„тайната история на човешката цивилизация”
Още открития на о. Ява - Фон Кьонигсвалд
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Още открития на о. Ява - Фон КьонигсвалдПрез 1929 г. бил открит още един древен човешки предшественик, този път в Китай. В крайна сметка, учените щели да обединят Явайския човек, Хайделбергския човек и Пекинския човек като представители па Homo erectus - прекия предшественик шНото sapiens. В началото обаче общите черти и еволюционния статус на индонезийските, германските и китайските фосили били далеч не толкова очевидни, а палеоантрополозите имали като неотложна задача да изяснят положението на Явайския човек. П рез 1930 г. Геологическият институт на Холандските Източни Индий разпределил на о. Ява Густав Хайнрих Ралф фон Кьонигсвалд. В книгата си „Среща с праисторическия човек", той пише следното: „Откриването на Пекинския човек не премахва необходимостта да се намерят още останки от Pithecanthropus, които да са достатъчно цели, за да докажат човешкия характер на този оспорван фосил." Фон Кьонигсвалд пристигнал на о. Ява през януари 1931 г. През август същата година един от неговите колеги открил хоминидни фосили при Нгадонг, също на р. Соло. Фон Кьонигсвалд класифицирал тези находки като Явайски вариант на неандерталците, появил се по-късно от Pithecanthropus erectus. Историята на човешките предшественици от о. Ява започвала постепенно да се изяснява, но била нужна още много работа. През 1934 г. Фон Кьонигсвалд се отправил към Сангиран, на р. Соло и западно от Тринил. Той взел със себе си неколцина местни работници, както и един опитен търсач - Атма, - който също така изпълнявал функциите на негов готвач и перач. Ето какво пише Фон Кьонигсвалд: „Пристигането ни беше повод за голяма радост в kampong-а. Мъжете донесоха всички челюсти и зъби, до които бяха успели да се докопат, и ни предлагаха да ги купим. Участваха дори жените и момичетата, които обикновено са толкова срамежливи." Като вземем предвид, че повечето от находките, които по принцип се приписват на Фон Кьонигсвалд, са били направени от местните селяни, на които било плащано на парче, описаната сцена определено предизвиква известна тревога. Ангажиментът на Фон Кьонигсвалд към Геологическия институт на о. Ява приключил в края на 1935 г. - в разгара на световната икономическа криза. Това не го разколебало и той запазил прислужника си Атма и работниците в Сангиран, като финансирал работата им с дарения от жена си и от колеги от острова. През този период било открито нещо, което изглежда било дясната половина от фосилизирала горна челюст от възрастен Pithecanthropus erectus. Прегледахме много от докладите на Фон Кьонигсвалд, но така и не намерихме описание на точните обстоятелства на откриването й. През 1975 г. обаче британският изследовател К. П. Оукли и неговите сътрудници заявили, че челюстта била намерена през 1936 г. - на повърхността на оголени езерни наслаги, източно от Калижосо в централната част на о. Ява. Откритието било направено от наети от Фон Кьонигсвалд местни работници. Като се има предвид, че фосилът е бил намерен на повърхността, точната му възраст остава неясна. Някой антрополог би могъл да каже, че фрагментът от челюст демонстрира черти, които са характерни за Homo erectus — съвременното название на Pithecanthropus erectus. Следователно, въпреки че е намерен на повърхността, той би трябвало да е на някол-костотин хиляди години. Дали обаче не е възможно, в една късна геологична епоха, или дори в наши дни, да съществува рядък вид хоминиди, които да имат анатомична характеристика, подобна на тази на Homo erectus? В този случай, не би трябвало да може да се определи възрастта на дадена кост само въз основа на анатомичните й черти. В единадесета глава сме събрали наличната информация, която може да се тълкува като свидетелство за това, че в недалечни времена са съществували създания, подобни яаНото erectus; всъщност те може би още не са изчезнали. 1936 г., през която била открита фосилната челюст, била труден период. Тогава безработният Фон Кьонигсвалд бил посетен от един забележителен гост - Пиер Тейлар дьо Шарден. Той бил поканен да разгледа находките на о. Ява лично от Фон Кьонигсвалд. Тейлар дьо Шарден бил йезуитски свещеник и световно известен археолог. Той работил дълго време в Пекин, където участвал в разкопките при Чукутиен (сега Чжоукоудиян), където бил открит Пекинския човек. По време на посещението си в о. Ява, Тейлар дьо Шарден посъветвал Фон Кьонигсвалд да пише на Джон К. Мириъм - президент на Института Карнеги. Фон Кьонигсвалд послушал съвета и информирал Мириъм, че е на прага на нови важни открития, свързани с питекантропа. Мириъм се отнесъл благосклонно към писмото на Фон Кьонигсвалд и го поканил да отиде на Симпозиума по проблемите на ранните хора, спонсориран от Института Карнеги. Събитието било насрочено за март 1937 г. Там Фон Кьонигсвалд се срещнал с мнозина от водещите световни учени, работещи в областта на човешката праис-тория. Една от основните цели на срещата била да се организира изпълнителен комитет, който да контролира финансовата помощ, отпускана от Института Карнеги за палеоантропологически проучвания. Внезапно станало така, че обеднелият Фон Кьонигсвалд се оказал сътрудник на Института Карнеги, а заедно с това и господар на значителен бюджет. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|