„тайната история на човешката цивилизация”
Ролята на Института Карнеги
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Ролята на Института КарнегиКато вземем предвид критичната роля, която частните фондации са изиграли за финансирането на проучванията в областта на човешката еволюция, би било добре тук по-подробно да се спрем на мотивите за това. Институтът Карнеги и Джон К. Мириъм предоставят един изключителен частен случай. В десета глава ще се спрем на ролята на Фондацията Рокфелер за финансирането на разкопките на Пекинския човек. Институтът Карнеги бил основан през януари 1902 г. във Вашингтон, окръг Колумбия. През 1904 г. влязъл в сила обновен устав, одобрен от Конгреса. Институтът се ръководел от 24-ма попечители, имал изпълнителен съвет, който да взима решения през годината, и бил организиран в дванадесет департамента за научни изследвания, включително експериментална еволюция. Институтът спонсорирал и обсерваторията на връх Уилсън, където се провели първите систематични проучвания върху идеята, че живеем в разширяваща се вселена. По този начин Институтът Карнеги се оказал активен фактор в две области - еволюцията и Големия взрив. Те стоят в основата на научната космологична теория, която изместила по-ранните религиозни космологии. Не можем да не отбележим факта, че Андрю Карнеги и другите като него, които по традиция насочвали благотворителността си към социални проекти, религиозни институции, болници и образование, внезапно се обърнали към научи изследвания, лаборатории и обсерватории. Тази промяна отразявала господстващото положение, което науката и създаваната от нея представа за света започвали да добиват в обществото. Това било особено вярно за неговите най-богати и влиятелни членове, които възприемали науката като най-добрата надежда за човешкото развитие. Джон К. Мириъм - президентът на Института Карнеги - вярвал, че науката „е допринесла изключително много за оформянето на основните философски идеи и убеждения". В този контекст трябва да бъде поставена и подкрепата, която той оказал на търсещите фоси-ли експедиции на Фон Кьонигсвалд на о. Ява. Чрез финансирането на определени проекти, подобните на института Карнеги фондации имали възможността да използват науката, за да влияят на философските и светогледни теории. „Броят на проблемите, които трябва да бъдат изследвани, е безкраен - пише Мириъм. - За всеки отделен период обаче трябва да се вземат предвид тези проблеми, които биха имали най-голяма полза за развитието на знанието. То от своя страна трябва да е от полза на човечеството точно в този конкретен момент." Въпросите на човешката еволюция отговаряли на тези изисквания. „След като прекарах по-голямата част от живота си в подкрепа на изследванията, свързани с историята на живота - заявява Мириъм, - се пропих с идеята, че еволюцията - т. е. принципите за постъпателно развитие и нарастване - са една от най-важните истини, до които е достигнало познанието." Мириъм бил по образование палеонтолог, но също така и християнин. Вярата определено отстъпила първенството на науката. „Първият ми допир до науката - си спомня той в една своя реч от 1931 г. - беше, когато се прибрах вкъщи от основното училище и разказах на майка ми как учителят беше отделил петнадесет минути, за да ни обяснява, че описаните в „Битие" дни на Сътворението всъщност са били дълги периоди на изграждане, а не просто дни от по 24 часа. Майка ми беше шотландска презвитерианка и след кратък разговор стигнахме до извода, че това си е чиста ерес. Въпреки това семето беше посято. В последвалите десетилетия аз постепенно се отдръпнах от тази представа. Сега вече разбирам, че принципите на науката, поне що се отнася до Сътворението, представляват неопетнен и непроменен запис на направеното от Господ." След като се освободил от духовните представи за Сътворението, Мириъм успял да превърне Дарвиновата еволюция в нещо като религия. Ето какво казал той през 1924 г. в обръщение към съвета на университета „Джордж Вашингтон": „Нищо друго не е така незаменимо за укрепването на живота ни в духовен смисъл, както това, което ни кара да се стремим към бъдещото развитие и облагородяване." Мириъм смятал, че науката ще даде на човека възможността да влезе в божествената роля, да може да насочва хода на историята. „Изследванията са единственият начин, по който човек може да подпомогне своето собствено развитие", заявил той през 1925 г. в едно обръщение към Съвета н попечителите на Института Карнеги. Освен това той казал и следното: „Вярвам, че ако на него [човека] се даде правото на избор, между по-нататъшна еволюция, ръководена от някое далечно Същество, което просто ще продължи да го носи по течението, и - като алтернатива - ситуация, в която тази външна сила ще фиксира законите и ще позволи на човека да ги използва, то той ще заяви: „Предпочитам да поема част от отговорността в тази схема"." „Според древната история - продължил Мириъм, - човекът бил изгонен от Райската градина, за да не научи твърде много; той бил изпратен в изгнание, за да стане господар сам на себе си. Над Източната порта бил поставен огнен меч, а човекът бил принуден да работи и да оре земята, докато не осъзнае собствената си сила. И досега той се учи да обработва околните ниви и да подрежда живота си в съгласие с природните закони. Някъде далеч в бъдещето може би ще се появи книга, в която ще бъде описано, как човекът най-нак-рая достигнал дотам, че се върнал в Райската градина, взел огнения меч от над Източната порта и го понесъл като факла към Дървото на живота." Да вземе огнения меч и да се отправи да завладее Дървото на живота? Бихме могли да се запитаме дали в Райската градина ще има достатъчно място за Господ и за един твърде настъпателен научен тип като Мириъм. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|