„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Отново на о. ЯваВъоръжен с финансовата помощ на Карнеги, Фон Кьонигсвалд се върнал на о. Ява през юни 1937 г. С пристигането си той наел стотици местни работници и ги впрегнал в намирането на още фосили. И съответно били намерени още фосили. По-голямата част от тях обаче били фрагменти от челюсти и черепи, които произлизали от не особено ясни повърхностни находища при Сангиран. Това силно затруднява уточняването на истинската им възраст. По времето, когато били направени повечето открития в Сангиран, Фон Кьонигсвалд пребивавал в Бандунг, отдалечен на 200 мили (322 km). Само понякога, след като бил известяван за някоя находка, той пристигал на мястото на откритието. През есента на 1937 г. един от работниците на Кьонигсвалд -Атма - му изпратил слепоочна кост, която очевидно принадлежала на дебелостенен, фосилизирал череп от хоминид. Според твърденията, костта била открита близо до бреговете на р. Кали Тжеморо на мястото, където тя се врязва в пясъчниците на формацията Кабух, близо до Сангиран. Фон Кьонигсвалд взел нощния влак към Централна Ява и пристигнал на обекта още на следващата сутрин. „Мобилизирахме всички работници, които можахме - пише той. - Бях донесъл фрагмента със себе си и го показах на всички, като обещах по 10 цента за всяко допълнително парче от черепа. Това бяха много пари, защото за един обикновен зъб плащах половин или един цент.1 Трябваше да поддържаме цената ниска, тъй като бяхме принудени да плащаме в брой за всяка находка; освен това, когато някой местен намираше три зъба, той просто спираше да търси, докато не успееше да ги продаде. Поради това бяхме принудени да изкупуваме огромно количество счупени и непотребни останки от зъби, които след това изхвърляхме в Бандунг - ако ги оставехме в Сангиран, щяха да ни ги продават отново и отново." Силно мотивираният екип бързо открил така желаните фрагменти от черепа! По-късно Фон Кьонигсвалд ще си спомня: „Там, на брега на малката река - почти пресъхнала през този сезон - лежаха фрагментите от черепа, отмити от пясъчниците и конгломератите, които съдържаха тринилската фауна. Заедно с тълпата възбудени местни хора, запълзяхме нагоре по хълма, събирайки всеки костен фрагмент, който ни попаднеше. Бях обещал сумата от десет цента за всеки фрагмент от този човешки череп. Обаче се оказа, че съм подценил „търговските умения" на тъмнокожите си работници. Резултатът беше ужасяващ! Зад гърба ми те бяха натрошили големите парчета на по-малки, за да направят повече продажби!... Събрахме около 40 фрагмента, от които около 30 бяха от същия череп... Те оформиха чуден, почти напълно запазен черепен свод от Pithecanthropus. Най-накрая го бяхме намерили!" Откъде е знаел Фон Кьонигсвалд, че събраните от повърхността на хълма парчета наистина произхождали, както твърдял, от сред-ноплейстоценската формация Кабух? Може би местните работници са намерили черепа някъде другаде и са го натрошили, след което са изпратили едно парче на Фон Кьонигсвалд, а останалите са пръснали по брега на Кали Тжеморо. От събраните 30 фрагмента Фон Кьонигсвалд реконструирал чеpen, когото нарекъл Pithecanthropus II. След това изпратил предварителния отчет на Дюбоа. Черепът бил много по-пълен от първия свод, който Дюбоа намерил при Тринил. Фон Кьонигсвалд през цялото време бил убеден, че при възстановката на Дюбоа профилът на черепа е представен като прекалено нисък; според него, откритите нови фрагменти от череп на Pithecanthropus позволявали по-чове-кообразна интерпретация. Дюбоа, който по това време вече бил достигнал до заключението, че първият Pithecanthropus не е нищо повече от изкопаема човекоподобна маймуна, оспорил реконструкцията на Фон Кьонигсвалд и публикувал статия, в която го заклеймил във фалшификаторство. По-късно Дюбоа оттеглил това обвинение и казал, че допуснатите от Фон Кьонигсвалд грешки най-вероятно не са преднамерени. Въпреки това твърденията на последния печелели все повече защитници. През 1938 г. Франц Вайденрайх - ръководител на разкопките на Пекинския човек при Чжоукоудиян - заявил от страниците на престижното списание „Нейчър", че новите находки на Фон Кьонигсвалд определено доказвали Pithecanthropus като човешки предшественик, а не като гибон, както твърдял Дюбоа. През 1941 г. един от местните събирачи на Фон Кьонигсвалд, работещ при Сангиран, му изпратил в Бандунг фрагмент от гигантска долна челюст. Според Фон Кьонигсвалд тя демонстрирала несъмнени черти на челюст на човешки предшественик. Той кръстил въпросния вид Meganthropus paleojavanicus („гигантски човек от древна Ява"), тъй като челюстта била два пъти по-голяма от тази на съвременен човек. При внимателното претърсване на оригиналните отчети, не можахме да открием описание на точното местонамиране на челюстта, нито името на нейния откривател. Ако Фон Кьонигсвалд все пак е съобщил точните обстоятелства около откритието, то те са останали добре пазена тайна. Мегантропът е предмет поне на три публикации и въпреки това, в нито една от тях читателят не може да намери сведения за точното място, където фосилът е бил намерен. Единствената информация е, че той произхожда от формацията Путжан-ган, като с това се изчерпва всичко, което е известно. Очевидно е, че всичко, което знаем със сигурност, се заключава в това, че някакъв безименен работник е изпратил парчето от челюст на Фон Кьонигсвалд. От стриктно научна гледна точка възрастта на находката си остава загадка. По мнението на Фон Кьонигсвалд мегантропът представлявал гигантска издънка от основната еволюционна линия на човека. Освен това той бил намерил и няколко големи човекоподобни фосилни зъба, които приписал на още по-голямо същество, наречено Giganto-pithecus. Според Фон Кьонигсвалд, ставало дума за голяма и сравнително скоро съществувала маймуна. Когато обаче Вайденрайх изследвал челюстта на мегантропа и зъбите на гигантопитека, той достигнал до съвсем различни заключения. Той предположил, че двете създания са директни човешки предшественици. Според Вайденрайх Homo sapiens се развил от Gigantopithecus, като Meganthropus и Pithecanthropus били междинни етапи. Всеки следващ вид бил по-малък от предходния. Все пак повечето съвременни авторитети смятат гигантопитека за вид човекоподобна маймуна, съществувала през ранния и средния плейстоцен и нямаща директна връзка с човека. В момента се смята, че челюстта на мегантропа прилича на тази на Явайския човек (Homo erectus) много повече, отколкото си е мислел Фон Кьонигсвалд. През 1973 г. Т. Джейкъб изказва предположението, че фосилите на мегантропа трябва да се класифицират като Australopithecus. Тази теория е интригуваща, като се има предвид, че според стандартните представи ав-стралопитеците никога не са напускали африканската си родина. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|