. iliaca communis dextrа
-
a. iliaca communis sinistrа
Всяка от тях дават по два клона:
-
a. iliaca interna се насочва към кухината на малкия таз и от нея излизат следните клонове:
-
a. glutea superior
за седалищните мускули
-
a. glutea inferior
-
a. vesicalis – за пикочния мехур
-
a. rectalis – за правото черво
-
a. uterinа – за матката, tuba uterine и vagina (ductus deferens – а. ductus deferens и простата)
-
a. unbilicalis – пъпна артерия, тя съществува само в плода и през нея се изнася наситена с СО2 кръв към плацентата. Веднага след раждането пъпните артерии се затварят, отвора им изчезва и те се превръщат в две съединително-тъканни върви.
-
a. iliaca externa – кръвоснабдява долния крайник и части от стените на коремната и тазовата кухина
-
a. femuralis, нейното начало лежи под средния участък на срединната връзка, насочва се надолу и се разполага в улея, който се ограничава между медиалната и предната група мускули на бедрото и по своя ход тя отделя дълбок клон за мускулуте на бедрото: a. profunda femuralis. През долното отвърстие на улея се появява па задната повърхност на бедрото и продължава в a. poplitea – малко под коляното се разделя на:
-
а. tibialis anterior
-
a. tibialis posterior
Кръвообращение на плода
При плода белия дроб не функционира. Плодът получава необходимите му хранителни вещества и кислород от майчиния организъм чрез плацентата. Обмяната се извършва без смесване на майчината и детската кръв през стените на капилярите на плацентарните власинки. Последните са заоблени от майчина кръв, която чрез клончета на маточната артерия се излива в околовласинковите пространства на плацентата.
От капилярите на плацентарните власинки започва пъпната вена – v. umbilicalis, която в състава на пъпната връв се отправя към пъпния отвор на коремната стена. В коремната кухина пъпната вена се насочва към вратата на черния дроб, където се разделя на два клона. Единият от тях се влива в портната вена, а другият, наречен венозен проток – ductus venosus, се отправя към долната куха вена. Кръвта от първия клон чрез чернодробните вени също се вливат в долната куха вена. Там артериалната кръв на пъпната вена се смесва с венозната, която тече в кухата вена. Чрез долната куха вена тази смесена, но вече артериална кръв се отправя към дясното предсърдие на сърцето, от където малка част от нея се излива в дясната камера през предсърдно-камерния отвор. По-голямата част от кръвта се насочва към овалния отвор на междупредсърдната стена и през него навлиза в лявото предсърдие. От лявото предсърдие кръвта попада в лявото стомахче, а от него минава в аортата.
Кръвта, която горната куха вена влива в дясното предсърдие, е напълно венозна. Тя приминава в дясната камера, а от там в белодробните артерии. Тази кръв обаче не достига до белите дробове, тъй като белодробната артерия се свързва с дъгата на аортата чрез ductus arteriosus, по който кръвта преминава в аортата. По този начин се избягва малкият кръг на кръвообращението.
Кръвта, която върви по низходящата част на аортата, след присъединяването на артериалния проток е смесена. По разклоненията на аортата тя се отправя към органите и частите на долната половина на тялото, туловището и долните крайници. Една част от тази кръв се отправя по аа. umbilicalе umbilicalеs, които са клонове на вътрешната хълбочна артерия. Пъпните артерии влизат в състава на пъпната връв и чрез нея достигат плацентата. Тук се образува капилярната мрежа на плацентарните власинки.
Венозната кръв от всички части на туловището и крайниците се връща в сърцето чрез горната и долната куха вена.
Във всички артерии на плода и в четирите кухини на сърцето се намира смесена кръв. Само черният дроб се изхранва с чиста артериална кръв чрез единствения клон на пъпната вена.
С първото вдишване след раждането кръвта от дясното стомахче нахлува в клоновете на белодробната артерия. Това създава разлика в налягането от двете страни на междупредсърдната преграда, следствие на което овалния отвор се затваря. Кръвта престава да протича през артериалния проток. Прекъсва се връзката с плацентата. Пъпната вена, пъпните артерии, венозния проток и артериалния проток се превръщат в съединително-тъканни върви.
Венозна система
Вените се разглеждат в обратна на артериите посока – по пътя на кръвта към сърцето. Всяка от тях е образувана от сливането на по-малки вени. Най-често вените придружават артериите и носят тяхното название. Повечето от артериите се придружават от две вени. Има обаче и доста повърхностна разположени вени, които имат самостоятелен вървеж и название. Те се разклоняват в подкожната тъкан и сътавят повърхностния слой на венозната система. Венозната система по отношение на общия обем на артериалните съдове е около два пъти по-голяма.
Вените от големия кръг на кръвообращение могат да бъдат разделени на три системи: система на горна куха вена, на долна куха вена и на портната вена.
Система на горна куха вена
Горната куха вена – vena cava superior представлява къс ствол и се влива в дясното предсърдие. Тя се образува от vv. brachiocephalicae (dexter и sinister), а те се образуват от сливането на v. jugularis и v. subclavia.
Сподели с приятели: |