храни. (Тези свободни радикали действат свързващо и разрушават органелите на клетките. От
друга страна обаче, е установено, че тайната отново е в баланса, тъй като, ако те изобщо липсваха в организма, не би имало и живот) По
принцип се препоръчва билковият или
плодов чай от наши родни растения. Пожелание обаче, ако няма противопоказания, може да се включи и
зеленкитайски чай (той е по-мек като действие от черния. Относно подслаждането на чая може би ще изненадаме читателя,
като кажем, че медът не е най-доброто средство затова. Нашият опит установи, че
медът много често алергизира и провокира ферментативни процеси, възбуждайки или даже причинявайки увреди по стомашно-чревния тpaкт – гастрити (с кисели и парене и т.н.),
колити споявана запек, газове и т. н, обострени хемороиди и др. Освен това е известно, че медът представлява един глюкозо-фруктозен сироп с
висок гликемичен индекс, те. той рязко повдига кръвната захар. Последствието от това е
реактивна хипогликемия, защото след началното рязко повишаване следва рязко спадане на кръвната захар с прояви на разтреперване,
вълчи глад, изпотяване. Това довежда до желание за следващи лъжици меди така кръгът се затваря. Рязкото повишаване на кръвната захар има за резултати насочването на метаболизма на захарите към масти, а
не към синтез на гликоген, което в дългосрочен план ще доведе до съдови дегенеративни промени -
атеросклероза с всички нейни усложнения (инфаркти, инсулти и т. н.).
Очевидно е, че
природата е определила меда за пчелите, а не за човека - той не е видова храна за него Все пак ще успокоим феновете на „апитерапията" (медолечението), че отново спорът за ползата или вредата може да се сведе до дозата. В края на краищата може да се каже, че медът е ползван от всички древни цивилизации.
Трябва да подчертаем обаче, че той никога не е бил храна от първа необходимост за човека. Винаги, във всички култури без изключение, е ползван като
Сподели с приятели: